Another part of me

Michael Jackson the Immortal World Tour - Official Trailer - Cirque du Soleil

2012-01-30T11:39:00.004+02:00

Истински ли е Майкъл в Michael (2010): Joe Vogel за новия албум на Краля на Попа

2010-12-07T22:55:00.006+02:00

Is Michael Really Michael? A Review of the King of Pop's New Album

Author of three books

Posted: December 6, 2010 01:17 AM

Миналият петък изслушах многоочаквания посмъртен албум Michael (Epic), който ще се появи на пазара в САЩ на 14 декември. Вълнуваха ме много въпроси, не само за самата музика, но и за процеса на създаването му. Как са били избрани песните? До каква степен са били променени и украсени? И какъв е крайният резултат?

Посмъртните продукти са пословично деликатна работа. В общи линии има два философски подхода: 1) представяш материала така, както е бил оставен, или: 2) опитваш се да завършиш визията на артиста на базата на инструкции и/или интуиция. И в двата случая предизвикателствата и усложненията са неизбежни.

За документалния филм This Is It Наследственият фонд на Майкъл Джаксън избира първия подход. Публиката по цял свят стана свидетел на суровите репетиции от онова, което щеше да се превърне в един безпрецедентен концертен спектакъл. Тогава някои протестираха, че Джаксън не би искал хората да видят нещо по-различно от окончателния, завършен резултат. Той беше перфекционист, който се раздаваше докрай в работата си; в документалните кадри обаче той често пази гласа си, маркира танцовите си стъпки и поправя грешки. Но в същото време има нещо, което безспорно приковава вниманието към артиста по време на работа. Трагично е, разбира се, че пълната му визия за този проект така и успя да се осъществи. Но за много от зрителите филмът придаде човешки облик на певеца, а в същото време извади на показ и невероятния му талант.

При този пръв посмъртен албум обаче е бил избран различен подход. Всички песни бяха завършени през последната една година от различни сътрудници в проекта: от Теди Райли и Neff-U, до Джон Маклейн (един от изпълнителите на завещанието и надзорник на Наследствения фонд). Майкъл, както твърдят от фонда, е оставил „пътна карта” след себе си и те се чувствали длъжни да довършат започнатото от него. Рисковано решение, което предизвика бурни враждебни реакции сред много от верните почитатели на Майкъл. До подобна полемика се стигна и през 1995, когато Пол, Джордж и Ринго „довършиха” две песни на Джон Ленън ("Free as a Bird" и "Real Love") под знаменателя на Бийтълс. За някои почитатели те никога не биха могли да бъдат „автентични” Бийтълс песни без пълното участие на Ленън. По същата логика, без значение колко мащабно е било участието на Ейкън, Лени Кравиц и останалите в работата им с Джаксън, биха ли могли те някога да усетят напълно онова, което Майкъл би искал във връзка с дадена песен?

В определени случаи Джаксън действително е оставял конкретни бележки и специфични инструкции. Освен това на запознатите с неговия артистичен процес им е добре известно, че той често се е връщал към песни от предишни албумни сесии и ги е преработвал. Версии на "Blood on the Dance Floor", "They Don't Care About Us" и "Earth Song" например първоначално са били записани при подготовката на албума Dangerous, но Джаксън е продължавал да чопли всяка една от тях години наред, преди да ги почувства напълно готови. Песен на Майкъл Джаксън никога не се е считала за окончателно завършена, ако не е влязла в официално издаден студиен албум.

В основни линии точно това са се опитали да направят сътрудниците му с албума Michael. Искали са да направят тези песни колкото се може по-жизнени и съвременни, с убеждението, че такова би било и желанието на Джаксън. Разбира се, в крайна сметка – тъй като никой от тях не е Майкъл Джаксън – най-доброто, което са могли да постигнат, е нещо приблизително. Следователно албумът е едно хибридно творение. На моменти го чувстваш много истински и много близък до онова, което самият Майкъл би направил, но има и моменти, в които усещането е по-скоро като за почит към паметта му, нещо подобно на ремиксите за Thriller 25.

Голяма част от това вероятно изобщо няма да направи впечатление на средностатистическия слушател, който просто ще чуе музиката и ще прецени дали я харесва или не.
Но тъй като Майкъл Джаксън е един от най-големите творци през последния половин век, въпросът до каква степен е редно да се променят творбите, които той е оставил след себе си, е много сериозен. Колкото и възхитително да звучи новата версия на "Behind the Mask" например, това не е версията, по която Майкъл за последно е работил в началото на 1980-те. И ако не за друго, то поне за да се документира историята, би било ценно да се издадат и оригиналите/демо-версиите (може би като бонус парчета или допълнителен албум), дори да не са довършени или осъвременени.

След това предисловие продължавам с анализа на самия албум, който, като цяло, наистина е много вълнуващ и приятен за слушане. Действително, след цялата полемика около автентичността му, при прослушването му песен по песен безспорно се усеща присъствието на Джаксън. Неговите навици, неговите мании и идеи, неговата музикална гъвкавост и неговият гений са непрекъснато на показ.

Кой друг би могъл да направи толкова плавен преход от социален химн до горещ танцувален хит, от хип-хоп до космически рок, от винтидж фънк до трогателна фолк-балада? Кой друг,освен Майкъл Джаксън, би редувал нежна любовна песен с остра критика към медиите? Или оптимистична госпел мелодия със свирепа полемика за уродливостта на холивудската култура?

Това, в крайна сметка, е най-важното качество на албума Michael: той дава усещане за Майкъл.
Трябва да се признае заслугата на Наследствения фонд и на Sony за запазването на голяма част от типичния за Майкъл еклектизъм и провокативност, въпреки че те спокойно можеха да предпочетат и по-традиционна подредба. (При целия шум около "Breaking News," аз я приемам като едно доста смело изявление от тяхна страна, предвид лирическата мишена на песента).

Албумът съдържа и няколко много приятни, естествени нюанса, в това число изключително динамичен бийтбокс на Джаксън (представен най-силно в "Hollywood Tonight"), и автентично телефонно съобщение в началото на "(I Like) The Way You Love Me," в което Джаксън обяснява композицията на песента на своя дългогодишен сътрудник Brad Buxer. Идеята на тези примери е да покажат, че Майкъл – артистът и човекът – не е погълнат от „свръх-продуциране”, както някои се опасяваха. Въпреки всички ограничения около албума, той ни потапя – от първата строфа ("This life don't last forever...") до последната ("I guess I learned my lesson much too soon") – в една много интимна, автентична и човешка атмосфера.

Моят разбор на албума, песен по песен:

Hold My Hand

Простичка, но силна любовна песен, превърната в социален химн. Тъй като вече изразих мнението си за нея, просто посочвам линка: http://kalinushka.blogspot.com/2010/11/joe-vogel-hold-my-hand-michael-jackson.html
Всъщност съм искрено изненадан от слабия й напредък в американските класации, но това може би ще се промени след премиерата на видеоклипа и с приближаването на празниците.

Hollywood Tonight

Една от върховите точки в албума, определено. Песента започва с грабващ вниманието готически църковен хор, преди да се трансформира в енергично танцувално парче. Не съм особено впечатлен от речитативните части (изпълнени от племенника Taryll Jackson), но очевидно е имало места, които Майкъл все още не е бил запълнил. Песента представя Майкъл с един значително по-дълбок глас, и завършва със свирукане във военен стил. И както показа и Ellen в шоуто си миналата седмица, парчето ще вдигне хората на крака и ще ги накара да танцуват.

Keep Your Head Up

Разказва живота на една обикновена жена, „търсеща надеждата в празните обещания”. Песента се вписва добре в настоящия икономически климат и най-вероятно ще допадне на много слушатели. „Задната” част на песента предлага класическо MJ кресчендо, заедно с госпел хор, който дава на жената оптимизма и комуналната сила, които са й нужни, за да продължи напред. (Почитателите ще са доволни, че импровизациите от "Earth Song", които се чуват в изтеклата версия на песента, са премахнати).

(I Like) The Way You Love Me

Великолепен нов материал, продуциран от Neff-U, сериозно обсъждан и обработван заедно с Майкъл в Лос Анджелис (оригиналното демо излезе в Michael Jackson: The Ultimate Collection 'boxed set' през 2004). Новата версия запазва цялото очарование на оригинала, с добавка от свежи елементи като нови струнни, пиано, бас и вокални ефекти.

Monster

Едно гневно-ритмично парче с (вероятно) по-силно въздействие от която и да било друга песен в албума. Представя рап-соло от 50 Cent, китарно участие от Орианти и великолепно продуциране от Теди Райли. Докато Джаксън издига огледало пред обществото и ни моли да видим изкривеното изображение в него, в съзнанието ми неволно изплува ужасяваща картина – папараци навират камерите си в линейката, която го отвежда към болницата. "Everywhere you seem to turn there's a monster"(накъдето и да се обърнеш, виждаш чудовище), пее той. "Paparazzi got you scared like a monster."(папараците те плашат като чудовище). Някои критици продължават да заклеймяват подобни песни като „празнодумни” и „параноични”, но тази тук представлява тънка социална критика за онези, които умеят да виждат отвъд повърхността. Тя има всички предпоставки да се превърне в хит-сингъл.

Best of Joy

Приятна, спокойна балада в средно темпо; фалцетът на Джаксън звучи леко и без усилие - както винаги, - докато пее обещания към любимия човек. Записана в Лос Анджелис през 2009, това е една от последните му песни, а гласът му е все така фантастичен.

Breaking News

Тази песен по всяка вероятност ще остане вовеки свързана с полемиките около автентичността на вокалите. Но въпреки бурните враждебни реакции, по съдържание тя е класическа MJ песен, следваща традицията на анти-медийни парчета като "Leave Me Alone", "Tabloid Junkie” и "Privacy”. Честото повтаряне на "Michael Jackson” подчертава начина, по който е било употребявано името му – то просто е един фразеологизъм, „Бугимен”, медийно творение, от което истинският Майкъл се разграничава. Пресиленият начин, по който се изговаря името, осмива медиите, които го експлоатират за своя изгода, търсейки сензация. И въпреки че силата и чистотата на вокалите очевидно е под нивото на неговите стандарти, песента сама по себе си е доста добра. Хармоничният припев е приятен и лесно запомнящ се. Теди Райли е успял да й придаде модерен, но достоверен облик. Човек лесно може да си я представи като outtake от записите за Dangerous или HIStory.

(I Can't Make It) Another Day

Първоначално записана от Джаксън и Лени Кравиц през 1999 г. в легендарното звукозаписно студио „Marvin's Room”, песента притежава майкълско владение на космическа сила над груб, индустриален фънк бийт и извисен припев. Новата версия обаче звучи по-скоро като tribute на Кравиц към Джаксън, отколкото като MJ песен. В оригинала вокалите на Джаксън не са толкова заглушени от барабаните и китарата, и му позволяват да разкрие докрай мистерията и великолепието на текста. Преработената версия не е много по-различна, но намесата е достатъчна, за да промени усещането за песента. Тя е все така страхотна, но по един нов начин в сравнение с оригиналната.

Behind the Mask

"Behind the Mask" е била предвидена за албума Thriller, но е отпаднала заради спорове около съавторството й. Greg Phillinganes (клавирист в екипа на Джаксън) записва неин кавър, а по-късно и Ерик Клептън. Ако Джаксън я бе издал през 1982, необичайната адаптация на Yellow Magic Orchestra най-вероятно щеше да се превърне в голям хит. Изпълнителят на завещанието Джон Маклейн прави умела преработка на новата версия, придавайки й едновременно както съвременно, така и ретро звучене. Това безспорно е една от най-хубавите песни в албума. И все пак, вероятно много от почитателите биха били щастливи да чуят онези класически ноти и продукцията на оригиналното демо от 80-те. Осъвременяването на песента действително я превръща в добро попадение за албума, макар че не е ясно дали самият Джаксън изобщо е имал намерение да го прави.

Much Too Soon

Великолепен избор за завършек на албума. "Much Too Soon" излага на показ способностите на Майкъл като певец и композитор на песни, придавайки им величествен резултат. Песента е изящен израз на загуба и копнеж, и застава рамо до рамо до някои от най-добрите фолк-балади на The Carpenters и The Beatles. Текстът звучи почти като поема от W.B. Yeats.

Песента е написана от Джаксън още през 1981 и е била обработвана многократно през годините. Вокалите за тази версия са били записани през 1994 в The Hit Factory по време на сесиите за албума HIStory. Първоначално е била миксирана и обработена от Bruce Swedien (тази версия изтече онлайн преди няколко седмици); версията за албума, в която има повече струнни и акордеон, е била допълнително продуцирана за Michael от Джон Маклейн.

В тази песен един тъжен и отчаян Джаксън, под нежния акомпанимент на акустична китара (дело на Tommy Emmanuel), пее за раздялата с любим човек, която е настъпила „твърде рано". Бриджът е соло на хармоника, което подчертава фолк-блус есенцията на песента, преди Джаксън да се завърне с финалния куплет, където заявява, че „никога няма да позволи на съдбата да контролира душата (му)”. Това е една красива, горчиво-сладка песен, идеален баланс между надеждата и скръбта, между самотата и желанието за помиряване. При целия суперзвезден ореол около Джаксън, "Much Too Soon" ни припомня, че зад медийния му образ стои едно нормално човешко същество.

Заключение:

Наречете го колаж, подобие или израз на почит. Или го наречете – както мнозина от сътрудниците на Майкъл направиха – „усилие на любовта”. Това чувство със сигурност грее от целия този албум. Да, очевидно е, че това не е точно албумът, който Майкъл Джаксън би създал. По ред причини много от песните, върху които той е работил през последните години от живота си, не са включени в траклиста (включително и онези с will.i.am). Освен това вокалите – особено на две от „песните на Касио” – не винаги отговарят на типичната сила и жизненост на Джаксън, поради което някои ги нарекоха „фалшиви”. Докато това не се докаже чрез съдебно-криминалистична експертиза или някакъв друг конкретен метод за анализ, тази теория на конспирацията няма тежест за мен – особено след като чух окончателната версия на албума през качествени тонколони. Но на моменти предприетите творчески своеволия наистина изглеждат съмнителни, или най-малкото – необясними. За пуристите (в това число слагам и себе си), би било чудесно, ако в добавка към настоящата версия на албума бъдат издадени и някои от песните така, както за последно са били чути от Майкъл – нещо подобно на удоволствието да видим „необработения” Майкъл в This Is It.

Но в крайна сметка ще завърша така: Michael съдържа нов материал, част от който е наистина впечатляващ. Едно от задълженията на Наследствения фонд е да направи така, че творчеството на Майкъл да достигне до нови поколения слушатели, и този албум има потенциала да го постигне. За своите десет песни това е един стегнат, разнообразен албум с полъх от 80-те – което освен това означава, че в хранилищата се пазят още много песни, които почитателите могат да очакват с нетърпение. Междувременно, песни като "Hollywood Tonight", "Monster", "Behind the Mask" и "Much Too Soon" представляват отлично допълнение към един вече легендарен каталог.

© Joseph Vogel

Рецензия на Joe Vogel: "Hold My Hand" (Michael Jackson and Akon)

2010-11-20T15:24:00.007+02:00

Joe Vogel

Posted: November 15, 2010 01:50 AM

Review: "Hold My Hand" (Michael Jackson and Akon)

Относно автентичността на вокалите в тази песен (за разлика от Breaking news и Keep your head up) няма да има никакви спорове и съмнения. Единственият въпрос е колко време ще й отнеме да превземе класациите (ако неофициалните устни коментари са някакъв показател, минути след премиерата й в полунощ на 15 ноември т.г., песента вече е най-обсъжданата тема в Twitter по света). Hold my hand е семпла, но силна песен, олицетворение на голяма част от онова, което почитателите обичат у Майкъл Джаксън. Също като One на U2, това е ‘любовна песен’, която излиза отвъд понятието ‘любов’ и превръща личния момент в нещо много по-дълбоко и универсално. С лесно запомнящия се припев и величественото си кресчендо, тя притежава всички качества на голям хит (най-вероятно първият #1 на Джаксън в U.S. класациите от You are not alone (1995) насам).

Критиците несъмнено ще насочат вниманието си към прекалената фанфарност и сантименталност на песента. Очевидно е, че в тази преработена продукция Akon се е целил по-високо от версията, която изтече онлайн през 2008. И е успял, заради контекста, наред с всички останали причини. Това е песен-катарзис за много слушатели. И именно това е усещането, което дава възвишеният, наситен с госпел-звучене финал. Винаги ще има място (и нужда) за песни, които сплотяват хората и ни припомнят да обичаме, да преодоляваме различията и да сме единни.

И все пак, при цялата й разточителност и грандиозност, песента има и някои много фини нюанси. Интрото е вариация на „Канон в Д-мажор” на Йохан Пахелбел (Джаксън е бил страстен любител на класическата музика). Вокалната част на Майкъл звучи спокойно и нежно за гласовите му възможности, но много въздействащо, и е завладяваща комбинация от радост, копнеж и тъга. Началната строфа (This life don’t last forever/Този живот не продължава вечно) e остро напомняне за преходността на живота.

Ако песен като тази не съумее да отклони вниманието на публиката от поп-звезди като Kesha и Katy Perry, тя ще ни даде много повече информация за състоянието на поп-музиката в момента от самия Майкъл Джаксън. Hold My Hand не е Man in the Mirror, но е приятен подарък-утеха, който да запълни празнотата от неговата липса.

Чуйте Hold My Hand тук: michaeljackson.com.

Първият посмъртен албум на Майкъл Джаксън, Michael, излиза на 14 декември, 2010.

Честит Рожден Ден, Майкъл!

2010-08-29T18:40:00.004+03:00

In Our Darkest Hour
In My Deepest Despair
Will You Still Care?
Will You Be There?
In My Trials
And My Tribulations
Through Our Doubts
And Frustrations
In My Violence
In My Turbulence
Through My Fear
And My Confessions
In My Anguish
And My Pain
Through My Joy
And My Sorrow
In The Promise Of Another Tomorrow
***
I'll Never Let You Part For You're Always In My Heart.

Music & Michael

2010-08-23T23:43:00.007+03:00

Music & Michael

08 July 2009

Интервю на Chris Yandek с Cory Rooney и Chris Apostle:

През 1993 Chris Apostle заема поста Vice President of Special Recording Projects на Sony Music Entertainment. Той става по-известен като дясната ръка на Томи Мотола и работи с редица изпълнители като Марая Кери, Дженифър Лопес, Марк Антъни и др.
През последните 20 години Apostle поддържа близки приятелски отношения с Cory Rooney, продуцент и автор на песни. През 1998 Mottola назначава Rooney в Epic на поста Vice President of A&R. VH1 нарича Rooney ‘най-добре пазената тайна в музикалната индустрия’. Той е писал и продуцирал за изпълнители като Jennifer Lopez, Mary J Blige, Destiny’s Child и много други. По време на престоя си в Epic, Cory се сприятелява и с Michael Jackson.

По време на работата си с Майкъл, Rooney се запознава отблизо с онази страна на Джаксън, която малцина са имали възможност да видят.

Chris Yandek: Cory, ти си имал възможността да работиш с Майкъл; написал си и си продуцирал някои песни заедно с него. Какви бяха отношенията ви?

Cory Rooney: Интересно, някой ми зададе същия въпрос онзи ден и аз казах: През почти целия си живот – личен и професионален – съм чакал да получа възможност да работя с Майкъл, да получа признание за таланта си от Майкъл. И когато най-после дойде моментът да влезем заедно в студиото, ние просто си говорихме в продължение на един месец; тогава научих много неща от него. Отделихме много малко време за правене на музика. Беше коренно различно преживяване от това, което очаквах.

CY: Нещо като разсейване от работата, за сметка на която сте си говорили за куп други неща?

CR: Да. После познанството ни бързо прерасна в приятелство и аз се чувствах по-скоро като вътрешния му човек в Сони, отколкото като негов музикален продуцент, защото по онова време той не усещаше да има съюзници в Сони или някой, който да е готов да застане на негова страна.

CY: Сериозно?

CR: Просто удивително! Аз бързо се превърнах в негов съюзник номер едно в компанията.

CY: А какво научи от него по времето, когато беше негов съюзник? Научи ли например кой е той? Защото отстрани изглеждаше, че около него винаги се навъртат хора, които се опитват да печелят на негов гръб и го карат да прави едно или друго. В един момент той като че ли нямаше контрол над собствения си живот, прав ли съм?

CR: Да. Усетил си го точно. Имам предвид, че беше на границата. Първото нещо, което започнах да научавам за него – той винаги се стремеше да угоди на другите. Толкова много се стараеше да достави удоволствие на другите, че имаше склонност твърде много да премисля нещата. Като например – албумът му е готов, аз го слушам и казвам: „Майкъл, това е невероятно!” А той: „Да, но не мисля, че е напълно готов.” Защото един милион хора стоят до ухото му и му казват различни неща в различни посоки. Той лесно се оставяше на хората да го водят в различни посоки и аз бях изумен от това.

CY: Крис, ти си бил основен играч в Sony Music Entertainment повече от десетилетие. Какви бяха взаимоотношенията ти с Майкъл и какво научи за него, докато той работеше със Сони?

Chris Apostle: Ами, за разлика от Кори, моите контакти с него бяха ограничени. Реалното време, което съм прекарал с него, е не повече от два дни. Той работеше по една песен заедно с Jay Z, а Jay Z вече беше сериозен играч в този бизнес. Спомням си, че влязох в студиото преди пристигането на Майкъл. Jay Z работеше по текста на своята част от песента и просто си спомням, че никога не съм го виждал толкова смирен. Беше леко нервен и развълнуван, че работи заедно с Майкъл Джаксън. Това остави трайно впечатление у мен.
Аз съм по-възрастен от Кори и израснах с музиката на Майкъл от самото начало на кариерата му. От „кухнята” на Сони научих, че болшинството от хората в управата, както спомена и Кори, му даваха насоки, идеи, какво трябва да прави, какво не трябва да прави, но онова, което често се пренебрегваше във връзка с Майкъл и неговата работа беше фактът, че той винаги работеше върху някаква музика. Чуваме/четем какви ли не неща за него, а ако гледаш някое интервю, примерно това с Мартин Башир, Мартин казва: „Е, хубаво е, че отново правиш музика”. И отговорът на Майкъл е изключително показателен: „Аз никога не съм спирал да правя музика”. Как смяташ, Кори? Той сигурно има поне двеста песни, които стоят в някое хранилище.

CY: Четох някаква статия онзи ден, в която се твърдеше, че той има около 200 неиздадени песни, които оставя на децата си и които в момента се оценяват на близо 60 милиона долара. Крис?

CR: Да, това е в стила на старото Мотаун поколение. Стиви Уондър има над 2000 песни, прибрани в сейф със същата цел. Така е. Майкъл винаги работеше върху някаква музика. Винаги ... винаги работеше върху музика. Той никога не беше напълно доволен от себе си.

CY: Коментарите, които той направи по адрес на Томи Мотола преди години; коментарът, че не е доволен от албума си, който излезе през 2001. В него са били вложени 30 милиона долара, но ти беше ли изненадан, когато той направи тези доста остри коментари по адрес на Томи Мотола?

CR: Не бях изненадан. Както споменах, той нямаше усещането, че има хора на своя страна в тази звукозаписна компания. В общи линии, не мисля, че хората в тази компания действително му показваха любовта и уважението, които той заслужаваше. Вярно, те може да са вложили 30 милиона долара в албума, но в същото време бизнес делата около този албум бяха организирани по такъв начин, че Майкъл просто не можеше да спечели, дори и да искаше. Разбирате ли?

CY: Да.

CR: Нещата бяха нагласени, те вдигнаха много високо летвата за този албум от гледна точка на погасяване на дълговете му и т.н. Губеща ситуация за Майкъл, при всички положения. Един вид размахаха морков насреща му и казаха – ОК, искаме да се хванеш на хорото, искаме да направиш нещата докрай. Искаме да продаваш албуми. Искаме да правиш турнета. Мислеха си, че той ще хукне след моркова и ще каже: „Дадено! Ще направя всичко, което поискате, за да изчистя дълговете си”.

CY: Крис?

CA: Изпълнител от ранга на Майкъл ... той не е първият изпълнител, който някога е решавал, че не се чувства удобно у дома, в звукозаписната си компания, и е поел риска да изкаже мнението си. Когато изпълнители от неговото ниво не се чувстват удобно, те си казват какво не им харесва. Сигурен съм, че е изпитвал огромна неудовлетвореност/усещане за безизходица. Има много обстоятелства, които са го тласнали да прибегне до такива действия.
Онова, за което се чувствам жестоко обиден/засегнат – то е само слух, но аз съм убеден, че е било така – аз действително смятам, че той е бил изнудван, принудително въвлечен в целия този скандал. Мисля, че рано или късно истината ще излезе наяве. Този човек дари за благотворителност стотици милиони долари. За това никога не се говори. Мисля, че реакцията му е била напълно естествена и съм сигурен, че е бил притискан. Вижте качеството на неговата работа, върнете се чак до Off The Wall, който е любимият ми албум на Майкъл Джаксън. Но всеки негов албум, без значение дали е Dangerous или който и да било друг, всеки един от тях е перфектен, ( blue book standard) съвършени са, в тях има само хитове.
Двамата с Кори веднъж седнахме в един от офисите в Sony да гледаме DVD със запис от негов концерт. Един наш колега, Рон Грант, ни извика и каза: „Искате ли да гледате нещо?” И ние си казваме, ами хубаво, обяд е, ще хвърлим едно око за пет-десет минути. Нередактиран запис, два часа и половина от стадион в Бразилия. Той не слезе от сцената в продължение на два часа и половина. Това, което искам да подчертая във връзка с него, е следното – той не получава заслуженото ефирно време за това, което е дал на света в музикално отношение. Той е може би най-великият музикант, когото ще видим, докато сме живи. Никога няма да има друг като него. Това трябва да се обсъжда и да се споменава.

CY: Как ще се отрази това на развитието на музикалната индустрия?

CR: Не мисля, че музикалната индустрия е погледнала достатъчно надълбоко в това какво означаваше Майкъл Джаксън за всички нас – изпълнители, продуценти, актьори, актриси, всички нас, целия развлекателен бизнес. Не мисля, че са се вгледали достатъчно дълбоко, защото всички са твърде заети да навират главите си в собствените си задници. Когато течеше процесът срещу Майкъл, никой ... никой не си направи труда да отиде и да го подкрепи на този процес.

CA: Да.

CR: Човекът е оправдан по десет обвинения в блудство с деца. Никой не каза: „Извинявай, Майкъл”. Никой не каза: „Майкъл, ние знаехме, че си невинен”. Никой не организира BET tribute за него тогава. Никой не пускаше музиката му и не правеше маратони тогава. Никой не се организира и не направи концерт. Защо Майкъл трябва да ходи на турне и да събира средства за благотворителност? Защо всички останали изпълнители не се организираха и не казаха: „Ей, знаете ли какво? Нека направим нещо подобно на това, което Майкъл направи с We Are The World и да съберем пари за благотворителност. Хайде да се организираме”. Никой не го направи. Сещате ли се за Tookie Williams?”

CY: Да.

CR: Опитваха се да му издействат помилване от смъртната присъда и половин Холивуд се вдигна в защита на този човек. И аз просто не мога да разбера как така хората зарязаха Майкъл Джаксън и не искаха да припарят до него, когато той беше в беда.

CY: Но са се вдигнали да защитават убиец.

CR: Но изразяват подкрепата си за човек, който е убивал цели семейства. Едно малко момиченце се е молило за живота си, а той я е убил. Казват, че го подкрепят, защото в затвора той пишел детски книжки и полагал усилия да стане нов човек. Беше номиниран за Нобелова награда за мир. Добре, ами какво да кажем за милионите деца, на които Майкъл е помагал през цялата си кариера? И накрая две деца правят лъжливи изявления за него и се превръщат в двете деца, които го унищожиха. Пълна лудост. Това ме кара да хвърля един поглед към развлекателния бизнес и да си кажа, че съм заобиколен от банда лицемери.
Питате ме как ще им се отрази това. Не мисля, че дори осъзнават какво се случи. Всеки ще му отдава почит, но тези чествания сега, ако се замислите, се правят просто защото всички искат да попаднат в светлината на прожекторите, да привлекат внимание. Сега изведнъж всеки иска да каже нещо хубаво за него.

CY: Всеки иска да е в крак.

CR: Всеки иска да е в крак и това ми изглежда отвратително.

CY: След ’93 той не трябваше ли да е по-предпазлив и да не прави онова изявление в документалния филм на Мартин Башир Living with Michael Jackson, че няма нищо лошо в това да споделяш леглото си с дете? Болшинството от хората ще си кажат, че в известен смисъл той сам предизвика последствията, не мислите ли?

CR: Нека ви обясня какво чух лично от Майкъл по този въпрос. Говорили сме за това. Той каза: „Кори, когато бях дете, бях лишен не само от детство, но и от любов. Когато се протегнех да прегърна баща ми, той не отвръщаше на прегръдката ми. Когато ме е било страх в самолет, той не ме е прегръщал и не ми е казвал: Майкъл, не се тревожи, всичко ще бъде наред. Когато се страхувах да изляза пред публика, той казваше: Качвай си задника на сцената.” Не само той, а всички възрастни около него.
Каза ми: ‘Кори, не бих отказал да дам любов на дете, никога, дори ако за това трябва да бъда разпънат на кръст или да вляза в затвора”. След първите обвинения, когато го е заплашвал съдебен процес, неговите съветници са му казали: „Майкъл, лоша работа. По-добре плати на това момче и не се занимавай повече”. Но след второто обвинение той каза: „Знаеш ли какво? Този път няма да плащам на никого. Не искам да създавам у хората впечатлението, че съм виновен, че крия нещо. Ще се боря в съда. Ще видиш. Ще бъда оправдан.”
В деня, когато трябваше да бъде прочетено съдебното решение, аз разговарях със семейството му. Спомням си, гледах по новините, че той разполага с 45 минути да стигне дотам. Така че звъннах на няколко души от семейството му, които се намираха в дома му по това време и казвам: „Какво става, за бога?” Той е горе и се облича. После слезе долу, помоли се заедно със семейството си и каза на всички: „Искам да не се тревожите за мен, защото всичко ще бъде наред”.
И е потеглил към съда; може да е бил малко нервен, да е потропвал с крака, но си е пеел в колата. Пътувал е с брат си и със сестра си. Но не е бил разтревожен. Знаете ли какво? Аз на негово място щях да съм развалина. Дори не знам дали бих намерил сили да се изправя в съда като него.

CY: Крис, искаш ли да кажеш нещо по този въпрос?

CA: Снощи гледах онзи филм на Башир, исках да видя за какво става въпрос. Каква ирония; когато Мартин го попита за първия случай, когато е платил на обвинителите, Майкъл изглеждаше невероятно искрен и напълно откровен като каза: „Аз просто реших, че искам това да изчезне”. И той е направил така, че то да изчезне – което, впрочем, пак да кажа, не е първият случай в историята на нашия бизнес. Той е искал да направи така, че случаят да изчезне. Но вторият път се бори.
Кори спомена за детството му; Майкъл е имал акне като малък – всеки от нас е имал този проблем в даден етап от живота си, – а баща му непрекъснато му се е подигравал за това. Говорим за едно дете, което никога не е имало шанса да порасне в нормални условия. Едно хлапе, чието детство е било различно от това на повечето хора. Да, той е Майкъл Джаксън, но има много други фактори, които са го направили уязвим в определени отношения. Що се отнася до обвиненията, аз вярвам – хиляда процента, и ще отнеса това свое убеждение в гроба си, – че той беше абсолютно невинен. Бил е изнудван от онзи господин, който е искал да бъде сценарист, или писател, или филмов продуцент, или не знам какъв точно. Това е вътрешна информация, която вече е добре известна.

CR: Това нещо на Мартин Башир ... не знам дали хората помнят, че седмица по-късно – или може би няколко седмици по-късно, – самият Майкъл пусна в ефир собствена версия на филма.

CY: Имал го е, защото е бил достатъчно умен да го запише със своя камера.

CR: Бил е достатъчно умен да го запише със своя камера и там ясно се вижда, че този човек просто е изопачил всичко, превърнал е фактите в измислици и лъжи. Задават на Майкъл въпрос. „Ти гей ли си?” И Майкъл казва: „Не искам да отговарям на този въпрос”. Така е отговорил. Но Башир веднага се включва със следния коментар: „Явно не иска да отговори по очевидни причини”.
Но после, когато Майкъл показва своята версия и го питат „Ти гей ли си?, той казва „Не искам да отговарям на този въпрос”, но после добавя „Обаче ако изключите камерата, ще отговоря”. Човекът казва – добре, изключете камерата. Тогава Майкъл казва – „Не. Категорично не. Не съм гей, но имам милиони гей фенове и ако те вярват, че съм гей, тогава нека вярват, че е така. За мен няма значение, не искам да засягам никого”. Разбирате ли какво имам предвид?

CA: Тук трябва да кажа нещо – не мога да повярвам, че на този етап тези неща изобщо се обсъждат.

CR: Да, това е лудост.

CA: Защо не се коментира всичко останало, което този човек направи за света? Имам един много добър приятел; той е работил съвместно с Кори по албума на известна певица, но Кори не знае, че се познаваме; та той е участвал в подготовката на това турне и каза: „Майкъл изглеждаше по-добре от всякога.” Не му е било леко, защото е подготвял дълго и тежко шоу, но нещата са били в ход. Отменил е няколко концерта, добре. Но този човек е имал насрочени дати за 50 концерта.
Началото е било сложено. Били са в Staples Center, генерална репетиция. Говорим за мулти-мулти-милионна продукция. Нещата са били в ход. И това клето хлапе се прибира вкъщи предишната нощ и казва, че не се чувства добре, а на другия ден вече го няма, отнет ни е. Както каза и Кори, това е може би най-опустошителното събитие, с което ми се е налагало да се справям през целия ми живот досега. Чувствам се така, сякаш някой е отрязал дясната ми ръка. Хората трябва да обърнат малко повече внимание на онова, което Майкъл е дал на света и да спрат да се вторачват във всички онези Whacko Jacko глупости.

CR: Но те няма да го направят, защото това са нещата, които им харесват повече.

CA: Лайза беше страхотна. Гледах я онази вечер.

CY: Да, и аз я гледах при Лари Кинг.

CA: Седна в студиото при Лари Кинг и каза – спрете, стига, нека честваме заслугите му, поне за малко. Скоро ще излезе каква ли не информация, хората ще се разприказват, ще чуем какво ли не, ще започнат да излизат книги. Сони преиздават албуми. Сигурен съм, че поне четири техни фабрики точно в този момент преиздават всичките му албуми. Съжалявам, аз просто ... нека Кори продължи. Съсипан съм. Тъжно ми е. Преживявам го много тежко и смятам този уикенд да отида на вилата ми, където имам всичките му оригинални винилови плочи. Ще ги извадя всичките. Някой трябва да говори за всичко онова, което този човек създаде и да се сложи край на глупостите.

CY: Много хора казват, че той вече не беше същият след втория процес през 2005, че животът му тръгна надолу, че му се струпаха лични проблеми, и – разбира се – слуховете за влошеното му здраве през последните няколко години. Наясно ли сте каква е истината по тези въпроси?

CR: Знам със сигурност, че той имаше здравословни проблеми. Това първо. Майкъл Джаксън имаше и други здравословни проблеми, които никога не са били обсъждани, като например състоянието, известно като „танцьорски крака”. Това е заболяване на професионалните танцьори, които години наред превързват краката си с бинтове и подобни неща, за да танцуват. И тъй като кожата не получава достатъчно кислород, тя се изсушава и започва да се цепи и лющи. Подобно е на порязване с хартия. Майкъл страдаше много тежко от това. Понякога нещата се влошаваха до такава степен, че се налагаше да гипсират краката му. Затова понякога сте го виждали в гипс. Болката е неописуема. Дали е вземал болкоуспокояващи за това? Да, сигурен съм, че му се е налагало. Никога не съм го виждал лично да пие хапчета, но сме говорили за това. Няма значение какво ще покаже резултатът от аутопсията, няма значение как точно се е стигнало дотук; то в крайна сметка е в резултат на онова, което му причини този бизнес. Точка. Той стана жертва на този бизнес.

CY: Можем ли да приемем, че музикалният бизнес е причината за неговите финансови проблеми и той е бил притиснат в ъгъла? Той е казал, че иска да направи 10 концерта в Лондон, които трябваше да започнат този месец, но те в крайна сметка станаха 50. Дали се е чувствал притиснат в ъгъла заради финансови проблеми?

CA: Вижте, сигурен съм, че той е решил да направи това завръщане и да спечели куп пари, които заслужено му се полагат. Съгласен съм с Кори, че Майкъл е бил докаран до ръба от изключително властни хора, които са се отнесли несправедливо с него. Един човек, когото двамата с Кори познаваме много добре, беше казал: „В този бизнес не можеш да направиш нищо без артиста. Дори да го смяташ за най-лошото нещо на света, ти в крайна сметка се нуждаеш от него”. Е, струва ми се, че големите клечки в бизнеса в един момент забравиха за артиста.

CR: Ще се върна около осем години назад, когато Майкъл ми каза: „Кори, повече не мога да правя турнета. Няма да правя повече турнета, чуваш ли?” Питам го: „Защо, Майк?” Той каза: „Защото това ще ме убие” Защо смяташ така? – питам. Той казва: „Помниш ли когато се подготвях за един концерт и припаднах в студиото на Сони? Когато се подготвям за турне се дехидратирам. Не ям. Не пия. Не спя. Влагам толкова много от себе си в подготовката на едно турне.”
Каза ми: „Не го правя нарочно. Просто спирам да мисля за това, не се сещам. Разбираш ли? Ставам толкова обсебен, че изобщо не мога да мисля за тези неща. Последният път ме накараха да се разхождам наоколо с интравенозна система. Затова просто реших, лекарите ми решиха, че може би е време да спра.” Каза, че иска да направи албума „Invincible” толкова успешен, че да приключи с турнетата. Смяташе да направи „Invincible”. Искаше да продължи да прави албуми. Каза ми: „Ще правя албуми докато имам сили, но просто приключих с турнетата.”

CY: Можем ли да приемем, че Майкъл Джаксън беше съсипан от алчни хора, които са искали да приберат онези 85 милиона долара от продажбата на билетите за лондонските концерти? Можем ли да приемем, че нечия алчност го въвлече насила в тази ситуация и отне жизнените му сили?

CR: Аз не бих го нарекъл алчност. Според мен той просто нямаше избор. От финансова гледна точка всички ние понякога сме принудени да правим каквото е необходимо, независимо от желанието ни. Поради същата тази причина един боксьор като Джо Луис бе принуден да се завърне години след своето пенсиониране. Джо Луис трябваше да излезе на ринга и да се бие, защото е бил разорен. С което не искам да кажа, че Майкъл е бил разорен.”

CY: Но той е имал 400 милиона дългове.

CR: Но той действително имаше дългове. Определено имаше дългове. А когато имаш дългове и си заобиколен от хищници, които непрекъснато те увещават: „Хайде, Майкъл, още едно турне и да изчистим този дълг”, човек като него, изпълнител като него, ще каже – ами добре, да се захващаме за работа.

CY: Случилото се изненада мнозина, но в същото време не е ли това една от онези огромни трагедии, за които си казваме – той покори много върхове, но преживя и голямо падение.

CR: Бих отправил молитва към Бог да даде на този човек спокойствие и надежда, че наследството му ще живее вечно и ще остане неопетнено от всички тези глупости и обиди. Но се опасявам, че около него винаги ще има проблеми. Точно както непрекъснато се говорят какви ли не безумни неща за Елвис Пресли например.

CY: Как е умрял.

CR: Как е умрял.

CY: Теории на конспирацията.

CR: Теории на конспирацията. Как умря Брус Ли? Как умря Мерилин Монро? Нали разбирате какво имам предвид? Майкъл не може да се сравнява с тези хора. Бих казал, че единствено Елвис донякъде се доближава до него. Нямам намерение да дискредитирам Елвис Пресли, но те са съвсем различни хора. Майкъл, доколкото ми е известно, надскочи Елвис и всички негови постижения много отдавна.
Освен това той се бореше за нещо съвсем различно. Никой не говори за онова, което той правеше по време на турнето „Виктори”. Бях дете тогава и си спомням, че всяка вечер по новините съобщаваха, че Майкъл Джаксън дарява собствените си приходи от всеки концерт за нова благотворителна кауза. Той дари всичките си пари от турнето „Виктори” за благотворителност. Бях изумен! Този човек дарява милиони долари за благотворителност след всеки концерт. Във всеки град, където прави концерт, той посещава болници и се среща с деца – болни, с изгаряния и прочее. Той е отделял от времето си да прави всичко това.

CY: Крис, искаш ли да кажеш нещо по този въпрос?

CR: Две неща. Сравнението между Майкъл и Елвис е неизбежно. Приликите са очевидни, що се отнася до влиянието им върху американската култура и световната култура като цяло. Разликите – Елвис умря на 42. Елвис натрупа по-голямата част от състоянието си след смъртта си. Що се отнася до успехите и паденията, всички артисти имат успехи и падения. Залезът на един изпълнител в болшинството от случаите се дължи на липса на творчески сили, креативността намалява и изчезва, тялото остарява и т.н. ... Майкъл достигна най-високия връх от всички възможни върхове и ако си спомним върха на неговата кариера, никога повече няма да видим нещо подобно през целия си живот.
Първо – албумите му бяха брилянтни. Изпълненията му на сцена бяха брилянтни. Той беше брилянтен. Той беше икона, може би най-известната личност на планетата. И неговите падения не бяха в резултат на творчески залез. Неговите падения му бяха наложени от независещи от него обстоятелства, той беше навиран в дупки и събарян в ями от хора, които му причиниха какво ли не. Това е много тъжно. Артистите остаряват като атлетите. Те се променят.
Този човек беше принуден насила да слезе много по-ниско, отколкото е допустимо за който и да било изпълнител. И не заради липса на творчески сили. Има едно нещо във връзка с Майкъл, което много хора не осъзнават. Той беше ... аз бих го нарекъл музиколог. Този човек знаеше всяка песен, всеки запис, всяко студио, от Sun Studios до Memphis, Motown, New York, LA, навсякъде. Той знаеше всичко. Музикантите. Инструментите. Микрофоните. Никой не говори за това. Никой не обсъжда това, просто не е за вярване. И между другото, за разлика от Елвис, този човек беше на сцената в продължение на 43 години. 43 години, Крис.. . Боже мой, човече ...

CY: Като погледнем към цялата тази индустрия и нейното развитие, всичко опира до името, до истинския музикален талант. Разпада ли се музикалната индустрия? Около нас има таланти, които винаги ще се справят добре, но музикалната индустрия не е ли на път да рухне, от гледна точка на това, че вече ги няма онези гигантски имена, онези големи фигури, които оставиха дълбока следа след себе си. Сега като че ли просто се появяват нови звезди и бързо залязват, една след друга.

CR: И аз имам такова чувство, заради тази новооткрита независимост, която ни дава интернет. Според мен в момента търпим промяна и преминаваме към един коренно различен период.

CY: Преходен етап.

CR: Да, преходен етап, но когато казвам период на промяна, имам предвид по-скоро инкубационен период, защото точно в момента сме на път да станем свидетели на прераждането на истинската музика. Това е така, защото имаше времена, когато можеш да чуеш албум, който звучи като Earth, Wind, and Fire или като Off the Wall на Майкъл Джаксън, тъй като някой си е скъсал задника от работа да постигне подобно звучене. А сега звукозаписните компании дори не дават шанс на подобни неща; те търсят подобия на Крис Браун или Риана. Останалото не им върши работа.
А сега има независими изпълнители, които правят добри неща и те се превръщат в най-слушаната музика в интернет. Звукозаписните компании нямат друг избор, освен да ги подкрепят. Сега отново ще започнем да подкрепяме талантливите хора, а не подражателите, които правят всичко възможно да сключат договор за албум.

CY: Крис, ти какво мислиш?

CA: Този преходен период ще бъде по-дълъг, отколкото хората биха очаквали. Индустрията не умира. Погледнете например Live Nation – те жънат страхотен успех с договори за турнета, които са различни в зависимост от конкретните изпълнители, звукозаписни компании и т.н. Преди в звукозаписните компании имаше талантливи хора, които работеха под ръководството на тези компании. А сега управата на звукозаписните компании поддържа заплатите си, като прави всичко възможно да няма персонал. Снощи ходих да гледам една група в Ню Йорк; едно хлапе, което се мъчи да го забележат. Имаше представители на всички звукозаписни компании. Но видяхме само хора с ограничени възможности и никакъв певчески талант. Вече е различно. Звукозаписните компании вече не предлагат договори на много групи, а само на една.
Колкото до интернет и всичкия талант, който е събран там...от няколко години насам нещата опират до това – звукозаписната индустрия се опитва да продаде нещо на публиката. Като онзи случай, спомняш ли си? Онази кола Hugo?

CY: Да.

CR: Да.

CA: Седи срещу теб и ти казва: „Знаете ли какво? Попаднахме на една великолепна кола. Hugo.” Но ти казваш: „Ама не, чакайте, аз чух за някаква страхотна кола, немско производство, нарича се Мерцедес”. „Не ... не ... не... на теб ти трябва Hugo.” „Ама чакайте, чувам, че BMW правят много добри коли, Chevrolet също, Escalade са невероятни и т.н.” „Не ...не ... не ... вие искате Hugo. Не ви трябва друга”.
И индустрията, в която работихме ние, и която откри огромни имена като Майкъл, като U2, Bruce Springsteen, Dylan, изведнъж реши, че ще ви даде Линдзи Лоън. Ето ви и Парис Хилтън. Ето ви и Кели Осбърн. И публиката пита – това ли е най-доброто, което ще ми предложите? Няма да платя $17.99 за това. Да върви по дяволите, ще си открадна една песен от интернет.
Но на звукозаписните компании им отне доста време да осъзнаят, че нещата се променят, и сега са прецакани точно поради тази причина. Феновете са независими, Крис, те вече действат самостоятелно, нещата се променят. Забележи каква е ситуацията с концертите, с продажбите на албуми, погледни top 40 SoundScan и там ще видиш петима изпълнители на кънтри, петима с договор към Дисни, двама-трима по-стари изпълнители, Bruce Springsteen, U2. Защо според теб се твърди, че кънтри изпълнителят Кийт Ърбън е толкова популярен? Не защото хората толкова харесват кънтри, а и Кийт Ърбън съвсем не е кънтри изпълнител. Тук става въпрос за конкретни песни. Хората искат да слушат песни. А Майкъл умееше да прави песни. Сега има много групи, които създават един албум и залязват, защото те просто нямат песни. Нямат достатъчно мощ да се задържат на върха.
Непрекъснато задавам на млади хора следния въпрос: „Можеш ли да изброиш пет имена на изпълнители, които са били истински гении преди да навършат 20 години?” Те започват да мислят и да се чудят. Аз им казвам, добре, нека ви помогна – Стиви Уондър, Принс, Майкъл Джаксън, Марая Кери и още един-двама ... Разбирате ли накъде бия? Сега има много изпълнители на 20-годишна възраст, но те просто нямат този талант.

CR: Когато бях малък, Isley Brothers репетираха в хола ни заедно с баща ми. Баща ми също беше продуцент. Та аз растях и нямах търпение да вляза в бизнеса и да правя нещата по същия начин. Но когато един ден влязох в бизнеса, внезапно осъзнах как стоят нещата и си казах – Кори, това е твърде голямо усилие. Хората не искат да слушат групи на живо, музика на живо. И изведнъж се наложи да се променя, бях принуден да правя еднообразна музика, повторения, които звучат почти еднакво, базирани върху размествания на осем такта.

CY: Да свалиш летвата.

CR: Да, свалих летвата, защото когато започнах да работя като продуцент, го правех предимно за да издържам семейството си. Така че трябваше да вляза в шаблона. Правех това, което се търсеше. И никога не бях щастлив от работата си ... никога. Чувствах се щастлив единствено когато ми се е удавал шанс да работя с Марая Кери или Майкъл Джаксън, имена от техния ранг, защото усещах, че тогава мога да бъда себе си. Но има и изпълнители, чиито имена няма да споменавам, с които просто седя, работя, но го правя само заради чека, а не от любов към работата.

CA: Освен това ти си израснал покрай чудовищно добри изпълнители.

CR: О, да, абсолютно.

CA: Крис, Кори никога не говори за това, няма и да го спомене, но едно от нещата, които ме впечатляват в музикално отношение е следното: отивам у тях, той сяда на пианото и макар да няма музикално образование, може да ти изсвири целия каталог на Стиви Уондър, нота по нота.

CR: Но знаете ли кое е най-странното? Спомням си, че като малък често съм виждал как някой си ходи по улицата с китара на гръб, друг пък е натоварил барабаните си в колата. Такива неща ме изпълваха с огромно възхищение. Казвах си – гледай ти, този човек е музикант! А сега ако видиш някой да влиза в студиото с китара на гръб, другите му се смеят. Все едно искат да кажат – къде си тръгнал, по дяволите? Това какво е? Къде си тръгнал? На парад?... Те просто не го разбират. Приемат го за някаква екзотика.
...
CA: Сетих се за нещо интересно. И двамата познавате Steve Lukather, това е човекът, който е изсвирил почти всички китарни партии в албумите на Майкъл. Той беше китарист на Toto и къде ли още не. Синът му е на 19 години. Хлапето израсна в Лос Анжелис, през четири къщи от Еди ван Хален, на същата улица. Баща му е свирил в куп албуми, от Boz Scaggs до Michael Jackson и Lionel Ritchie. За който албум се сетиш, баща му е свирил там. Днес това хлапе е най-феноменалният рокендрол китарист на света. Но не може да привлече внимание. Просто не го забелязват. Водил съм кого ли не да го слуша и всички са изумени, че никой не е чувал за него.

CR: Да, знам. Много жалко.

CA: Нещата наистина се променят. Миналата година музикалната индустрия продаде 1.3 милиарда албума, вместо 1.5.

CR: Всичко е измама. Просто искам да знаете, че ако направите едно подробно проучване на статистиките и съпоставите количеството на продадените албуми преди 20 години и днес, ще установите, че сега продажбите са намалели само с няколко милиона бройки. Не повече от 10 процента разлика. Нищо особено. Никаква драма. Всички тези интернет глупости са просто измама, защото големите музикални компании разсъждават така: „Чакайте малко, ако ние не започнем да пускаме слухове и не правим опити да държим хората настрана от интернет, ще загубим почва под краката си.”

CA: Веднъж в Сони ме нахокаха по повод следното мое предложение – да позволяваме на всеки нов изпълнител да пуска първия си сингъл за безплатен даунлоуд, без ограничения. „Ти май не искаш да работиш тук твърде дълго” – казаха те. Не – казвам, - напротив. „Ами, това няма да се хареса нито на рекламния ни отдел, нито на изпълнителите” – казват те. Аз казвам: „Знаете ли какво? Може би ще спечелите трима от петима. Или двама от трима, които харесват този изпълнител и ще си купят сингъла”. Но това се случва след като говорих с племенницата ми, която беше на 13 тогава. Питам я: „В кой музикален магазин обичаш да ходиш?” „Музикален магазин ли?” – пита тя. А наблизо имаше Coconuts, Sam Goody’s също. „Не съм влизала в музикален магазин от три години” – казва тя. „Но ти имаш сто компактдиска в стаята си” – казвам. „Снабдявам се с тях от интернет” – отвръща тя.

CY: Защото си ги купува от Amazon.com.

CR: Именно. Amazon.com, Itunes и т.н. Казвам ви, музиката тепърва ще става много добра. Ще започне да става интересна. Не знам дали сте имали възможност да видите какво се опитаха да направят BET (Black Entertainment Television) онази вечер.

CY: Беше ужасно. Провал.

CR: Пълен провал. Просто ужасно. Срам и позор. Най-доброто изпълнение беше на O'Jays; те може да са стари, но изпълнението им беше истинско. Всичко останало беше просто боклук.

CY: The Beatles, The Supremes – това е част от музикалната история. А когато погледнеш днешните изпълнители, се питаш кои от тях ще бъдат запомнени след 50 години.

CR: В момента на музикалния небосклон няма нищо уникално. O’Jays бяха уникални. The Beatles бяха уникални. Защо бяха уникални? Защото сядаха и работеха здраво, за да бъдат уникални. Комбинацията Джон Ленън – Пол Макартни … не знам дали някога сте обръщали внимание на факта, че те винаги бяха в опозиция един на друг. Пълни противоположности. Това правеше комбинацията им безумно уникална. Брилянтна.

CY: А сега всеки просто иска да издаде албум, да си вземе чека и да се прибере вкъщи.

CR: О, да. Осем такта и всеки има дързостта да твърди, че Крис Браун е следващият Майкъл Джаксън.

CY: Шегуваш ли се?

CA: Така твърдят, съвсем сериозно.

CY: Знам, но аз имам предвид … това шега ли е? Те може и да са сериозни, но … това сигурно е някаква шега.

CR: Точно така се почувствах и аз. Понякога твърде много се ядосвам на подобни неща, но от години се опитвам да пазя спокойствие. Има моменти, в които полагам усилие и успявам, но има и други случаи, когато седя в студиото и си казвам – не мога да повярвам, че работя с този човек. Това е положението. И имат нахалството да се надуват.
И после работиш с човек като Майкъл Джаксън, който … ако закъснееше … веднъж трябваше да е в студиото в дванайсет, а се появи в един без петнайсет. Чувстваше се толкова зле, че е закъснял, че през цялото време се извиняваше. На следващия ден изпрати една гигантска кошница, понеже бяхме говорили, че обожавам филми. И той изпраща тази огромна кошница …

CY: Пълна с всякакви филми ...

CR: О, господи, вътре сигурно имаше поне 100 DVD-та. Имаше пуканки, бонбони, куп книги на филмова тематика и какво ли още не. И картичка, на която пишеше: „Много съжалявам, че проявих неуважение към времето ти.”

CY: Важен е жестът. Абсолютно!

CR: Именно. Питал съм го – Майк, в колко часа искаш да започнем утре? Той казва – Кори, ти си шефът. Ти ми кажи в колко. Ако ме искаш тук в седем сутринта, ще бъда тук в седем сутринта. Както кажеш, ти си шефът.

CY: Много интересно; а в медиите непрекъснато се изтъква как той обича да се налага и държи нещата да стават така, както той каже.

CR: В никакъв случай. Точно обратното е, това имах предвид.

CA: Ще се върна за минутка в настоящето и ще споделя, че като гледам какво се случва в момента, се ужасявам от предстоящите чествания в негова памет. Ужасявам се само като си помисля какви опити за честване може да видим от страна семейството му. Ужасявам се от мисълта какви албуми ще се опитат да сглобят музикалните компании.

CR: Единственото, което очаквам да излезе с нетърпение, е концертен запис от турнето „Виктори”, тъй като Майкъл притежава правата върху всички видеозаписи от цялото турне „Виктори”. Толкова съм го молил, непрекъснато. Всъщност аз имам едно нередактирано DVD от това турне.

CA: Може би Кори ще ти го пусне да го гледаш някой път.

CY: Или ще ми го даде назаем, а аз обещавам да му го върна.

CR: Удивително е! Този човек пее абсолютно на живо. Гласът му е изумителен. Не е за вярване. Не спира да пее и да танцува. Подготвил се е, настроил се е до такава степен, че да е в състояние да го направи.

CA: През целия си живот съм виждал само един изпълнител, съвсем различна порода изпълнител, който не слезе от сцената в продължение на повече от два часа, и това е Брус Спрингстийн. А Майкъл обикновено прекарваше на сцената два часа и половина; поне на този концерт в Бразилия, който гледахме, той не слезе от сцената два часа и половина. Без почивка.
Майкъл изобщо не напуска сцената. Ако го прави, то е за една минута, колкото да се преоблече. Но наистина не повече от минута. Не десет минути. Една минута и веднага се връща. Между другото, някой правил ли си е труда да повдигне въпроса за състоянието „танцьорски крака”? Някой правил ли си е труда да се вгледа как танцуваше това хлапе? Кой беше идолът на Майкъл Джаксън? Фред Астер. Какво да говорим повече?

CR: Има толкова много истории. Толкова много неща. Майкъл обожаваше да разказва истории. Обожаваше да говори … да говори… да говори… за всичко. Спомням си, че при всяко свое посещение в някой град, Майкъл искаше да отиде в книжарница. Затваряха цялата книжарница заради него. Непрекъснато си купуваше книги и четеше. Образоваше ме за Африка, разказваше ми колко е красива Африка. Казваше: „Знаеш ли, има хора, които не искат да знаем колко е красива Африка, защото искат да ограбят богатствата й. Това е най-красивото място, което някога съм посещавал през живота си”. Донесе ми невероятни снимки оттам. … Крис, помниш ли когато Дейвид Блейн се погреба жив?

CA: Да, разбира се. Той често се мотаеше на нашия етаж в Сони. Може да не помниш, но това беше по времето, когато твоят приятел 50 Cent тичаше да ни носи кафе.

CR: Та Дейвид Блейн се погреба жив в стъклен ковчег до сградата на Тръмп.

CY: Trump National Towers.

CR: Точно така. Когато споменах на Майкъл за това, той каза: „Сигурно се шегуваш!” Той дори нямаше представа кой е Дейвид Блейн. Изпратих хора да ни донесат негови видеозаписи, защото тогава нямаше YouTube. Донесоха ни видео и аз му обясних кой е Дейвид Блейн. Той беше във възторг. Качихме се в един микробус още същата нощ и отидохме да видим Дейвид Блейн. Късно през нощта. Отидохме направо на мястото.
Майкъл беше частично дегизиран и никой не го разпозна. Изскочи от микробуса и се запъти право към мястото. Седнахме там и той беше във възторг от цялата ситуация. Беше много забавно. После много се смяхме, защото по едно време той каза: „Знаете ли какво? Както и да се облека, в половината от случаите хората ме мислят за имитатор. Така че понякога просто излизам навън”.

CY: Явно си имал доста лични разговори с него, но говорили ли сте някога за пластичната хирургия?

CR: Да.

CY: И какво ти каза той?

CR: Каза ми: „Каква е разликата между мен, Силвестър Сталоун или който и да било друг в Холивуд? Какво толкова? Не искам да бъда бял, имам заболяване на кожата. Не се опитвам да бъда бял. Нищо не мога да направя, имам заболяване на кожата. Опитах се да изравня цвета й, не съм се опитвал от чернокож да стана бял. Просто така се получи. Що се отнася до носа ми – мразех носа си, така както Силвестър Сталоун мразеше неговия”.

CA: Споменавал е и какво му е казвал баща му по този въпрос.

CR: Да. Казвал ми е: „Мразех брадичката си. Мразех носа си. И какво от това? Аз ли съм единственият? Защо само мен коментират? Мога да ти покажа 20 души в Холивуд, които са си правили носовете, устните, слагали са си ботокс и какво ли още не.”

CY: Има ли нещо друго, което искате да споделите?

CA: Единственото нещо, което искам да споделя, е следното – чичо ми беше много близък приятел с Бил Козби. В края на 60-те той ми подари една от първите плочи, които някога съм имал. Мисля че първата ми плоча беше The Monkeys. А той ми подари една плоча на Майкъл Джаксън и Бил Козби. Още я пазя. Изглежда като жълта подводница, а вътре има много красива брошура. Тя е едно от най-ценните ми притежания и нямам търпение да я видя в събота.
Колкото до случилото се с Майкъл Джаксън, искрено се надявам, че цялото това свлачище ще приключи през следващите няколко седмици. Надявам се хората да започнат да говорят и за всички хубави неща, които той е направил; да сложат на кантара не само лошото, но и хубавото. Той е най-известният човек на света. Това събитие не слиза от телевизионните екрани вече шест дни, денонощно. Това е единствената ми надежда. Бог да го благослови и нека почива в мир, а някой ден, когато ни е писано, отново ще се срещнем и той ще пее и танцува …

CR: В неделя ходих на църква и разговарях с пастора, защото исках да си изясня нещо. Исках да съм сигурен, че няма да си навлека неприятности и хората няма да ме нападат, ако изразявам това, което си мисля. Казах му … не че искам да сравнявам когото и да било с Христос, защото това е невъзможно, но ако само за секунда приемем шоубизнеса като един отделен свят в Божието царство …

CY: Да. Напълно те разбирам …

CR: Майкъл … за мен … мога да говоря само за себе си, макар да съм сигурен, че има десетки, стотици … стотици хиляди хора, които се чувстват по същия начин … Майкъл Джаксън беше богоподобна фигура за нас. През последните 15 години този човек беше хулен, разпъван на кръст, клеветен, оплюван … всички предпочитаха да говорят лоши неща за него, като например как искал да купи костите на човека-слон. И какво от това? Знаете ли какво? И аз бих ги купил.

CA: Аз също.

CR: Какво лошо има в това? Аз също бих го направил. Но понеже става въпрос за него, медиите предпочитат да кажат лошото, вместо хубавото. Сърцето ми е абсолютно разбито. Моето вдъхновение, най-яркият лъч вдъхновение, който съм имал от дете, угасна. Не знам, не съм бил ученик или последовател на Христос, не съм го виждал разпънат на кръст, но предполагам, че точно така са се чувствали учениците му. Сърцата им са били разбити точно като моето сега. Що се отнася до този бизнес, мога да кажа само едно – радвам се, че конкретно на мен не ми се налага непрекъснато да контактувам с лицемери, макар че в този бизнес е пълно с лицемери. Просто трагедия. Винаги съм се чудил какво ли ще бъде, ако … да не дава господ … нещо се случи с Майкъл. Не че съм искал да го разбера, но винаги съм се чудил, боже мой, какво ли ще стане? И ето, случи се. И дотук всичко протича точно така, както съм и очаквал.

CA: През последните 20 години Кори и аз си говорим безброй пъти по телефона, всеки ден.

CY: Личи си.

CA: Когато това се случи, написах имейл на Кори, после се чух веднъж с жена му по телефона и толкова. Той не се обади цели три дни. Имейли, телефони – никакъв отговор. Знаех, че е съсипан от мъка и страда за Майкъл.

CR: Не се обадих, защото три дни плаках.

CA: Обади ми се в понеделник сутринта и каза, ще го цитирам: „Окей, понеделник е. Трябва да се върнем на работа, защото така би направил Майкъл – той би отишъл на работа”.

CR: И това е самата истина. Майкъл би се върнал на работа. Както казах, той понесе своите удари, той изтърпя своите рани. Той беше най-силният човек, когото някога съм познавал. Това е самата истина. Той беше много корав мъж. Майкъл Джаксън не беше нито плах, нито страхлив.

CY: Ти ми разказваш една съвсем различна история от това, което се пише в медиите. Ти ми казваш, че музикалната индустрия изобщо не е фокусирала вниманието си върху истинската същност на този човек като цяло, така ли?

CR: Не.

CA: Не. Не успяха дори да се доближат до истинската му същност.

CR: Не успяват дори да одраскат повърхността му.

CY: Както знаете, в този 24-часов новинарски цикъл всичко опира до това какво ще напиша, колко бързо ще го публикувам и кой ще го чуе и прочете.

CR: Мисля, че този факт ги изпълва с еуфория, както винаги. Тази новина е една от многото, които поддържат живота на вестници като National Enquirer.

CY: Той все още съществува. Не знам дали сте чули, но Vibe Magazine спира да излиза от днес (30.06. 2009. По-късно списанието е купено от InterMedia Partners – Б. пр.) При това изобилие от онлайн таблоиди, не бих се изненадал, ако National Enquirer последва съдбата му. През последните шест месеца те също имат финансови проблеми. Но така или иначе, всичко вече минава онлайн.

CR: И аз така смятам, както вече казах. Знаете ли какво? Това дава свобода на хора като теб да правят нещата така, както смятат за редно.

CY: Да, разбира се. Съвсем официално.

CR: Крайно време е да се сложи край на това. Подреждат Enquirer, Star Magazine и т.н. точно до касата в магазина, и щеш не щеш четеш какви ли не глупости в заглавията. Майкъл Джаксън спи в кислородна камера.

CA: Не, миналата седмица беше – Обама е гей.

CR: Точно това имам предвид. Стига с тези глупости. Те винаги ще се опитват да ровят в мръсотията, вместо да си кажат – я дайте да преброим на колко деца е помогнал Майкъл Джаксън, какво е направил, за да промени живота им. Ето например една прясна новина, която обаче никой не иска да споменава – и двете момчета, които отправиха обвинения към Майкъл, и родителите им, са били забъркани в измами или нещо такова още преди да го познават.

CY: Спомням си за майката на второто момче, опитала се е да накара децата си да паднат лошо в JCPenney, за да съди магазина за нанесени телесни щети.

CR: После са се опитали да измамят George Lopez. Опитали се да излъжат, че е откраднал парите им в Comedy Store. Казали, че той е откраднал парите от единия им портфейл.

CY: Този случай беше споменат само веднъж, за не повече от 10 секунди.

CR: Защото това не е интересно на хората.

CY: Защото не е интересно, защото не става въпрос за някой много известен човек. Хората ще си кажат – кой беше този?

CA: Медиите сами започнаха тази медийна лудост. Започнаха с OJ Simpson. После се прехвърлиха на Бил Клинтън. Те буквално премазаха Бил Клинтън. После захванаха и Джордж Буш; лично аз не го харесвах и не съм го подкрепял, но те и с него се справиха много добре. Сега ще погнат и Майкъл Джаксън. И нека не се заблуждаваме, след година-две ще погнат и моя президент.

Think Different

2010-08-09T22:40:00.007+03:00

"Here's to the crazy ones. The misfits. The rebels. The troublemakers. The round pegs in the square holes. The ones who see things differently. They're not fond of rules. And they have no respect for the status quo. You can quote them, disagree with them, glorify or vilify them. About the only thing you can't do is ignore them. Because they change things. They push the human race forward. And while some may see them as the crazy ones, we see genius. Because the people who are crazy enough to think they can change the world, are the ones who do."

Да вдигнем тост за лудите. Аутсайдерите. Бунтарите. Размирниците. Кръглите колчета в квадратните дупки. Онези, които виждат нещата различно. Те не обичат правилата. И не зачитат статуквото. Можем да ги цитираме, да им противоречим, да ги величаем или хулим. Не можем единствено да ги игнорираме. Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред. И макар някои да ги смятат за луди, те всъщност са гении. Защото хората, които са достатъчно луди да мислят, че могат да променят света, са онези, които го правят.

The way he made her feel - Buenos Aires, Dangerous Tour

2010-07-20T01:05:00.002+03:00

http://www.michaeljackson.com/hk/node/303405#comment-770347

"Здравейте!
Аз съм едно от момичетата, качили се на сцената при Майкъл в далечната 1993 г. Ще пропусна подробностите за това как се сдобих с билети, как отидох на стадиона и каква беше атмосферата … това не е толкова интересно и избледнява пред истински важния момент. Моментът, в който той протегна ръка към мен и аз се озовах на сцената. Все едно всички останали изчезнаха, сякаш аз и Майкъл бяхме единствените живи хора не само на това място, но и на цялото земно кълбо. Тогава бях на 21 и не може да се каже, че чувствата ми към него са били несериозно тийнейджърско увлечение. Аз бях една млада жена, която знаеше точно какво чувства и мога да кажа, че бях дълбоко влюбена в него. Обичах го толкова силно и страстно, толкова нежно и чисто. По мое мнение той беше, и все още е, най-красивото човешко същество на света, не само на външен вид, но и отвътре. Бях толкова влюбена в него, че ми липсваше дори без да го познавам и мечтаех (или сънувах) за целувката и докосването му все едно съм ги изпитвала на живо. Но … аз наистина го целувах, и галех, и прегръщах толкова много пъти в мислите си. И може би именно затова, когато ми се случи наистина, усещането ми се стори толкова познато.
Когато пое ръката ми в своята през онази вечер на сцената, всичките ми емоции, трепети и страхове изчезнаха и единственото, което чувствах, бе топлина и спокойствие. Почувствах се така, сякаш най-после съм открила мястото си на тази земя, сякаш се прибирах у дома след много дълго пътуване. Усещах, че мястото ми е точно там – до него, уловила ръката му. Никога не забравих и най-дребните детайли от няколкото минути, прекарани с него. Все още усещам мекотата на кожата му. От момента, в който той пое ръката ми до мига, в който се озовах в най-топлата прегръдка на света, ми се стори най-дългата секунда през целия ми живот. Беше като в забавен кадър, имах време да видя всичките му черти до най-дребните детайли, видях собственото си отражение в кристалната яснота на очите му, видях как вдишваше и издишваше въздух, видях ситните капчици пот по челото му. Боже мой, той беше просто съвършен. Самият миг беше съвършен. Чувствах се като част от картина, чувствах, че имам цялото време на света, за да гледам в очите му и да откривам всичко онова, което е скрито там.
Но силата на прегръдката му сякаш ме пробуди, започнах да чувам гласа му, докато ме прегръщаше. Пееше в ухото ми, но аз на практика не чувах думите. Чувах единствено ангелския му глас и си спомням, че бях насочила цялото си внимание към топлината на дъха му, който галеше ухото и бузата ми. После притиснах лицето си до неговото, защото изпитах нужда да почувствам кожата му и … о, тя беше толкова мека и топла, а косата му галеше лицето ми. Зарових нос в шията му и цял живот ще си спомням аромата на кожата му. Никога повече не усетих подобно ухание – нито на парфюм, нито на нечия друга кожа. Години наред обикалях много магазини за парфюми, опитвайки се да открия онзи аромат, но така и не успях. Нали казват, че парфюмите ухаят различно върху различните хора – в зависимост от кожата и температурата на тялото. За мен това беше уханието на Рая.
Предполагам се сещате, че гледах видеозаписа от излизането ми на сцената хиляди пъти. Видях, че съм се поклащала като в танц и съм се усмихвала през сълзи, но ще ви кажа съвсем откровено, че нямам никакъв спомен да съм се движила. Изобщо. За мен онзи момент е напълно застинал, изпълнен с тишина и романтика и много, много нежност. Чувствах се така, сякаш сме двама любовници, които току-що са се любили и просто си лежат в леглото, прегръщат се и се гледат в очите.
Целунах Майкъл по бузата и по ръката, докато галеше лицето ми, целунах и шията му. Абсолютно убедена съм, че целуването на мъж по шията е нещо много интимно и секси и цялата треперех. Мога да се закълна, че и той също. И точно в този момент полудях и се опитах да го целуна по устните и независимо от това дали другите ми вярват или не, ние наистина се целунахме. Целувката ми го изненада и отначало той нежно се опита да ме отблъсне, но аз го прегърнах и го погледнах през сълзи в очите. Той също ме погледна и точно тогава отвърна на целувката ми с толкова много любов.
Никога няма да забравя колко меки бяха устните му, но някак хладни или може би са ми се сторили хладни в сравнение с горещия му дъх. Той пое с уста долната ми устна и лекичко я гризна и останахме така няколко секунди, с долепени устни и аз прожепнах: „Обичам те, Майкъл!”, а той прошепна в ухото ми „Аз те обичам повече”, но сложи ударението на „те” (you), сякаш искаше ми даде да разбера, че наистина чувства това, което казва, че наистина изпитва това чувство към мен, а не го казва просто като клише. После ме притисна много силно към себе си в продължение на няколко секунди, аз също го прегърнах. Усещах, че никой от двама ни не иска да пуска другия. Но тогава дойде охраната и ме издърпаха. Мога да се закълна, че той не го е искал, не е викал охраната, нямаше как да им даде знак, защото и двете му ръце ме прегръщаха и ме гледаше право в очите, така че не би могъл да им намигне или нещо такова.
Според мен някой зад кулисите е забелязал, че Майкъл е изгубил представа за времето и че този момент продължава твърде дълго, затова за изпратили охраната. Помня, че когато бодигардът ме хвана, аз се притиснах здраво към Майкъл и той направи същото и вместо да ме отблъсна, ме прегърна още по-силно. В този миг осъзнах, че независимо какво ще се случи оттук нататък, без значение какво мислят хората, аз и Майкъл наистина преживяхме момент на споделена интимност там, на сцената, и бяхме влюбени пред очите на хиляди хора.
След като се върнах на мястото си в публиката, настана истинска лудница, всички искаха да ме пипнат, дърпаха ме напред-назад, задаваха ми всякакви въпроси, една не разкъсаха дрехите ми, истинска лудост, но на мен ми беше все едно. Не обръщах никакво внимание дори на приятелите си. Гледах единствено Майкъл, търсех погледа му и – повярвайте ми – открих го. Гледаше ме в публиката, докато довършваше песента си. Погледите ни се срещнаха и това беше едно вълшебно преживяване. От очите ми капеха сълзи, а неговите също бяха насълзени. Усещах такава болка, сякаш сърцето ми беше разкъсано на малки парченца, все едно се бях разделила с любимия си след седемгодишна връзка. А всъщност бях прекарала едва три минути в прегръдките му. Изпитвах огромна болка, защото осъзнавах, че това е невъзможна любов. Тези три минути бяха най-силното преживяване за мен през целия ми живот и до ден днешен, но историята свърши дотам. Знам, че и той е изпитал същото, но той беше Бог, а аз – простосмъртна и не ни беше писано да сме заедно.
Той довърши песента (по ирония на съдбата – „Тя напусна живота ми” She’s out of my life”) в сълзи, остана на сцената още няколко секунди, вперил поглед в мен и после изчезна. Върна се след няколко минути и продължи концерта. Останах до края, разбира се, но вече не можех да се наслаждавам на изпълненията. Изпитвах огромна болка.
В дните след концерта споделих с няколко мои приятели всичко това, което пиша в момента, но никой не ми вярваше и никой не ме разбираше. Мислеха, че си измислям за целувката, казваха, че съм закривала лицата ни с длани, за да създам илюзията, че сме се целували, че той правел това по сценарий и вероятно е имал таен знак, с който е известил охраната кога да дойдат, че сълзите в края на песента също били по сценарий. Просто изпълнявал роля, защото освен добър певец, той е и добър актьор. Смятаха, че само ми се е сторило, че ме е гледал от сцената и т.н. Не ги обвинявах, че не ми вярват, но просто спрях да разказвам тази история на когото и да било. Когато някой ме питаше, казвах само, че е било страхотно, че се чувствам късметлийка, че той е бил много мил с мен и толкова. Запазих този момент само за себе си, защото смятах, че така е трябвало да бъде – един личен момент между мен и него.

Обичала съм го дълбоко цял живот и ще го обичам докато затворя очи завинаги. И все пак, нека ви припомня, не казвам, че го обичам като спомен, като идол или като краля на попа … Обичам го силно като мой любим, липсва ми през всяка секунда от живота ми, тревожила съм се за него, когато е бил болен, страдала съм за него, когато е имал проблеми, ревнувах го, когато се ожени, бях щастлива, когато децата му се родиха, плакала съм и съм се смяла с него … а сега, когато го няма, съм съсипана от мъка. Не мога да спя, не мога да ям, не мога да спра да плача, не мога да спра да се обвинявам – себе си и всички останали – че не направихме нищо, за да му помогнем. Приех го за даденост, в онзи момент на сцената, когато се погледнахме в очите, си позволих да вярвам, че той е Бог и няма смисъл да му пиша писмо или да се опитвам да се срещна с него отново. И сега толкова много съжалявам, може би е било възможно да му помогна, може би е искал да знае, че е обичан и че не е сам.
Вече съм на 38 и съм омъжена. И макар че не съм го казвала на съпруга си, той знае, че никога не съм го обичала така, както обичам Майкъл. Няма да се случи и в бъдеще. Виждал ме е много пъти как гледам записа от концерта и плача. Но той знае, че обичам и него, че ценя брака ни и семейството ни и дори не се подразни, когато кръстих сина ни Майкъл. Малкият Майкъл е вече на 10 и знае, разбира се, че е кръстен на великия Майкъл Джексън. Отделих достатъчно внимание да го запозная с постиженията му и сега той също го обича. Слуша музиката му, гледа видеоклиповете му и винаги говори за него с огромно възхищение. Разказах му за живота на Майкъл, за състрадателната му душа, за благотворителната му дейност, за любовта му към хората, животните и природата, за това как обръща и другата си буза към онези, които го нараняват и никога не е търсил отмъщение. Уча сина си да бъде добър, грижовен, обичлив и щедър човек. И вярвам, че това ще накара Майкъл да се усмихне от небето, където е в момента.
Не ми беше лесно да ви разкажа тази история, но минаха цели 16 години откакто я разказах за последно и сега, когато него вече го няма, изпитах нужда да я споделя още веднъж. Чувствам спокойствие при мисълта, че двамата преживяхме един безценен момент, който грижливо пазя в себе си. Знам, че той е изпитал същото и също като мен е запазил този спомен. Обичала съм го цял живот и винаги ще го обичам. Вярвам, че дори и за няколко минути, той също ме обичаше.
Благодаря ви, че ми дадохте възможност да разкажа, и нека Бог благослови нежната му душа! Обичам те, Майкъл, завинаги!"

MTV Video Music Awards 2009 - Madonna's speech about Michael Jackson

2010-07-10T18:02:00.000+03:00

MTV Video Music Awards 2009 - Madonna's speech about Michael Jackson

"Майкъл Джаксън е роден през август, 1958. Аз също. Майкъл Джаксън е израснал в покрайнините на Средния Запад. Аз също. Майкъл Джаксън има осем братя и сестри. Аз също. На 6 години Майкъл Джаксън вече е суперзвезда и вероятно най-обичаното дете на света. На 6 години аз загубих майка си. Мисля, че той е изтеглил късата клечка от жребия.

Аз никога не съм имала майка, но той никога не е имал детство. А когато нещо ти липсва, ставаш като обсебен от него. Прекарах детството си в търсене на „майки”, които да заместят моята; понякога успявах. Но как да преоткриеш детството си, когато през целия ти живот светът те гледа като под лупа?

Няма съмнение, че Майкъл Джаксън беше един от най-великите таланти на света … Че когато на крехките си 8 години запееше, успяваше да сграбчи сърцето ти с думите си като зрял възрастен. … Че начинът, по който танцуваше, бе комбинация от изяществото на Фред Астер и мощта от юмрука на Мохамед Али … Че музиката му притежаваше допълнителен слой от необяснима магия, която не просто събуждаше у хората желание да танцуват, а ги караше да вярват, че могат да летят, да се осмелят да мечтаят, да бъдат всичко, което поискат. Така правят героите. А Майкъл Джаксън беше герой.

Той пълнеше стадиони по цял свят, продаваше стотици милиони копия от албуми, вечеряше с премиери и президенти. В него се влюбваха момичета, в него се влюбваха момчета, всички искаха да танцуват като него. Изглеждаше неземен, като от друг свят, но в същото време беше и човешко същество. И като повечето изпълнители, беше срамежлив и много уязвим.

Не мога да кажа, че сме били големи приятели, но през 1991 реших, че искам да го опозная. Поканих го на вечеря. Казах: „Аз черпя, аз ще шофирам, ще бъдем само двамата.” Той се съгласи и пристигна вкъщи без охрана. Отидохме до ресторанта с моята кола. Беше тъмно, но той не сваляше слънчевите си очила. Казах: „Майкъл, чувствам се така, сякаш говоря на лимузина. Мислиш ли, че би могъл да свалиш очилата, за да видя очите ти?” Той замълча малко, после хвърли очилата през прозореца, погледна ме усмихнат, намигна ми и каза: „Сега виждаш ли ме? Така по-добре ли е?”

В този момент съзрях както уязвимостта му, така и чара му. По време на вечерята упорито се мъчех да го накарам да хапне пържени картофи, да пие вино, да си поръча десерт и да ругае – неща, които той като че ли никога не си позволяваше. По-късно отидохме вкъщи да гледаме филм. Седнахме на дивана като две малки деца и някъде по средата на филма ръката му се протегна и улови моята. Усетих, че му е нужно по-скоро приятелство, отколкото романтика и с радост му се подчиних. В онзи момент той не се чувстваше като суперзвезда, а като човешко същество. Излязохме заедно още няколко пъти и после, по една или друга причина, пътищата ни се разделиха. След това ловът на вещици започна отново и около Майкъл започнаха да никнат негативни истории една след друга. Усещах болката му. Знам какво е да вървиш по улицата и да се чувстваш така, сякаш целият свят се е обърнал срещу теб. Знам какво е да се чувстваш безпомощен и неспособен да се защитиш, защото крясъците на линчуващата тълпа са толкова силни и ти си убеден, че гласът ти никога няма да бъде чут.

Но аз имах детство. Имах възможност да правя грешки и да търся и откривам собствения си път в живота далеч от светлините на прожекторите. Когато чух, че Майкъл е починал, бях в Лондон; няколко дни преди началото на турнето ми. Майкъл трябваше да направи концерт на същото място една седмица след мен. Единственото нещо, за което можех да мисля тогава, беше че съм го изоставила. Че изпуснахме от поглед това великолепно създание, което преди време подпали света, и си позволихме да го загубим. Докато той се опитваше да създаде семейство и да възстанови кариерата си, всички ние бяхме заети да го осъждаме. Повечето от нас му обърнаха гръб.

В отчаян опит да задържа спомена за него, влязох в интернет да гледам стари негови клипове, в които танцува и пее по телевизията и на сцената и си казах „Боже мой, беше толкова уникален, толкова оригинален, толкова изключителен. Никога вече няма да има друг като него”. Той беше Крал. Но освен това беше и човешко същество … уви, ние всички също сме хора и понякога се налага да загубим нещо, преди да успеем истински да го оценим. Искам да завърша малко по-оптимистично и да кажа, че моите синове – на 9 и на 4 години – са обсебени от Майкъл Джаксън. Непрекъснато имитират лунната походка и се хващат за чатала. Изглежда че цяло едно ново поколение деца е открило гения му и го съживява отново. Надявам се, че където и да е Майкъл сега, се усмихва на всичко това.

Да, да, Майкъл Джаксън беше човешко същество, но по дяволите, той беше крал. Да живее Кралят!"

"Истината ..." - Стоян Стоянов

2010-07-03T12:43:00.000+03:00

"Истината за Джаксън излезе наяве"
Вторник, 02 Февруари 2010 12:10 Стоян Стоянов
http://filmche.net/

http://filmche.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1053:istinata-za-jackson-izleze-nayave&catid=46:publikacii&Itemid=77

"Близо десетилетие медиите ни представяха изкривен образ на Майкъл Джаксън. Подиграваха се на ексцентричните му прищевки, бомбардираха го със смехотворни обвинения, излагаха го по първите страници сякаш е звезда, но от цирк с изроди. Покрай мащабната антикампания светът сякаш забрави защо Кралят на поп музиката бе най-известният жив човек на земята (пише го в учебниците по история за 10 клас).

В основата на всичко стои думата ТАЛАНТ. Майкъл бе най-талантливият изпълнител, най-добрият танцьор и най-смелият новатор в света на поп културата.

През 80-те и 90-те години на миналия век той спираше дъха ни с визуални и музикални послания отвъд границите на въображението. Щом започнеше да се движи – сякаш преодоляваше законите на гравитацията, а щом запееше… светът се превръщаше в едно по-добро място. Кралят бе първата звезда, която обедини цялото земно кълбо. Пълнеше стадиони на пет континента и омагьосваше зрителите с нечовешкия си талант.

В началото на 2009 г. Майкъл ни покани да участваме в последното му приключение. Обеща да ни заведе на места, на които не сме били и да ни покаже невиждан талант. Каза, че ще ни предаде важно послание и че ще ни върне любовта, с която сме го дарявали през годините. Дори смъртта не успя да провали плановете на легендата. Обещанията му достигат до нас на един малък диск, който може да бъде закупен с вестник „Труд” от 3 февруари.

Без съмнение “THIS IS IT” щеше да бъде най-грандиозното шоу, което светът някога е виждал. Има обаче нещо по-важно от визуалните ефекти, кристалните костюми, триизмерните клипове и продадените за четири часа 50 концерта. Без цялата суета по-лесно можем да видим истинския Майкъл Джаксън, който ни допусна до място, на което никой не беше стъпвал. Позволи ни да го видим как подготвя голямото си завръщане. Лишени от излишния блясък на мултимилионната продукция – личността и талантът на Краля блестят по-силно от диамантите по емблематичната му ръкавица. Виждали сме звездата, но колко пъти сме срещали твореца Майкъл Джаксън?

Кралят не се нуждае от милиони долари, за да ни покаже таланта си. Не му трябват сложни думи, за да ни накара да усетим проблемите на света. Вгледайте се в детайлите от документалния филм и усетете с каква нежност и деликатност работи една истинска легенда.

Непредубедените критици са единодушни, че дори да не си фен на Джаксън е лесно да оцениш таланта му. Джеймс Плат от DVDTOWN.com пише, че репетициите на Майкъл са по-добри от концертите на която и да е друга звезда. Най-известният филмов критик в света Роджър Еберт от Chicago Sun-Times оценява “THIS IS IT” с пълна шестица и казва: „Не беше това, което очаквах. Не видях болен и дрогиран човек, насилващ себе си с изтощителни репетиции. Видях душа обладана от музика… Без да повиши глас, без да покаже гняв, винаги мил и вежлив към екипа си, Майкъл ръководеше нежно продукцията. Той поправяше продължителността на изпълненията, определяше комуникационните знаци, говореше за детайли около музиката и танца. Гледайки го винаги от дистанция, аз мислех, че изпълнителят е продукт на цяла индустрия от специалисти. Тук обаче виждаме, че той е истинският творец в собственото си шоу”.

Ето така трябва да запомним Майкъл Джаксън. И сякаш чудото се случи. След премиерата на “THIS IS IT” всички слухове за здравословното му и психическо състояние изчезнаха. Този път истината успя да победи чрез документалното кино. Вярно е – когато фактите говорят и боговете мълчат. За нас си остава срамът, че десетилетия наред занимавахме това невероятно същество с глупости, вместо просто да го оставим да твори и да ни радва."

Ревюто на Филмче.нет:
http://filmche.net/index.php?option=com_content&view=article&id=821:tova-e-to-da-pochuvstvash-kralya-lichno&catid=46:publikacii&Itemid=77

"Майкъл Джексън не е поп крал, той е поп Господ" - Константин Вълков

2010-07-03T11:30:00.000+03:00

"Майкъл Джексън не е поп крал, той е поп Господ"

Константин Вълков
29 юни 2009

http://zar.bg/view_article.php?article_id=4582
http://zar.bg/view_article.php?article_id=9232

"По някаква странна причина аз имам любими песни, а не изпълнители. Много, много рядко съм попадал в капана на идолопоклонничеството – слушал съм огромно количество музика, но почти никога не съм събирал сувенири, оригинални дискове, плочи, касетки, малки артефакти, книги или пък съм заучавал автобиографични данни за даден изпълнител. Вълнувал съм се от музиката и не чак толкова от личния живот на музикантите.

Някак не мога да разбера как така ще слушам Human Nature на Майкъл Джексън и в същото време ще следя колонките за него в жълтите вестници. Това не ме е интересувало и продължава да не възбужда интереса ми. Дори бях загубил нишката има ли деца, няма ли, колко са те. С Майкъл Джексън това остава на заден план, защото Кралят на попа, който всъщност е Музикалният Господ на света, направи всичко, което е възможно да се направи в музиката и нито една папараци-снимка не може да отклони вниманието от музиката му.

А музиката на Джексън е най-хубавата, правена някога, и никой не може да ме убеди в противното. По принцип музиката заема огромна част от живота ми и смея да твърдя, че имам музикално ухо, което безпогрешно различава хубавата от лошата. Имам много правилни музикални открития и нито едно грешно – знам, че изглежда нахално, но е така. Готов съм да споря с часове защо дадена песен е по-хубава от друга. Готов съм и да слушам музика с часове, без да спирам. И колкото и неочаквано да звучи, може би точно Майкъл Джексън е този, който съм слушал най-много.

Обичам да споря и за музиката на Майкъл Джексън. Вярвам, че има песни, които могат да ти подскажат дали човекът отсреща разбира от музика или не. Много е забавно – в един албум от 9-10 песни винаги има някои, които са по-различни, които са истинските шедьоври. Ако човекът ги открие, значи е в час с нещата. Правил съм си този експеримент. Някои са откривали великите песни на Джексън, други твърдят, че Black & White е велика. А тя не е.

С часове мога да ви пускам любима музика, независимо дали става дума за Елвис, Чет Бейкър, Лиза Стенсфийлд или Дюран Дюран. Мога да избера по един хит от всеки и да зачеркна останалото творчество. Мога да споря разпалено за добрите и лошите им песни. Но има само един изпълнител, който не мога да смесвам с други и който винаги съм слушал повече. Има само една музикална икона, която може да бъде слушана с часове и не бива да бъде забърквана в други музикални компилации. И това е Майкъл Джексън.

Впрочем, навсякъде има по един велик, независимо дали става дума за музика, кино, физика, химия… Винаги има един, който се отличава от останалите и който няма да се повтори. Той/тя се появява, бум-бум, обърква представите, и после изчезва. Лепват определения като "икона", "гений", "идол" и т. н., но той/тя просто няма да се повтори. Появява се веднъж и никога повече.

В света на музиката, това е Майкъл Джаксън.

Не бих повярвал, че има човек, който да не е попадал в музикалния капан на Майкъл Джексън. Ако има такъв, той или не обича музиката, или не я разбира, или просто живее скучен живот. Независимо дали слушаш Берлиоз или Ерика Баду, не мога да си представя, че не си оставал сам със себе си, със слушалки, в тъмна стая и не си пускал албума Thriller. Ако не си го правил, значи музиката не те вълнува. Ако си го правил, продължавай да го правиш.

Не бих приел, ако имаш дългосвирещи плочи на Балкантон и нямаш Thriller. Не мога да си представя, че не си записвал касетки с Thriller и не си ги слушал като малък, голям или стар. Не мога да приема, че нямаш любима песен от Thriller или такава, която не ти харесва.

Въобще не ме интересува неговият окапал нос, променен цвят на кожата или връзки с малки деца. Подминавал съм с абсолютно безразличие жълтите информации за Майкъл Джексън и ще продължавам да го правя. Те нямат абсолютно никакво значение. Не бих си позволил нито за миг да говоря за тях, особено когато по света има хора, които ще го запомнят с това. С лицето, очилата, чадъра, дългата коса.

Майкъл Джексън не трябва да бъде запомнян с това. Затова пускайте на децата и приятелите си Thriller и обяснявайте, че ако има Музикален Господ, той се казва Майкъл Джексън и ако има само един албум, който трябва да притежават, това е Thriller.

Те никога няма да имат по-пълни музикални минути от тези, в които остават насаме с Thriller. Това е албум, който слушаш рано сутрин или късно вечер. В него има точно девет песни, нито една повече, което на пръв поглед изненадва – в онези години Джексън имал премного материал, но продуцентът Куинси Джоунс бил сигурен, че в Thriller трябва да има само номер 1 хитове. Както и става.

Поръчайте си оригинално, ремастерирано издание на Thriller, което се появи наскоро, във връзка с 25-годишнината от първото излизане на албума. Едва ли някога ще чуете такова музикално съвършенство. Ако поп-музиката трябва да бъде определена в тълковен речник, там трябва да пише Thriller. Защото това е най-великият албум на всички времена от Музикалния Господ Майкъл Джексън."

King's Talk

2010-06-29T09:19:00.000+03:00

Анжелика Хюстън:

Запознах се с Майкъл през първия ден от репетициите (Captain EO, 3D филма на Франсис Форд Копола, показван в увеселителните паркове „Дисни”) и бях изумена – макар че познавах образа му много добре, разбира се – от това колко невероятно сладък, и скромен, и невинен всъщност е той. И крехък. На живо имаш чувството, че е едва ли не чуплив. Но после, когато започне да работи, се случва нещо: сърцето ти започва да бие ускорено, а косъмчетата по ръцете и тила ти настръхват, защото той буквално те оставя без дъх. Според мен той беше най-наелектризиращият изпълнител, когото някога съм виждала.

Мисля, че на Майкъл му бе много трудно да изразява гнева си. Той беше един от най-учтивите хора, които някога съм срещала през живота си. Никога не съм чувала Майкъл да ругае, дори когато е бил ядосан. Той имаше най-прекрасните обноски на света. И мисля, че музиката наистина беше единственият начин, чрез който той даваше израз на страстта си, без никакви задръжки. Това беше нещо колосално. Той сякаш гореше на сцената – никога не съм виждала подобен талант. Аз всъщност смятам, че у Майкъл до голяма степен имаше нещо, което не беше от този свят. Той притежаваше талант, какъвто не съм срещала никога досега, а аз съм гледала изпълненията на не един или двама изключителни артисти. Той често биваше погрешно разбиран. Никога не съм вярвала на обвиненията и намеците, отправяни към него. Преди около месец обядвахме заедно и той ми разказа за това свое изпитание. Чувстваше се като изцеден. Каза, че те искали кръв. Стана ми много мъчно за него, усещах, че сърцето му е разбито след всичко, което му бяха сторили. Той беше метеор: пламъкът му горя изключително ярко; не задълго, но много мощно.

Lenny Kravitz:

Гледах Jackson 5 на Madison Square Garden и това беше първият концерт през живота ми. Те носеха онези тесни панталони и ботуши до коленете. И аз нахлузвах чифт галоши и започвах да танцувам във всекидневната и си представях, че съм Майкъл Джексън.

Срещнахме се преди няколко години и решихме да влезем заедно в звукозаписното студио. Бях написал песен за него и всъщност я бях продуцирал преди той да се появи. Изсвирих всички инструменти, подготвих я. Записвахме в старото студио на Марвин Гей, на Сънсет Булевард. Направихме неговите вокали за около три дни. Той беше много забавен. Стоя (в студиото) часове наред. Сядахме на едни малки табуретки, хапвахме заедно и разговаряхме. Именно там ми се удаде възможност да го опозная истински.

Децата му бяха с него. Държаха се изключително възпитано. Аз съм израснал в семейство със старомодни традиции, където уважението се ценеше най-много от всичко. И тези деца бяха точно такива, изпълнени с уважение, но без да са като роботи. Много сладки. Нарисуваха рисунки за мен и ги подписаха. Цял ден твориха изкуство, докато ние работихме. Дъщеря ми Зои също беше там. Събрахме се всички заедно. Свирихме, рисувахме, говорихме, хапвахме, смяхме се. Той се отнасяше с огромно уважение към готвача, към инженерите, към мен, към децата – държеше се еднакво добре с всички.

Бях в Глазгоу, тъкмо слизах от сцената, преди да ме извикат на бис, когато чух новината. Върнах се обратно на сцената и изпълних последните две песни. Когато слязох, съобщиха, че е починал. Да слезеш от сцената, когато все още си във върховата емоция на изпълнението и да чуеш тази новина, и тепърва да започнеш да я осъзнаваш – трудно беше. Слязох от сцената, седнах веднага на компютъра и си пуснах песента, която бяхме направили заедно. Тя бе за неговия живот, за това къде е бил (през какво е преминал). Една песен за успеха.

Доналд Тръмп:

Той беше мой много добър приятел. Беше удивителен човек, но отвъд всичко останало – той беше най-великият изпълнител, когото съм познавал. Той притежаваше магия. Той беше гений. Освен това беше и много добър човек, а когато го опознаеш, осъзнаваш колко умен е всъщност. Беше брилянтен. Веднъж бяхме в „Тръмп Тадж Махал” в Атлантик Сити. Събра се тълпа от хиляди хора, които буквално започнаха да ни мачкат. Имахме 20 бодигарда, но ситуацията стана много опасна. Той се свлече на колене и започна да пълзи към изхода. Направи го толкова естествено, помислих си, че е паднал. И му казвам: „Майкъл, винаги ли е така при теб?” А той: „Да, но това е нищо. В Япония е много по-зле”.
Майкъл не беше същият Майкъл през последните 10 години. Не беше добре. Имаше много проблеми, много трудности. Но когато беше в разцвета си – никога не е имало друг като него. Животът му беше по-различен от този на всички хора, които някога съм познавал. Но той преживя едни много тежки 10 години. Чувстваше се неловко (срамуваше се) от онова, което му се случваше. Но той няма да бъде запомнен с последните 10 години от живота си; ще бъде запомнен с първите 35.

Ice-T:

Срещал съм го веднъж. Той беше в Ню Йорк, в студиото на Сони и снимаше видео, а аз бях там с една от моите групи. Казаха ми, че Майкъл Джексън иска да се срещне с мен. Отидох зад кулисите; той седеше между две жени, здрависа се с мен, беше супер. За човек от ранга на Майкъл Джексън – дори и през ум не ти минава, че той може да знае за съществуването ти. Имам предвид, аз съм рапър и той си е казал: „Ice-T е тук. Бих искал да се запозная с Ice-T." Здрависах се с него, страхотен момент. Един от приятелите ми каза: „Няма значение колко си корав, ако ще и най-големият гангстер да си, ако си на първия ред на концерт на Майкъл Джексън, той ще те накара да виеш като кучка”. Това си е голям комплимент от неговата уста.

В крайна сметка, аз ще го запомня с това, че беше оригинален. Ето това е, което не може да му се отрече на Майкъл Джексън – няма как да кажеш, че нещо негово е взето от някой друг. Всичко е 100% оригинално. Всички нови хора, които го имитират – като хлапето от 'N Sync [Justin Timberlake] — Те знаят, че копират Майкъл Джексън.

http://www.time.com/time/specials/packages/completelist/0,29569,1907409,00.html

Kenny Ortega:

Бях с Майкъл в Източна Европа и когато слязохме от самолета, той ме попита: „В хотела ли ще отидеш или ще дойдеш с мен в едно сиропиталище?” Вместо да се прибере в хотела, той предпочиташе да отиде в сиропиталище. Помня, че когато влезе в този приют, той вървеше и се оглеждаше съвсем спокойно. Организаторите (на концерта) също бяха там; условията, в които живееха децата, бяха много лоши. Видях го да шепне нещо на някого, после да шепне нещо на другиго, разхождаше се, обръщаше внимание на децата. И по-късно разбрах какво е шепнел: „Това сиропиталище трябва да се преобрази, тук ще има нови легла, нови чаршафи, ще се назначат още хора, които да се грижат за децата. И това трябва да стане до утре, иначе няма да изляза на сцената”. Видях как този човек (Майкъл) влезе в едно румънско сиропиталище и го преобрази за 24 часа ... още едно нещо, което винаги ще си спомням за него. Този човек имаше по-голямо сърце от всеки друг и наистина, наистина бе загрижен за хората и най-вече за децата. Това беше част от неговата мисия. По време на турне той винаги искаше да знае какво може да направи за всяко едно място, така че когато си тръгваше, той оставяше това място в по-добро състояние ... за колко други хора би могло да се каже това?

Paul McCartney:

На Коледа, през 1981, ако не се лъжа, около 10 сутринта телефонът вкъщи звънна. Някакъв глас шепне: „Господин Макартни, бихте ли искал да чуете някои от моите песни?” Подразних се, не познавах човека лично, затова му казах – ако искаш да ми изпратиш някакви записи, просто го направи. Той продължи, очевидно притеснен: „Сър, аз съм Майкъл Джаксън, не ме ли познахте?” В този ден се роди едно страхотно приятелство. Животът на Майкъл беше музика. Той не ходеше, той танцуваше. Той никога не говореше, той пееше. Съветите му към музикантите не бяха технически, а поетични. Като например: „Когато вземаш тази нота на пианото, не бъди рязък, изсвири я така, сякаш пред себе си виждаш най-красивия залез. И ще видиш, че ще прозвучи съвършено различно”

http://www.thesilencedtruth.com/index.php?option=com_content&view=article&id=191&Itemid=83

Мери Джей Блайдж:
(списание "Ролинг Стоун", 2002)

Боже мой! Преди време си мислех - някой ден ще се омъжа за този човек. Знам, че има много хора, които обичат Майкъл Джексън. Но не мисля, че са го обичали колкото мен. Помня, че когато даваха Jackson 5 по телевизията, започвах да плача, щом предаването свършеше. Той беше толкова наелектризиращ и красив, беше просто ...всичко. Той беше мечтаният съпруг за всяка жена на света.

Ейми Уайнхаус:
(The Guardian, 2004)

Така и не успях да реша какво точно искам - да бъда Майкъл Джексън или да се омъжа за него. Изобщо не ми пука какво говорят хората за него, защото той е fucking genius. Това е, точка по въпроса!

Was Michael Jackson a modern-day prophet?

2010-06-27T20:10:00.000+03:00

http://www.stuff.co.nz/life-style/blogs/over-the-rainbow/3852056/Was-Michael-Jackson-a-modern-day-prophet

Was Michael Jackson a modern-day prophet?

Writer Chaz Harris - "Over The Rainbow"

Седя си тук и ми е трудно да повярвам, че днес се навършва една година от преждевременната, трагична и неочаквана смърт на Майкъл Джаксън. Миналата година, когато бяха обявени лондонските концерти, накарах брат ми да грабне телефона още в деня, когато започна продажбата на билетите. Казах му да се опита да вземе билети за септември, вместо за първите юлски дати. И той успя.

Бях много развълнуван, че ще се прибера у дома за концерта, защото винаги съм искал да видя Майкъл Джаксън на сцена, и дни наред просто не можех да проумея трагичната новина. Мисля си, че много хора са се надявали това да е някакъв мащабен рекламен трик във връзка с предстоящото турне, и са очаквали MJ да се появи отнякъде и да ни увери, че е добре ... но това така и не се случи.

Каквото и да си мислите за него, не може да се отрече, че той беше – и вероятно завинаги ще остане – една от най-влиятелните фигури в шоубизнеса. Неговата популярност бе важна част от епохата след борбата за граждански права в САЩ и отвори пътя на много чернокожи изпълнители към големия пазар така, както никой друг изпълнител не е успявал. Освен това той притежаваше способността да владее сцената като никой друг – точно както го направи с изпълнението си на Superbowl, 1993.

Спомням си, че дори по време на противоречивите съдебни процеси, съм приемал случващото се като дело на жадни за пари родители, които просто са решили да се възползват от неговата щедрост, защото той винаги е създавал впечатлението за човек с чиста душа, който вижда само най-доброто у хората. Този човек е израснал като дете-звезда и е пропуснал да изживее детството си, но аз не го виждам в образа на педофил, въпреки усилията да бъде вмъкнат в този профил. Тези съмнения бяха опровергани от безбройните коментари, които направиха негови приятели-знаменитости и хора от обкръжението му след смъртта му, включително Дона Съмър, която каза във връзка с обвиненията: „Не мога дори да си представя, че той (Майкъл) би наранил дете, ever. Лично аз смятам, че това е по-скоро опит да се възползват от него за лична изгода. Не знам дали е вярно или не. Аз просто ... просто смятам, че хората често го възприемаха като лесна/удобна мишена”.

По време на пребиваването ми в UK бе обявено, че се работи по създаването на филм This is It. Признавам, че изпитвах леки съмнения и дори цинизъм относно онова, което ми предстоеше да видя. Но когато гледах филма още в нощта на премиерата, бях пометен и възхитен от откритието, че дори на 50 Джаксън все още притежава онова великолепие и сценично присъствие, което е имал и във върховия период на кариерата си. Сякаш времето бе спряло. Това несъмнено щеше да е един от най-зрелищните и грандиозни концерти, изнасяни някога.

В DVD-то има цял раздел за различните сценични костюми и един от тях е оборудван с вградени светлини, които да изглеждат като разноцветни лъчи, движещи се по ръцете и краката. Този костюм е бил предназначен за изпълнението на Billie Jean. Това щеше да е епично изпълнение и докато гледах този филм, аз изпитах смесица от вълнение и тъга.

За мен остава необясним следният факт – Майкъл Джаксън бе верен на своето послание за мир, любов, за спасяване на планетата за нашите деца и за децата на нашите деца. И в същото време той беше преследван, тормозен, неразбран и третиран като отхвърлен от обществото човек, и то от същите тези медии, които първоначално възхваляваха неговия забележителен гений. Защо хората се обръщат срещу тези, които се опитват да изпращат положителни послания към света? Да не би да подозираме, че те имат някакъв таен план?

Ако вярвах в Бог, щях да кажа, че през последните десетилетия Джаксън най-много се доближаваше до образа на съвременен пророк. Неговите последователи и почитатели превъзхождат по численост тези на която и да било друга съвременна религиозна или обществена фигура, и той не спираше да разпространява своето послание за любов, мир, равноправие и изцеление. И в тази връзка аз определено вярвам в MJ и неговото послание, защото имам доказателство, че той беше истински, че такава личност действително съществуваше.

Трагичните последствия от нефтените разливи, на които сме свидетели в момента, ни карат да се сещаме за страховитите картини oт Earth Song. Всеки път, когато Джаксън е говорел за бедствия, той сякаш е знаел, че предстои да се случи нещо лошо. Един цитат от This is It казва всичко: "Уважавам тайните и магията на природата. Именно затова се ядосвам толкова, когато виждам какво се случва по света: всяка секунда в джунглите на Амазонка се унищожава площ с размерите на футболно игрище. Тези неща наистина ме тревожат. Именно затова пиша такъв тип песни; тяхната цел е да накарат хората да се разтревожат, да се осъзнаят, да проумеят, че има надежда. Планетата ни е много болна. Ако не я излекуваме сега, съвсем скоро пораженията ще са необратими. Това е последната ни възможност да решим този проблем, в противен случай катастрофата е неминуема. ... Моментът настъпи. This is It. Трябва да започнем със себе си. Със САЩ. Иначе никога няма да успеем.”

Думите на дъщеря му Парис, изречени на поклонението миналия юли бяха достатъчни да заличат всичките ми съмнения (ако изобщо е имало такива) относно неговата невинност: „Татко беше най-добрият баща, който изобщо можете да си представите”. Някои хора бяха против това, че на детето е било позволено да говори, но аз усетих, че тя беше искрена и имаше нужда да го направи. В крайна сметка Джаксън лиши баща си от наследство - заради предполагаемото насилие, което той е упражнявал над него в детството му, - защото е искал да бъде сигурен, че на неговите деца няма да им се наложи да изпитат нещо подобно. Защо има хора, които го смятат за виновен само защото статистиката предполага, че жертвите на насилие в детството си повтарят това поведение като възрастни? Нима няма изключения?

Накрая ще завърша с трогателните последни думи на една от най-любимите ми песни на MJ, които донякъде звучат като брачен обет: „В най-тъмните ни часове, в най-дълбокото ми отчаяние, ще ме обичаш ли още? Ще бъдеш ли до мен? В моите изпитания и моите мъки. В несигурност и тревога. В моята ярост и моята необузданост. В моя страх и моите изповеди. В моите терзания и моята болка. В моята радост и моята скръб. С обещанието за едно ново утре. Аз никога няма да те изоставя. Защото ти си в сърцето ми завинаги.”

Беше ли Майкъл Джаксън един съвременен пророк? Защо човечеството е склонно да напада или да се обръща против онези, които се опитват да разпространяват послания за любов, равенство и изцеление?

R.I.P. Michael Jackson - The King of Pop"

Is it because he is black?: What they don’t want you to know about Michael Jackson

2010-06-26T09:49:00.000+03:00

"Is it because he is black?: What they don’t want you to know about Michael Jackson"

by Christopher Hamilton, Thursday, January 5th, 2006

„Защото е чернокож - затова ли? Какво не искат да знаете за Майкъл Джексън”

Какво си мислите, когато чуете името Майкъл Джексън? Откачалка? Престъпник? Велик изпълнител? Бизнесмен? Каквото и да си мислите за MJ, изхвърлете всичките си мисли през прозореца и нека просто разгледаме някои факти.

Години наред медиите го наричат ‘Wacko Jacko’ (Смахнатия Джако, Джако Откачалката). А какво стана с MJ? Не беше ли той най-великото музикално събитие по едно време? Кога точно полудя?

Нека видим кога точно започнаха да описват Майкъл като „Луд”. Не беше по времето на „Трилър”. Страхотно е да си певец и танцьор. Те точно това искат. Но да не си посмял да се превръщаш в мислещ бизнесмен. Да не си посмял да купуваш каталога на Бийтълс. Да не си посмял да се жениш за дъщерята на Елвис. Да не си посмял да победиш музикалната индустрия в собствения им занаят. Започнаха да му лепят етикета „луд”, когато той започна да прави бизнес ходове, каквито никой досега не бе успявал да осъществи.

Майкъл взе две културни икони и ги разби на парчета. През целия ни живот са ни бомбардирали с два факта: Бийтълс са най-великата група за всички времена, а Елвис е Краля на Рокендрола. Майкъл купи Бийтълс и се ожени за дъщерята на Краля (направо му го заби, съвсем буквално). Ако бях циник, щях да кажа, че Майкъл се ожени за Лиса Мари само за да го забие на онези, които смятат Елвис за Крал.

Бийтълс бяха велики, но не толкова велики, че да запазят правата върху собствените си песни.
Елвис беше велик, но той не пишеше песните си. Мениджърът му, Кол Том Паркър, беше мозъкът зад Елвис … който го държеше упоен с лекарства и подписваше договорите.

Майкъл не вредеше на никого като изпълнител. ‘Off the Wall’ – първият соло изпълнител с четири сингъла в класациите „Топ 10”. „Трилър” – най-продаваният албум за всички времена, със седем сингъла в „Топ 10” тогава. ‘Bad’ – първият албум, произвел пет сингъла на челна позиция в класациите (дори „Трилър” имаше само два хита, стигнали до номер 1). Всичко това е супер. Но по-добре да не правиш нищо повече. Пееш, танцуваш и толкова. Майкъл искаше да е още по-велик. Той купи легендарния каталог „Sly and the Family Stone” и никой не обърна внимание. Когато купи Бийтълс, хората забелязаха. Сливането със Сони надхвърли всички очаквания. Сони, в желанието си да притежават част от каталога на Бийтълс, се съгласиха на равностойно (50/50) партньорство с Майкъл и така беше създадена музикалната компания Sony/ATV. Сега Майкъл притежава половината от издателските права над всички изпълнители на Сони. Хвърлете един поглед на пълния списък от песни в sonyatv.com. Между тях са над 900 кънтри песни на изпълнители като Тами Уайнет, Кени Роджърс, Алабама. Всички песни на Бейбифейс. Латино песни на Селена и Енрике Иглесиас. Песни на Роберта Флак, песни на Марая Кери. Песни на Дестинис Чайлд. Песни на Тупак, Биги и Флийтуд Мак. Около 100 000 песни. „Ама какво прави този човек?” Никой от великите в занаята не го е правил. Нито Боно, нито Спрингстийн, нито Синатра. „За какъв се мисли той? Да го докопаме с тежката артилерия”.

За да „докопаш” някого, трябва да атакуваш онова, което той най-много обича. Повече нищо няма да кажа по този въпрос.

Единственият човек, който се доближава донякъде до Майкъл в опита му да завладее индустрията е Принс и в по-малка степен Джордж Майкъл. Погнаха горкия Джордж Майкъл и публично го изтипосаха като хомосексуалист. Принс се бори здраво и успя да се наложи, но въпреки това трябваше да прибегне до услугите на голяма музикална компания, която да разпространява нещата му. В това няма нищо лошо. Принс пак ще си взема лъвския пай, но докато стигне дотук, години наред трябваше да търпи да го наричат луд и труден характер.

Най-великият момент за тях беше пресконференцията на Том Снедън (окръжният прокурор на Санта Барбара). „Пипнахме го”. Те просто ликуваха; беше повече от очевидно. На кого му пука дали има доказателства?
Майкъл беше оправдан. Без да празнува победата си, той се прибра вкъщи и напусна САЩ. Най-разумният му ход. Ами сега? Какво ще правят зложелателите му? Него го няма. „Няма го! Как така ще замине за Бахрейн? Как, по дяволите, да го докопаме, ако не е тук? Бързо, викнете онова журналистче и му поръчайте да напише серия от статии за това как MJ е на ръба на разрухата. А, това сме го правили, така ли? Ами добре, какво друго да измислим?”

На пръв поглед изглежда, че Майкъл не прави нищо, с което да изкарва пари. Изобщо не бройте седмичните продажби на албумите му. 15 000 CD-та на седмица е нищо за Майкъл. Каталогът на Sony/ATV му носи пари при всяко негово вдишване. Сериозни пари. Фактът, че никой не споменава реалния размер на приходите, е доказателство за това. Предпочитат да си мислите, че той е разорен, отколкото да ви кажат истината. Невърленд все още е собственост на MJ. Семейното имение в Енсино все още е собственост на MJ. Майкъл все още притежава песните на Бийтълс при сливането си със Сони, както и пълните права върху собствените си песни. Тихо, ей, това е тайна, нека си остане между нас.

Майкъл буквално е нагазил в територия, където никога досега не е стъпвал кракът на друг чернокож. Ако някога напише автобиография, тя ще е една от най-интересните, излизали на книжния пазар. Един чернокож без диплома за образование се превръща в най-влиятелния човек в музикалната индустрия, въпреки омразата, расизма, враговете в собственото му обкръжение и алчните за тиражи медии.

Ако Сони имат разум в главите си, трябва веднага да му предложат да продължат партньорството си. Това е единственият начин, по който могат да печелят и в бъдеще от каталога на Майкъл. Томи Мотола не изгуби работата си в Сони, защото е управлявал компанията некадърно. Той просто беше косвена жертва във войната. Майкъл го разобличи и Сони си измиха ръцете с него. Такива неща се случват непрекъснато. Забележете, че никой от Сони, нито самият Мотола, не тръгнаха да съдят Майкъл за клевета. Майкъл винаги е бил верен на шефовете си от Epic/Sony. На наградите Грами през 1984 той дори извика при себе си на сцената тогавашния шеф на компанията Уолтър Йетникоф. Винаги е изказвал благодарности на Дейв Глу, Мотола и други представители на Сони в речите си при получаване на награди.

Сони все още имат шанс да изгладят недоразуменията с Майкъл, но може и да е твърде късно. Въпреки това биха могли да направят жест на добра воля, но колко често се случва това в бизнеса? Ако аз бях на тяхно място, бих предпочел Майкъл за съюзник, а не за враг. Това е/беше взаимно изгодно партньорство.

Щяха да ми треперят коленете от страх, ако съм враг на Майкъл, докато той е в компанията на мултимилиардери отвъд океана. Повярвайте ми, едва ли си говорят само за дизайнерски дрехи. Подготвя се създаването на конгломерат.

Една последна вметка – това не бива да е единственият път, когато чувате за споменатите от мен факти. Но вероятно ще е точно така и това е най-тъжното. Тревожех се, че няма да оправдаят Майкъл заради колебанията на съдебните заседатели. Това е нечестна игра. Ако аз представям тези факти тук, в EURweb, значи цялата преса е наясно с тях, повярвайте ми. Те не точат лиги около всичко, свързано с него, само защото е създал Трилър. Много добре знаят какво става. Помислете само.

И накрая – Майкъл няма да остане в историята с обвиненията в педофилия. Нито заради „Трилър”. Ще остане в историята като човека, който влезе в бой с музикалната индустрия, спечели и оцеля, за да разкаже тази история. И това ще е книга, която ще си струва парите.

http://www.eurweb.com/story/eur24224.cfm

(Линкът вече не работи. Преди известно време беше махнато заглавието, а сега и цялата статия. Намирам я единствено във форуми и блогове на почитатели. Копирах текста и го публикувам и тук в оригинал)

IS IT BECAUSE HE’S BLACK? What They Don’t Want you to know about Michael Jackson
By Christopher Hamilton (January 5, 2006)

What do you think of when you hear the name, Michael Jackson? Wacko? Criminal? Great Entertainer? Businessman? Whatever you think of MJ, throw all your thoughts out of the window and let’s examine some facts.

For years the media has labeled him “Wacko Jacko.” What happened to MJ? Wasn’t he the biggest thing in music at one point? When did he go crazy?

All anyone has to do is look when Michael started being portrayed as “Crazy.” It wasn’t during the “Thriller” years. It’s cool being a song and dance man. That’s what they want. DON’T DARE BECOME A THINKING BUSINESSMAN. DON’T DARE BUY THE BEATLES CATALOG. DON’T DARE MARRY ELVIS’ DAUGHTER. DON’T DARE BEAT THE RECORD INDUSTRY AT THEIR OWN GAME. Michael started being labeled crazy when he began making business moves that no one had been successful at doing.

Michael took two cultural icons and shattered them to pieces. All our lives, we’ve been bombarded with 2 facts. The Beatles were the greatest group of all time and Elvis was the King of Rock and Roll. Michael bought the Beatles and married the King’s daughter. (if that ain’t literally sticking it to the man) If I wasn’t a cynic, I’d say Michael did the Lisa Marie thing just to stick it to the people who consider Elvis the King.

The Beatles were great, but they weren’t great enough to maintain publishing rights over their own songs.

Elvis was great, but he didn’t write his songs. His manager, Col Tom Parker, was the mastermind behind Elvis … keeping him drugged with fresh subscription pills and doing all the paperwork.

Michael could do no wrong as an entertainer. “Off the Wall,” first solo artist with 4 top ten singles. “Thriller,” the biggest selling album of all time, with a then record 7 top ten singles. “Bad,” the first album to spawn 5 number one songs (even Thriller only had 2 number one songs). All this is cool. But that is all you better do. SING AND DANCE. Michael wanted to be greater. He bought the legendary Sly and the Family Stone catalog and no one really cared. When he bought the Beatles, people noticed. The Sony merger took the cake. Sony, in their eagerness to have a part of the Beatles catalog, agreed to a 50/50 merger with Jackson, thus forming Sony/ATV music publishing. Now, Michael co-owns half of the entire publishing of all of Sony artists. Check out the complete lists of songs at sonyatv.com. A sampling of the songs he owns the publishing rights to are over 900 country songs by artists such as Tammy Wynette, Kenny Rogers, Alabama. All Babyface written songs. Latin songs by Selena and Enrique Iglesias. Roberta Flack songs, Mariah Carey songs, Destiny’s Child’s songs. 2pac, Biggie and Fleetwood Mac songs. In essence over 100,000 songs. “What is this man doing?” None of the greats did this. Not Bono, Springsteen, Sinatra. “Who does he think he is? Get whatever you can on him.”

To “get” someone, you have to attack what they love the most. I’ll say no more on that.

The only man who even approaches MJ in taking on the industry is Prince and to a lesser extent, George Michael. They went after poor George Michael, publicly outing the man as a homosexual. Prince fought hard and made his point, but nevertheless still had to resort to using a major company to distribute his materials. There is nothing wrong with that. Prince would get the lion’s share, but the result were years of being labeled crazy and difficult.

The greatest moment for them was the Sneddon press conference. “We got him.” Never was such glee so evident. Who cares if we have evidence?

Michael was acquitted, did not celebrate, went home and left the USA. Best move ever. Now what is there left for the haters to do? He’s gone. “Gone, what do you mean he moved to Bahrain? Well, how the hell can we get him if he’s not here? Quick, get that columnist to write a series of articles on how MJ’s teetering on the brink of destruction. Oh we did that? Well, what can we do?”

On the outer surface, it appears Michael is not doing anything to make money. Don’t even count the weekly sales of his CDs. 15,000 CDs a week is nothing for Michael. The Sony/ATV catalog is money for Michael Jackson every time he breathes. Serious money. The fact that no one reports on the actual amount is proof of that. They would rather you believe he is broke than tell you the truth. Neverland is still owned by MJ. The family home in Encino is still owned by MJ. Michael still owns the Beatles songs through the merger with Sony as well as full ownership of his own songs. But, hey, that’s our little secret.

Michael Jackson is literally walking in the shoes that no Black person has ever walked in before. If he ever writes an autobiography, it will be one of the most interesting ever. A Black man with no real formal education becomes the most powerful man in the industry, DESPITE hatred, racism, enemies in his own camps and a media willing to be bought to the highest bidder.

If Sony had any sense, right now they should offer to continue the partnership. That’s the only way they will make future money off of Michael’s catalogue. Tommy Mattola did not lose his job with Sony because he was a bad label head. It was a casualty of war. MJ exposed him and Sony had to cut their losses. Companies do it all the time. Notice no one at Sony nor did Matolla himself ever sue MJ for slander. Michael always was loyal to his bosses at Epic/Sony. Back at the 1984 Grammys, he even brought then label head Walter Yetnikoff on stage with him at one point. He’s always thanked Dave Glew, Mattola and others at Sony in his acceptance speeches.

Sony can still do right by Michael, but it may be too late. However, they still should make a goodwill gesture, but how many times do businesses do that? If I were them, I’d still want MJ as an ally, not as an enemy. It is/was a mutally profitable merger.

I’d be scared as hell if I was an enemy of MJ while he is with the multi-billionaires overseas. Believe me, they aren’t just over there discussing designer clothing. A conglomerate is in the making.

One last note, these facts that I write here should not be the only times you hear this, but the sad fact is it probably is. I was worried that Michael would go down because of the uncertainty of the jury. That’s playing unfair. If I’m presenting these facts here at EURweb, YOU CAN BELIEVE THE MEDIA KNOWS IT ALREADY AS WELL. They aren’t salivating over everything MJ related just because he made “Thriller.” They know what’s up. Think about it. That’s why I laugh when I see shows like BET’s “The Ultimate Hustler.” We all know who that is. (How can Damon Dash know who the ultimate hustler is anyway? He lost Roc-a-fella to Jay-Z)

In the end, Michael won’t be known for being an alleged child molester. He won’t be known for “Thriller.” He will be known as the man that fought the record industry and won and lived to tell the tale. That is a book worth buying.

_________________________
Christopher Hamilton is a freelance entertainment writer. He can be reached for questions or comments at mrcjhamilton@hotmail.com

Opus Picture of The Day & Excerpt: Spike Lee

2010-06-26T09:20:00.000+03:00

"October 10, 2009

Скъпи Майкъл,

Миналата седмица, в знак на почит, посетих родното ти място - Гари, Индиана. Прекрачих прага на скромната тристайна къща на „Джаксън Стрийт” 2300 и усетих магията. Там е започнало всичко, девет деца плюс родителите ти сте обитавали това тясно пространство един върху друг и сте преследвали Американската мечта. Това е напълно достатъчно основание адресът 2300 ‘Джаксън’ да бъде обявен за национална забележителност. Човек трябва да се върне в началото, за види ясно цялото пътуване. Гари, Градът на стоманата, Средния запад, работническата класа, тежка работа, труден живот, висок морал и прости житейски ценности. Именно на това място си разбрал в съвсем крехка възраст, че „трябва да пееш и танцуваш така, сякаш животът ти зависи от това”, и така е било в действителност. Ти и семейството ти превърнахте мечтата в реалност. Но както всички научаваме в крайна сметка (рано или късно), мечтите имат цена, а цената има последствия. Пазя скъп спомен за краткото време, през което работихме заедно; помня как дойде у дома в Бруклин, как прегърна и целуна новородената ми дъщеря Сачел, сякаш бе твое собствено дете; удивителното ни пътуване до Бразилия, за да снимаме видеоклипа към ‘THEY DON’T CARE ABOUT US.’ Разкайвам се, че така и не успях да ти кажа, че нашето видео има пряка заслуга за идеята и създаването на великолепния филм CITY OF GOD. Майкъл, животът ти докосна хора по цял свят, които никога няма да познаваш. Майкъл, аз съм с една година по-голям от теб, израснахме заедно. Имах афро прическа точно като твоята. Исках да бъда като теб. Исках хубавите момичета да ми налитат също като на теб (макар че момичетата не го правеха, а предпочитаха да гледат с влажен поглед твоите снимки, залепени от пода до тавана по стените на спалните им). На онази крехка възраст аз нямах никаква представа какво искам да правя в живота си. Ти ми помогна да видя ясно възможностите си, въпреки че изобщо не умеех да пея и танцувам, макар че произхождах от музикално семейство. Ти, Джърмейн, Тито, Джаки, и Марлон ни показахте пътя. Вие бяхте млади чернокожи момчета, също като нас. Пред нас се откри нов ден, нов свят, и само от нас зависеше да извлечем най-доброто от него. В заключение, Майкъл, ти си отиде от този свят твърде, твърде рано, но докато крачеше по тази земя в телесната си обвивка, ти успя да я промениш. Ти промени Света, промени Играта завинаги.

Почивай в Мир завинаги.

С любов,

Спайк Лий

P.S. Бруклин те обича!"

http://www.michaeljackson.com/us/news/opus-picture-day-excerpt-spike-lee

Darren Hayes' 'Almost' Encounter with the King

2010-06-25T22:30:00.002+03:00

For Michael Jackson fans - This is an untold story of my almost encounter with the King and how M.J inspired me.

http://www.twitlonger.com/show/1jkrj5
On Monday 31st May 2010, @darrenhayes said:

„За почитателите на Майкъл Джексън – Това е моята неразказвана досега история за това как замалко да срещна на живо Краля, и за вдъхновението, което получих от M.J.

Почитателите на моята музика са чували песента ми 'Insatiable'. Тя е написана и продуцирана съвместно с Walter Afanasieff. Но това, което много хора не знаят, е че аз създадох моята песен като реакция и вдъхновение от една песен, която Walter и Alan Thicke са написали за Майкъл през ’99 - 'Fall Again'.

Това е демото на Майкъл:

Историята е следната:

Когато записвах албума на Savage Garden 'Affirmation' с Walter през 1999 в неговото студио в San Francisco, той ми пусна едно демо на песента 'Fall Again', която по онова време беше записана с вокалите на Robin Thicke. Walter и Robin възнамерявали да я предоставят на Майкъл за неговия албум 'Invincible'.

Бях възхитен (completely in awe) и единственото, което чувах, беше Майкъл.
Walter ми каза, че не е сигурен дали Майкъл ще прояви интерес, но аз, като негов почитател, усещах, че Майкъл би реагирал на песента точно като мен, ако я чуе. Напомняше ми за великолепието на негови класики като 'Human Nature'. Бях сигурен, че Майкъл ще я изпълни убийствено.

Както и предполагах, песента стигнала до Майкъл, той много я харесал и се съгласил да запише демо.
Но имаше една малка пречка. Единственото време, с което Майкъл разполагаше, за да го направи, беше денят, в който Walter трябваше да запише с мен вокалите за албума 'Affirmation'.

Walter реши, че може да запише и двете сесии и така се озовахме в New York. Аз записвах сутринта с Уолтър в Sony Studios, а следобеда той отиде да записва с Майкъл в The Hit Factory, буквално от отсрещната страна на улицата

Версията, която пуснах по-горе, е единственият път, когато Майкъл някога е пял тази песен. Един-единствен запис. Той дори не е имал възможност да разучи добре песента. (а каква великолепна работа е свършил!)

В деня на записа с Майкъл, Уолтър се върна сияещ при мен в Sony Studios около два часа по-късно. Говореше за Майкъл с възхищение и суперлативи, за гласа му, за любезността му, за таланта му. Но най-много ме развълнува това, че децата му (Принс и Парис) са били с него и Майкъл е поискал да инсталират в кабинката при него монитор, за да може да наблюдава как децата си играят с бавачката в друга стая, докато той пее. Наложило се да приключат бързо със записа, защото децата били малко болни и Майкъл искал да се погрижи за тях като добър баща. Той се извинил и си тръгнал след единствения запис, който направили.

Не бях чувал изпълнението на Майкъл, докато не го издадоха в албум години по-късно (макар Уолтър да знаеше, че съм огромен фен, той прояви уважение към Майкъл и така и не ми предложи да я чуя), но аз помнех чувството и магията на песента от онзи пръв път, когато я чух с вокалите на Robin Thicke, така че когато дойде време да запиша първия си самостоятелен албум, аз помолих Уолтър да се пробва да напише заедно с мен песен със същата енергия. Ето така създадохме 'Insatiable'.

Когато години по-късно чух демо версията на 'Fall Again' в изпълнение на Майкъл, бях възхитен от съвършенството на изпълнението му. Майкъл е причината да стана изпълнител (след като гледах концерт от турнето 'Bad' през 1987 и веднага разбрах, че искам да прекарам остатъка от живота си на сцената) Слушането на албумите му ме научи как да пея. Горд съм, че години по-късно в моята собствена кариера има късчета от него в работата ми. И макар той вече да не е сред нас, приятно ми е да си мисля, че част от наследството, което ни остави, е и онази искрица, която той запали в мен като артист.

Съжалявам, че стана малко дълго и сълзливо – но знам, че има негови почитатели, които ще се радват да прочетат тази история. Винаги съм искал да я разкажа. И ето че днес го направих.

Като забавен епилог на разказа ми – ето я и частта, в която едва не се срещнах и със самия Майкъл.

По време на записа Томи Мотола беше президент на Sony Music. Той дойде в студиото същия ден, когато Уолтър записваше с Майкъл, и ми каза „Дарън, има един много специален човек, когото искам да доведа в студиото и да те запозная. Имаш ли нещо против да доведа друг изпълнител в това студио за едно „здравей”?”– каза той.

Разбира се, аз си помислих, че той има предвид Майкъл.
Естествено, че ще има предвид Майкъл, нали? Та Майкъл е от другата страна на същата улица и работи със същия продуцент, с когото работя и аз. Дали е удобно? Дайте го насам!
Томи каза, че веднага се връща и излезе.

И аз седях в студиото с тонрежисьора и просто щях да се подмокря от вълнение.
Томи чука на вратата.
Сърцето ми спира.
После пада в петите ми.
Влиза Томи, заедно с много висок, почти 50-годишен мъж с руса коса.
Който очевидно НЕ Е MICHAEL JACKSON.

'Дарън, това е Darryl' – казва Томи.

"Здрасти' – казвам аз с фалшив ентусиазъм

Томи пуска на този мъж 'Two Beds and a Coffee machine', песента, по която работехме онзи ден.

Darryl се обляга на стола си и най-искрено ми заявява, че аз съм невероятен song writer, и че много харесва гласа ми.

'Благодаря!' казвам, все още съсипан от факта, че този мъж не е Michael Jackson.

Когато Томи и Дарил си тръгнаха, тонрежисьорът се обръща към мен и казва:
'Знаеш ли кой беше това?'.

'Не' казвам.

'Tова беше Darryl Hall, от Hall and Oates'.

Нека поясня, че аз винаги съм бил, и все още съм, ОГРОМЕН почитател на Hall and Oates.
Почувствах се изключително невъзпитан и груб, че не съм го познал. Но в моя защита ще кажа, че тогава Darryl имаше брада, а в моите представи той беше гладко избръснат и доста по-млад, разбира се.

Така че през онзи ден едва не умрях от вълнение на два пъти.

Ето, разказах го.”

http://twitter.com/darrenhayes

Interview with Tom Mesereau - Deborah Kunesh

2010-06-25T22:08:00.000+03:00

Интервю с Tom Mesereau

DK: Deborah Kunesh
TM: Tom Mesereau

http://www.reflectionsonthedance.com/Interview-with-Tom-Mesereau.html

DK: Какъв клиент беше Майкъл? Какво бе усещането да работиш с него?

TM: Възхитителен. Много отзивчив, умееше да изслушва, отнасяше се с голямо уважение към мен, към адвокат Susan Yu и останалата част от екипа ни. Най-лошото, което бих могъл да кажа за него е, че понякога беше невъзможно да бъде открит. Трудно го откривахме на моменти и аз смятам, че една от причините бе това, че той изпитваше ужас от този процес, страхуваше се, но като цяло беше прекрасен клиент.

DK: Нормално е да изпитваш ужас, когато хората говорят такива неща за теб. Как се справяше той със стреса около този процес?

TM: Мисля, че му беше много трудно. Аз често си говорех с него рано сутрин, защото графикът ми беше такъв, че трябваше да си лягам около 7.30, най-късно 8 вечерта, и ставах в 3, всеки ден без изключение. Майкъл имаше навика да става рано сутрин и да се разхожда из Невърленд, за да релаксира, да бъде близо до природата, да гледа небето, луната и звездите, и често ми се обаждаше в 3 или 4 сутринта. Страдаше от (anxiety) тревожност/мъчително безпокойство, на моменти беше много депресиран и имаше проблеми със съня. Това са често срещани оплаквания за човек, обвинен в толкова тежки криминални престъпления.

DK: Когато интервюирах Aphrodite Jones, тя спомена, че от страната на обвинението са били призовавани за свидетели приятели и близки на Майкъл, и че той е понесъл много тежко някои от нещата, които те са казали.

TM: Беше ужасно преживяване. Беше болезнено, беше ужасяващо, той не можеше да повярва, че чува някои от нещата, които бяха казани в свидетелските показания. Не можеше да повярва, че някой би могъл да го обвини в посегателство над деца. Не можеше да повярва, че някой изобщо би могъл да го обвини в организирането на конспирация за насилствено задържане на семейство (в плен), в отвличане на деца, в изнудване. Това са неща, които Майкъл не беше в състояние дори да си представи, но той бе официално обвинен в извършването им, бяха призовавани свидетели, които очевидно не казваха истината, с цел да се скрои процес срещу него – и това го караше да се чувства уплашен и много отчаян.

DK: Процесът продължи над четири месеца.

TM: Почти пет месеца. Започна на 31 януари и приключи в средата на юни.

DK: Колко често се явявахте в съда през седмицата?

TM: 5 дни в седмицата.

DK: Докато четяха съдебните присъди/решения „невинен”, как реагираше Майкъл?

TM: В този конкретен ден той изглеждаше ужасно. Бузите му бяха хлътнали, едва вървеше. Изглеждаше ужасно. Не каза нито дума до последното „невинен”. Имаше 14 „невинен” – за 10 углавни престъпления и 4 по-леки. После се прегърнахме и той каза „Благодаря ти”.

DK: Преди последния ден от процеса, когато щяха да бъдат прочетени тези решения, се говореше, че ти си бил почти уверен, че Майкъл ще бъде оправдан. Това само усещане ли беше?

TM: Имах много силно усещане, че това жури няма да го признае за виновен.

Преди всичко трябва да сте наясно с калифорнийските съдебни закони и процедури, отнасящи се до криминални процеси. В Калифорния за криминалните процеси се назначава жури от 12 съдебни заседатели. Законът в Калифорния изисква единодушно решение от журито, за да се обвини или оправдае подсъдимият. Това означава, че всичките дванайсет заседатели трябва са съгласни да признаят някого за виновен , както и всичките дванайсет да са съгласни да го оправдаят. Ако съдебните заседатели не могат да достигнат единодушно решение за осъждането или оправдаването на подсъдимия, този конкретен параграф в обвинителния акт остава „висящ”. А това означава, че прокурорът може да преразгледа това обвинение пред друго жури, с напълно различен състав..

Накратко, ако журито признае подсъдимия за виновен по един-единствен параграф от обвинителния акт, или повече от един, това обикновено се счита за победа на обвинението. Ако журито оправдае подсъдимия по всички обвинения, това е победа на защитата. Ако журито признае вина по някои обвинения, а оправдае по други, това обикновено е победа на обвинението. Ако журито постанови ‘невинен’ по някои обвинения, а други останат ‘висящи’, това се счита за победа на защитата.

Michael Jackson първоначално беше подведен под отговорност за десет углавни престъпления. В края на процеса съдията добави четири обвинения в по-леки престъпления. За последните четири углавни обвинения срещу Майкъл, журито имаше две опции. Ако оправдаеха Майкъл по което и да било от последните четири обвинения в углавно престъпление, те разполагаха с опцията да го обвинят в извършване на по-леко престъпление. С други думи, журито бе помолено или да обвини, или да оправдае, или да не постигне съгласие (да „виси”) по четиринадесет обвинения.

Никога не съм очаквал Michael Jackson да бъде обвинен по който и да било параграф от обвинителния акт, в углавно или по-леко престъпление. Вярвах, и все още вярвам, че той беше абсолютно невинен по всички тези фалшиви/скалъпени обвинения. Но човек никога не знае какво решение всъщност ще вземе журито. Журито се състоеше от дванайсет души, които аз не познавах. И тъй като процесът продължи пет месеца, аз имах възможността да наблюдавам движенията им, поведението им и реакциите им спрямо свидетелските показания и веществените доказателства. Бях твърдо убеден, че обвинението не би могло да накара дванайсет души да го обвинят в каквото и да било.

Не знаех дали съдебните заседатели ще го оправдаят единодушно по всичките четиринадесет обвинения. Никой не би могъл да знае това. Но когато чух, че журито е постигнало единодушно решение по всяко едно от четиринайсетте обвинения, дълбоко в душата си знаех, че той е бил оправдан за всичко. Това обвинение бе пародия на правосъдие и е една от най-подлите/безчестни атаки срещу невинен човек в цялата правна история.

DK: Каква е разликата между ‘оправдан’ (acquitted) и ‘невинен’ (not guilty)?

TM: Няма разлика.

DK: Има ли нещо конкретно, което би искал да споделиш за Майкъл, за това какъв човек е бил? Какво би искал (ти) хората да знаят за Майкъл и за процеса?

TM: Майкъл беше един от най-деликатните и най-милите хора, които някога съм срещал. Той наистина искаше да направи нещо повече от това да е просто един музикален гений. Той искаше да излекува и промени света с любов, с доброта, с изкуство и музика, и аз наистина вярвам, че светът е едно по-добро място, защото той беше наоколо.

Той беше много кротък/хрисим/деликатен (gentle), много сърдечен и мил. Съществуваха ... ако мога така да го опиша ... универсален (световен/всемирен/вселенски) Майкъл и Майкъл човекът/отделната личност. Универсалният Майкъл искаше да промени планетата. Искаше целият свят да фокусира вниманието си върху децата и чувстваше, че ако децата получават нужната любов и грижа, ние значително ще намалим жестокостта по света, значително ще намалим подлостта и безчестието, значително ще намалим бедността и всички най-големи световни проблеми. Той чувстваше, че можем да постигнем това, ако насочим вниманието си върху децата на света. Ето това е ‘универсалистът’ Майкъл (universalism - вяра в спасението на човечеството), който смяташе, че може да излекува света с музика, с любов, с хуманитарни средства/мерки. Той е един от най-великите хуманитаристи (филантропи/човеколюбци) в световната история. Името му е вписано в книгата на рекордите „Гинес” като един от най-големите дарители за детски каузи – нещо, към което медиите не обичат да насочват вниманието си.

Съществува и ‘личността’ Майкъл, с когото аз контактувах, който беше човек и обичаше да кара децата да се усмихват. Той построи Невърленд, за да вижда децата щастливи. Той беше един от най-богатите хора на света. Можеше да харчи парите си егоистично, за себе си. Но вместо това той имаше зоологическа градина, имаше увеселителен парк, киносалон, имаше статуи, посветени на децата по света. Ако погледнете произведенията на изкуството в дома му, много от тях са свързани с децата, с тяхното щастие, с уважение към тях, че са такива, каквито са - тяхната раса, тяхната религия, от коя част на света са, какви местни традиции имат. Майкъл, като личност, обичаше да вижда как децата се усмихват. Обожаваше да вижда как едно дете, израснало в града, в бедност и жестокост, идва в Невърленд, поглежда жирафа и се усмихва, поглежда слона и се усмихва; взема си безплатен сладолед и просто се чувства щастливо. Това означаваше много за Майкъл, защото той беше много добър човек. Но, за жалост, когато си гений от такъв ранг, и си толкова богат, около теб започват да се навъртат акули, и когато добавиш към всичко това определана доза наивност ... той просто беше човек, който не искаше да го занимават непрекъснато с финансови дела и правни дела. Той искаше да твори, искаше да помага на другите. А това го превръща в още по-примамлива мишена за всякакви дела и искове.

DK: Това е страхотно, наистина ми се искаше хората да разберат истинската му същност, а това (такива изказвания) не се среща много често.

TM: Рабира се, защото медиите търсят шокиращото, искат да видят как хората се провалят в ада. Те отчаяно се надяваха, че Майкъл ще бъде обвинен, защото за тях това би означавало статии за години напред относно това как е изглеждал, как ще влезе в затвора и дали ще се самоубие. Повярвайте ми, те с нетърпение чакаха момента, в който той ще бъде обвинен и се опитваха да изопачават репортажите си с надеждата да манипулират журито и да му повлияят да издаде наказателна присъда. По онова време имаше и доста нескопосани/евтини опити за манипулация, насочени към мен.

DK: Наистина ли?

TM: О, разбира се.

DK: Толкова е тъжно, че светът е устроен така ...

TM: Всички се надяваха да спечелят от неговото унищожение/провал. Беше ужасно. Това е един от моментите в моя живот, с които най-много се гордея ... просто да го защитавам, да го оправдаят. Сега, когато погледна назад, на него са му оставали само четири години живот, и поне ги е изживял заедно с децата си, оправдан. Този процес беше толкова несправедлив. Делото беше толкова несправедливо и скалъпено.

TM: На погребението му – на което присъствах – един млад човек, който през ’80-те бе обект на голямо медийно внимание във връзка с един случай в Южна Калифорния: един баща полял с бензин сина си и го запалил. Детето получило изгаряния по цялото тяло, включително и лицето (този човек е известен като Дейв Дейв, или David Rothenberg). Майкъл се е погрижил за него. Той (Дейв Дейв) говори пред присъстващите на погребението за това колко мил, почтен, щедър и прекрасен човек е бил Майкъл. Знам със сигурност, че Майкъл се е грижил по този начин за деца по цял свят. Деца инвалиди, деца със заболявания и недъзи. Майкъл им е изпращал чекове, но никой не публикува това. Той не го е правил за слава. Правил го е, защото сърцето му го е искало. Знаете ли какво? Мисля, че едно от най-жестоките неща, които изобщо му се случиха, бе това, че те взеха любовта му към децата, желанието му да помага на децата, и ги обърнаха срещу него и го нарекоха чудовище – това направиха на онзи процес. Беше просто ужасно.

DK: Избираш най-важното нещо за един човек и го обръщаш срещу него.

TM: Беше много мъчително (късаше ми се сърцето) да бъда там, да го наблюдавам, да бъда свидетел на всичко това ... на това как му се отрази/какво му причини (този процес). Не знам дали изобщо е успял да се възстанови емоционално след всичко това.

DK: Предполагам, че това е нещо, което трудно би могло да се превъзмогне. Благодаря ти за всичко, което сподели с мен.

Michael Jackson Private Home Movies

2010-06-25T22:01:00.000+03:00

Michael Jackson Private Home Movies

Откъси:

Уточнение:
MJ- Майкъл като разказвача
Michael- Майкъл във видеоматериалите

MJ: Мнозина ще се запитат защо съм решил да покажа личната си колекция от домашни филми по телевизията. Ами ... сметнах, че е време да го направя, защото много хора са си изградили мнение за мен без да сме се срещали на живо. Те дори не ме познават (усмихва се). Затова реших, че е време да разкрия малко повече за себе си, да им покажа кой съм в действителност. Аз съм просто ... Майкъл Джексън.

Откакто се помня съм пред камера, но не само телевизионни камери, говоря за домашните филми, които семейството ми е правило, когато съм бил много, много малък.

(Клип от къщата на семейство в Гари)

MJ: Живеехме в Гари, Индиана. Баща ми работеше в стоманолеярна фабрика, живеехме на улица, която се казваше Jackson Street. Чиста случайност, просто така се казваше улицата.

(Клип, 1964)

MJ: Представете си, девет деца да живеят в къща с две спални ... да чакат на опашка за банята ... а това тук е бой със снежни топки.

MJ: Борба в снега. Това съм аз, в дъното ... вдясно. Не искам да имам нищо общо с това ...хм-хм (смее се). Бяха доста грубички ... ето ме, замръзвам. Струва ми се, че този на земята е Тито.

MJ: Това е всекидневната, където размествахме всички мебели, за да танцуваме и пеем. Доставяше ни огромно удоволствие! Вижте как се усмихвам. Обожавах това. А баща ми стоеше точно пред нас и следеше всичко да бъде точно както трябва.

MJ: Това малко момиченце в скута на майка ми е Джанет, която сега е госпожа Rhythm Nation (смее се)… А това ...

MJ: …това е парти! Имали сме участия на много партита. Всъщност тук ние свирим музиката, на която те танцуват. Ето китарата. Ако погледнете в дъното, ще ме видите и мен как се въртя в кръг. Майка ми шиеше всичките ни костюми. Имахме участия на партита ... откривания на търговски центрове и какво ли не още. Пътувахме, пътувахме, пътувахме, непрекъснато, всяка вечер.

Турнетата

MJ: Звукозаписната компания обикновено настоява да се прави турне покрай излизането на нов албум, но аз (усмихва се) не обичам да ходя на турнета. Обичам близостта с почитателите и възможността да се видя лице в лице с тях ...

MJ: …докато пътувам от Хонконг до Африка ...

MJ: …Китай, Бразилия, Сингапур, Швейцария, Лондон, Париж, Русия ... и стадионите са просто претъпкани ... енергията, която се усеща, е велика.

MJ: Фантастично е ....

(Wembley Stadium 1988)

MJ: Тук ... няма седалки. Не искат места. Дори и да има седалки, те стъпват на тях и просто ...

(Сцена, на която се вижда как изнасят момичета на носилки)

MJ: Имаме палатка отстрани ... обикновено има по пет хиляди припаднали за една вечер и ние имаме медицински екипи на разположение, но турнетата са много трудно нещо.

(Japan 1988)

MJ: Пътуваш от континент на континент. Спи ти се, различни часови зони. А след концерт не можеш да заспиш ...

MJ: …адреналинът ти е до небесата.

Режисьор: Може ли да повторим това? Без негативната част, където казваш, че не обичаш турнетата ... просто ...

MJ: (към режисьора) Но аз не ги обичам.

Режисьор: Знам, но просто ...

MJ: Минавам през ада ...

Р: Но все пак…

MJ: Минавам през ада по време на турне!

Р: Tурнетата са …

MJ: (към режисьора) Добре, тогава ще ... ще кажа нещо позитивно.

Р: Аха, просто…

MJ: (към режисьора) Но ти знаеш каква е истината…

Р: Аха… (смее се)… И ... снимаме, Майкъл.

MJ: Аз обожавам турнетата ...

(Всички избухват в смях)

MJ: (смее се) Всичко развалихте! Ама защо започнахте да се смеете? Тъкмо бях започнал да се вживявам!

Р: Просто кажи…(смее се).

MJ: … (смее се), не, не. Не, сега съвсем сериозно, турнетата имат и добра страна. И това са почитателите.

MJ: Обичам почитателите си. В който и град да отида, където и да било по света, те знаят всички песни, всички танци, всичко. Идват дори с лепенките по пръстите, с шапките, с ръкавиците и всичко останало. Това е едно прекрасно преживяване. Обожавам го.

MJ: Именно почитателите са причината, поради която правя турнета, затова е много важно да им дадем най-доброто шоу, на което сме способни.

MJ: Това е и много духовно преживяване, защото по време на изпълнението на определени песни като Heal the World, We are the World или Man in the Mirror, целият стадион е осветен с тези ... светещи пръчки, които те си носят и те знаят точно кога да го направят. Те ... чуват първия акорд и веднага разбират какво трябва да направят. Много емоционално преживяване. Забавно е и на мен ми доставя огромно удоволствие да съм на сцената. Това е едно от любимите ми неща.

MJ: Мисля, че почитателите са наясно с това. Всъщност,сигурен съм, че го знаят, защото когато изляза на сцената, те ми дават толкова много любов и това се случва навсякъде, където отида, всеки път, когато се появя на сцената.

(Клип: Маршируващ оркестър се появява на сцената при Майкъл)

MJ: Един от най-добрите моменти е точно тук. Точно тук. По средата на концерта, на рождения ми ден, а аз съм на хиляди мили от семейството си.

(Оркестърът свири, а Майкъл крие лицето си)

MJ: Когато ме изненадаха с този маршируващ оркестър и после изнесоха на сцената огромна, красива торта ...

(Оркестърът свири Happy Birthday; клипът е озаглавен „Рожденият ден на Майкъл, 1993”)

MJ: Тогава осъзнах, че имам семейство навсякъде по света. Навсякъде, където отида, защото почитателите ми ме обичат, а аз ги обичам не по-малко.

Michael: (бърше лицето си) Това е прекрасно. Благодаря ви много.

THRILLER

(Клип: Thriller video)

MJ: Целта ми при Thriller беше да направя късометражен филм със сюжет.

(Clip: Майкъл е в някаква стая)

MJ: Това тук е репетиция ... упражнявам актьорската си игра.

Michael: Аз не съм като другите хора. Аз съм различен.

Оператор: Тук си напълно прав (смее се).

Michael: Аз съм чудовище.

Оператор: Аха..

Michael: Кокато настъпи пълнолуние, аз се превръщам в грозен демон ... Аз съм чудовище.

Michael: (кръстосва очи) Трябва да изясня едно нещо. Хората често са груби с мен. И аз повече няма да търпя това ... Роб, колко отблизо ме снимаш?

Cameraman: Не знам. Доста отблизо.

Michael: (посочва) Толкова? Толкова? Виждаш ли гръдния ми кош?

Cameraman: Виждам точно дотам, където е надписът ти Nike.

Michael: (поглежда надолу и проверява) Ама че загубеняк ! Дръпни се назад! Оох… тъпак! (става). Ето. Ето това значи да се дръпнеш назад. Добре.

(Клип: Майкъл танцува пред огледало с блестящи чорапи)

MJ: Тук си правя експерименти с чорапи за Трилър. Блестящи чорапи, светещи чорапи, копринени чорапи. Опитах всичко. Не исках да копирам други хора. Исках да съм новатор.

Семейството ми се гордее с мен

(Клип: Джанет и Катрин си припяват The Way You Make Me Feel , докато Майкъл я изпълнява на сцената, 1988)

MJ: Това са Джанет и майка ми зад кулисите на един от концертите ми. Пеят почти толкова силно, колкото и аз (смее се). Помня какво ми каза майка ми веднъж. Бяхме в Копенхаген, ако не се лъжа. (На стадиона) имаше море от хора, може би над двеста хиляди души и очите й се насълзиха. Тя стоеше отстрани на сцената. Аз казвам: – „Майко, какво има? Защо плачеш?” – Тя каза: „... когато беше бебе и те държах на ръце, дори не съм си мечтала за това, никога. А ти мечтаеше за това, можеше и го постигна. Да постигнеш толкова голямо влияние над публиката, по този начин”. И аз я прегърнах и се опитах да я заведа на сцената. Но тя е толкова свенлива, тя ... каквото и да става, няма да излезе на сцената. ... (смее се). Но това, което каза, беше наистина много мило.

BAD

MJ: Bad ... правихме го в метрото на Ню Йорк и Martin Scorcese беше режисьорът.

(Clip: танцова репетиция на Bad)

MJ: Това е репетиция в MC Palace, правим хореографията! (смее се).

Michael: Веднага щом влезем вътре и започваме BAMBAMBAMBAMBAM! Трябва да задържим така известно време (показва едно движение).

MJ: Имахме само два дни да направим хореографията. Обожавам тази припряност, това бързане.

Michael: Трябва да бъде по-напрегнато.

MJ: Всичко това е предимно спонтанни движения, така трябва и да бъде, защото ако цялата хореография е подготвена предварително, ще изглежда малко изтъркано за такъв тип песен. А това е първата роля на Уесли Снайпс. Поверих му ето тази малка роля в клипа.

Wesley: So that’s the way it goes down, huh?

MJ: Думата, която беше абсолютно табу на снимачната площадка, беше „видео”. Не позволявах да се използва. Защото видеоклиповете не ми харесваха. Бяха толкова абстрактни, че в тях нямаше абсолютно никакъв смисъл, нищо не се разбираше. Така че ако гледате готови неща, които сме правили ние, в които съм правил нововъведения, там можете да проследите сюжет. Накрая има някакъв резултат. Трябва и да са забавни, да доставят удоволствие, ето това правехме ние.

JAM

MJ: За късометражния филм Jam ми се удаде възможност да работя с най-великата спортна легенда за всички времена Майкъл Джордан.

M. Jordan: Здрасти, как си? (здрависват се).

Michael: Благодаря ти за това (участие).

MJ: Знаех, че ще се получи нещо невероятно, затова струпах много камери, навсякъде около нас. Останаха тонове заснет материал, който изобщо не стигна до крайния продукт и сега ще видите малко от най-доброто и малко от най-лошото

(Michael Jordan показва на Майкъл как да забива):

M. Jordan: (не се чува)…Трябва ти the points guard.

Michael: (прицелва се) Какво е това the points guard?

M. Jordan: Това е човекът, който (runs?) всички играчи. Подай топката. Само ми я подай, от теб не се иска нищо друго.

MJ: Трябваше да играем един срещу друг, само двамата. Голям срам брах.

(Смях)

MJ: Той нямаше нито един пропуснат удар в коша! Това беше целта – той да ме научи да играя баскетбол, а аз да го науча да танцува.

MJ: Той е един от най-свестните хора, които съм срещал. Наистина. Прекарва летните си ваканции като учи деца как да играят баскетбол. Никога не отказва автограф.

MJ: Играхме напълно истинска игра. Хората се трупаха около нас и ме гледаха как играя срещу него. И се чудеха кой ще спечели. Да се чуди човек кой, а?

(Майкъл е на пода върху топката)

MJ: Виж как шмекерувам! (смее се). Той я взема, скача и ...забива!

M. Jordan: Сега ти трябва да ме научиш на лунната походка.

Michael: … (смее се).

(Краят на видеоклипа Jam, Майкъл учи Майкъл Джордан да танцува)

MJ: Всъщност това е любимата ми част от цялото филмче, защото е импровизирана и истинска, и забавна. ... (смее се) Той каза, че се е чувствал ужасно неловко.

Michael: (показва танцова стъпка) Плъзни пръстите си навътре, после навън.

M. Jordan: Ще си разтегна някой мускул!

Денят на Джо Джаксън

MJ: Денят на Джо Джаксън е денят на баща ни. Ние не празнуваме рождени дни, всъщност, затова сме създали ден за баща ни и ден за майка ни. Събира се цялото семейство. ...

(Вижда се огромен плакат с надпис: Денят на Джо Джаксън в Невърленд)

MJ: …приветстваме ги с речи, казваме им какво чувстваме към тях, даваме им подаръци. Ето го и него. Човекът, който ме научи на всичко на сцената. Ето я и Джанет.

(Сцена със семейството в ранчото,1991)

MJ: Ето я и … (смее се) Алекс шимпанзето. Има обеци.

(Сцена с Джо, с шимпанзето в скута му)

MJ: Ето, виждате ли, баща ми обича животните. Мисля, че от него съм наследил това. Това е неговият ден.

(Сцена от увеселителния парк)

MJ: … (смее се). Това влакче има две имена: „Паякът” или „кофата за повръщане”.Не мисля, че Джанет се е качвала на него.

(Джанет гледа влакчето отстрани)

MJ: Голяма страхливка е. Но най-голямата радост е да видиш петстотин деца, неизлечимо болни деца, които се забавляват. ...(гласът му звучи развълнувано)

(Катрин и Джо седят един до друг)

MJ: Майка ми и баща ми, седнали заедно. Това е страхотен кадър. Това е фантастично (усмихва се гордо). Взела е пуканките пред себе си! Това е племенникът ми Taj, племенникът ми Augi. ... (смее се)… Погледнете я само. (Джанет минава и позира пред камерата) Тя е ... тя е като мен. Обича камерата.

MJ: Тук сме двамата с Джанет.

MJ: Чакайте да ви кажа, цялото семейство я нарича Donk, което е съкратено от donkey (магаре). Винаги сме я наричали така, от малка. ... Тук влизаме в киносалона, ще гледаме шоу с фокусници.

(Сцена с публика в киносалона, Джанет държи два сладоледа)

MJ: Два сладоледа. Типично за нея. Джанет много обича да яде!

(Сцена с Джо, Катрин, Майкъл и Джанет, застанали до лодка)

MJ: Това е в другата къща. На този ден Джанет и аз подарихме на баща ми ... купихме му лодка. Той обожава да ходи за риба. Обича да е сред природата, на открито.

Joe: Значи затова … (не се чува). Много мило. Кой я купи?

Janet: Майкъл и аз я купихме.

Joe: Страхотна е ... (не се чува).

Katharine: О, я млъквай.

(смях)

MJ: О, колко му харесва ...(смее се от умиление). Само я дразни. Оооо, това беше страхотен ден.

ROCK MY WORLD

MJ: Много е трудно да се работи с Крис Тъкър, защото когато режисьорът каже: „Снимаме!”, той просто започва да пищи и да се смее.

(Сцена: Майкъл и Крис се хранят на маса)

Chris: Shamone, човече!

(Смях)

MJ: Само го поглеждам и той се кокори насреща ми, ще му изхвръкнат очите, толкова е смешен. И точно затова е много трудно да се работи с него (смее се).

(Крис отваря курабийка с късметче)

Chris: „Амбициозен си по природа и се радваш на голяма слава”.

Michael: Гледай ти.

(Смях)

Chris: Е, какво, така си е!

MJ: Непрекъснато импровизира. Много е смешно.

(Крис започва да танцува с танцьорите)

Chris: (пее) Не знам думите! Аха ... Аха! Забравих ... текста!

Man: Чакайте малко, какво става тук?

(смях, ръкопляскане)

Man: Някой казвал ли ти е, че ставаш за посмешище?

MJ: Най-доброто от Rock My World ... не е показано в клипа.

(Сцена: Навън пред заведението)

Michael: Без прегръдка, така ли?

Man: Без прегръдка, само целувка. Наведи се на другата страна. ...Ти навеждаш глава наляво..

Michael: Добре (упражнява се).

(Всички са в ресторанта)

Man: Искам истинска китайска храна. Имате ли някаква истинска храна?

MJ: В този късометражен филм изяждаме всичката храна и изчезваме без да платим сметката. Толкова е забавно.

(Пред ресторанта):

Готвач: Забравихте да платите!

Chris: Ти забрави да сготвиш храната!

Готвач: Вие трябва платите днес!

(смях)

Chris: Храната не струваше. Задръж си я!

Готвач: Върнете се! Върнете се! Платете днес! Забравихте да платите! Върнете се!

(Крис и Майкъл бягат по улицата и се смеят на глас)

Вдъхновение

MJ: Обичам великите таланти. Хора като Чаплин. Боже мой, възможно ли е да не се възхитиш от гения му? Той бе краля на патоса. Имаше такова сърце, знаеше как да те накара да плачеш и да се смееш едновременно. Беше експерт в тази област.

(Клип: Майкъл облечен като Чаплин)

MJ: Откривам част от това в нещата, които правя. Чувствам го много близък. Има моменти, в които напълно се олицетворявам с него.

(Сцена: Майкъл танцува пред огледало)

MJ: Много обичам да танцувам. От време на време се затварям в една стая, включвам прожекторите, пускам си музиката на сестра ми ... музиката на Джанет и започвам да танцувам ... и изведнъж откривам нови неща, просто ей така. Просто оставям тялото си да ме води. . Винаги й казвам (на Джанет), че любимата ми нейна песен е Rhythm Nation или the Knowledge, защото обожавам енергията им, ритъма. Просто полудявам. С нея мислим толкова еднакво ... понякога ни хрумват едни и същи идеи по едно и също време. Много често. Веднъж й казах, че танцът се насочва към движения във военен стил. Бях направил късометражен 3D филм с Франсис Форд Копола и Джордж Лукас за Дисниленд, наречен Captain EO.

MJ: Направихме доста неща във военен стил, Джанет ги гледала и ми се обади по телефона. И ми казва: „Майкъл, може ли да открадна това, което правиш в Captain EO?” Аз я питам „Какво точно искаш да откраднеш?” Тя: „Военната част”. Аз: „Направо ще те удуша”. Тя: „Защо?” Аз казвам: „Защото мислех да ... (смее се) Целият ми следващ филм щеше да е във военен стил (смее се). Обаче знаеш ли какво, тъй като си ми сестра и аз те обичам, ще ти позволя да го направиш. Вземай го”. И тя направи Rhythm Nation.

(Rhythm Nation video, 1989).

MJ: Това е най-добрият й късометражен филм, според мен.

SMOOTH CRIMINAL

MJ: Всеки път, когато правя албум, пиша около сто песни, за да имаме достатъчно голям избор накрая, и Smooth Criminal беше на косъм да остане извън албума. На всичкото отгоре, когато влезе в албума, аз реших, че видеоклипът към нея ще бъде уестърн.

MJ: Отидох в ранчото с оператор и го накарах да ме снима в процеса на идеите ми, как искам да изглежда цялото това нещо.

MJ: Бях наясно, че искам (каубойски) шапки, че искам вятър, че просто искам много такива кадри ... малко бързи кадри, малко големи кадри, малко дълги кадри и ... в последния момент казах ... неее, не искам да го правя като уестърн. Трябва да бъде като ‘Гореща лятна нощ’ в Чикаго през 1945, с бандитски нюанс, underground.

MJ: Мисля, че това беше най-добрият начин, по който можехме да го направим. Това е един от любимите ми късометражни филми. За него получавам най-много коментари в сравнение с който и да било друг от останалите, наистина. (припява си) You’ve been hit by, you’ve been struck by a smooth criminal!

Принцеса Даяна

MJ: Лейди Даяна, съвсем откровено, беше един от най-милите хора, които съм познавал през живота си, защото усещахме вътрешна връзка помежду си, имахме един и същ проблем - пресата. Не мисля, че е имало по-безмилостно преследвани (от пресата) личности от мен и нея. Свързваше ни и много добра приятелска връзка, чувахме се по телефона късно през нощта (късно за мен) и просто си говорехме за ... утешавахме се един друг, колко е трудно и колко подли могат да бъдат таблоидите. Как лъжат и извъртат нещата. Тя дойде на стадион „Уембли” в Лондон и ... нали знаете как хората се подреждат в редица за среща с кралското семейство.

MJ: Но по едно време тя ме извика настрана от редицата ... видях, че принц Чарлз ме гледа и си помислих - олеле. Тя каза – „Искам да говоря с теб!” Да – казвам – какво има, какво се е случило? Тя казва – „Ще изпълняваш ли Dirty Diana довечера?” Аз: „Не, не, свалих я от шоуто, в знак на уважение към теб”. Тя каза: „Но това е любиата ми песен!”

MJ: Аз питам: „Наистина ли? Аз я махнах от уважение към теб, защото ... как да пея Dirty Diana, когато ти седиш в публиката?

MJ: Но вече беше твърде късно да връщам песента, защото имаше съвсем малко време до началото на концерта. Тогава принц Чарлз напусна редицата, дойде при нас и попита – за какво си говорите? А тя каза – ‘О, за нищо’. Просто ей така. Имаше и още няколко реплики, но не искам да ... (смее се) да говоря твърде много.

MJ: Тя просто беше един прекрасен, топъл, състрадателен човек ... много чувствителна към чуждите проблеми, много загрижена. И беше искрена, не го правеше заради имиджа си ... Беше истинско.

MJ: Наистина беше загрижена. И аз се чувствам по същия начин. Чувствам същото, което тя изпитва към децата, бъдещето на децата и бъдещето на света.

MJ: През свободното си време ... посещавам болници и приюти за сираци толкова често, колкото и концерти изнасям.

MJ: Но понеже това е добра новина, пресата не го отразява. Те искат лоши новини. Правя го от сърце. Не го правя, за да се тупам в гърдите и да казвам – вижте ме. Носим торби с играчки, плакати, албуми и трябва да видите как реагират децата на това, те просто се преобразяват. Скачат от радост и са толкова щастливи.

(Клип: Лиса Мари Пресли и Майкъл, 1995)

MJ: Тук сме двамата с Лиза Мари в болница в Будапеща. Видях това малко дете, казва се Фаркас. Беше много болен. Лицето му беше зелено на цвят. Но очите му грееха. Попитах медицинската сестра – от какво е болно това дете? Тя каза – той има нужда от черен дроб. И аз казвам, това значи ли, че той ще умре? Тя каза, да, ако не получи черен дроб, ще умре. Аз казах – няма да позволя той да умре. Това сладко ангелче. Колкото и усилия да ми коства това, аз ще му намеря черен дроб. И изпратих моята организация да обикаля света. Обиколихме къде ли не, отне много време. Но си казах, няма да се откажа.

(Майкъл държи Farkas на ръце)

MJ: Няма да позволя това дете да умре. Бях толкова щастлив, когато най-после ми се обадиха по телефона.

(Сцена: Майкъл с Фаркас, който е видимо по-здрав)

MJ: Казаха ми: намерихме черен дроб! И той получи своя живот. Толкова съм горд, че успях да му помогна. Бог да го благослови. Обичам те, Фаркас.

Barbara Walters interview with Michael Jackson, 1997

2010-06-25T21:56:00.000+03:00

Barbara Walters interview with Michael Jackson, 1997

Barbara: До миналата седмица най-фотографираните хора на света бяха Принцеса Даяна и Майкъл Джексън. Днес само единият от тях би могъл да разкаже какво означава да бъдеш обект на такова щателно взиране. След повдигнатите срещу него обвинения за блудство с дете преди четири години, нтересът към него – ако това изобщо е възможно – стана още по-голям. Между другото, ние се свързахме с областната прокуратура на Лос Анджелис и Санта Барбара, и научихме, че днес срещу Майкъл Джексън няма активно съдебно дело.

Самият Майкъл Джексън е известен с пословичната си боязън да дава нтервюта, но преди да отпътувам към къщи след отразяването на погребението на Принцеса Даяна, той се съгласи да се срещне с мен в Париж, за да обсъдим папараците и личните му спомени за Принцесата.
Когато стане въпрос за папараци, Майкъл Джексън казва, че чувства близка връзка с Принцеса Даяна. Папараците са част от неговия живот още от ранна детска възраст, когато е бил най-младият член на групата Jackson 5. Той е суперзвезда вече три десетилетия и на 39 продължава да пее и танцува по целия свят, а папараците го преследват навсякъде.

През последните пет месеца той е на турне в Европа и е изнесъл концерти пред повече от два милиона души. В деня на трагедията с Принцеса Даяна Майкъл Джексън отменил концерта си, но следващите му два концерта били посветени на нея. Той не претендира, че тя е била негова близка приятелка. Била е негова почитателка.

Michael: За пръв път се запознах с нея на ... (прокашля се) ... концерт ... в Лондон. Тя беше много сърдечна, много нежна, много мила.

Barbara: За какво си говорихте?

Michael: Аз написах една песен, наречена "Dirty Diana". Тя не е за лейди Даяна. Тя е за един определен тип момичета, които висят около концерти или клубове, нали се сещаш, наричат ги ‘групита’.
Barbara: Групита.

Michael: Бил съм свидетел на това цял живот. Тези момичета ... те са готови да направят всичко за музикантите, абсолютно всичко, което можеш да си представиш. Така че аз написах песен, наречена "Dirty Diana". Но я свалих от представлението в чест на Нейно кралско височество. Тя ме дръпна настрана и каза (шепне): „Ще изпълняваш ли 'Dirty Diana'?" И аз отвръщам: „Не, свалих я от шоуто заради теб”. Тя: „Не! Искам да я изпееш ... изпълни я ... изпълни песента.”

Barbara: Значи е проявявала чувството си за хумор с теб?

Michael: Да, разбира се. Каза ми също, че за нея е чест да се запознае с мен. А аз й казах: „За мен е чест да се запозная с вас”.

Barbara: Как научи за смъртта й?

Michael: ... Събудих се (говори тихо и замислено) и моят лекар ми съобщи новината. И аз се срутих обратно в леглото от мъка и започнах да плача. Болката ... Изпитах вътрешна болка, в гърдите, в корема (гласът му леко започва да трепери). Казах си: „Не мога да понеса това ... твърде тежко е”. Самата новина и фактът, че я познавах лично. После веднага си казах: „Ще има и още някой ... съвсем скоро ... усещам го ... ще има и още някой ... това ще се случи и с още някого, само се моля това да не съм аз ... дано да не съм аз”. И после дойде новината за майка Тереза. ...

Barbara: Ти имаш способности на медиум ... това ли искаш да кажеш?

Michael: Не искам да кажа това, но ми се е случвало и друг път.

Barbara: И си помисли, че ти може да си следващият?

Michael: Да. (Поглежда надолу към ръцете си) Живял съм по този начин през целия си живот. Жълтата преса ... този тип преса ... не медиите изобщо ... а таблоидите, папараците, този тип. Цял живот бягам от тях по същия начин (като Даяна), за да се скрия, за да им се измъкна. Не можеш да тръгнеш в дадена посока, защото те са там ...тогава тръгваш в една посока и се преструваш, че отиваш в съвсем друга ... и така се придвижваме. Някой трябва да каже: „Чакайте малко! Спрете! Този човек заслужава уважение към личното му пространство. Не можете да влезете там!” Обикалям целия свят по този начин, в тичане и криене. Не мога да се разходя в парка ... Не мога да отида до магазина ... не мога ... Трябва да се крия в стаята. Чувстваш се като затворник.

Barbara: Коя е най-наглата проява на нахлуване в личното ти пространство? Най-фрапиращата.

Michael: Те винаги ... стигали са дотам да крият разни неща на определени места. Случвало се е да пъхат уред зад тоалетната чиния....Tch, tch, tch, tch...(Майкъл имитира звука, който издава камерата) и ти си казваш: О, боже мой!” Случвало ми се е и това.

Barbara: Когато дойде в този хотел, ти трябваше да влезеш ... предпочете да влезеш през кухнята.

Michael: Правя това от години. На много хотели дори не съм виждал входната врата. Никога.

Barbara: Опитвал ли си се някога да надбягаш папараците?

Michael: Да ги надбягам?

Barbara: Да.

Michael: Те ни преследват. Гонят ни с мотоциклети. "Vruuum, vrumm."

Barbara: За да ви пресекат пътя?

Michael: Да. И се налага да кажа на шофьора ... казвам: „Намали скоростта, ще ни убиеш, намали скоростта”. И той слиза от колата и започва да крещи на тези хора.

Barbara: Знаеш ли, съществуват спорове, че ти разчиташ на реклама, за да продаваш албумите си ... за концертите си, че го искаш (предизвикването на интерес?)
Michael: Когато одобря нещо, да.

Barbara: Но не винаги можеш да контролираш пресата. Не можеш да дадеш одобрението си за всичко. Не можеш да ги каниш близо до себе си за определени неща, а после в даден момент да ги отблъскваш.

Michael: Напротив, можеш.

Barbara: Добре, как го постигаш? Как определяш границата?

Michael: Просто я определяш. Разполагате с толкова и толкова време да направите това ... а това не бива да правите. Не можете да казвате „Той е животно ... той е ...” Не можете да казвате „Той е Джако”. Аз не съм ‘Джако’. Аз съм Джаксън.

Barbara: Как се чувстваш, когато те наричат ...

Michael: Да, Wacko Jacko (Джако Откачалката/Смахнатия), откъде се появи това? От някакъв английски жълт вестник. Аз имам сърце и изпитвам чувства. Страдам, когато ми причинявате това. Не е приятно. Не го правете. Аз не съм "wacko".

Barbara: Има и такива, които твърдят, че ти сам подклаждаш това внимание.

Michael: Не, не е така.

Barbara: Ами, маските ... загадъчното поведение.

Michael: Няма ... не, няма никакво загадъчно поведение. Има момент, в който изнасям концерт ... и искам да дойдат колкото се може повече хора, те могат да дойдат и да се наслаждават на шоуто. Но има и друг момент, когато искаш да си сам, на спокойствие. ... когато си обличаш пижамата и отиваш да спиш, угасяш светлината (прави звук, с който имитира изключване на лампа) и си лягаш, това е твоето лично пространство. Аз не мога да отида в парка, затова създадох свой собствен парк в Невърленд. ... собствен аквапарк ...собствен киносалон ... собствен увеселителен парк ... за собствено забавление.

Barbara: Не искам това да прозвучи обидно. Просто ще бъда откровена с теб, но ти действително си малко ексцентричен, да не кажа нещо повече. Начинът по който се обличаш, начинът по който изглеждаш – това привлича внимание. Всичко около теб ... излиза отвъд житейските рамки ... прекалено много. Не мислиш ли, че това привлича папараците към теб?

Michael: Не. (клати глава). Не, може пък на мен да ми харесва да живея така. ... може да ми харесва да се обличам така ... харесва ми да се обличам така. Не искам папараци около себе си, наистина. Но ако дойдат ... нека са любезни, нека пишат нещата така, както е редно.

Barbara: Майкъл, такава ли е ролята на журналистите, на пресата ... да са любезни?
Michael: Да са любезни?

Barbara: Защото журналистите трябва да разглеждат нещата в детайли, понякога се налага да са безпощадни. Не може винаги да са любезни.

Michael: (смее се) Това, на което стана свидетел ... онова, което се случи на лейди Даяна ... ти ми кажи. Трябва да има някакви граници, някакви правила. Звездата се нуждае от лично пространство. Лично време за почивка. И звездите имат сърца ... и също са хора.

Barbara: Ти си отменил концерта, който е трябвало да изнесеш (същия ден), когато си чул за смъртта на Даяна.

Michael: Да.

Barbara: И когато в крайна сметка направи концерт, го посвети на нея. Какво точно каза?

Michael: В сърцето си казвах: „Обичам те, Даяна. Грей. Блести завинаги, защото ти си истинската Принцеса на народа”. Не го казах на глас, но го изразих като показахме в продължение на три минути голяма нейна снимка на екраните…. Sony, огромни, гигантски екрани. ...и нейната снимка стоеше там и грееше ... и публиката полудя (имитира звуците, които издава публиката) А аз изпълних "Smile" и "Gone Too Soon".

Barbara: Кажи ни част от текста, ако нямаш нищо против.

Michael: "Shiny and sparkly, and splendidly bright, here one day, gone one night...Gone too soon." (Блестиш и грееш с великолепна светлина, в един миг си тук, а в следващия те няма ... Отиде си твърде скоро.)

Barbara: Казвал си: „Аз израснах в аквариум. Няма да позволя това да се случи със сина ми”. И все пак, когато синът ти се роди, ти продаде снимките на National Enquirer и други европейски вестници, таблоиди. Защо го направи?

Michael: Защо?

Barbara: Защо.

Michael: Защото имаше бясна надпревара. Бяха плъзнали някакви нелегални снимки. Фалшиви, някой снимал бебе ... (иска) милиони долари и казва „Ето го синът на Майкъл”.

Barbara: А това не беше синът ти, доколкото си спомням.

Michael: Не беше. Затова направих снимки на бебето. Казах си: „Принуден съм да направя тези снимки” Хеликоптери летят над главите ни ... летят над къщата ми ... летят над болницата, навсякъде апаратура, сателитни чинии. Дори в болницата ми казаха: „Майкъл, при нас са идвали всякакви знаменитости ... но такова чудо не е било. Това е неописуемо”. И затова аз им казах (на вестниците): „Ето, вземете”. И дарих парите за благотворителност.

Barbara: Значи, вместо да ... един вид, ти си направил това, за да ти се махнат от главата.

Michael: Да ... сега искат да го направят пак. .... а аз не искам. ... може би не искам да го показвам на света по този начин. Искам той да си има свое лично пространство...в което да ходи спокойно на училище. Не искам да го наричат "Wacko Jacko", не е приятно. Така наричат бащата. Грубо е ... нали?

Barbara: Ти каза, че не искаш детето ти да бъде наричано „синът на wacko jacko". Как смяташ да предотвратиш това, така че да не му го причиняват?

Michael: Там е работата ... това е идеята. Може би ти трябва да ми помогнеш да измисля план.

Barbara: Ти си неговият татко.

Michael: Ето, виждаш ли? Те измислиха това име. Никога ли не са се замисляли, че един ден ще имам дете ... че имам сърце? Това наранява сърцето ми. Защо е нужно да се прехвърля и върху него.

Barbara: Харесва ли ти да бъдеш баща?

Michael: Много!!!

Barbara: Активно ли участваш (в отглеждането му)?

Michael: (смее се) Да!

Barbara: Искаш ли още деца?

Michael:Да. (смее се, смутено)

Barbara: Намираш се под светлините на прожекторите откакто самият ти си бил бебе.

Michael: Да.

Barbara: Ако синът ти прояви някакъв талант – между другото, той проявява ли вече някакъв талант, на деветмесечна възраст?

Michael: Ами, ще ти кажа само толкова ... когато плаче, трябва да направя едно нещо, за да го успокоя.

Barbara: Какво?

Michael: Трябва да застана пред него ... и да танцувам.

Barbara: Наистина ли?

Michael: Да. И той спира да плаче. Плачът му се обръща на смях и той е щастлив (пляска с ръце). Усмихва се.

Barbara: А правиш ли му лунната си походка?

Michael: Да. Правя какви ли не движения (показва и се смее)

Barbara: И той спира да плаче?

Michael: И той спира да плаче!

Barbara: У вас сигурно пада голямо танцуване.

Michael: (смее се) Да, голямо танцуване пада.

Barbara: Майкъл, ако това малко момченце каже: Тате, искам да се кача на сцената”.

Michael: (смее се и се плесва по крака)

Barbara: След всичко, през което си минал ти?

Мichael: Ще кажа: „Чакай малко сега. Чакай малко. Ако действително тръгнеш по този път, очаквай това ... очаквай това ... очаквай онова. (брои на пръсти).

Barbara: Ще му изложиш цялата схема?

Michael: Ще му изложа цялата схема. И ще му кажа: „И (чак тогава) ще получиш всичко това (посочва към една от камерите) и всичко това (сочи към друга камера) и всичко това (сочи към трета камера). Готов ли си да го направиш?” – „Да, мога да почакам”. Тогава ще му кажа: „Действай ... и гледай да се справиш по-добре от мен”.

Barbara: Но знай, че няма да ти е лесно.

Michael: Знай, че няма да ти е лесно.

*******

Barbara: Интервюто ни приключи. Не бяхме казвали на никого, че ще се проведе там; домакините ни от парижкия хотел също го запазиха в тайна. Но когато Джаксън се опита да се измъкне през задния вход, там вече го чакаше огромна тълпа.

Hugh Downs: Барбара, сега вече знаем, че Даяна не е имала достатъчно надеждна охрана през онзи последен ден. Каква охрана имаше Майкъл Джексън?

Barbara: Ами, видяхме поне четирима телохранители ... и той определено се нуждаеше от всичките. Между другото, веднъж разговарях с една суперзвезда и тя ми каза, че когато реши да излиза, я придружават поне четирима бодигарове ... плюс една кола пред нейната и една зад нейната.

Hugh: Наистина ли имат нужда от това?

Barbara: За съжаление, да.

Hugh: Добре, ти ми каза, че той ти е казал защо носи само една ръкавица.

Barbara: Да.

Hugh: Е, каква е тайната?

Barbara: Както сам виждаш, той има добро чувство за хумор. Каза ми: „Защо една ръкавица? По-готино е от две!”

The Daily Mirror - April, 1999

2010-06-25T21:50:00.000+03:00

The Daily Mirror - April, 1999

На 13 април, 1999, Майкъл Джексън предоставя на британския "The Daily Mirror" възможността на направят първото му интервю за вестник от 20 години насам. В „Хародс”, заедно с неговия приятел Мохамед ал Файед, Майкъл говори за обвиненията, които застрашиха кариерата му, за любовта си към децата, за кариерата си, за приятелството си с покойната принцеса Даяна, и за собственото си семейство.

Във връзка с обвиненията в блудство с деца, които непрекъснато се спрягат около името му от 1993, Майкъл със сълзи на очи говори за „злите хора, които смятат, че бих могъл да причиня такова нещо на деца”. „По-скоро ще прережа вените си, отколкото да нараня дете. Никога не бих направил такова нещо. Никой никога няма да разбере колко много ме нараниха тези ужасни слухове. Ако не беше заради децата, веднага бих слязъл от „ринга” и бих се самоубил. Не бих имал желание за живот без децата и без вдъхновението, което те ми дават. Те ме вдъхновяват за всичко, което правя, за всяка песен, която пиша, за всеки танц, който изпълнявам. Хората се опитват да използват това срещу мен и това е много несправедливо. Това много ме разстройва; разбива сърцето ми”.

Майкъл продължава да говори за собствените си деца: Принс – на 2 години, и Парис – на една. „Много обичам децата си. Те промениха не само мен, но и възгледите ми за живота. Просто искам хората да ме оставят на мира, за да продължа да живея живота си. Аз съм просто един човек, който иска да бъде почтен и да върши добри дела. Да правя хората щастливи и да ги дарявам с най-великото усещане за бягство от действителността чрез таланта, който ми е дал Бог. Там е сърцето ми, това е всичко, което искам да правя. Просто ме оставете да споделям, да давам, да карам хората да се усмихват и да пълня сърцата им с щастие. Да гледам как децата ми скачат из стаята и полудяват от музиката на сестра ми Джанет е нещо фантастично. Това изпълва сърцето ми с толкова много радост. Щом чуят ритъма на 'The Knowledge' или 'Rhythm Nation', те и двамата полудяват. Човек ще рече, че машина ги движи наоколо. Започвам да пея и те пищят с мен из цялата къща. Започвам да танцувам и Принс ми се пречка в краката, за да танцува с мен.”

Майкъл обяснява, че не пуска на децата си собствената си музика. „Пазя я за по-нататък, за изненада, когато станат малко по-големи” – усмихва се той.
Би ли желал децата му да навлязат в шоубизнеса? Майкъл казва, че това би го зарадвало, но е наясно и с последствията. „Ще им бъде много трудно. Когато Лиса Мари пее, хората винаги я сравняват с баща й, което е много тежко. Разбира се, много бих искал да се занимават с нещо, което е свързано с изкуство, защото бих могъл да ги уча да пеят и танцуват. Но те трябва сами да го пожелаят, без натиск от моя страна”.

Майкъл казва, че в момента децата са на гости при негова дългогодишна приятелка. „Те са на гости при моя приятелка, с която сме ходили заедно на училище. Познаваме се много отдавна. Децата ми се забавляват заедно с нейните, което е прекрасно. Непрекъснато им се обаждам по телефона и провеждаме страхотни разговори. Чуя ли ги да ми кажат „Тате! Тате!”, изпитвам огромно вълнение.”

За съпругата си Майкъл казва следното: „Обичам съпругата си, бракът ни е щастлив. Деби е медицинска сестра, която обича работата си, обича да се грижи за хората. Всеки ден се събужда с желание да се грижи за другите, да им помага да се чувстват по-добре. Ето затова я обичам, ето това я прави щастлива, Бог да я благослови.” „Мохамед е прекрасен човек, който обича семейството си и ми дава чудесни съвети. Казва ми да съм любящ, да отделям време на децата, да не ги поверявам на други хора, да съм около тях колкото е възможно повече. Да съм им подкрепа, докато растат, да ги гледам в очите и да им казвам „Обичам те!” И да играя, да играя, да играя заедно с тях."

Майкъл променя темата на разговора и преминава към по-сериозен проблем: британската жълта преса, която не спира да го преследва. „Медиите са много сурови към мен, особено в Англия, което е срамота, защото на мен много ми харесва тук и един ден бих искал да се преместя да живея тук. Ще ви дам един пример; при последното ми посещение тук докарах със самолет Мики и Мини Маус от Евродисни и ги заведох в една лондонска болница за радост на болните деца. Занесох им и купища играчки и всякакви неща, които да ги развеселят. На следващия ден във вестниците пишеше: Лудия Джако си вири носа/се надува пред болни деца. Много ме заболя от това – аз се опитах да помогна на тези деца, но хората просто искат да се подиграват с мен. Беше жестоко и напълно ненужно”.

Относно неотдавнашните трагични събития в Косово, Майкъл, отново със сълзи в очите, казва за децата: „Просто искам да отида в Югославия, да прегърна всяко едно от тези деца и да им кажа, че ги обичам. Телевизионните репортажи оттам просто разбиват сърцето ми. Ужасно е. Налага се да изключа телевизора – това ме кара да плача всеки ден. Време е да направим нещо. Не е достатъчно да извърнем глава и да се правим, че това не съществува. Написах една песен за бежанците, наречена 'What More Can I Give?' и ще даря всички приходи на косовските албанци. Искам да направим същото като за хората в Африка, да съберем всички знаменитости и да пеем за тези бедни семейства. Бих искал да го организирам в Англия и да поканя най-големите британски звезди да се присъединят към мен. Искам тези хора да разберат, че ги обичам , че всички ние ги обичаме. Те са мое семейство, мои деца. Сега те отчаяно се нуждаят от парите ни, от помощта ни. Всички ние твърде много седим срещу телевизорите или четем новини и казваме колко е ужасно, а на практика не правим нищо по въпроса. Не говоря нито за политика, нито за религия. Но смятам, че е много грешно и много грубо да нараняваш невинни деца, заради някакви политически или религиозни проблеми. Това е геноцид, етническо прочистване, глупаво е. Това не бива да се случва”.

Майкъл отдели време да поговори и за едно приятелство, за което малцина знаят. Приятелството му с принцеса Даяна. Майкъл сподели за нощта, в която са го уведомили за смъртта й. „Имах концерт същия ден, в който дойде новината за смъртта й. Лекарят ми ме събуди, за да ми каже, че Даяна е мъртва. Срутих се, буквално припаднах. Трябваше да ми даде да помириша амонячни соли, за да се свестя. Отмених концерта, защото просто не бях в състояние да изляза на сцената. Това ме съсипа. Плаках седмици наред след това.”

Покрай приятелството си с Даяна, Майкъл се запознал и с Доди ал Файед. „Те бяха идеалната двойка. Бяха много красива двойка, създадени един за друг. Даяна беше прекрасен човек с добро сърце. Тя обикаляше света като филантроп, точно като майка Тереза. Тя доказа, че истински, истински е загрижена за хората и особено за децата. Също като мен. Доверяваше ми се. Просто ми се обаждаше по телефона и си говорехме за всичко, което се случваше в живота й. Пресата се държеше с нея също толкова сурово, колкото и с мен, и тя имаше нужда да разговаря с човек, който знае много добре на какво е подложена. Тя се чувстваше преследвана, точно както и аз. Като в капан, ако щете. Не можеш да говориш за това с всеки, защото няма да те разберат. Никой нормален човек не би могъл да проумее това, а и как биха могли? Този медиен интерес ме съпътства от дете, докато върху Даяна се е насочил изведнъж, когато е била на 19 години. Аз съм свикнал с това, имах достатъчно голям опит, за да й дам съвет как да се справя с това. Просто й казах: „Издигни се над всичко”. Разказвал съм й как съм излизал на сцена с нетърпима болка, както емоционална, така и физическа, като например зъбобол, но изхвърлям всичко от съзнанието си и се отдавам на изпълнението. Казвах й: „Бъди силна, бъди твърда и никой няма да успее да те нарани. Единствено ти можеш да нараниш себе си – затова бъди непокорна, не се предавай”. Мисля, че й беше от полза. Мисля, че съумявах да я накарам да се чувства по-спокойна. Обожавах Даяна. Говорили сме толкова много пъти, много повече, отколкото хората предполагат. Когато чух как са я преследвали папараците, осъзнах, че съм имал късмета да ми се размине подобна участ, тъй като и аз съм бил преследван по този начин многократно. Смъртта на Даяна е най-тъжното нещо, което съм изпитвал през целия си живот – припомни ми за времето, когато умря Кенеди. Сърцето ми беше разбито, просто не можех да спра да плача. Доди беше прекрасен човек, просто прекрасен. Много умен и чаровен човек. Това беше ужасна трагедия за Мохамед и аз му съчувствам от сърце, на него и на семейството му."

Макар че Майкъл не се познава лично със синовете на Даяна, принц Уилям и принц Хари, той казва, че Даяна е искала да го запознае с тях. „Даяна имаше огромно желание да ме запознае с децата си, говорили сме за това много пъти, но така и не успяхме да го осъществим. Мохамед говори за момчетата с огромно уважение. Казва, че са чудесни и са имали прекрасни моменти заедно по време на ваканция с тях и с Даяна. Би било хубаво да се запозная с тях някой ден”.

Майкъл отново сменя темата и започва да говори за плановете, които двамата с Мохамед правят. Искат да правят заедно филми в Холивуд. Двамата се смеят и се шегуват за това какви лудории и какъв хаос могат да сътворят в Холивуд. След това Майкъл насочва разговора към тяхното приятелство. „Мохамед е понесъл много атаки в тази държава, което е толкова несправедливо. Той е един от най-милите, най-сърдечните хора, които някога съм познавал. Преблемът е, че хората са склонни да съдят другите без дори да ги познават. За мен той е като един голям Дядо Коледа. Обожава да дава, много е мъдър и изобретателен, много талантлив и с добро сърце. Много щедър. Научил ме е на много неща, обожавам да научавам различни неща от него."

Майкъл разказва, че неотдавна са ходили на футболен мач и споделя за новооткритата си любов към този спорт. „Не знаех нищо за европейския футбол, никога не бях присъствал на такъв мач, така че за мен това беше велико преживяване. Вече съм футболен запалянко, определено. Пристрастен съм. Беше много вълнуващо, наситено с емоция преживяване – феновете се държаха като моите почитатели по време на концерт. Викаха, крещяха и бурно подкрепяха своите отбори. Страшно много ми хареса. Прииска ми се да скоча от мястото си и да започна да танцувам, защото съм свикнал да съм на сцената, когато чувам целият този шум. Феновете бяха страхотни, макар че изглеждаха доста изненадани да ме видят там. Изобщо не се съмнявам, че Фулъм ще продължат напред, според мен те са един много добър отбор със страхотен дух. Запознах се с всички играчи и те бяха много мили с мен."

Когато интервюиращият – Пиърс Морган – уведомява Майкъл, че има един отбор, който се продава, бизнесменът в Майкъл веднага застава нащрек. „Не съм чувал за тях, но с огромно удоволствие бих се обвързал с някой от големите отбори, евентуално. Каква е цената им?” Казват му, че обявената цена е 600 милиона. „Долара или лири?” Казват му, че цената е в лири и след дълга пауза той отговаря: „Това е интересно, много интересно. Ще трябва да го обмисля. Звучи интригуващо. Изумен съм, че футболът ми достави такова огромно удоволствие, безспорно”.

Майкъл отново сменя темата и започва да говори за влиянието на новото хилядолетие върху музикалната му кариера. „В началото на новото хилядолетие ще издам албум, който вече е наполовина готов. Това ще е най-доброто нещо, което някога съм правил. Влагам в него сърцето и душата си, защото не съм сигурен дали изобщо ще правя друг след него ... Това ще бъде последният ми албум, така мисля. Може да правя филмова музика от време на време, но това ще е последният ми албум. Искам да се получи нещо, което да докосне сърцата и емоциите на целия свят. От децата до възрастните, от фермерите в Ирландия до чистачката на тоалетни в Харлем. Искам да стигне до всяко кътче на света, чрез любовта, радостта и простотата на музиката. Новото хилядолетие е подходящ момент за смяна на посоката. Бих искал да се занимавам повече с филми. Мохамед и аз искаме да създадем компания и да правим филми заедно. Ще бъде страхотно.”

Майкъл споделя, че след като приключи работата по соло албума си, ще се заеме с проект, който планират заедно с братята си. „Ще направим албум заедно, вече потвърдих участието си. Аз ще изпълня три песни, а останалите ще продуцирам. Ще бъде забавно”.

Когато го питаме как се разтоварва в днешно време, Майкъл отговаря, че е спрял да се изолира вкъщи и е започнал да излиза по-често. „Вече не съм такъв отшелник. Елизабет Тейлър ме измъкна навън. Всеки четвъртък ходим на кино заедно. Тя е кръстница на сина ми Принс и се разбираме чудесно. Казах й, че мога да помоля Warner Brothers да ни осигурят отделен салон, само за нас, в който да гледаме филми всеки четвъртък, но тя настоява да излизам. Тя е единственият човек, който може да ме изкара на публично място. Влизаме в салона, сядаме, гледаме филма и си излизаме. И всеки път, когато си тръгваме, публиката става на крака и ни аплодира. Много е забавно. Последният филм, който гледахме, беше Patch Adams; много ни хареса. Беше много трогателен, разплака ме. По истински случай е и разказва историята на един човек, който се старае да прави децата щастливи. Бих искал и мен да ме смятат за такъв”.

Michael Jackson- Billboard Awards 2002 with Chris Tucker!

2010-06-25T21:47:00.000+03:00

Billboard Music Awards (December 2002)

Чрез сателитна връзка с ранчото Невърленд, Майкъл получава наградата Billboard, по случай 20-годишнината на Трилър. Наградата му е връчена от Крис Тъкър.

Cedric: Настъпи моментът да направим едно пътешествие до ранчото Невърленд, заедно с Крис Тъкър и всички вас.

[картина от киносалона в Невърленд]

Chris Tucker: Преди двайсет години Майкъл Джексън вече беше успешен изпълнител със седем number one hits – четири с Jackson 5 и три самостоятелни. Но никой не беше подготвен за онова, което щеше да последва … 'cause this is Thriller, Thriller ...

Michael Jackson: [смее се]

Chris Tucker: Извинете ... 'Thriller' прекара почти две години в класацията Billboard 200, от които рекордните 37 седмици – на първо място. Албумът спечели десетки награди, включително и рекордните 8 Грами. … Той ми даде едната от тях. … Той постави и друг Billboard рекорд, когато седем от деветте му песни достигнаха ‘top 10’ и Майкъл стана първият изпълнител в историята на Billboard, който едновременно и самостоятелно … албумът му влиза както в класациите за черна музика, така за поп музика. … Оплетох се, всички разбрахте, но няма значение.

Chris Tucker: С две думи, Трилър все още е най-продаваният албум в историята на света. Точка. Ето защо аз съм thrilled да връча тази награда на Краля на Попа – Майкъл Джексън.

Michael Jackson: Много ти благодаря. За мен е голяма чест. Много съм щастлив. Благодаря на всички хора, които харесват работата ми. Благодаря на Billboard Awards. Винаги съм ви се възхищавал. И на почитателите си навсякъде по света, обичам ви. Без вас не бих бил това, което съм. Благодаря на Бог. Крис Тъкър, ти си ми любимец.

Chris Tucker: Мога ли да задържа наградата за няколко дни?

Michael Jackson: Да, ще си я поделим.

Chris Tucker: Мога да я взема вкъщи?

Michael Jackson: Не, трябва да си я поделим.

Chris Tucker: Къде бих могъл да отседна в Невърленд?

Michael Jackson: Навсякъде, където пожелаеш.

Chris Tucker: Добре, ще се настаня в къща за гости № 3.

Michael Jackson: [смее се] ОК. Много ти благодаря!

Chris Tucker: Благодарим на всички.

[рекламна пауза]

Cedric: Хей, какво става, как сте всички? Казаха ми, че Майкъл Джексън все още е на линия. Къде си, Майк? Какво става, Майкъл?

Michael Jackson: Тук съм.

Cedric: Здрасти, Майкъл. Как е?

Michael Jackson: Здравей. Ти как си?

Cedric: Ето го и него, Краля на Попа. Как си, човече? Майк, искам да ти задам един въпрос, който – сигурен съм – всички си задават. Мен поне ме човърка със сигурност. Майк, къде е Бабълс, човече? Как е маймуната? Никой не е чувал за маймуната от доста време, Майк. Как я кара маймуната, Майк?

Michael Jackson: [смее се] Той е в къщата на Крис Тъкър.

Cedric: Маймуната е у Крис Тъкър? Яко, човече.

Chris Tucker: Какво става, братко?

Michael Jackson: Аз съм голям твой почитател, между другото. Много си смешен.

Cedric: Супер, Майк. И аз съм твой голям почитател. Знам всички песни.

Chris Tucker: [имитира Майкъл] И аз, Седрик, обичам те!

Cedric: Познаваш този човееееек.

Michael Jackson: [смее се тихо] Познаваш този човек.

Cedric: Ето ги и тях, Крис Тъкър и Майкъл Джексън, новият тандем в 'Rush Hour - 3'.

Chris Tucker: Хайде да го направим! Да зарежем Джеки Чан!

Michael Jackson: [смее се]

Halloween Interview with Rick Dees (October 30, 2003)

2010-06-25T21:41:00.000+03:00

Halloween Interview with Rick Dees (October 30, 2003)

Rick Dees: Здрасти, приятел, липсваш ми.

Michael Jackson: И ти ми липсваш.

Rick Dees: Ооо, изглеждаше страхотно онази вечер по телевизията. Освен това, преди да направим световната премиера (What more can I give), нека ти кажа, че вече валят обаждания във връзка с това. Благодаря ти много, че ни позволи да направим премиерата й.

Michael Jackson: Какъв чудесен човек си! Много ти благодаря.

Rick Dees: О, няма защо. Сега в ранчото ли си?

Michael Jackson: Не, все още съм извън града по работа.

Rick Dees: Едва те чувам ...

Michael Jackson: Още съм по срещи и други дела. Все още съм извън Калифорния, но скоро ще се прибера.

Rick Dees: Чудесно. Очевидно не ти се налага да ставаш в седем и двайсет сутринта като сега (за предаването), нали?

Michael Jackson: Не (смее се). Обикновено работя цяла нощ. Това е времето, по което най-често си лягам.

Rick Dees: Майк, ти си нощна птица. Последният път, когато се видяхме, беше будувал цяла нощ и беше написал четири песни.

Michael Jackson: Да, нощна птица съм.

Rick Dees: Аха, наистина. Наближава любимият ти ден. Имам предвид, едва ли има човек, който да обича Хелоуин повече от теб. Ако ти не празнуваш Хелоуин, значи никой не го празнува.

Michael Jackson: [смее се] Така е.

Rick Dees: Ще ходиш ли с децата по къщите за „лакомство или пакост”?

Michael Jackson: Да, ще ходим. Ще заведа децата.

Rick Dees: Те имат ли костюми?

Michael Jackson: Да.

Rick Dees: Като какви ще се маскират? Принс, Парис и Тито, нали?

Michael Jackson: Принс, Парис и Бланкет. Принс иска да бъде черна пантера. А Парис, дъщеря ми, тя е мъжкарана. Тя иска да е Спайдърмен. Най-малкият и той иска да е Спайдърмен. А аз ще съм призрак.

Rick Dees: Ами да, естествено!

Michael Jackson: [смее се]

Rick Dees: Призрак значи. Знаеш ли какво, ако ви остане време, имам едни огромни, прекрасни захаросани ябълки, както и от онези дълги, грамадни шоколадови (захарни?) пръчки – нали ги знаеш, тях никой не ги раздава по къщите, като онези, с които ти черпиш у вас – та ако сте наблизо, елате при нас. С удоволствие ще почерпя Принс, Парис и Призрака.

Michael Jackson: О, на тях много ще им хареса!

Rick Dees: Имаш ли любим шоколад, Майкъл?

Michael Jackson: Обичам ... ако щеш вярвай, млечен шоколад.

Rick Dees: Млечен шоколад ли каза?

Michael Jackson: Да. (смее се).

Rick Dees: Аз обожавам млечен шоколад.

Michael Jackson: И аз (смее се).

Rick Dees: Майкъл, знаеш ли какво направих? Ъм ... ще си призная – дойдоха едни деца, продаваха шоколад с благотворителна цел и ние купихме за радиото шоколад на стойност 1000 долара.

Michael Jackson: Wow.

Rick Dees: Казах, че ще ги раздам, благотворително. Така и направих, но оставих тук 30 шоколада. И ядох шоколад трийсет дни. Всяка сутрин. Нещо ме дърпа към млечния шоколад.

Michael Jackson: Изял си всичкия шоколад? (смее се)

Rick Dees: Изядох всичкия шоколад!

Michael Jackson: Извинявай ... (продължава да се смее)

Rick Dees: Последният път, когато бях у вас, бях толкова гладен ... появи се готвачът и цял следобед ухаеше на разкошна вегетарианска пица и ... навсякъде в Невърленд има шоколад и сладкиши. Из цялата ти къща има сладкиши. Това много ми хареса. Просто е страхотно. Когато влезеш в дома на Майкъл Джексън, те посреща аромат на пресни сладкиши – някаква смесица от шоколад, ванилия и масло – определено мога да прекарам доста време у вас.

Michael Jackson: Ами винаги си добре дошъл.

Rick Dees: Благодаря! Много ти благодаря.

Michael Jackson: По всяко време.

Rick Dees: Закуси ли вече?

Michael Jackson: Моля? [смях]

Rick Dees: Не знаеш какво е това? Не си чувал за закуска? Виж какво, Майкъл, обзаложихме се тук за нещо, но ти спокойно можеш да ми кажеш „Не”. Ще пускаме „Трилър” страшно много пъти от този момент до утре по това време. И разбира се, песента, чиято световна премиера е днес. Хората непрекъснато си я поръчват по телефона - ’What More Can I Give'

Michael Jackson: О, Бог да ги благослови. Тя е за децата, много е важна.

Rick Dees: Опитвам се да направя нещо за децата. Дали има начин да те склоня да кажеш: „Хей, какво става/ как сте. Аз съм Майкъл Джексън, гостувам на Рик Дийз, а това е моят подарък за вас по случай Хелоуин. Трилър.” Но, рабира се, трябва да те предупредя, че ако се съгласиш да го кажеш, ще направим запис.

Michael Jackson: Добре, ще го направя.

Rick Dees: Добре, да започваме. Кажи го със свои думи, ако искаш, но да е наситено с енергия, все едно за пръв път участваш в шоуто на Майк Дъглас.
Готови ... 3 -2- 1

Michael Jackson: Здравейте, аз съм Майкъл Джексън в студиото на Рик Дийз, Хелоуин. Това е Трилър – насладете й се.

Rick Dees: Чудесно, сега просто кажи - 2003, Хелоуин.

Michael Jackson: Добре, 2003, Хелоуин с Рик Дийз.

Rick Dees: Оооо! [ръкопляска] Това е просто божествено. Добре. Загубих баса. Аз казах, че едва ли ще се съгласиш. Но да се върнем пак на песента. Сглобяването й отне известно време. Но идеята за нея изведнъж ли ти хрумна или се наложи да работиш върху мелодията и всичко останало по-дълго време?

Michael Jackson: Не, просто дойде изведнъж. Изкуството да пишеш песни е коренно различно изкуство. На практика то е дар от Бога. Наистина е така. Чувствам се виновен, че слагам името си като автор. Песента просто пада готова в скута ми. Това е дар от Небето. Наистина е така.

Rick Dees: Просто дарба, нали?

Michael Jackson: Наистина е така.

Rick Dees: Wow ... а около празниците няма ли да наминеш към Haveynhurst avenue (Енсино)?

Michael Jackson: Ъм ... ще бъдем отвъд океана.

Rick Dees: Да, толкова интересни неща има зад граница. Щом стъпиш на летището в Лондон или Париж, не се спираш на едно място, нали?

Michael Jackson: Да, отиваме в Лондон, после в Ирландия, после до Африка и чак тогава се прибираме.

Rick Dees: Къде става най-голяма лудница? Видях кадри от Русия, от Япония, където изнасят хора на носилки и т.н. В Япония ли е най-голямата мания около теб ... или къде?

Michael Jackson: Ако трябва да бъда напълно честен с теб, Рик, където и да отида, навсякъде е едно и също. Любовта и признанието, които получавам, са просто невероятни. Почитателите са толкова щастливи и въодушевени ... докосват сърцето ми. Това е любов. И аз благодаря на Бог за нея.

Rick Dees: Ще правиш ли световно турне през 2004 или е твърде рано да се каже?

Michael Jackson: Не, едва ли. Насочили сме вниманието си в други области. Но никога не се знае, може да има специално събитие/концерт по някакъв повод.

Rick Dees: Би било страхотно. Обади ни се ... Всички тези красиви бебета (?) Имаш ли планове за още бебета в живота си?

Michael Jackson: О, смятам да имам голямо семейство. Искам да имам още много деца. Два пъти повече от баща ми.

Rick Dees: Искаш да изпревариш баща си?

Michael Jackson: Да.

Rick Dees: Той е баща номер едно в страната ни.

Michael Jackson: [смях]

Rick Dees: Майкъл Джексън е тук – не е ли страхотно да чуеш това по радиото?

Michael Jackson: Да.

Rick Dees Interview (2003)

2010-06-25T20:59:00.000+03:00

Rick Dees Interview (2003)

Сряда, 10 септември, 8:45 сутринта, радиоинтервю на Майкъл Джексън с Rick Dees от KIIS FM. Майкъл се обажда в радиото (в Л.А.) от Торонто, за да обсъдят благотворителното събитие, което той организира в ранчото си Невърленд на 13 септември, 2003.

След благотворителното събитие е организирано парти, което се излъчва на живо от The Klub Kiss (KIIS FM 102.7), между 7:00 pm и 2:00 am. KISS FM награждава 12 късметлии от слушателите с безплатни билети за партито. Останалите желаещи да присъстват заплащат $2500 за билет за четирима гости, или $725 за индивидуален билет. Част от приходите от това събитие отиват за фондация 'Make a Wish'.

RD: Майк, Rick Dees се обажда!

MJ: Рик, как си?

RD: Ти как си?

MJ: Как я караш?

RD: Отлично, сър, а ти си в Торонто сега, нали?

MJ: Да, в Торонто съм. Просто реших да дойда тук и да пиша музика.

RD: Знаеш ли кой още живее в Торонто сега? Принс. Принс реши да се премести от Минеаполис в Торонто.

MJ: Певецът?

RD: Да, Принс певецът.

MJ: Шегуваш се!

RD: Заедно със съпругата си ... всъщност Jimmy Jam ми каза, че вече живеят там.

MJ: Jimmy Jam е толкова мил.

RD: Не е ли най-добрият?

MJ: Аха ...

RD: Искам да ти благодаря за това, което организираш тази събота. Всички са страшно развълнувани. Аз вече съм виждал прекрасното ти, красиво ранчо. Но повечето хора само си фантазират какво ли би било да се разходят из имението ... и сега ще имаме тази възможност. Ти ще бъдеш ли там?

MJ: Да, ще бъда. ...

RD: Страхотно!

(женски глас): Ето това искахме да чуем.

MJ: Да, ще бъда там.

RD: Commander Chuck (?) каза, че за него е било истинско удоволствие да вдигне хеликоптера във въздуха.

MJ: Ооо, този човек е много мил.

RD: Той има 20 000 (летателни) часа и каза, че било прекрасно преживяване и че ти си искал да видиш ранчото от планината, от задната част, където е гората.

MJ: Да, от връх Katharine.

RD: Той каза, че връх Katharine е висок почти 29,000 фута...

(смях)

RD: Не, не, просто казвам ... Колко е висок, всъщност?

MJ: Ако трябва да съм откровен, нямам представа ... но е доста висок ...

RD: Когато аз бях там се засякохме със синовете на София Лорен същия следобед.

MJ: Да, те караха ATV-та.

RD: Да, всички карахме и тогава за пръв път видяхме ATV. Никой не беше виждал такова нещо до този момент. Беше прекрасно (гостуване) и изобщо не ми се искаше да си тръгвам ... сигурно всички се чувстват така, когато си тръгват оттам, нали?

MJ: Оо, Бог да те благослови, благодаря ти. Знаеш, че винаги си добре дошъл. Знаеш го.

RD: Много мило от твоя страна, Майкъл. Освен това тази събота е много специална, защото ... не знам дали хората са наясно, че има много начини за събиране на средства за благотворителни цели ... но това, че ти отваряш вратите на дома си за Make A Wish и други фондации, е много специално за нас.

MJ: Ооо, Бог да те благослови, много ти благодаря.

RD: Кажи ни в общи линии как са при теб нещата през последните няколко месеца. ... на първо място, как са децата, добре ли са?

MJ: Всички деца са добре.

RD: Чък каза, че са изключително добре възпитани, най-добрите деца ... но ти как я караш през последните 6-7 месеца, зает ли си?

MJ: Винаги съм зает. Никога не спирам да работя, аз съм работохолик. Обожавам да работя.

RD: Наистина си обичаш работата, а?

MJ: Да, обожавам я.

RD: Значи си в Торонто ... написа ли някакви песни?

MJ: Да, много.

RD: Бих искал да ти представя Ellen Kaye...

EK: Изчаквах да бъда официално представена.

RD: Майкъл, това е Ellen Kaye...

MJ: Здравей, Елън, как си?

EK: Здравей, Майкъл, радвам се да се запозная с теб, най-после.

MJ: И аз се радвам.

EK: Надявам се, че някой ден ще успееш да дойдеш в студиото, ще ни бъде много приятно ... просто да сме около теб. Доведи и децата.

MJ: О, с удоволствие, това би било страхотно. Обичам това радио ... чудесно е.

RD: Последният път, когато говорихме, ти каза, че поддържаш форма единствено с танци. Наскоро видях твоя снимка ... правена преди около 2-3 седмици, ако не се лъжа ...ти все още си в чудесна форма. Все още ли се поддържаш само с танци?

MJ: Обичам да танцувам на музика, която ми харесва.

RD: Аха.

EK: А когато тичаш след две деца, няма как да не си във форма.

MJ: Да, и непрекъснато тичам след две деца ...

EK: Аз самата имам две малки деца и веднъж щом обуят маратонките, просто не се спират.

MJ: Така е ... най-често танцувам ... и се разхождам край езерото в Невърленд.

RD: Държа да кажа, че езерото в Невърленд се намира най-отпред в имението ... или поне едно от езерата ... и щом го видиш ти се приисква да се гмурнеш вътре. Наистина.

MJ: Благодаря ти.

RD: Принс и Парис пораснали ли са? Какво харесват, какво не харесват? Какво би могъл да кажеш ти като родител? „Принс харесва това, Парис харесва онова”.

MJ: Ами, честно казано, те харесват еднакви неща. Принс не харесва момичешки играчки. Аз винаги съм искал да имам дъщеря и през всичките години, когато съм пътувал по турнета, непрекъснато купувах кукли и напълних цяла стая за момента, когато ще имам дъщеря. Това щеше да е нейната стая. И когато я заведох там за пръв път, тъкмо беше проходила, тя просто подмина стаята ... (смее се) ... тя харесва момчешки играчки. Обича камиончета, коли ... каквото поиска Принс, и тя го иска.

RD: Шегуваш се! Цяла стая с кукли и тя просто ги е подминала?

MJ: Аха ....(смее се)

RD: Първият път, когато се запознах с Майкъл ... всъщност ние се срещнахме за пръв път в едно телевизионно шоу, но първото ни истинско общуване беше на едно място, наречено Robby's Hobbies. Двамата с Майкъл се забавлявахме с една от онези колички с радиоуправление.

EK: И аз ги харесвам.

MJ: Да ...

RD: Беше много забавно.

MJ: Страхотен спомен.

RD: Благодаря ти. Та аз бях приспособил един джип за Майкъл и той го подкара, но се криеше зад нещо като завеса, и изведнъж тази кола спира точно до краката на някого. Спира и човекът подскача, а Майкъл пак я връща назад към него. Никой не разбра, че всъщност я управляваше Майкъл! (смее се)

MJ: (смее се)

RD: Беше забавно.

EK: Страхотно.

MJ: Много забавно.

RD: Майкъл, предстои ни голямо парти, би ли ни казал ... е, ние разбира се няма да обърнем къщата нагоре с краката, но все пак ... би ли ни казал какви правила трябва да спазваме?

MJ: Просто бъдете мили един с друг и се забавлявайте. Аз ... един вид ... ще ви гледам от разстояние и ще се наслаждавам на събитието отстрани. Надявам се да успея да намина и да ви кажа здрасти.

RD: О, непременно. А когато отидеш да си легнеш, много късно, знаеш ли какво?

MJ: Какво?

RD: Аз ще съм скрит в гардероба на спалнята ти.

(смях)

EK: O, престани! Майкъл, не е нужно да търпиш това! (смее се)

RD: И още веднъж, от името на Make A Wish, много ти благодаря, Майкъл!

MJ: Бог да те благослови и предай поздрави на прекрасното си семейство.

RD: О, непременно. Джули също те поздравява.

MJ: Ооо! Прати й поздрави от мен!

RD: Тя знае куп любопитни истории за Майкъл ... те са приятелчета.

MJ: Да ... тя е много мил човек.

EK: Нямам търпение да видя животните ти в ранчото. И аз много обичам животните.

MJ: О, да, има много животни.

EK: Супер!

RD: Още ли има батут?

MJ: Да, освен това намерихме гърмящата змия. (смее се)

RD: Kevin Dees ме пита наскоро за това.

MJ: Намерихме змията ...нали я помниш?

RD: О, да! Излязохме в гората, а това е много, много далеч от къщата ... не е страшно, но двамата с Майкъл намерихме гърмяща змия-бебе.

EK: Oooo, те са много опасни, защото отровата им е концентрирана и е още по-силна.

RD: Та Майкъл върви бавно към змията и изведнъж четирима мъже oт охраната изскачат пред него и казват: „Какво? Ти луд ли си? Точно сега, тъкмо когато издаде албум?!”

MJ: (смее се)

EK: (смее се) Да, хората са готови да поемат ухапването вместо него.

RD: Ще се сбият кой да поеме ухапването.

MJ: Беше много забавно.

RD: Да, страхотно беше, нарекоха змията Гърмящия Рик. ...Е, Майк, ще се видим в събота, нали?

MJ: Да, Рик. Бог да те благослови.

RD: Бог да те благослови.

MJ: Предай поздрави на всички.

RD: И ти предай поздрави от мен на Принс и Парис.

MJ: О, Бог да те благослови, благодаря ти!

RD: Майкъл Джексън в сутрешното шоу на Rick Dees. Ето за това става въпрос. Ексклузивно интервю на световно ниво – неповторимо – благодаря ти, че избра нас, Майкъл.

ABC News - Interview with Michael Jackson on his 50th Bday

2010-06-25T20:56:00.002+03:00

Michael's Birthday Interview On Good Morning America (2008)

В навечерието на своя 50-ти рожден ден, Майкъл Джексън дава телефонно интервю за Good Morning America.

Chris Connelly: Как планираш да отпразнуваш 50-тия си рожден ден?

Michael: О, просто ще хапна малко торта с децата ми и най-вероятно ще гледаме анимационни филми.

Chris: Ако хвърлиш поглед назад към кариерата си, Майкъл, какво би направил по различен начин?

Michael: Аз все още очаквам с нетърпение големите неща, които ми предстоят занапред, така че ми е трудно (да отговоря) … Мисля, че най-доброто тепърва предстои, според искреното ми, скромно мнение.

Какво прави в момента?

Michael: Точно в момента гледам концерт на Джеймс Браун.

Chris: Наистина ли?

Michael: Обожавам Джеймс Браун. Да.

Chris: През цялата ти почти 50-годишна кариера, кога, според теб, си бил най-щастлив?

Michael: Най-щастлив? Докато записвах албумите "Thriller" и "Off The Wall". Те означаваха много за мен и светът ги прие страхотно … Това ми достави огромно удоволствие.

Нормално е да си зададем въпроса дали и на 50 години Майкъл Джексън все още умее да докарва публиката до лудост, както преди.

Michael: Да! Защото изпробвам много нови възможности. … Хората (мои близки) виждат някои от нещата, които правя и казват – защо не покажеш това на света? Хората не знаят, че умееш да правиш това! - Е, може и да го направя.

За новото поколение.

Michael: Някои от новите, по-млади изпълнители – мисля, че Крис Браун и Тимбърлейк се справят страхотно. Възхищавам се на това, което правят.

Chris Connelly: Жертвал ли си нещо в името на кариерата ти, която продължава вече 40 години?

Michael: Многото упорита работа отнема много време, ограничава плановете ти. Детството. Отдаваш живота си на своето изкуство.

Майкъл казва, че иска да даде на децата си детството, което той не е имал.

Chris: Би ли искал те да израснат по същия начин като теб, от гледна точка на попадането ти в шоубизнеса от ранна детска възраст? Или предпочиташ да им кажеш – чакайте малко, наслаждавайте се на детството си, сега му е времето?

Michael: Искам да се наслаждават на детството си колкото се може по-дълго. Много го искам. Позволявам им да играят на (електронни) игри, да ходят на кино, да правят най-различни неща. Това се получава съвсем естествено. Искам да имат възможност да правят всички онези неща, които аз не успях.

Chris: Това сигурно означава много за теб, нали?

Michael: Да, изпадам в умиление, когато ги гледам как се забавляват. Когато се возят на влакчетата в увеселителен парк и пищят, и са щастливи, и тичат. Това ми влияе много емоционално.

Chris: Нали знаеш, че когато човек навърши 50, AARP (Association of American Retired Persons – Асоциацията на американските пенсионери) го открива и му изпраща AARP карта. Намирал ли си такава пенсионна карта в пощата си?

Michael: (Смее се) Не, доколкото ми е известно.

Chris: Никога не можеш да си сигурен. Те имат начини да те открият навсякъде!

Michael Jackson - Shake Your Body 1987 (LIVE)

2010-06-25T20:56:00.000+03:00

Interview with FOX (Sony Feud) (2002)

2010-06-25T20:52:00.000+03:00

Interview with FOX (Sony Feud) (2002)
Sunday, 07 July 2002, Rita Cosby - Fox News

Интервю за Fox News относно враждата със Сони.

Rita Cosby: "Следва ексклузивно интервю с разгневения Крал на Попа. Защо Майкъл Джексън напада президента на една гигантска корпорация? Той ще ни отговори лично на този въпрос след малко.

Michael Jackson: „Трябва да сложим край на този расизъм. Расизмът е лошо нещо. Томи Мотола направи няколко много груби расистки изказвания. Той каза – на един изпълнител, който има договор със Сони ... той го нарече „дебел черен негър” (fat black nigger).”

Rita Cosby: Това бе част от днешните фойерверки – Томи Мотола е настоящият президент на Sony Corporation, а мултиплатиненият изпълнител Майкъл Джексън е във вражда със Сони и Томи Мотола. Сони, разбира се, е неговата звукозаписна компания. Днес, в реч на протестен митинг с преподобния Ал Шарптън в Харлем, Чудото с Ръкавицата (the Gloved Wonder) смело заяви, че звукозаписната индустрия е расистка конспирация, която печели пари за сметка на изпълнителите. Особено изпълнителите от малцинствата. Преподобният Шарптън неотдавна образува коалиция, чиято цел е да направи разследване дали някои от изпълнителите са финансово експлоатирани. Веднага след речта на Краля на Попа, аз го помолих да даде това кратко телевизионно интервю.

RC: Майкъл, защо е важно за теб да бъдеш тук и какво е мнението ти за подкрепата на преподобния Шарптън?

MJJ: За мен е важно да съм тук, защото аз не се боря само за себе си, а за всички изпълнители. За всички онези велики артисти, пионери в развлекателния бизнес, в писането на песни, в изпълненията на сцена. Факт е, че те са мамени и ограбвани от системата. Че са напълно разорени финансово. Това трябва да спре, това е конспирация.

RC: Ти каза, че според теб Sony са расисти.

MJJ: Не съм казал, че SONY са расисти, казах, че Томи Мотола е расист.

RC: Който е президент на Sony.

MJJ: Да, Томи Мотола.

RC: Имаш ли усещането, че звукозаписната индустрия като цяло е въвлечена в някаква конспирация срещу чернокожите изпълнители ... защо мислиш че се случва това?

MJJ: Защо мисля че се случва? Защото парите са коренът на злото.

RC: По време на речта си каза също, че вярваш ... че Сони и звукозаписните компании вземат парите на чернокожите изпълнители ... спомена, че Джеймс Браун и още някои в края на своите кариери са били разорени и оставени без пукнато пени в джоба.

MJJ: Да.

RC: Какво е твоето финансово състояние?

MJJ: Аз съм в невероятно цветущо финансово състояние. Току-що написах на някого чек за 500 милиона долара. Но добрата новина не продава – ако е нещо отрицателно, ако е някой сочен слух, започват да го тръбят навсякъде! Те не очакват от хората да кажат нещо хубаво.

RC: Казвал си, че една от мечтите ти е да режисираш филми.

MJJ: Да.

RC: А какви други неща би искал да правиш в кариерата си?

MJJ: Филми ... филми. Искам да правя филми. Скоро ще излезе филм, който режисирам.

RC: Какво е мнението ти за преподобния Ал Шарптън и защо неговата подкрепа е толкова важна за теб в този момент?

MJJ: Защото той е забележителен оратор и се ползва с безрезервна подкрепа от голяма част от обществото и е наясно, че имаме нужда от говорител. Гласът на безгласните ... той е ... той е нашият човек.

RC: Още един бърз въпрос...само защото си в Ню Йорк ...какво мислиш относно 9/11 когато си тук, в Ню Йорк.

MJJ: Ненавиждам този акт (на насилие), щях да го ненавиждам по същия начин където и другаде да се беше случило.

Rita Cosby: Един емоционален и много интересен Майкъл Джексън. С помощта на преподобния Ал Шарптън той атакува директно президента на Sony corporation, Tommy Mottola, както току-що чухте ... и както можеше да се очаква, Сони бяха разгневени от нападките на Джаксън и още днес направиха изявление, в което наричат думите му, цитирам „абсурдни, нелепи” и „злобни”. Освен това казват, че думите му са обидни и им се струва странно, че Джаксън е предприел такава грозна атака срещу музикален продуцент/президент, който се е борил за кариерата му и го е подкрепял в продължение на много, много години.

"Killer Thriller" Party Speech, London - Saturday 15th June 2002

2010-06-25T20:49:00.000+03:00

"Killer Thriller" Party Speech, London - Saturday 15th June 2002

Реч на партито "Killer Thriller" – събота, 15 юни, 2002

Първо искам да кажа, че не обичам много да говоря, наистина не обичам. Предпочитам да пея и танцувам, отколкото да говоря.

Но много държа да чуете следното. (Нека изброя) великите изпълнители – от Sammy Davis Junior, James Brown, до Jackie Wilson, до Fred Astaire, Gene Kelly. Тяхната история обаче е една и съща. Тези хора са работили здраво в своята област, но историята им завършва по един и същ начин. Те обикновено са отчаяни, гневни или просто тъжни, защото звукозаписните компании се възползват от тях, наистина го правят.

От позицията на изпълнител към Сони, аз съм генерирал (докарал като приходи) за Сони няколко милиарда долара, няколко милиарда. Те наистина са си мислили, че моето съзнание винаги е насочено върху музиката и танците. Обикновено е така, всъщност, но на тях изобщо не им е хрумвало, че този изпълнител – моя милост – би могъл да ги надхитри.

Така че ние не можем да им позволим да се измъкнат и да продължат да правят това, защото сега аз съм свободен агент (свободен да действа съобразно собствената си воля). Дължа на Сони само един албум. Компилация всъщност, с две нови песни, които съм написал преди цяла вечност. Защото за всеки албум, който записвам, аз пиша – буквално, истината ви казвам – пиша около 120 песни за всеки албум, който правя. Така че мога да направя компилацията и да им дам две произволно избрани песни.

Така че аз напускам Сони като свободен агент и собственик на половин Сони. Аз притежавам половината от Sony's Publishing. Напускам ги и те са ми много ядосани, защото просто направих добра бизнес сделка.

И начинът, по който те си отмъщават, е да се опитат да провалят албума ми. Но аз винаги съм казвал, че изкуството – стойностното изкуство – никога не умира. Благодаря ви.

А Томи Мотола е дявол! Не би трябвало да казвам това, което ще кажа в момента, но ще ви позволя да узнаете една тайна. (Сочи към публиката) Моля ви, не снимайте това с камера. Изключете я, моля ви. (смее се) Не, знаете ли какво, всъщност нямам нищо против. Записвайте.

Марая Кери, след развода си с Томи Мотола, дойде при мен разплакана. Плачеше. Плачеше и беше толкова разстроена, че трябваше да я прегърна. Каза ми: „Това е зъл човек, Майкъл, този човек ме следи.”. Той подслушва телефоните й и е много, много зъл. Тя не му вярва/няма му доверие.

Той е едно ужасно човешко същество и ние трябва да продължим усилията си, докато го унищожим. Не можем да му позволим да причинява това на великите артисти, просто не можем.

Искам да знаете, съм ви благодарен/оценявам всичко, което направихте, вие сте невероятни. Толкова сте лоялни (към мен)! Даяна … всички … Уолдо …всички присъстващи! Обичам ви всички. Вие сте невероятни. Обичам ви.

Но все пак, все пак, обещавам ви, най-доброто тепърва предстои!

Source: MJNI (организатори на събитието)

Michael Talks To EUR (October 14, 2004)

2010-06-25T20:44:00.000+03:00

Michael Talks To EUR (October 14, 2004)

Във вторник вечерта Майкъл Джексън и неговата говорителка Raymone Bain се обадиха на Lee Bailey от EUR, за да разговарят за новия видеоклип на Еминем и предстоящия албум (на Майкъл).

След премиерата на видеото по MTV, уебсайтът на EUR (The Electronic Urban Rеport) бе затрупан с гневни имейли относно начина, по който Майкъл Джексън е представен в този видеоклип.

Michael Jackson: Исках да се обадя и да ви благодаря за вашата подкрепа, лоялност, загриженост и за всичко, което правите във връзка с тази ситуация. Благодаря ви много.

Lee Bailey: Ами ние просто отразяваме това, което виждаме. Получихме куп писма от хора, които изразяват възмущението си от този видеоклип, и просто съобщихме за това. Как се чувстваш след всичко това?

Michael Jackson: О, с всеки изминал ден се чувствам все по-добре. Справям се.

Lee Bailey: Винаги съм се чудил как се справяш с всичко това?

Michael Jackson: Не знам. Не знам. Просто се моля и продължавам напред. С упоритост.

Lee Bailey: Намираш ли сили да работиш (върху музиката си) докато преминаваш през всичко това?

Michael Jackson: Да, намирам.

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: На 16 ноември излиза нов албум. 'Michael Jackson the Ultimate Collection,' с 57 песни, 13 нови песни, брошура от 64 страници и неиздавани досега концертни кадри. Той ще има изяви за промоцията на албума.

Lee Bailey: Сериозно..[смее се]. Тоест, не се страхуваш, в буквалния смисъл, от изяви във връзка с промоцията?

Michael Jackson: Нееее, шегуваш ли се? Не, не, в никакъв случай.

Lee Bailey: Имаш 13 нови песни, нали така?

Michael Jackson: Да, това са някои от песните, подготвяни за предишни албуми. Когато правя албум, обикновено пиша около 60-70 песни, понякога и повече. Тези са някои от песните, които не са успели да влязат в албума, но са много добри. Има и няколко съвсем нови.

Lee Bailey: Да се върнем пак на случая с Еминем.

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: Чухте ли най-новото? Еминем е направил изявление, съвместно с Interscope, в което се казва, че стоят зад видеото си и са разочаровани, че BET (Black Entertainment Television) са спрели излъчването му. A МТV са заявили, че ще продължат да го излъчват по MTV, MTV 2 и MTV Europe.

Lee Bailey: Майкъл, какво мислиш по този въпрос?

Michael Jackson: Мисля, че това е неправилно (решение). Видеото трябва да бъде свалено от екран, не бива да се излъчва. Некоректно е. (Към Бейн) Каза ли му за VH1?

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: VH1 направиха изявление тази вечер, в което се казва, че свикват съвещание и ще обсъдят дали да продължат излъчването му или не. Тоест, за да правят подобно изявление, това означава, че най-вероятно ще го свалят от екран. Не виждам защо иначе биха правили изявление, само за да кажат, че свикват съвещание. Тоест, работи се по въпроса, кипи активност, но той получава огромна подкрепа от афроамериканската общност - Radio One, Steve Harvey и редица изпълнители, които се обаждат, за да предложат подкрепата си, защото чувстват, че това е унизително и непочтено.

Lee Bailey: Нямаш ли усещането, че Еминем прави това не като лична нападка срещу теб, а по-скоро срещу публичния ти образ?

Michael Jackson: Това е некоректно. Аз никога не бих се отнесъл така към когото и да било, още по-малко към колега изпълнител. Това е проявя на неуважение. Унизително е. Отвратително е, всъщност. Това няма нищо общо с целта на развлекателната индустрия.

Lee Bailey: Напълно съм съгласен, но за теб би ли имало значение, ако той каже, че не го прави като лична нападка – защото, доколкото знам, той дори не те познава.

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: Но това е точно лична нападка, Lee. Той може да не познава Майкъл Джексън, но когато гледаш видеото, виждаш, че е лична нападка. Той е засегнал всеки аспект от живота на този човек и го е представил във видеото си. Едно е да направиш шеговита пародия, но съвсем друго е да направиш нещо откровено унизително и подигравателно. А той е направил точно това.

Lee Bailey: Тоест, ти никога не си го засегнал или провокирал по някакъв начин и той няма лични причини да се отнася така към теб, така ли?

Michael Jackson: Не го познавам. Никога не съм се срещал с него.

Lee Bailey: Е, господин Джексън, просто изглежда, че всеки ден някой се появява и сервира нещо ново, но аз се възхищавам на твоята издръжливост. Продължавай в същия дух.

Michael Jackson: Благодаря ти много. Оценявам всичко, което правиш.

MTV Rally November 11, 2004

2010-06-25T20:27:00.000+03:00

MTV Rally November 11, 2004

11 ноември, 2004, протестен митинг (МTV)

По време на телевизионно предаване на Гералдо Ривера, снимано на Таймс Скуеър, Манхатън, присъстват и много почитатели на Майкъл, организирали протестен митинг срещу излъчването на видеото на Еминем „Just Lose it” по MTV.

Видеото на Еминем:
http://www.youtube.com/watch?v=9dcVOmEQzKA&feature=fvst

http://www.youtube.com/watch?v=TomF34JouBM
(след шоуто, Celebrity Justice и Access Hollywood вземат интервю от Гералдо, но така и не го излъчват, защото Гералдо се изказва ласкаво за Майкъл. Видеото е снимано с телефон от почитател, присъстващ на митинга)

По време на предаването неочаквано се обажда Майкъл:

Geraldo: Мисля, че може би имаме изненадващо включване по телефона точно в този момент от един човек, който не е давал интервю на живо по телевизията поне от една година. На телефона би трябвало да е Майкъл Джаксън. Там ли си, Майкъл?

Michael: Как си, Гералдо ... Ало?

Geraldo: Добре, приятелю, нека те попитам ... Как възприемаш непрестанната подкрепа на почитателите си, въпреки всички трудности, през които преминаваш?

Michael: Гералдо, именно заради моите почитатели ти се обаждам днес. Знам, че те са най-добрите почитатели на света и реших да не ангажирам говорител да прави това изявление вместо мен, а да го направя лично. Искам да благодаря на моите почитатели за силната им подкрепа през годините.

Днес те можеха да бъдат на всяко друго място, но избраха да дойдат в Ню Йорк, на Таймс Скуеър. И аз искам да им благодаря от цялото си сърце. Написаха хиляди и хиляди писма и проведоха стотици телефонни обаждания във връзка с видеото на Еминем. И аз ги обичам толкова, толкова много. В Лондон са се събрали над 4000 души в моя подкрепа.

Искам да благодаря и на преподобния Джеси Джаксън, преподобния Ал Шарптън, Minister Farrakhan, The Source, Steve Harvey, Bob Johnson and BET, Jesse Hughes and Radio One, и на всички останали, които ме подкрепиха.

Гералдо, искам да благодаря и на теб, за приятелството ти и за всичко, за всички прекрасни неща, които правиш. Благодаря ти много.
Изразих открито чувствата си относно видеото на Еминем. Считам го за унизително и непочтено, но освен това искам да поясня, че то не е само за Майкъл Джаксън ... става въпрос за системни прояви на неуважение към нашата общност от негова страна. Той трябва да спре това, и то незабавно.

Geraldo: Майкъл, позволи ми да вметна, че аз те подкрепям, защото вярвам, че към теб се отнасят много несправедливо. Нямам предвид само Еминем, а много други житейски аспекти, които не е нужно да споменавам. Но нека се спрем и на нещо положително за минутка. Подготвяш ли нещо? Има ли нещо предстоящо, за което можем да съобщим сега на тези хора? Нещо, което да им вдъхне малко оптимизъм?

Michael: Да, винаги работя върху прекрасна музика. Точно в момента работя върху няколко албума. Днес също. Дори в момента докато си говорим работя върху нещо, Гералдо. В момента планирам да направя още чудесни неща, които ще съобщя на почитателите си много, много скоро. С нетърпение очаквам да го направя, Гералдо. И на теб ще ти се обадя съвсем скоро.

Geraldo: Обзалагам се, че е така. Сигурен съм. Моля те, обади се. Но преди да прекъснем разговора ... има ли нещо друго, което искаш да кажеш?

Michael: Обичам почитателите си, обичам ви. Благодаря ви много, че сте там в моя подкрепа. Благодаря ти още веднъж, Гералдо, благодаря ти много.

Geraldo: Ok, Майкъл, благодаря, че се обади. ... Хора, (това беше) Майкъл Джаксън.