Michael Jackson- Billboard Awards 2002 with Chris Tucker!

Billboard Music Awards (December 2002)

Чрез сателитна връзка с ранчото Невърленд, Майкъл получава наградата Billboard, по случай 20-годишнината на Трилър. Наградата му е връчена от Крис Тъкър.

Cedric: Настъпи моментът да направим едно пътешествие до ранчото Невърленд, заедно с Крис Тъкър и всички вас.

[картина от киносалона в Невърленд]

Chris Tucker: Преди двайсет години Майкъл Джексън вече беше успешен изпълнител със седем number one hits – четири с Jackson 5 и три самостоятелни. Но никой не беше подготвен за онова, което щеше да последва … 'cause this is Thriller, Thriller ...

Michael Jackson: [смее се]

Chris Tucker: Извинете ... 'Thriller' прекара почти две години в класацията Billboard 200, от които рекордните 37 седмици – на първо място. Албумът спечели десетки награди, включително и рекордните 8 Грами. … Той ми даде едната от тях. … Той постави и друг Billboard рекорд, когато седем от деветте му песни достигнаха ‘top 10’ и Майкъл стана първият изпълнител в историята на Billboard, който едновременно и самостоятелно … албумът му влиза както в класациите за черна музика, така за поп музика. … Оплетох се, всички разбрахте, но няма значение.

Chris Tucker: С две думи, Трилър все още е най-продаваният албум в историята на света. Точка. Ето защо аз съм thrilled да връча тази награда на Краля на Попа – Майкъл Джексън.

Michael Jackson: Много ти благодаря. За мен е голяма чест. Много съм щастлив. Благодаря на всички хора, които харесват работата ми. Благодаря на Billboard Awards. Винаги съм ви се възхищавал. И на почитателите си навсякъде по света, обичам ви. Без вас не бих бил това, което съм. Благодаря на Бог. Крис Тъкър, ти си ми любимец.

Chris Tucker: Мога ли да задържа наградата за няколко дни?

Michael Jackson: Да, ще си я поделим.

Chris Tucker: Мога да я взема вкъщи?

Michael Jackson: Не, трябва да си я поделим.

Chris Tucker: Къде бих могъл да отседна в Невърленд?

Michael Jackson: Навсякъде, където пожелаеш.

Chris Tucker: Добре, ще се настаня в къща за гости № 3.

Michael Jackson: [смее се] ОК. Много ти благодаря!

Chris Tucker: Благодарим на всички.

[рекламна пауза]

Cedric: Хей, какво става, как сте всички? Казаха ми, че Майкъл Джексън все още е на линия. Къде си, Майк? Какво става, Майкъл?

Michael Jackson: Тук съм.

Cedric: Здрасти, Майкъл. Как е?

Michael Jackson: Здравей. Ти как си?

Cedric: Ето го и него, Краля на Попа. Как си, човече? Майк, искам да ти задам един въпрос, който – сигурен съм – всички си задават. Мен поне ме човърка със сигурност. Майк, къде е Бабълс, човече? Как е маймуната? Никой не е чувал за маймуната от доста време, Майк. Как я кара маймуната, Майк?

Michael Jackson: [смее се] Той е в къщата на Крис Тъкър.

Cedric: Маймуната е у Крис Тъкър? Яко, човече.

Chris Tucker: Какво става, братко?

Michael Jackson: Аз съм голям твой почитател, между другото. Много си смешен.

Cedric: Супер, Майк. И аз съм твой голям почитател. Знам всички песни.

Chris Tucker: [имитира Майкъл] И аз, Седрик, обичам те!

Cedric: Познаваш този човееееек.

Michael Jackson: [смее се тихо] Познаваш този човек.

Cedric: Ето ги и тях, Крис Тъкър и Майкъл Джексън, новият тандем в 'Rush Hour - 3'.

Chris Tucker: Хайде да го направим! Да зарежем Джеки Чан!

Michael Jackson: [смее се]

Halloween Interview with Rick Dees (October 30, 2003)

Halloween Interview with Rick Dees (October 30, 2003)

Rick Dees: Здрасти, приятел, липсваш ми.

Michael Jackson: И ти ми липсваш.

Rick Dees: Ооо, изглеждаше страхотно онази вечер по телевизията. Освен това, преди да направим световната премиера (What more can I give), нека ти кажа, че вече валят обаждания във връзка с това. Благодаря ти много, че ни позволи да направим премиерата й.

Michael Jackson: Какъв чудесен човек си! Много ти благодаря.

Rick Dees: О, няма защо. Сега в ранчото ли си?

Michael Jackson: Не, все още съм извън града по работа.

Rick Dees: Едва те чувам ...

Michael Jackson: Още съм по срещи и други дела. Все още съм извън Калифорния, но скоро ще се прибера.

Rick Dees: Чудесно. Очевидно не ти се налага да ставаш в седем и двайсет сутринта като сега (за предаването), нали?

Michael Jackson: Не (смее се). Обикновено работя цяла нощ. Това е времето, по което най-често си лягам.

Rick Dees: Майк, ти си нощна птица. Последният път, когато се видяхме, беше будувал цяла нощ и беше написал четири песни.

Michael Jackson: Да, нощна птица съм.

Rick Dees: Аха, наистина. Наближава любимият ти ден. Имам предвид, едва ли има човек, който да обича Хелоуин повече от теб. Ако ти не празнуваш Хелоуин, значи никой не го празнува.

Michael Jackson: [смее се] Така е.

Rick Dees: Ще ходиш ли с децата по къщите за „лакомство или пакост”?

Michael Jackson: Да, ще ходим. Ще заведа децата.

Rick Dees: Те имат ли костюми?

Michael Jackson: Да.

Rick Dees: Като какви ще се маскират? Принс, Парис и Тито, нали?

Michael Jackson: Принс, Парис и Бланкет. Принс иска да бъде черна пантера. А Парис, дъщеря ми, тя е мъжкарана. Тя иска да е Спайдърмен. Най-малкият и той иска да е Спайдърмен. А аз ще съм призрак.

Rick Dees: Ами да, естествено!

Michael Jackson: [смее се]

Rick Dees: Призрак значи. Знаеш ли какво, ако ви остане време, имам едни огромни, прекрасни захаросани ябълки, както и от онези дълги, грамадни шоколадови (захарни?) пръчки – нали ги знаеш, тях никой не ги раздава по къщите, като онези, с които ти черпиш у вас – та ако сте наблизо, елате при нас. С удоволствие ще почерпя Принс, Парис и Призрака.

Michael Jackson: О, на тях много ще им хареса!

Rick Dees: Имаш ли любим шоколад, Майкъл?

Michael Jackson: Обичам ... ако щеш вярвай, млечен шоколад.

Rick Dees: Млечен шоколад ли каза?

Michael Jackson: Да. (смее се).

Rick Dees: Аз обожавам млечен шоколад.

Michael Jackson: И аз (смее се).

Rick Dees: Майкъл, знаеш ли какво направих? Ъм ... ще си призная – дойдоха едни деца, продаваха шоколад с благотворителна цел и ние купихме за радиото шоколад на стойност 1000 долара.

Michael Jackson: Wow.

Rick Dees: Казах, че ще ги раздам, благотворително. Така и направих, но оставих тук 30 шоколада. И ядох шоколад трийсет дни. Всяка сутрин. Нещо ме дърпа към млечния шоколад.

Michael Jackson: Изял си всичкия шоколад? (смее се)

Rick Dees: Изядох всичкия шоколад!

Michael Jackson: Извинявай ... (продължава да се смее)

Rick Dees: Последният път, когато бях у вас, бях толкова гладен ... появи се готвачът и цял следобед ухаеше на разкошна вегетарианска пица и ... навсякъде в Невърленд има шоколад и сладкиши. Из цялата ти къща има сладкиши. Това много ми хареса. Просто е страхотно. Когато влезеш в дома на Майкъл Джексън, те посреща аромат на пресни сладкиши – някаква смесица от шоколад, ванилия и масло – определено мога да прекарам доста време у вас.

Michael Jackson: Ами винаги си добре дошъл.

Rick Dees: Благодаря! Много ти благодаря.

Michael Jackson: По всяко време.

Rick Dees: Закуси ли вече?

Michael Jackson: Моля? [смях]

Rick Dees: Не знаеш какво е това? Не си чувал за закуска? Виж какво, Майкъл, обзаложихме се тук за нещо, но ти спокойно можеш да ми кажеш „Не”. Ще пускаме „Трилър” страшно много пъти от този момент до утре по това време. И разбира се, песента, чиято световна премиера е днес. Хората непрекъснато си я поръчват по телефона - ’What More Can I Give'

Michael Jackson: О, Бог да ги благослови. Тя е за децата, много е важна.

Rick Dees: Опитвам се да направя нещо за децата. Дали има начин да те склоня да кажеш: „Хей, какво става/ как сте. Аз съм Майкъл Джексън, гостувам на Рик Дийз, а това е моят подарък за вас по случай Хелоуин. Трилър.” Но, рабира се, трябва да те предупредя, че ако се съгласиш да го кажеш, ще направим запис.

Michael Jackson: Добре, ще го направя.

Rick Dees: Добре, да започваме. Кажи го със свои думи, ако искаш, но да е наситено с енергия, все едно за пръв път участваш в шоуто на Майк Дъглас.
Готови ... 3 -2- 1

Michael Jackson: Здравейте, аз съм Майкъл Джексън в студиото на Рик Дийз, Хелоуин. Това е Трилър – насладете й се.

Rick Dees: Чудесно, сега просто кажи - 2003, Хелоуин.

Michael Jackson: Добре, 2003, Хелоуин с Рик Дийз.

Rick Dees: Оооо! [ръкопляска] Това е просто божествено. Добре. Загубих баса. Аз казах, че едва ли ще се съгласиш. Но да се върнем пак на песента. Сглобяването й отне известно време. Но идеята за нея изведнъж ли ти хрумна или се наложи да работиш върху мелодията и всичко останало по-дълго време?

Michael Jackson: Не, просто дойде изведнъж. Изкуството да пишеш песни е коренно различно изкуство. На практика то е дар от Бога. Наистина е така. Чувствам се виновен, че слагам името си като автор. Песента просто пада готова в скута ми. Това е дар от Небето. Наистина е така.

Rick Dees: Просто дарба, нали?

Michael Jackson: Наистина е така.

Rick Dees: Wow ... а около празниците няма ли да наминеш към Haveynhurst avenue (Енсино)?

Michael Jackson: Ъм ... ще бъдем отвъд океана.

Rick Dees: Да, толкова интересни неща има зад граница. Щом стъпиш на летището в Лондон или Париж, не се спираш на едно място, нали?

Michael Jackson: Да, отиваме в Лондон, после в Ирландия, после до Африка и чак тогава се прибираме.

Rick Dees: Къде става най-голяма лудница? Видях кадри от Русия, от Япония, където изнасят хора на носилки и т.н. В Япония ли е най-голямата мания около теб ... или къде?

Michael Jackson: Ако трябва да бъда напълно честен с теб, Рик, където и да отида, навсякъде е едно и също. Любовта и признанието, които получавам, са просто невероятни. Почитателите са толкова щастливи и въодушевени ... докосват сърцето ми. Това е любов. И аз благодаря на Бог за нея.

Rick Dees: Ще правиш ли световно турне през 2004 или е твърде рано да се каже?

Michael Jackson: Не, едва ли. Насочили сме вниманието си в други области. Но никога не се знае, може да има специално събитие/концерт по някакъв повод.

Rick Dees: Би било страхотно. Обади ни се ... Всички тези красиви бебета (?) Имаш ли планове за още бебета в живота си?

Michael Jackson: О, смятам да имам голямо семейство. Искам да имам още много деца. Два пъти повече от баща ми.

Rick Dees: Искаш да изпревариш баща си?

Michael Jackson: Да.

Rick Dees: Той е баща номер едно в страната ни.

Michael Jackson: [смях]

Rick Dees: Майкъл Джексън е тук – не е ли страхотно да чуеш това по радиото?

Michael Jackson: Да.

Rick Dees Interview (2003)

Rick Dees Interview (2003)

Сряда, 10 септември, 8:45 сутринта, радиоинтервю на Майкъл Джексън с Rick Dees от KIIS FM. Майкъл се обажда в радиото (в Л.А.) от Торонто, за да обсъдят благотворителното събитие, което той организира в ранчото си Невърленд на 13 септември, 2003.

След благотворителното събитие е организирано парти, което се излъчва на живо от The Klub Kiss (KIIS FM 102.7), между 7:00 pm и 2:00 am. KISS FM награждава 12 късметлии от слушателите с безплатни билети за партито. Останалите желаещи да присъстват заплащат $2500 за билет за четирима гости, или $725 за индивидуален билет. Част от приходите от това събитие отиват за фондация 'Make a Wish'.

RD: Майк, Rick Dees се обажда!

MJ: Рик, как си?

RD: Ти как си?

MJ: Как я караш?

RD: Отлично, сър, а ти си в Торонто сега, нали?

MJ: Да, в Торонто съм. Просто реших да дойда тук и да пиша музика.

RD: Знаеш ли кой още живее в Торонто сега? Принс. Принс реши да се премести от Минеаполис в Торонто.

MJ: Певецът?

RD: Да, Принс певецът.

MJ: Шегуваш се!

RD: Заедно със съпругата си ... всъщност Jimmy Jam ми каза, че вече живеят там.

MJ: Jimmy Jam е толкова мил.

RD: Не е ли най-добрият?

MJ: Аха ...

RD: Искам да ти благодаря за това, което организираш тази събота. Всички са страшно развълнувани. Аз вече съм виждал прекрасното ти, красиво ранчо. Но повечето хора само си фантазират какво ли би било да се разходят из имението ... и сега ще имаме тази възможност. Ти ще бъдеш ли там?

MJ: Да, ще бъда. ...

RD: Страхотно!

(женски глас): Ето това искахме да чуем.

MJ: Да, ще бъда там.

RD: Commander Chuck (?) каза, че за него е било истинско удоволствие да вдигне хеликоптера във въздуха.

MJ: Ооо, този човек е много мил.

RD: Той има 20 000 (летателни) часа и каза, че било прекрасно преживяване и че ти си искал да видиш ранчото от планината, от задната част, където е гората.

MJ: Да, от връх Katharine.

RD: Той каза, че връх Katharine е висок почти 29,000 фута...

(смях)

RD: Не, не, просто казвам ... Колко е висок, всъщност?

MJ: Ако трябва да съм откровен, нямам представа ... но е доста висок ...

RD: Когато аз бях там се засякохме със синовете на София Лорен същия следобед.

MJ: Да, те караха ATV-та.

RD: Да, всички карахме и тогава за пръв път видяхме ATV. Никой не беше виждал такова нещо до този момент. Беше прекрасно (гостуване) и изобщо не ми се искаше да си тръгвам ... сигурно всички се чувстват така, когато си тръгват оттам, нали?

MJ: Оо, Бог да те благослови, благодаря ти. Знаеш, че винаги си добре дошъл. Знаеш го.

RD: Много мило от твоя страна, Майкъл. Освен това тази събота е много специална, защото ... не знам дали хората са наясно, че има много начини за събиране на средства за благотворителни цели ... но това, че ти отваряш вратите на дома си за Make A Wish и други фондации, е много специално за нас.

MJ: Ооо, Бог да те благослови, много ти благодаря.

RD: Кажи ни в общи линии как са при теб нещата през последните няколко месеца. ... на първо място, как са децата, добре ли са?

MJ: Всички деца са добре.

RD: Чък каза, че са изключително добре възпитани, най-добрите деца ... но ти как я караш през последните 6-7 месеца, зает ли си?

MJ: Винаги съм зает. Никога не спирам да работя, аз съм работохолик. Обожавам да работя.

RD: Наистина си обичаш работата, а?

MJ: Да, обожавам я.

RD: Значи си в Торонто ... написа ли някакви песни?

MJ: Да, много.

RD: Бих искал да ти представя Ellen Kaye...

EK: Изчаквах да бъда официално представена.

RD: Майкъл, това е Ellen Kaye...

MJ: Здравей, Елън, как си?

EK: Здравей, Майкъл, радвам се да се запозная с теб, най-после.

MJ: И аз се радвам.

EK: Надявам се, че някой ден ще успееш да дойдеш в студиото, ще ни бъде много приятно ... просто да сме около теб. Доведи и децата.

MJ: О, с удоволствие, това би било страхотно. Обичам това радио ... чудесно е.

RD: Последният път, когато говорихме, ти каза, че поддържаш форма единствено с танци. Наскоро видях твоя снимка ... правена преди около 2-3 седмици, ако не се лъжа ...ти все още си в чудесна форма. Все още ли се поддържаш само с танци?

MJ: Обичам да танцувам на музика, която ми харесва.

RD: Аха.

EK: А когато тичаш след две деца, няма как да не си във форма.

MJ: Да, и непрекъснато тичам след две деца ...

EK: Аз самата имам две малки деца и веднъж щом обуят маратонките, просто не се спират.

MJ: Така е ... най-често танцувам ... и се разхождам край езерото в Невърленд.

RD: Държа да кажа, че езерото в Невърленд се намира най-отпред в имението ... или поне едно от езерата ... и щом го видиш ти се приисква да се гмурнеш вътре. Наистина.

MJ: Благодаря ти.

RD: Принс и Парис пораснали ли са? Какво харесват, какво не харесват? Какво би могъл да кажеш ти като родител? „Принс харесва това, Парис харесва онова”.

MJ: Ами, честно казано, те харесват еднакви неща. Принс не харесва момичешки играчки. Аз винаги съм искал да имам дъщеря и през всичките години, когато съм пътувал по турнета, непрекъснато купувах кукли и напълних цяла стая за момента, когато ще имам дъщеря. Това щеше да е нейната стая. И когато я заведох там за пръв път, тъкмо беше проходила, тя просто подмина стаята ... (смее се) ... тя харесва момчешки играчки. Обича камиончета, коли ... каквото поиска Принс, и тя го иска.

RD: Шегуваш се! Цяла стая с кукли и тя просто ги е подминала?

MJ: Аха ....(смее се)

RD: Първият път, когато се запознах с Майкъл ... всъщност ние се срещнахме за пръв път в едно телевизионно шоу, но първото ни истинско общуване беше на едно място, наречено Robby's Hobbies. Двамата с Майкъл се забавлявахме с една от онези колички с радиоуправление.

EK: И аз ги харесвам.

MJ: Да ...

RD: Беше много забавно.

MJ: Страхотен спомен.

RD: Благодаря ти. Та аз бях приспособил един джип за Майкъл и той го подкара, но се криеше зад нещо като завеса, и изведнъж тази кола спира точно до краката на някого. Спира и човекът подскача, а Майкъл пак я връща назад към него. Никой не разбра, че всъщност я управляваше Майкъл! (смее се)

MJ: (смее се)

RD: Беше забавно.

EK: Страхотно.

MJ: Много забавно.

RD: Майкъл, предстои ни голямо парти, би ли ни казал ... е, ние разбира се няма да обърнем къщата нагоре с краката, но все пак ... би ли ни казал какви правила трябва да спазваме?

MJ: Просто бъдете мили един с друг и се забавлявайте. Аз ... един вид ... ще ви гледам от разстояние и ще се наслаждавам на събитието отстрани. Надявам се да успея да намина и да ви кажа здрасти.

RD: О, непременно. А когато отидеш да си легнеш, много късно, знаеш ли какво?

MJ: Какво?

RD: Аз ще съм скрит в гардероба на спалнята ти.

(смях)

EK: O, престани! Майкъл, не е нужно да търпиш това! (смее се)

RD: И още веднъж, от името на Make A Wish, много ти благодаря, Майкъл!

MJ: Бог да те благослови и предай поздрави на прекрасното си семейство.

RD: О, непременно. Джули също те поздравява.

MJ: Ооо! Прати й поздрави от мен!

RD: Тя знае куп любопитни истории за Майкъл ... те са приятелчета.

MJ: Да ... тя е много мил човек.

EK: Нямам търпение да видя животните ти в ранчото. И аз много обичам животните.

MJ: О, да, има много животни.

EK: Супер!

RD: Още ли има батут?

MJ: Да, освен това намерихме гърмящата змия. (смее се)

RD: Kevin Dees ме пита наскоро за това.

MJ: Намерихме змията ...нали я помниш?

RD: О, да! Излязохме в гората, а това е много, много далеч от къщата ... не е страшно, но двамата с Майкъл намерихме гърмяща змия-бебе.

EK: Oooo, те са много опасни, защото отровата им е концентрирана и е още по-силна.

RD: Та Майкъл върви бавно към змията и изведнъж четирима мъже oт охраната изскачат пред него и казват: „Какво? Ти луд ли си? Точно сега, тъкмо когато издаде албум?!”

MJ: (смее се)

EK: (смее се) Да, хората са готови да поемат ухапването вместо него.

RD: Ще се сбият кой да поеме ухапването.

MJ: Беше много забавно.

RD: Да, страхотно беше, нарекоха змията Гърмящия Рик. ...Е, Майк, ще се видим в събота, нали?

MJ: Да, Рик. Бог да те благослови.

RD: Бог да те благослови.

MJ: Предай поздрави на всички.

RD: И ти предай поздрави от мен на Принс и Парис.

MJ: О, Бог да те благослови, благодаря ти!

RD: Майкъл Джексън в сутрешното шоу на Rick Dees. Ето за това става въпрос. Ексклузивно интервю на световно ниво – неповторимо – благодаря ти, че избра нас, Майкъл.

ABC News - Interview with Michael Jackson on his 50th Bday

Michael's Birthday Interview On Good Morning America (2008)

В навечерието на своя 50-ти рожден ден, Майкъл Джексън дава телефонно интервю за Good Morning America.

Chris Connelly: Как планираш да отпразнуваш 50-тия си рожден ден?

Michael: О, просто ще хапна малко торта с децата ми и най-вероятно ще гледаме анимационни филми.

Chris: Ако хвърлиш поглед назад към кариерата си, Майкъл, какво би направил по различен начин?

Michael: Аз все още очаквам с нетърпение големите неща, които ми предстоят занапред, така че ми е трудно (да отговоря) … Мисля, че най-доброто тепърва предстои, според искреното ми, скромно мнение.

Какво прави в момента?

Michael: Точно в момента гледам концерт на Джеймс Браун.

Chris: Наистина ли?

Michael: Обожавам Джеймс Браун. Да.

Chris: През цялата ти почти 50-годишна кариера, кога, според теб, си бил най-щастлив?

Michael: Най-щастлив? Докато записвах албумите "Thriller" и "Off The Wall". Те означаваха много за мен и светът ги прие страхотно … Това ми достави огромно удоволствие.

Нормално е да си зададем въпроса дали и на 50 години Майкъл Джексън все още умее да докарва публиката до лудост, както преди.

Michael: Да! Защото изпробвам много нови възможности. … Хората (мои близки) виждат някои от нещата, които правя и казват – защо не покажеш това на света? Хората не знаят, че умееш да правиш това! - Е, може и да го направя.

За новото поколение.

Michael: Някои от новите, по-млади изпълнители – мисля, че Крис Браун и Тимбърлейк се справят страхотно. Възхищавам се на това, което правят.

Chris Connelly: Жертвал ли си нещо в името на кариерата ти, която продължава вече 40 години?

Michael: Многото упорита работа отнема много време, ограничава плановете ти. Детството. Отдаваш живота си на своето изкуство.

Майкъл казва, че иска да даде на децата си детството, което той не е имал.

Chris: Би ли искал те да израснат по същия начин като теб, от гледна точка на попадането ти в шоубизнеса от ранна детска възраст? Или предпочиташ да им кажеш – чакайте малко, наслаждавайте се на детството си, сега му е времето?

Michael: Искам да се наслаждават на детството си колкото се може по-дълго. Много го искам. Позволявам им да играят на (електронни) игри, да ходят на кино, да правят най-различни неща. Това се получава съвсем естествено. Искам да имат възможност да правят всички онези неща, които аз не успях.

Chris: Това сигурно означава много за теб, нали?

Michael: Да, изпадам в умиление, когато ги гледам как се забавляват. Когато се возят на влакчетата в увеселителен парк и пищят, и са щастливи, и тичат. Това ми влияе много емоционално.

Chris: Нали знаеш, че когато човек навърши 50, AARP (Association of American Retired Persons – Асоциацията на американските пенсионери) го открива и му изпраща AARP карта. Намирал ли си такава пенсионна карта в пощата си?

Michael: (Смее се) Не, доколкото ми е известно.

Chris: Никога не можеш да си сигурен. Те имат начини да те открият навсякъде!

Michael Jackson - Shake Your Body 1987 (LIVE)

Interview with FOX (Sony Feud) (2002)

Interview with FOX (Sony Feud) (2002)
Sunday, 07 July 2002, Rita Cosby - Fox News

Интервю за Fox News относно враждата със Сони.

Rita Cosby: "Следва ексклузивно интервю с разгневения Крал на Попа. Защо Майкъл Джексън напада президента на една гигантска корпорация? Той ще ни отговори лично на този въпрос след малко.




Michael Jackson: „Трябва да сложим край на този расизъм. Расизмът е лошо нещо. Томи Мотола направи няколко много груби расистки изказвания. Той каза – на един изпълнител, който има договор със Сони ... той го нарече „дебел черен негър” (fat black nigger).”

Rita Cosby: Това бе част от днешните фойерверки – Томи Мотола е настоящият президент на Sony Corporation, а мултиплатиненият изпълнител Майкъл Джексън е във вражда със Сони и Томи Мотола. Сони, разбира се, е неговата звукозаписна компания. Днес, в реч на протестен митинг с преподобния Ал Шарптън в Харлем, Чудото с Ръкавицата (the Gloved Wonder) смело заяви, че звукозаписната индустрия е расистка конспирация, която печели пари за сметка на изпълнителите. Особено изпълнителите от малцинствата. Преподобният Шарптън неотдавна образува коалиция, чиято цел е да направи разследване дали някои от изпълнителите са финансово експлоатирани. Веднага след речта на Краля на Попа, аз го помолих да даде това кратко телевизионно интервю.


RC: Майкъл, защо е важно за теб да бъдеш тук и какво е мнението ти за подкрепата на преподобния Шарптън?

MJJ: За мен е важно да съм тук, защото аз не се боря само за себе си, а за всички изпълнители. За всички онези велики артисти, пионери в развлекателния бизнес, в писането на песни, в изпълненията на сцена. Факт е, че те са мамени и ограбвани от системата. Че са напълно разорени финансово. Това трябва да спре, това е конспирация.

RC: Ти каза, че според теб Sony са расисти.

MJJ: Не съм казал, че SONY са расисти, казах, че Томи Мотола е расист.

RC: Който е президент на Sony.

MJJ: Да, Томи Мотола.

RC: Имаш ли усещането, че звукозаписната индустрия като цяло е въвлечена в някаква конспирация срещу чернокожите изпълнители ... защо мислиш че се случва това?

MJJ: Защо мисля че се случва? Защото парите са коренът на злото.

RC: По време на речта си каза също, че вярваш ... че Сони и звукозаписните компании вземат парите на чернокожите изпълнители ... спомена, че Джеймс Браун и още някои в края на своите кариери са били разорени и оставени без пукнато пени в джоба.

MJJ: Да.

RC: Какво е твоето финансово състояние?

MJJ: Аз съм в невероятно цветущо финансово състояние. Току-що написах на някого чек за 500 милиона долара. Но добрата новина не продава – ако е нещо отрицателно, ако е някой сочен слух, започват да го тръбят навсякъде! Те не очакват от хората да кажат нещо хубаво.

RC: Казвал си, че една от мечтите ти е да режисираш филми.

MJJ: Да.

RC: А какви други неща би искал да правиш в кариерата си?

MJJ: Филми ... филми. Искам да правя филми. Скоро ще излезе филм, който режисирам.

RC: Какво е мнението ти за преподобния Ал Шарптън и защо неговата подкрепа е толкова важна за теб в този момент?

MJJ: Защото той е забележителен оратор и се ползва с безрезервна подкрепа от голяма част от обществото и е наясно, че имаме нужда от говорител. Гласът на безгласните ... той е ... той е нашият човек.

RC: Още един бърз въпрос...само защото си в Ню Йорк ...какво мислиш относно 9/11 когато си тук, в Ню Йорк.

MJJ: Ненавиждам този акт (на насилие), щях да го ненавиждам по същия начин където и другаде да се беше случило.

Rita Cosby: Един емоционален и много интересен Майкъл Джексън. С помощта на преподобния Ал Шарптън той атакува директно президента на Sony corporation, Tommy Mottola, както току-що чухте ... и както можеше да се очаква, Сони бяха разгневени от нападките на Джаксън и още днес направиха изявление, в което наричат думите му, цитирам „абсурдни, нелепи” и „злобни”. Освен това казват, че думите му са обидни и им се струва странно, че Джаксън е предприел такава грозна атака срещу музикален продуцент/президент, който се е борил за кариерата му и го е подкрепял в продължение на много, много години.

"Killer Thriller" Party Speech, London - Saturday 15th June 2002

"Killer Thriller" Party Speech, London - Saturday 15th June 2002

Реч на партито "Killer Thriller" – събота, 15 юни, 2002

Първо искам да кажа, че не обичам много да говоря, наистина не обичам. Предпочитам да пея и танцувам, отколкото да говоря.

Но много държа да чуете следното. (Нека изброя) великите изпълнители – от Sammy Davis Junior, James Brown, до Jackie Wilson, до Fred Astaire, Gene Kelly. Тяхната история обаче е една и съща. Тези хора са работили здраво в своята област, но историята им завършва по един и същ начин. Те обикновено са отчаяни, гневни или просто тъжни, защото звукозаписните компании се възползват от тях, наистина го правят.

От позицията на изпълнител към Сони, аз съм генерирал (докарал като приходи) за Сони няколко милиарда долара, няколко милиарда. Те наистина са си мислили, че моето съзнание винаги е насочено върху музиката и танците. Обикновено е така, всъщност, но на тях изобщо не им е хрумвало, че този изпълнител – моя милост – би могъл да ги надхитри.

Така че ние не можем да им позволим да се измъкнат и да продължат да правят това, защото сега аз съм свободен агент (свободен да действа съобразно собствената си воля). Дължа на Сони само един албум. Компилация всъщност, с две нови песни, които съм написал преди цяла вечност. Защото за всеки албум, който записвам, аз пиша – буквално, истината ви казвам – пиша около 120 песни за всеки албум, който правя. Така че мога да направя компилацията и да им дам две произволно избрани песни.

Така че аз напускам Сони като свободен агент и собственик на половин Сони. Аз притежавам половината от Sony's Publishing. Напускам ги и те са ми много ядосани, защото просто направих добра бизнес сделка.

И начинът, по който те си отмъщават, е да се опитат да провалят албума ми. Но аз винаги съм казвал, че изкуството – стойностното изкуство – никога не умира. Благодаря ви.

А Томи Мотола е дявол! Не би трябвало да казвам това, което ще кажа в момента, но ще ви позволя да узнаете една тайна. (Сочи към публиката) Моля ви, не снимайте това с камера. Изключете я, моля ви. (смее се) Не, знаете ли какво, всъщност нямам нищо против. Записвайте.

Марая Кери, след развода си с Томи Мотола, дойде при мен разплакана. Плачеше. Плачеше и беше толкова разстроена, че трябваше да я прегърна. Каза ми: „Това е зъл човек, Майкъл, този човек ме следи.”. Той подслушва телефоните й и е много, много зъл. Тя не му вярва/няма му доверие.

Той е едно ужасно човешко същество и ние трябва да продължим усилията си, докато го унищожим. Не можем да му позволим да причинява това на великите артисти, просто не можем.

Искам да знаете, съм ви благодарен/оценявам всичко, което направихте, вие сте невероятни. Толкова сте лоялни (към мен)! Даяна … всички … Уолдо …всички присъстващи! Обичам ви всички. Вие сте невероятни. Обичам ви.

Но все пак, все пак, обещавам ви, най-доброто тепърва предстои!

Source: MJNI (организатори на събитието)

Michael Talks To EUR (October 14, 2004)

Michael Talks To EUR (October 14, 2004)

Във вторник вечерта Майкъл Джексън и неговата говорителка Raymone Bain се обадиха на Lee Bailey от EUR, за да разговарят за новия видеоклип на Еминем и предстоящия албум (на Майкъл).

След премиерата на видеото по MTV, уебсайтът на EUR (The Electronic Urban Rеport) бе затрупан с гневни имейли относно начина, по който Майкъл Джексън е представен в този видеоклип.

Michael Jackson: Исках да се обадя и да ви благодаря за вашата подкрепа, лоялност, загриженост и за всичко, което правите във връзка с тази ситуация. Благодаря ви много.

Lee Bailey: Ами ние просто отразяваме това, което виждаме. Получихме куп писма от хора, които изразяват възмущението си от този видеоклип, и просто съобщихме за това. Как се чувстваш след всичко това?

Michael Jackson: О, с всеки изминал ден се чувствам все по-добре. Справям се.

Lee Bailey: Винаги съм се чудил как се справяш с всичко това?

Michael Jackson: Не знам. Не знам. Просто се моля и продължавам напред. С упоритост.

Lee Bailey: Намираш ли сили да работиш (върху музиката си) докато преминаваш през всичко това?


Michael Jackson: Да, намирам.

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: На 16 ноември излиза нов албум. 'Michael Jackson the Ultimate Collection,' с 57 песни, 13 нови песни, брошура от 64 страници и неиздавани досега концертни кадри. Той ще има изяви за промоцията на албума.

Lee Bailey: Сериозно..[смее се]. Тоест, не се страхуваш, в буквалния смисъл, от изяви във връзка с промоцията?

Michael Jackson: Нееее, шегуваш ли се? Не, не, в никакъв случай.

Lee Bailey: Имаш 13 нови песни, нали така?

Michael Jackson: Да, това са някои от песните, подготвяни за предишни албуми. Когато правя албум, обикновено пиша около 60-70 песни, понякога и повече. Тези са някои от песните, които не са успели да влязат в албума, но са много добри. Има и няколко съвсем нови.

Lee Bailey: Да се върнем пак на случая с Еминем.

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: Чухте ли най-новото? Еминем е направил изявление, съвместно с Interscope, в което се казва, че стоят зад видеото си и са разочаровани, че BET (Black Entertainment Television) са спрели излъчването му. A МТV са заявили, че ще продължат да го излъчват по MTV, MTV 2 и MTV Europe.

Lee Bailey: Майкъл, какво мислиш по този въпрос?

Michael Jackson: Мисля, че това е неправилно (решение). Видеото трябва да бъде свалено от екран, не бива да се излъчва. Некоректно е. (Към Бейн) Каза ли му за VH1?

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: VH1 направиха изявление тази вечер, в което се казва, че свикват съвещание и ще обсъдят дали да продължат излъчването му или не. Тоест, за да правят подобно изявление, това означава, че най-вероятно ще го свалят от екран. Не виждам защо иначе биха правили изявление, само за да кажат, че свикват съвещание. Тоест, работи се по въпроса, кипи активност, но той получава огромна подкрепа от афроамериканската общност - Radio One, Steve Harvey и редица изпълнители, които се обаждат, за да предложат подкрепата си, защото чувстват, че това е унизително и непочтено.

Lee Bailey: Нямаш ли усещането, че Еминем прави това не като лична нападка срещу теб, а по-скоро срещу публичния ти образ?

Michael Jackson: Това е некоректно. Аз никога не бих се отнесъл така към когото и да било, още по-малко към колега изпълнител. Това е проявя на неуважение. Унизително е. Отвратително е, всъщност. Това няма нищо общо с целта на развлекателната индустрия.

Lee Bailey: Напълно съм съгласен, но за теб би ли имало значение, ако той каже, че не го прави като лична нападка – защото, доколкото знам, той дори не те познава.

[Бейн се намесва]

Raymone Bain: Но това е точно лична нападка, Lee. Той може да не познава Майкъл Джексън, но когато гледаш видеото, виждаш, че е лична нападка. Той е засегнал всеки аспект от живота на този човек и го е представил във видеото си. Едно е да направиш шеговита пародия, но съвсем друго е да направиш нещо откровено унизително и подигравателно. А той е направил точно това.

Lee Bailey: Тоест, ти никога не си го засегнал или провокирал по някакъв начин и той няма лични причини да се отнася така към теб, така ли?

Michael Jackson: Не го познавам. Никога не съм се срещал с него.

Lee Bailey: Е, господин Джексън, просто изглежда, че всеки ден някой се появява и сервира нещо ново, но аз се възхищавам на твоята издръжливост. Продължавай в същия дух.

Michael Jackson: Благодаря ти много. Оценявам всичко, което правиш.

MTV Rally November 11, 2004

MTV Rally November 11, 2004

11 ноември, 2004, протестен митинг (МTV)

По време на телевизионно предаване на Гералдо Ривера, снимано на Таймс Скуеър, Манхатън, присъстват и много почитатели на Майкъл, организирали протестен митинг срещу излъчването на видеото на Еминем „Just Lose it” по MTV.


Видеото на Еминем:
http://www.youtube.com/watch?v=9dcVOmEQzKA&feature=fvst

http://www.youtube.com/watch?v=TomF34JouBM
(след шоуто, Celebrity Justice и Access Hollywood вземат интервю от Гералдо, но така и не го излъчват, защото Гералдо се изказва ласкаво за Майкъл. Видеото е снимано с телефон от почитател, присъстващ на митинга)

По време на предаването неочаквано се обажда Майкъл:

Geraldo: Мисля, че може би имаме изненадващо включване по телефона точно в този момент от един човек, който не е давал интервю на живо по телевизията поне от една година. На телефона би трябвало да е Майкъл Джаксън. Там ли си, Майкъл?

Michael: Как си, Гералдо ... Ало?

Geraldo: Добре, приятелю, нека те попитам ... Как възприемаш непрестанната подкрепа на почитателите си, въпреки всички трудности, през които преминаваш?

Michael: Гералдо, именно заради моите почитатели ти се обаждам днес. Знам, че те са най-добрите почитатели на света и реших да не ангажирам говорител да прави това изявление вместо мен, а да го направя лично. Искам да благодаря на моите почитатели за силната им подкрепа през годините.

Днес те можеха да бъдат на всяко друго място, но избраха да дойдат в Ню Йорк, на Таймс Скуеър. И аз искам да им благодаря от цялото си сърце. Написаха хиляди и хиляди писма и проведоха стотици телефонни обаждания във връзка с видеото на Еминем. И аз ги обичам толкова, толкова много. В Лондон са се събрали над 4000 души в моя подкрепа.

Искам да благодаря и на преподобния Джеси Джаксън, преподобния Ал Шарптън, Minister Farrakhan, The Source, Steve Harvey, Bob Johnson and BET, Jesse Hughes and Radio One, и на всички останали, които ме подкрепиха.

Гералдо, искам да благодаря и на теб, за приятелството ти и за всичко, за всички прекрасни неща, които правиш. Благодаря ти много.
Изразих открито чувствата си относно видеото на Еминем. Считам го за унизително и непочтено, но освен това искам да поясня, че то не е само за Майкъл Джаксън ... става въпрос за системни прояви на неуважение към нашата общност от негова страна. Той трябва да спре това, и то незабавно.

Geraldo: Майкъл, позволи ми да вметна, че аз те подкрепям, защото вярвам, че към теб се отнасят много несправедливо. Нямам предвид само Еминем, а много други житейски аспекти, които не е нужно да споменавам. Но нека се спрем и на нещо положително за минутка. Подготвяш ли нещо? Има ли нещо предстоящо, за което можем да съобщим сега на тези хора? Нещо, което да им вдъхне малко оптимизъм?

Michael: Да, винаги работя върху прекрасна музика. Точно в момента работя върху няколко албума. Днес също. Дори в момента докато си говорим работя върху нещо, Гералдо. В момента планирам да направя още чудесни неща, които ще съобщя на почитателите си много, много скоро. С нетърпение очаквам да го направя, Гералдо. И на теб ще ти се обадя съвсем скоро.

Geraldo: Обзалагам се, че е така. Сигурен съм. Моля те, обади се. Но преди да прекъснем разговора ... има ли нещо друго, което искаш да кажеш?

Michael: Обичам почитателите си, обичам ви. Благодаря ви много, че сте там в моя подкрепа. Благодаря ти още веднъж, Гералдо, благодаря ти много.

Geraldo: Ok, Майкъл, благодаря, че се обади. ... Хора, (това беше) Майкъл Джаксън.

Interview with Steve Harvey (2001)

Interview with Steve Harvey (2001)

Friday, 01 June 2001

Steve Harvey: Това е единственото и неповторимо, най-добро обаждане, постъпвало някога в това радио. По-добро е от обаждането на Президента Клинтън. Дами и господа, съберете длани и покажете своята любов за Краля на Попа. Майкъл Джексън. Чувате ли ме, не ме ли чувате? Мислите, че ви лъжа? Ако не ми вярвате, просто чуйте какво ще кажа - здрасти, Майк!

Michael:Стив?

Steve Harvey: Как си, пич?

Michael: Wow! Ти как си?

Steve Harvey: Какво става, братко? Как се чувстваш, човече?

Michael: Легнах си рано, за да стана навреме за разговора си с теб. Аз съм много голям твой почитател; казвал съм ти, че гледах шоуто ти ... Кралете на Комедията? Ти направи един скеч за „Титаник” и това беше едно от най-смешните неща, които съм гледал през живота си. Беше невероятно!

Steve Harvey: Майкъл и аз се срещнахме ...

Michael: В моята каравана.

Steve Harvey: Да, тази година. Той ме покани.

Michael: На (снимачната площадка на) 'You Rock My World'.

Steve Harvey: Точно така, 'You Rock My World'. Но аз не съм споделял това в ефир, защото сметнах, че това е личен момент помежду ни. Не съм тръгнал да разправям наляво-надясно: „Леле, бях в караваната на Майкъл Джексън. Човекът ме покани в караваната си. Запознах се с децата му.” Страхотни деца, човече! Майкъл, имаш невероятни деца!

Michael: Много благодаря, сър.

Steve Harvey: Мога ли да ти направя един комплимент? Децата ти изобщо не се държаха като малки богаташчета.

Michael: Ok (смее се).

Steve Harvey: Нали разбираш какво имам предвид? Имам предвид, че се държаха много възпитано. Бяха много мили. Играх си на топка с момченцето и то не искаше да спираме. Просто не спираше да ми подава топката и по едно време аз му казвам: „Ах, малък Принц, ето сега ще ти подам една гореща топка, хвани я”. Майк ...

Michael: Да?

Steve Harvey: Човече, не мога да ти опиша какво означава за нас да си тук в този момент.

Michael: О, Бог да те благослови, ти си велик талант. Ти наистина си невероятен. Много си смешен, ужасно смешен, караш ме да се заливам се от смях като те гледам.

Steve Harvey: Много се забавлявахме в караваната му ...аз исках да ... Имам нещо за теб, Майк. Говорих с личния ти асистент ... Наскоро издадох ново DVD, изпращам ти копие. Ще го видиш още днес.

Michael: О, страхотно! Благодаря. Благодаря ти!

Steve Harvey: Майкъл Джексън е на телефона, а аз дори не знам какво да го попитам! Майк, сетих се какво ще те питам.

Michael: Да?

Steve Harvey: Нека ти задам следния въпрос. По време на концерта 30th Anniversary Special имаше един много емоционален момент, докато беше на сцената с братята си. Когато коленичи по време на изпълнението и остана така, а братята ти те гледаха все едно казваха „ОК, Майк, хайде стига!” Това истинско ли беше?

Michael: Винаги е истинско, в моменти като този просто спирам и се моля да не се разплача, но обикновено се разплаквам. Просто всичко ме връхлита, разбираш ли, целият ни път, от бебета та чак до днес, когато ставам свидетел на всичко това ... това вълнение, славата, то просто е Божие дело... и всичко това минава през съзнанието ми ужасно бързо, разбираш ли, това е благословия ... и в този момент аз просто рухвам емоционално и се разплаквам. Опитвам да не го показвам на публиката, но то е по-силно от мен ...

Steve Harvey: Видях го с очите си, човече. И си помислих, че е истинско. Според мен, когато хората видят тези неща в теб, братко, това им позволява да зърнат частица от истинския Майкъл Джексън, когото само най-близките му приятели имат шанса да видят и според мен това беше велик момент, човече. Хареса ми. Това беше любимата ми част от шоуто. Казах си: „Ако някога ми се удаде шанс да говоря с него, ще го попитам за това”. Беше страхотно. Има толкова много неща, за които можем да говорим, за кариерата ти, за всичко. Сестра ти се обади в радиото, сестра ти Джанет, ... но нека първо ти представя Шърли Стробъри и Доминик Деприма, с които водим заедно това шоу ... защото те напират да кажат здрасти.

Co-Hosts: Добро утро, Майкъл.

Michael: Добро утро!

Co-Hosts: Здрасти, Майкъл.

Michael:Как сте?

Co-Hosts: Страхотно!

Michael: О, радвам се.

Co-Hosts: Ние сме много големи почитателки (огромни)

Michael: О, благодаря ви много ...

Co-Hosts: Обожавам албума ти, наистина много ми харесва.

Michael: О, благодаря ти много.

Steve Harvey: Да, новият албум, Майк.

Co-Hosts: Обожаваме го, съвсем сериозно.

Michael: Много ви благодаря.

Co-Hosts: Break Of Dawn, непрекъснато слушам Break Of Dawn. (смее се)

Michael: О, много ...

Steve Harvey: Ей, Майк, ей, Майк, чуй това, в понеделник в шоуто ни гостуваха OJ's и говорихме за албума ти и ето какво каза Eddie LeVerge's за албума ти. Каза „Майк просто им подхвърли Rock My World и само каза – Чакайте! Още нищо не сте видели!” И после ти пусна Butterflies, ... а Butterflies, човече, нека ти кажа, в тази радиостанция аз пускам Butterflies минимум два пъти всяка сутрин, а в рамките на четири часа това не е много редно за едно радио.

Michael: Heh!

Co-Hosts: На мен ми звучи съвсем редно!

Steve Harvey: Ей, Майк, откъде се появи Butterflies?

Michael: Ами, Butterflies е ... две момичета дойдоха при мен с тази песен и ние ... един вид, работихме заедно. В основни линии двете момичета композираха песента ... мисля, че са англичанки, да, чернокожи момичета от Великобритания. Те бяха просто феноменални, песента страшно много ми хареса. Пипнахме я малко, добавихме някой и друг ред, боядисахме я с различни звуци, с различни цветове, продуцирахме я и накрая тя се озова в албума. Аз правя по около 100 песни, от които пресявам 20-30, и чак тогава започвам да подбирам...

Steve Harvey: Wow! 100 песни, преди да подготвиш 20-30, които ХАРЕСВАШ?

Michael: Да, този път всъщност бяха повечеот 100.

Steve Harvey: Хей, Майк, човече, знам че не си такъв тип човек, обаче аз съм, така че ще бъда откровен и ще го кажа направо ... след като ти се върна, аз просто казах на Usher и Sisqo да си обличат ризите. „Обличайте си ризите, момчета, Майк се върна! Сваляй тази ръкавица! КРАЛЯ СЕ ВЪРНА, рожбо!" Човече, след всички тези години , ние, верните ти фенове, Майкъл, все още сме тук. ... дори не мога да ти опиша, ходя често по затворите из цялата страна, правя представления ... и в един от затворите, един наш чернокож брат, който излежава присъда ми казва: „Стив, тази любов, която даваш на Майкъл Джексън в ефир ... ако някога, някога имаш шанс да говориш с него, кажи му, че тук се кефим на музиката му от ДОСТА време, човече”.

Michael: Wow, това е страхотно...

Steve Harvey: Да, голямо признание за това, което означаваш за всички тези хора през всички тези години ... искам да кажа ... братко, не знам дали някой някога ти е казал ‘благодаря’ за музиката, която си създал и си ни дал, тя все още е в сърцата ни, човече. Не знам дали някой някога ти е благодарил ...

Michael: О, бог да те благослови, много красиви думи, това е ... Оценявам го, особено от позицията, в която се намирам, това търсене на сензации от таблоидите. Хората лъжат, създават слухове и всякакви истории, които не са верни. И е много трудно, не е лесно ... много е трудно, понякога ме боли, опитвам се да издържам, доколкото ми е възможно, но е много, много трудно, защото таблоидите лъжат ...просто мразят и завиждат. Затова когато четете тези лъжи, не им вярвайте, изгорете ги ... трябва да си направим клада от всички таблоиди, да направим цяла планина от тях и просто да ги унищожим. Те не обичат да виждат успеха ни, напредъка, а в това няма нищо лошо, но те го могат и го правят, безсилен съм срещу това ... какво можем да направим, освен да затвърдим таланта, който Бог ни е дал ... това е всичко, което искам да правя, да споделям любовта си и таланта си да развличам хората, не искам да наранявам никого...

Steve Harvey: Така е, човече, и знаеш ли какво ... ето какво ще ти кажа, говорих с майка ти преди време, извън ефир, чрез Джърмейн, той участва в шоуто ни веднъж, и ми се обади извън ефир, та аз говорих и с майка ти, госпожа Джаксън.

Michael: Тя е прекрасна.

Steve Harvey: Казах на госпожа Джаксън ... казах й „феноменална работа сте свършила, госпожо, като сте отгледала толкова талантливи деца и все още поддържате целостта на семейството”. И тя ми благодари, защото няколко пъти съм говорил в твоя защита относно ... различни проблеми, които бяха пълни лъжи. И аз препоръчах на всички да си вземат броя на списание GQ с онази статия* от 1994.
Много копия от това издание бяха поръчвани допълнително именно заради това, и много хора прочетоха статията и прозряха истината зад много неща, които изобщо не бяха верни и майка ти ми благодари, че съм казал това по радиото ... и аз искам да ти кажа, че има много хора, които те разбират, но искат да те разберат още повече ... така че този телефонен разговор, Майк ...това е голяма стъпка, човече.

Michael: Много ти благодаря. Не го правя често, това с обажданията, даже никога, това май ми е първото. Но съм щастлив да го направя за теб, правя го от все сърце, наистина, ти винаги си бил толкова мил с мен ... хората постоянно ми казваха, от най-различни места: „Има един човек, който говори за теб всеки ден”. И аз питам: „Кой е той?” ... „Казва се Стив” и аз питам „Стив?” ... та тогава гледах „Кралете на Комедията” и си казах: „Значи това е човекът, божичко, вече съм негов почитател”.

Steve Harvey: Ти ми се обади и беше голяма лудница, защото когато отиваш да се видиш с Майкъл Джексън, не можеш просто да се появиш и да кажеш: „Ехо, Майк, тук съм”. Първо минаваш през разни канали. Но беше страхотно, че ме покани, човече. ... Ей, Майк, можеш ли да ни кажеш какво точно е НевърНевърЛенд? Можем ли да разясним този въпрос за слушателите?

Co-Hosts: НЕВЪРленд.

Steve Harvey: Невърленд? О, да, вярно, аз мислех че е НевърНевърЛенд ...

Michael: И така става, спокойно може да го наричаш НевърНевърЛенд, ако искаш. Това е едно спокойно и тихо място, където можеш да си почиваш и да се забавляваш, да загърбиш проблемите, които тормозят душата и съзнанието ти. Веднъж щом преминеш портите и влезеш вътре, веднага усещаш, че това е едно прекрасно място, обвито с любов и спокойствие, където има езера, хълмове, трева, дървета, увеселителен парк, влакчета ...

Steve Harvey: Колко е голямо, Майк? Колко е голямо?

Michael: 3000 акра.

Co-Hosts: Звучи като Рая!

Steve Harvey: 3000 акра? Аз имам 70 акра в Тексас и се мислех за цар, едва ли не. Аз имам 70 акра, ти имаш 3000!

Michael: Ами опитвам се да компенсирам загубата на детството си и нещата, на които не съм имал възможност да се радвам. Но то просто е за всички, тук идват неизлечимо болни деца, с рак, с левкемия ... фондациите Make A Wish, Dream Street...правим това от 9, 10, 11 години...

Steve Harvey: Wow

Michael: Да, правил съм го и преди, но ... никога не веем байрака, никога не се мъчим да търсим медийно внимание ... правя го тихо ... идват цели автобуси с деца, не снимаме с камери или фотоапарати, защото благотворителността идва от сърцето, а не за да кажа „Вижте ме, вижте какво правя” ... така че предпочитам да го правя тихо, правя това от много години, много, много години ... някой ден може да наминеш да кажеш здрасти.

Steve Harvey: Това би било страхотно ... За всички, които едва сега включват радиоприемниците си, интервюираме на живо в предаването МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН, това е истинска бомба, това интервю е динамит, това е най-върховното ми постижение, ... знаеш ли, Майк, дори президентът Клинтън ми се е обаждал в радиото от Air Force One, но такъв ефект не сме постигали, повярвай ми, макар че Клинтън си е готин и всичко останало ...

Michael: Аз много го харесвам.

(Steve Harvey започва да пее песни на Майкъл и Майкъл се залива от смях)

Steve Harvey: Накарах Краля на Попа да се въргаля по пода от смях, аз съм Краля! ... Майк, човече, нека ти кажа нещо, ти ме покани в Невърленд, но нека ти кажа това ... аз и жена ми имаме фондация, казва се "Steve and Mary Harvey Foundation" ... опитваме се да ... има толкова много деца, тук в LA и околностите, които нямат никакви учебници и с всички тези ограничения в бюджета напоследък повечето от тези училища загиват, а децата просто не получават образование ... един пример, Майк, влязох в класна стая с 38 деца. 23 чина и 8 учебника за 38 деца ... 23 чина и 8 учебника ...

Michael: Wow!

Steve Harvey: Това просто ми разби сърцето, човече, затова изпратих там камери от новинарски емисии ... така че вместо да идвам на гости в Невърленд – не че нямам желание – но какво ще кажеш, ако моята фондация доведе един автобус с деца от най-западналите райони, малки деца, които никога не са излизали извън пределите на квартала си и никога не са виждали нещо наистина хубаво ... дали ще е възможно да уредя това с твоите хора, аз ще платя за автобуса и всичко останало ...

Michael: Считай го за направено, разбира се, точно това правим ние, ще бъда повече от доволен и щастлив да направя това, ние се занимаваме точно с такива неща ...

Steve Harvey: Знаеш ли какво, Майк, ето какво ще направя, ще организирам един малък конкурс по радиото и ще обиколим училищата, които са най-зле ... защото тези деца, човече, ако им се даде възможност да видят нещо извън техния квартал ... някои от тези деца никога не са виждали брега на морето, никога не са били в Бевърли Хилс...

Michael: Wow!...

Steve Harvey: Ако можем да организираме това до края на годината ...

Michael: Да, разбира се ...

Steve Harvey: Мисля, че това би било страхотно. Това би било страхотно.

Michael: Wow, с удоволствие ще го направя.

Steve Harvey: Ей, Майк, ей, човече, излезе новият ти албум, наречен 'Invincible'.

Co-Hosts: Много е добър.

Michael: Благодаря ви.

Steve Harvey: Но той не ни се обади, за да рекламира албума си, не това е целта на този разговор, това е разговор между пичове, между братя, между мъжкари.

Co-Hosts: Ние просто искаме да му кажем, че много харесваме албума, това е всичко, той продължава да прави все така хубава музика, както преди години. Обожаваме я, ние сме големи твои почитатели, Майкъл. Големи почитатели.

Michael: Бог да ви благослови. Благодаря ви много.

Steve Harvey: Ето това искам да разберат всички, че човекът, който е на телефона в момента, е такъв през цялото време ... независимо какво чувате по телевизията или четете по вестниците ... таблоидите са боклук, те непрекъснато бълват лъжи за всички ... само че този човек тук е един от най-свестните хора в този бизнес, и е такъв от доста време насам, и не не е наранил дори косъм от главата на когото и да било, но хората го преследват заради финансови интереси, искат просто да изкопчат пари от името му ...ако прочетете статията в GQ от 1994, набавете си копие, поръчайте да ви го изпратят, Майкъл Джексън е на корицата, прочетете статията и ще разберете цялата история, какво точно се е случило ... с всички подробности, аз бях шокиран, но не съвсем, защото тези хора са ми ясни, имам някаква бегла представа от личен опит и то без дори да съм Майкъл Джексън. Освен това, Майк, аз съм опасен, приближиш ли се до мен, плюя и ругая и какво ли още не... Имам приятели в много лоши среди, така че ако ти трябват двама-трима от тях, само ми звънни, знаеш, че не се шегувам, Майк, ако таблоидите ти лазят по нервите, ще си направим клада от тях.

Michael: Чудесно, точно това трябва да направим ... трябва да го направим.

Steve Harvey: Съвсем сериозно, Майк, имам едни момчета, които могат да дойдат, ако имаш нужда, говоря за хора от много тъмни среди ...

Michael: Да, отвратителни са, особено онези, които се представят за официални медии, а по същество са таблоиди от най-долна класа.

Steve Harvey: Да, попадали са ми някои такива вестници.

Michael: Да, ужасни са.

Steve Harvey: Ей, човече, страхотно е, че хората могат да те чуят ... обаждай ми се от време на време, Майк, моите интервюта с теб ще са винаги такива. Това сутрешно шоу е мотивиращо и ободряващо, ние не сме тук, за да очерняме когото и да било, тук сме, за да забавляваме, имам един милион шегички за разправяне, но никога не се завирам в личния живот на хората ... но ти, братко, означаваш страшно много за много хора.

Michael: Благодаря ти, много ти благодаря.

Steve Harvey: И още нещо специално искам да ти кажа, понеже много хора го премълчават, но аз ще ти го кажа – ти означаваш страшно много за чернокожите, човече, не си мисли, че не е така, да не си посмял да си го помислиш.

Michael: Wow Wow

Steve Harvey: Защото ти наистина означаваш много за малцинствата в тази страна, говоря за музиката ти, за видеоклиповете ти. Докосваш ни чрез тях, казвам ти го като брат на брат, преобладаващата част от Америка може да не ти го признава, но ти защитаваш интересите на чернокожите ...

Michael: Гордея се с потеклото си ...

Steve Harvey: Хайде, пич, кажи го....

Michael: Гордея се, че съм чернокож, за мен е чест, че съм чернокож, и искрено се надявам, че един ден те ще се отнасят почтено с мен и ще ме представят такъв, какъвто съм в действителност – кротък човек с любящо сърце, който иска да съдава прекрасна и несравнима музика, танци, песни, филми за целия свят ... това е всичко, което искам, аз не съм заплаха за никого, това е всичко, което искам. Искам да доставям радост на света.

Steve Harvey: Ти го правиш, човече, правиш го, и то от доста време ... Аз вече го казах, Sisqo, Usher, обличайте си ризите (Майкъл се смее), Майк се върна! Краля на Попа се ВЪРНА!

Co-Hosts: Той е луд, Майк, луд е!

Steve Harvey: Майкъл Джексън, Стив Харви, Сутрешното Шоу, приеми голямата ни любов, човече.

Michael: Аз ви обичам повече.Много повече.

Steve Harvey: Ей, братко, обичаме те, обади ни се пак!

Michael: И аз ви обичам, благодаря ви много.

Steve Harvey: Покажете любовта си за Краля на Попа, единствен и неповторим!

Michael: Обичам ви.

Steve Harvey: И аз те обичам ...
-----
*Става въпрос за статията „Was Michael Jackson Framed?"
The Untold Story
By Mary A. Fisher
October 1994

http://floacist.wordpress.com/2007/08/22/gq-article-was-michael-jackson-framed/

Michael Talks To Quincy (October 15, 2001, The Oprah Show)

Michael Talks To Quincy (October 15, 2001)

На 15 октомври, 2001, продуцентът Куинси Джоунс гостува в Шоуто на Опра. По време на шоуто Майкъл се обажда по телефона, за да поздрави своя приятел.

Oprah Winfrey: [...] Куинси не знае за това, но в момента на телефона чака един човек, който искаше да бъде тук днес, но не успя. Почти целият свят го знае като Краля на Попа. Нека кажем здравей на Майкъл Джексън. Майкъл ... Майкъл. Здравей, Майкъл.

Michael: Здравей.

Oprah: Благодаря ти за това включване.

Michael: О, за мен е чест. За мен е голяма чест.

Oprah: Какво е усещането да работиш с господин Джоунс?

Michael: Какво е усещането да работя ... с Куинси?

Oprah: Да.

Michael: Много ... професионално. Той е много талантлив и е музикален ясновидец. Той е наоколо (в този бизнес) от доста време, както знаеш.

Quincy Jones: Майкъл?

Michael: Да?

QJ: Куинси е. Мога ли да те наричам с онова име, което използвах като си говорехме с теб преди време?

Michael: Да, ако искаш.

QJ: Ами, ОК, S...

Michael: Страх ме е.

QJ: Smelly (Миризливко). ...Какво каза той?

Oprah: Каза „Страх ме е”.

QJ: Smelly. OK.

Oprah: Откъде пък дойде това име?

QJ: Казвам го с обич, съвсем добронамерено, защото Майкъл никога не използва каквито и да било ругатни, нали така, Smelly?

Michael: Точно така.

QJ: И когато нещо се получеше добре, ние казвахме „Това стана funky.' Той казваше: „Не говорете така. Стана smelly jelly*”. Нещо (хубаво) е smelly jelly, така че оттогава ...

Oprah: Не използва дори думата ‘funky'?

QJ: Не. Майкъл не употребява тази дума. Ако ...

Oprah: Изобщо?

QJ: Изобщо..

Oprah: Не произнася абсолютно никакви нецензурни думи? Изобщо?

QJ: Не, чувал съм една-две.

Oprah: А, добре.

QJ: Но не ... това е...

Michael: От кого (си ги чувал)?

QJ: От теб.

Michael: Не и от мен ...

QJ: О, не, не.

Oprah: Значи затова ти започна да ...

QJ: Само smelly jelly.

Oprah: И затова ти започна да го наричаш Smelly.

QJ: Да.

Michael: Аха.

Oprah: Какво научи от Куинси, което ще запомниш за цял живот, Майкъл?

Michael: Научих много неща. Ти ми каза нещо веднъж, Куинси. Не знам дали искаш да го повторя. Но просто беше много красиво (казано). Ти каза: „Ти не пишеш музиката. Ти оставяш музиката да се напише сама. Позволяваш й да се създаде сама. Ние просто сме източникът, чрез който тя се появява”.

Oprah: Да. Аз съм го чувала да казва, че винаги оставя някакво пространство, така че да има място и за Бог, когато влезе в стаята.

Michael: Именно.

Oprah: Да.

QJ: Божественият момент е най-важен.

Oprah: Е, Майкъл, благодаря ти, че се присъедини към нас. Благодаря, че отдели време и звънна, за да кажеш „Здрасти, Q.'

QJ: Обичам те, Smelly.

Michael: Аз те обичам повече, Куинси.

Oprah: Добре, добре ...

QJ: Концертът в Ню Йорк беше страхотен.

Michael: Благодаря.


*smelly jelly (буквално – миризливо желе) - фигурира в urbandictionary.com с обяснението: „Michael Jackson's word for songs with a good beat.” (Фразата, която използва Майкъл Джексън за песни с добър ритъм)

Michael Jackson Interview With Ed Bradley On '60 Minutes'

NEW YORK, Dec. 28, 2003

Michael Jackson Interview With Ed Bradley On '60 Minutes'

(CBS) През почти целия си живот Майкъл Джексън е бил под светлините на прожекторите, но напоследък общественото внимание е насочено към неговото така наречено странно поведение – странно поведение, което стана повод да бъде обвинен в сексуален тормоз над 13-годишно момче. Ако бъде осъден, той може да прекара 20 години зад решетките.

В момента Майкъл Джексън е пуснат под гаранция и е в очакване на процеса, а тази вечер той за пръв път ще говори за ареста, за обвинителя си и за обвиненията, които превърнаха живота му в ад.

Срещнахме се с Майкъл Джексън навръх Коледа в един хотел в Лос Анджелис – един от няколкото града, в които той живее в изолация, след като властите в Санта Барбара официално му отправиха седем обвинения в сексуален тормоз и две обвинения за използване на алкохол с цел да прелъсти момчето.

ED BRADLEY: Какъв е твоят отговор на обвиненията, предявени от областния прокурор на Санта Барбара (Tom Sneddon), че си упражнявал сексуален тормоз над това момче?

MICHAEL JACKSON: Абсолютно лъжливи. Преди да посмея да нараня дете, ще си прережа вените. Никога не бих посегнал на дете. Това е пълна лъжа. Това е грубо оскърбление към мен. Никога не бих извършил нещо подобно.

ED BRADLEY: Познаваше ли това дете?

MICHAEL JACKSON: Да.

ED BRADLEY: Как би характеризирал връзката си с това момче?

MICHAEL JACKSON: Помагал съм на много, много, много деца, хиляди деца, болни от рак, болни от левкемия. Това дете е едно от тях.

ED BRADLEY: Но кажи ми защо построи Невърленд.

MICHAEL JACKSON: Защото исках да имам място, на което да създам всичко онова, което никога не съм имал като дете. И ето – има увеселителен парк. Има животни. Има киносалон. Аз непрекъснато пътувах, имах турнета. Никога не съм имал възможност да правя тези неща. Затова компенсирах тази загуба с … аз не мога да отида в някой парк. Не мога да отида в Дисниленд като самия себе си. Не мога да изляза и да се разходя по улицата. Събират се тълпи, трупат се коли. Затова създадох мой собствен свят зад вратите на дома си. Всичко, което обичам, се намира зад тези врати. Имаме слонове, и жирафи, и крокодили, и всякакви видове тигри и лъвове. И посрещаме цели автобуси с деца, които нямат възможност да видят такива неща. Идват болни деца и се забавляват. Наслаждават се на това по чист, любящ и весел начин. И именно хората с мръсно подсъзнание измислят тези неща. Аз не мисля по този начин. Това не съм аз.

ED BRADLEY: А смяташ ли, че хората си мислят това, когато те погледнат днес?

MICHAEL JACKSON: Ако имат болно подсъзнание - да. И ако вярват на глупостите, които се пишат по вестниците – да. Трябва да разберете – това, че е написано на хартия, не го превръща в божия истина. Хората пишат негативни неща, защото усещат, че това се продава добре. На тях добрите новини не им вършат работа, защото не се продават добре.

ED BRADLEY: Какво правеше той, когато идваше (в Невърленд)? И какво правеше ти?

MICHAEL JACKSON: Ще ти отговоря съвсем точно. Когато го видях за пръв път, той нямаше никаква коса, беше бял като сняг от химиотерапията и беше кожа и кости, изглеждаше като анорексик, нямаше вежди, нямаше мигли. И беше толкова отпаднал, трябваше да го нося на ръце от къщата до залата за игри или да го возя в инвалидна количка, за да се опитам да му дам детство, живот. Защото се чувствах зле. Защото и аз не съм имал тази възможност като дете. Така че разбирам какво е усещането. Не да си болен, а да нямаш детство. Затова съчувствам на тези деца и усещам болката им.

MICHAEL JACKSON: Той никога не се беше качвал на дърво. А в Невърленд аз имам едно дърво, което наричам „Моето Щедро Дърво”. Защото обичам да пиша песни, покатерен върху клоните му. Написал съм много песни там. И затова му казах: „Трябва да се покатериш на дърво. Това е част от детството. Просто трябва да го направиш”. Помогнах му да се покатери. И щом се качихме горе, погледнахме отвисоко между клоните. Беше толкова красиво. Като магия. Той беше във възторг. Исках да му дам възможност да усети живота. Защото на него му бяха казали, че ще умре. Казали са му го. Казали са на родителите му да се подготвят за погребението му, толкова зле е бил. А аз го подложих на една програма. Помогнал съм на много деца по този начин. Подложих го на умствена програма (за лечение).

ED BRADLEY: Какви мисли минаваха през главата ти, когато те водеха към полицейското управление с белезници, за да ти направят снимка като на престъпник, за която ти е било ясно, че ще обиколи света?

MICHAEL JACKSON: Направиха го с цел да ме унижат, да отнемат достойнството ми. Но аз се подложих доброволно на цялата тази процедура. В крайна сметка исках обществото да знае, че съм добре, макар че много ме болеше.

ED BRADLEY: Какво се случи, когато те арестуваха? Как се отнесоха с теб?

MICHAEL JACKSON: От тях се очакваше просто да ми вземат отпечатъци и да изпълнят цялата стандартна процедура при задържане. Но те се отнесоха много грубо с мен. Рамото ми е изместено, буквално. Много ме боли. Измъчва ме постоянна болка. Ето, виж ръката ми. Само толкова мога да я движа. Същото е и от другата страна.

ED BRADLEY: Заради онова, което се е случило в полицейското управление?

MICHAEL JACKSON: Да. Да. В полицейското управление. А това, което ми причиниха …ако … ако беше видял какво направиха с ръцете ми … отнесоха се много зле с мен. Имам големи отоци. Не искам да говоря. Ще видиш. Ще видиш.

Предоставиха ни снимка, която била направена след освобождаването на Майкъл Джексън под гаранция. Той казва, че отокът над китката е причинен от белезниците.

ED BRADLEY: Как го направиха? Имам предвид, физически, какво точно направиха?

MICHAEL JACKSON: С белезниците, закопчаха ти твърде стегнато зад гърба ми.

ED BRADLEY: Зад гърба ти?

MICHAEL JACKSON: Да. И ги сложиха … сложиха ги по точно определен начин, знаейки, че ще ми причинят болка, че ще засегнат гърба ми. Сега не мога да се движа. Аз … нощем не мога да спя. Не мога да спя нощем.

MICHAEL JACKSON: В един момент ги помолих да използвам тоалетната. И те казаха: „Разбира се, ей там зад ъгъла е”. И щом влязох в тоалетната, те ме заключиха вътре за около 45 минути. Имаше изпражнения по стените, по пода, по тавана. Вонеше ужасно. И тогава един от полицаите се приближи до прозореца и ми каза, саркастично: „Мирише ли ти на хубаво там вътре? Харесва ли ти миризмата? Достатъчно хубава ли е за теб?” Аз казах само: „Добре е. Всичко е наред”. И просто стоях вътре и чаках.

ED BRADLEY: В продължение на 45 минути?

MICHAEL JACKSON: Да, в продължение на 45 минути. Около 45 минути. По едно време дойде един полицай и каза: „О, след секунда ще излезеш. След секунда ще излезеш”. После минаха още десет минути, после още 15. Направиха го нарочно.


ED BRADLEY: Как се почувства, когато влязоха в Невърленд със съдебно разпореждане за обиск? Какво търсеха? Какво взеха?

MICHAEL JACKSON: Стаята ми е напълно опустошена. Моите служители ми казаха. Казаха: „Майкъл, не влизай в стаята си”. Плачеха по телефона, служителите ми. Казаха: „Ако си видиш стаята, ще се разплачеш”. Към спалнята ми води стълбище. И те казаха: „Не можеш дори да се качиш по стълбите. Стаята е абсолютна развалина”. В тази стая е имало 80 полицаи. 80 полицаи в една спалня. Това е голямо престараване. Носели са ножове, срязали са матраците ми с ножове. Порили са всичко наред.

ED BRADLEY: Те … взели ли са нещо от Невърленд?

MICHAEL JACKSON: Не съм сигурен какво са взели. Така и не ми дадоха опис.

ED BRADLEY: Но ти твърдиш, че са унищожили твоя собственост?

MICHAEL JACKSON: Да, точно така направиха. Накарали са всички служители да излязат от къщата и са я заключили. Разполагали са с цялата къща за себе си, да правят каквото си искат. И са се възползвали максимално. Влизали са в помещения, в които не е трябвало да влизат … като кабинета ми. Не са имали разрешително за обиск за тези помещения. А те са се възползвали максимално. Стаята ми е пълна развалина, напълно опустошена, така ми казаха. Не мисля, че искам да я видя. Все още не съм готов да я видя.

ED BRADLEY: Значи не си се връщал там, така ли?

MICHAEL JACKSON: Връщал съм се. Но не и в стаята ми. Никога повече няма да живея там. Ще посещавам Невърленд. Сега това е просто една къща. Вече не е дом. Само ще я посещавам. Колко е часът? Защото ме боли. Знаете ли какво? Аз … имам болки. И без това скоро трябва да тръгвам. Да. Добре. Не се чувствам добре.


MICHAEL JACKSON: Някъде тук е замесена алчност, и някой … не съм съвсем сигурен. Но трябва да е свързано с пари. „Това е Майкъл Джексън. Я вижте какво си имаме тук. Можем да измъкнем пари от тази работа”. Точно така е станало.

ED BRADLEY: Ти си му помогнал да се пребори с рака. Онова, което не разбирам, е защо днес – знам, ти каза, че е свързано с пари – но защо днес той ще се обръща (на 180 градуса) и ще казва: „Майкъл Джексън упражни сексуален тормоз върху мен”, ако не е вярно?

MICHAEL JACKSON: Защото родителите имат власт върху децата. Те чувстват, че трябва да правят онова, което им казват родителите. Но любовта към парите е коренът на всички злини. А това е едно много мило дете. И като го виждам как внезапно се обръща така (срещу мен), това не е той. Това не е той.

ED BRADLEY: Значи ти не смяташ, че това идва от него? Това …

MICHAEL JACKSON: Не.

ED BRADLEY: Идва от родителите му?

MICHAEL JACKSON: Не, това не е той. Не. Аз познавам сърцето му.

ED BRADLEY: В такъв случай, ако си бил невинен (при първия процес), защо реши да платиш, защо запази мълчание? Имам предвид, защо не отиде в съда, за да се бориш за доброто си име?

MICHAEL JACKSON: Нямам право да говоря за това.

MARK GERAGOS: Тук ще ви прекъсна за секунда …

ED BRADLEY: Разбира се.

Влиятелният адвокат на Джексън, Mark Geragos, ми каза, че ако искам отговор на този въпрос, ще трябва да попитам него.

MARK GERAGOS: Спомнете си какво се случи с него преди десет години. Беше подложен на унижение. Стигна се дотам да му правят щателен физически преглед. Да го фотографират. Отнесоха се с него по най-унизителен начин – да разглеждат интимните му части, да снимат интимните му части. Беше подложен на толкова нагло посягане над личността, просто не можете да си представите. Мога само да се опитам да се поставя в подобна ситуация и … първото, което ще си кажа е – вижте какво, ако парите са в състояние да сложат край на всичко това, може би така … така се е разсъждавало тогава. Не знам и не искам да се връщам и да правя предположения.

ED BRADLEY: Но … но в крайна сметка се стига до това, че обществената реакция е следната – това се е случило не веднъж, а два пъти. Че млади момчета го обвиняват в сексуален тормоз през последните десет години. А той е правил публични изявления, че му доставя удоволствие да дели леглото си с деца. Нали разбирате каква би могла да е обществената реакция – ей, тук май има нещо. Има доста дим.

MARK GERAGOS: Ами, вижте. Има доста дим. Но много хора, които раздухват дима изкривяват истината около случилото се. Разбирам логиката на хората, когато си казват – а, ето че още някой предяви обвинение. Но аз смятам, съвсем откровено, че повечето хора са наясно със ситуацията. Повечето хора разбират, че в дъното на този процес има единствено пари и нищо друго.

Поканихме майката на обвинителя да ни разкаже историята от нейна гледна точка, но тя отказа и не се съгласи да упълномощи никой друг, който да говори от нейно име.

ED BRADLEY: Онзи британски документален филм от миналия февруари, който не ти хареса …

MICHAEL JACKSON: Не, не ми хареса.

ED BRADLEY: Ти каза в този документален филм, че много деца са спали в спалнята ти.

MICHAEL JACKSON: Да.

ED BRADLEY: Ти каза, и аз ще те цитирам точно: „Защо човек да не може да споделя леглото си? Едно от най-нежните/любящи неща е да споделяш леглото си с някого”.

MICHAEL JACKSON: Да.

ED BRADLEY: Така както седим тук, ти все още ли смяташ, че е приемливо да споделяш леглото си с деца?

MICHAEL JACKSON: Разбира се … Разбира се. Защо не? Ако си педофил, ако си Джак Изкормвача, ако си убиец, не е добра идея. Но аз не съм такъв. Така са ни възпитавали. А аз не съм спал в леглото заедно с детето. Но дори и да бях, в това няма нищо нередно. Аз спах на пода. Отстъпвам леглото на детето.

ED BRADLEY: Но като се има предвид всичко, през което си минал…

MICHAEL JACKSON: Да?

ED BRADLEY: Като се имат предвид обвиненията, намеците … защо би искал да рискуваш да ти се случи отново нещо подобно?

MICHAEL JACKSON: Ами, вече съм много по-предпазлив. Но никога няма да спра да помагам на хората и да ги обичам така, както ни учи Исус. Той казва: „Продължавайте да обичате. Винаги обичайте. Помнете децата. Имитирайте децата”. Да се държим не детински, а по детски.

ED BRADLEY: А как ще коментирате обвинението, че на детето е давано упойващо средство, вино, според твърденията му, за да бъде по-податлив?

MARK GERAGOS: Абсурдно, нелепо. Направо смешно. По всяко едно време в това ранчо има над 100 души персонал. Има денонощна охрана. Има хора, които са там по всяко време, денем и нощем, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Хора, които са инструктирани да не позволяват това. Децата нямат никакъв достъп до алкохол и спиртни напитки.

ED BRADLEY: Ти си родител. Имаш три деца.

MICHAEL JACKSON: Да.

ED BRADLEY: Би ли позволил на твоите деца да спят в леглото на възрастен мъж, с когото нямат родствена връзка или да спят в неговата спалня?

MICHAEL JACKSON: Разбира се, ако познавам този човек, ако му имам доверие и го обичам. Случвало ми се е много пъти, когато съм бил малък.

ED BRADLEY: Като родител би ли позволил на децата си да спят в едно легло с някого, към когото са били отправени същите обвинения и подозрения като тези, които отправят днес към теб и за теб? Би ли позволил това?

MICHAEL JACKSON: Някого …

ED BRADLEY: Ако познаваше някого, който е обвинен …

MICHAEL JACKSON: Аз не съм …

ED BRADLEY: … за подобни неща.

MICHAEL JACKSON: Ед, съвсем ясно разбирам какво искаш да кажеш.

ED BRADLEY: … които са отправени срещу теб … ти би ли позволил на твоите деца …

MICHAEL JACKSON: Моите деца?

ED BRADLEY: … да спят в спалнята на такъв човек?

MICHAEL JACKSON: Ммм, ако … ако познавам човека лично. Защото ми е ясно как действа пресата, и как хората изопачават истината, ако познавам човека лично, абсолютно да. Абсолютно. Не бих имал проблем с това.

ED BRADLEY: Имаш ли представа как изглежда това за много хора? Имам предвид … наясно ли си?

MICHAEL JACKSON: Как изглежда кое?

ED BRADLEY: Фактът, че ти …

MICHAEL JACKSON: Знаеш ли защо е така? Хората си мислят за секс. В главите им се върти секс. Моят мозък не работи така. Когато видя деца, аз виждам в тях лицето на Бог. Ето защо ги обичам толкова. Това виждам в тях.

ED BRADLEY: Познаваш ли някой друг мъж на твоята възраст, 45-годишен мъж, който споделя спалнята си с деца?

MICHAEL JACKSON: Разбира се. Но не и за секс. Не. Това е грешно.

ED BRADLEY: Добре, нека го кажа така … от моя гледна точка, от моите преживявания, аз не познавам нито един 45-годишен мъж, който да споделя спалнята си с деца, с които няма роднинска връзка.

MICHAEL JACKSON: Какво лошо има в това да споделяш леглото си? Не съм казвал, че съм спал в същото легло. Но дори и така да е било, пак няма нищо лошо. Никога не бих посегнал сексуално на дете. В сърцето ми няма такива чувства. Никога не бих направил такова нещо. Това не е Майкъл Джексън. Съжалявам. Това е някой друг.

ED BRADLEY: Как се отрази това на кариерата ти?

MICHAEL JACKSON: Как … как се отрази на кариерата ми?

ED BRADLEY: Как повлия на кариерата ти?

MICHAEL JACKSON: В какъв смисъл?

ED BRADLEY: Как се отрази на …

MICHAEL JACKSON: На албума ми …

ED BRADLEY: … турнета, продажби …

MICHAEL JACKSON: Албумът ми е на първо място в класациите навсякъде по света. Навсякъде по света. Америка е единствената … защото … но не искам да говоря прекалено много.

ED BRADLEY: Но не е номер едно в Съединените щати?

MICHAEL JACKSON: Това е конспирация. Да. Започва да ми писва.(да ми идва до гуша/уморен съм)

Преди адвокатът на Майкъл Джексън да прекрати интервюто, успяхме да му зададем още един последен въпрос.

ED BRADLEY: Майкъл, какво ще кажеш на почитателите си, които те подкрепяха през цялото това време и … които днес … някои от тях може би имат имат въпроси (съмнения?) към теб? Какво би им казал?

MICHAEL JACKSON: Ами, ще им кажа, че много ги обичам. Аз … те научават всичко за мен от разстояние. Но ако наистина искате да ме опознаете, има една песен, която написах, тя е най-откровената песен, която някога съм писал. Тя е най-автобиографичната песен, която някога съм писал. Нарича се "Childhood." Трябва да я чуят. Точно в нея трябва истински да се вслушат. Благодаря ви за подкрепата, почитатели от цял свят. Обичам ви от все сърце. Не приемам нищо (от това, което получавам) за даденост. Нищичко. Обичам ви много, навсякъде по света.

“The Michael Jackson Tapes” Rabbi Shmuley Boteach

“The Michael Jackson Tapes”
Rabbi Shmuley Boteach


Откъси:

За самотата и брака:

Ш:“Чувстваш ли се самотен понякога? Или си толкова зает, че нямаш време за това?

М: Самотен ... за съпруга? Или за приятел? Нещо такова?

Ш: Да.

М: Преживях два тежки развода. Току-що приключих с втория. Дори и когато бях женен, често съм си лягал с болка в душата. Голяма болка. Снощи плаках преди да заспя. не спах спокойно.
...Плача, Шмули, защото ... казвам ти чистата истина, ако не ми вярваш, питай Франк. Франк знае колко ме боли. Просто усещам цялата болка на децата, които страдат; затова ме боли толкова. Затова исках да се свържа с някое от тези, които познавам, с ... (Майкъл казва името на момиченцето, болно от рак, с чието семейство се запозна вкъщи) или Гавин (който по-късно повдига обвинението срещу него). Първото нещо, което направих на сутринта, беше да се обадя в дома на момиченцето, а тя вече беше починала. Боли ме. Но мисля, че точно от това черпя истинска любов, Шмули. Ако мога да помагам по този начин, стига ми, друга не ми трябва (романтична любов). Е, ако срещна някое момиче някъде и тя ми хареса, а такива момичета виждам често - чудесно. Ще изляза на среща или нещо такова. В това няма нищо лошо. Дженифър Лопез изглеждаше ужасно добре оня ден, наистина. Направо бях шокиран ... Много добре изглеждаше.

Ш: Но отказал ли си се вече да търсиш жени, което истински те разбират? Мислиш ли, че децата те разбират много по-добре?

М: С мен се живее трудно на брачни начала. Не съм лесен и го знам. Защото давам цялото си време на другите. Давам го на децата. Давам го на някой болен, на музиката. А жените искат да са в центъра на всичко. Помня как ЛМП редовно ми казваше: "Аз не съм част от мебелировката" А аз й казвам " Аз и не искам да си част от мебелировката". Случвало се е да ми звънят болни дечица по телефона, а тя побеснява от яд и им затваря. А аз чувствам, Шмули, че точно това е моята мисия. Мой дълг е да го правя.

Ш: А ако откриеш жена, която е състрадателна и с изключително добро сърце?

М: Като майка Тереза, лейди Даяна или ... Това би било страхотно. Просто идеално.

Ш: По-добре ли щеше да се чувстваш, отколкото да правиш всичко това сам?

М: Абсолютно. Лиса беше страхотна, когато ме придружаваше по болници, беше много мила. Виждали сме да връзват бебета по леглата им и да ги заключват с вериги. И ние отиваме и им махаме веригите ... освобождаваме ги. Ненавиждах тази гледка. Лиса стана свидетел на много такива несправедливости покрай мен. Правят го, в държави като Румъния, Чехия, Русия ..."

Ш: "Значи Лиса Мари не е имала нищо против да те придружава и да споделя с теб тези прояви на състрадателност, да дарявате тези деца с любов и да ги карате да се чувстват специални.

М: Тя намаше нищо против да прави това, но двамата с нея имахме няколко много сериозни спора. Нейните деца са нейна основна грижа...аз й казвам "Не, всички деца са наша грижа" и тя се дразнеше. Много се ядосваше. Освен това веднъж се скарахме по следния повод - две малки момчета в Лондон бяха убили друго дете. Бяха получили доживотна присъда и аз смятах да ги посетя в затвора. Тези момчета бяха на 10 и 11 години и аз исках да се срещна с тях. Лиса ми каза: "Идиот такъв! Даваш им награда за това, което са направили". Аз й отговорих "Как смееш да говориш така?. Обзалагам се, че ако проследим живота им назад, ще се окаже, че са израсли без родители, че не е имало кой да ги прегърне, да ги погледне в очите и да им каже, че ги обича. Те го заслужават, получили са доживотна присъда за това. Аз искам просто да им кажа, че ги обичам и да ги прегърна". Лиса казва "Е, грешиш". Аз казвам "Не, ти грешиш". По-късно се оказа, че децата произхождат от разбити семейства и никога не са получавали нормални грижи. Вместо залъгалка са им пускали онези филми с Чъки - с клане и убийства. И ето така се е стигнало дотам.

Тя призна ли, че си бил прав?

М: Не, тя смята, че възнаграждавам лоши деца."

====================================
За принцеса Даяна:

Ш:"- Какво искаше от теб Синди Крофърд онази вечер?

М: Срещал съм Синди няколко пъти, но тя е била все в компания с други мъже, виждали сме се и по други събития ... отдалеч. Според мен е усетила възможност за истинско запознанство с мен. Може би ми се възхищава. Доста хора идват да се запознаят с мен.

Ш: Ставал си свидетел как се държат понякога знаменитостите, като глутница кучета, преследващи някой по-известен от тях, нали? Толкова е унизително.

М: Да! По-зле дори.

Ш: Какво ти каза тя?

М: (имитира Крофърд) Как си? Аз й казвам - Добре съм. - Сигурен ли си, че си добре? Обожавам работата ти, много ми харесва това което правиш. Докога си в града? - Аз казвам, в момента работя тук. Записвам.

Ш: Мислиш ли, че интересът й към теб е от романтично естество?

М: О, да. Така ми се струва.

Ш: Това покана за среща ли беше?

М: Тези момичета флиртуват ... просто флиртуват. Тя е хубавичка.

Ш: Беше малко нахално. Един банкер, който седеше с нас на масата ми каза - Отблизо Синди Крофърд не е нищо особено. Аз му казвам - Но какво прави тя тук?

М: Видя ли Доналд Тръмп? И той беше там.

Ш: Ето това е един много интересен мъж.

М: Принцеса Даяна беше жена, която истински харесвах и уважавах.

Ш: Защо?

М: Защото имаше класа и беше искрено загрижена за хората, за децата, и за всички проблеми по света. Не го правеше заради показност. Харесва ми как кара собствените си деца да чакат на опашка за разни забавления.

Ш: Възможно ли е някога да си изпитвал към нея съвсем невинно романтично усещане? или не искаш да го споделяш? Само това ли искаш да кажеш, че я смяташ за много специална?

М: Тя беше много нежна, много женствена, имаше класа. Определено беше мой тип, а на мен болшинството от момичетата не ми харесват. Много малко от тях отговарят на всички условия, за да ме направят щастлив. Тя беше една от тях. Със сигурност.

Ш: Заради любовта й към децата?

М: Много е трудно да откриеш своя огледален образ. Хората казват, че противоположностите се привличат и аз смятам, че това също е вярно. Но аз имам нужда от човек, който е като мен, който има същите интереси, който иска да помага, да идва с мен в болниците, да обича Гавин. Затова си виждал ЛМП с мен по такива места. Тя също беше загрижена за тези неща."
======================

За Лиз Тейлър

Майкъл говори за нея в книгата и казва, че и тя е с чиста като на дете душа. Звънели си често по телефона и се глезели: "Имам нужда от теб". "Ооо, и аз имам нужда от теб". Описа близостта помежду им като между брат и сестра, майка и син, любовници. Каза, че тя го обожава и би направила всичко за него.

Когато го попитах дали ревнува от нейните връзки, той каза: "Да и не". Каза, че ако допуснели връзката им да прерасне в романтична, пресата щяла да им лепне етикета "странна двойка" и по техен адрес биха се изписали доста злобни и грозни неща. "Не е тяхна работа какви са нашите отношения". "Аз трябва да се заобикалям с хора като мен".

Някои рапъри му казвали "Хайде да се мотаем/да повисим из нощните клубове".
“Викам си - Какво? Да се мотая? "Не, благодаря". Това за мен не е забавление."
==============

За Мадона:

Мадона определи правилата още преди да излезем. "Няма да ходя в Дисниленд, чу ли? Изключено е". Аз казвам - "Но аз не съм искал от теб да ходим в Дисниленд". Тя - "Отиваме на ресторант, а после на стриптийз бар". Аз - "Няма да ходя в стриптийз бар". Да гледам мъже в женски дрехи! После тя разправяше грозни неща за мен в разни интервюта, а аз казах, че е гадна вещица, при положение че винаги съм се отнасял добре с нея. Нали ти споменах, че докато бяхме на масата в ресторанта и хапвахме, няколко деца дойдоха при нас: "Божичко, Майкъл Джексън и Мадона. Може ли да ни дадете автографи?" Тя каза - "Махайте се оттук. Оставете ни на спокойствие." Аз - "Никога повече не говори на деца по този начин!". Тя - "Млъквай". Аз - "Ти млъквай". Ей така бяхме с нея. После излязохме пак, ходихме заедно на Оскарите. Не е хубав човек. Това е. Не е добър човек. Как би се почувствал, ако ти се обади по телефона и ти каже, че си е пъхнала пръстите между краката си. Аз й казвам "О, Мадона, моля те". Тя - "Когато затворя телефона, искам от теб да започнеш да мастурбираш и да си мислиш за мен". Ей такива неща говори. Наистина. Като я видя и ми казва "Ето този пръст използвах снощи". Дива жена, без задръжки.

Тя направи доста откачени неща и така свърши всичко. Знаех, че нямаме нищо общо помежду си. Но съм сигурен, че когато станеш родител, нещата се променят. Не знам тя колко се е променила. Сигурен съм, че сега е по-добър човек отпреди. Изобщо не я намирам за женствена (секси). Женствеността идва от сърцето и от начина, по който се държиш.

Ш: Смяташ ли, че по-скромните жени са по-привлекателни точно поради тази причина?

М: Да. Не харесвам жени, които непрекъснато повтарят "Трябва да си оправя ноктите. Имам нужда от педикюр. Трябва да си направя маникюр". Много ми е неприятно това. Харесва ми, когато момичетата си падат малко мъжкарани, да се катерят по дървета,такива неща ... Това е много по-секси за мен. Но най-много харесвам изискаността, класата. Класата е всичко".

Lorette C. Luzajic talks with Michael Jackson Expert Charles Thomson

http://extrememichaeljackson.wordpress.com/2010/05/11/lorette-c-luzajic-talks-with-michael-jackson-expert-charles-thomson/

Lorette C. Luzajic talks with Michael Jackson Expert Charles Thomson

Благодаря на Charles Thomson, че отдели време да разговаря с мен. Чарлз е автор, печелил различни награди, и е най-известен със статиите си за Джеймс Браун и други соул музиканти. Той пише за The Guardian, The Sun, Huffington Post, MOJO, Wax Poetics и др. http://www.charles-thomson.net.

?: Защо те считат за “Michael Jackson expert?”

- Аз съм почитател на черната музика като цяло и открих Майкъл Джексън още в ранната си младост. През годините натрупах огромна колекция от книги за черна музика, списания, CDs, DVDs, видеозаписи и др. Малцина са изпълнителите, които намирам за особено интересни – хора като Джеймс Браун, Чък Бери, Принс – и Майкъл Джексън е един от тях. И поради това съм го ‘изучавал’ в продължение на 15 години – изчел съм куп книги, гледал съм документални филми и т.н.

Започнах да работя като Michael Jackson ‘expert’ едва миналата година. През март 2009 получих информация от човек на Майкъл, който ми съобщи подробности около пристигането му в Лондон по случай обяваването на концертите This Is It. Казаха ми на коя писта ще кацне, в колко часа, и къде ще отседне. Източникът ми ме помоли да разпространя информацията.

Работих по тази информация в сътрудничество с the Sun, който е най-големият британски вестник. Те използваха информацията, за да направят ексклузивни снимки на Джексън при слизането му от частния му самолет. И тъй като им бях предоставил информация от такава величина, те решиха да продължат да работят с мен и до днес.

Последният ми принос за Sun по темата Майкъл Джексън бе разкритието, че създателите на филма са дублирали/озвучили ‘This Is It’ със стари вокали. Тази история идеално илюстрира моята роля. Когато гледах филма, веднага забелязах, че вокалите от втората половина на Earth Song са от демо на Майкъл от 1991. Само фен или експерт в тази област би могъл да забележи това. Освен това ми направи впечатление и разминаване в текста на Били Джийн и осъзнах, че вокалите в тази песен също са добавени допълнително от стар демозапис.

Предадох записките си по въпроса на the Sun и те наеха аудио експерти, които да потвърдят, че вокалите са стари, и на финала се свързаха с представител на Сони, който да го потвърди.

Това може да ви прозвучи като негативна история, но на мен не ми хареса използването на подобна измама – да продаваш билети за ‘документален’ филм, но на практика да не предлагаш на зрителя точно това. Един документален филм трябва да е правдив и откровен. Не бива да е дублиран и озвучаван допълнително, за да рисува една неточна картина. Освен това имах чувството, че монтираните вокали може би прикриват нещо – нещо, което би могло да направи на пух и прах твърденията на създателите (на филма), че не са имали никаква представа, че Майкъл Джексън е имал здравословни проблеми или е използвал drugs. Сметнах, че не бих могъл да подмина това без да му дам медийна гласност.

?: Ти си стоял на метри от Майкъл Джексън. Усети ли го? Какво точно е онова, което се излъчва от него, за да предизвиква масови припадъци, милиони татуировки, луда любов, диво и необуздано сексуално желание, плач, вярност, истерия, дори лудост?

- Първият път, когато го видях отблизо, на World Music Awards, 2006, беше много вълнуващо, защото появата му предизвика масова истерия. Изпитваш усещането, че присъстваш на голямо събитие. Мястото просто се взриви, когато той най-после излезе на сцената. Определено изглеждаше поразително – различен от снимките. Беше изключително слаб/строен/крехък, особено като се има предвид, че наближаваше 50.

Ходеше много величествено, все едно се носеше над земята. Беше облечен безупречно и лицето му, смея да твърдя, изглеждаше съвсем нормално – със сигурност много по-добре, отколкото изглежда на повечето снимки. Но при всичката истерия, след като той напусна сцената, аз почувствах някаква празнота. Честно казано, смятам, че 1993 изцеди голяма част от радостта/веселието/удоволствието му, а процесът уби голяма част от онова, което беше останало. Изглеждаше така, сякаш извършваше движенията си просто механично.

На пресконференцията през март, 2009, усетих, че нещо не е наред. Бях чул, че Джаксън трябва да пристигне седмица по-рано, за да обяви концертите, но го беше отложил (подробностите може да прочетете през лятото в блога на Тараборели). Освен това той много закъсня и журналистите в залата бяха леко изнервени.

Вечерях с група приятели веднага след това в сградата на О2 и всички бяхме единодушни, че нещо не беше наред. Той звучеше така, сякаш не искаше да бъде там – ‘This is the final curtain call, OK?’ – и вместо да изпитам вълнение, аз имах усещането, че цялото това събитие е обречено от самото начало. Макар че си купих билети и го очаквах с нетърпение, дълбоко в себе си се надявах, че концертите ще бъдат отменени по една или друга причина.

Не мисля че бих могъл да кажа с какво точно Майкъл Джексън предизвикваше истерията сред почитателите си, защото смятам, че каквото и да е било, след 1993 то сякаш беше изчезнало. Сякаш цялата му душа беше изтръгната от него; все едно виждаш обвивката на Майкъл Джексън, но духът му, същността му отдавна са изчезнали.

?: Макар че обичам Майкъл Джексън от почти четвърт век, всъщност никога не бях се замисляла как бих се почувствала при новината за смъртта му. И когато това се случи, изпитах отчайваща, опустошителна мъка от загубата на човек, когото на практика не познавам лично. Мислиш ли, че тази енергия от любов, която Майкъл разпръскваше, усещането, че обича всеки един от нас поотделно, е истинска? Може ли изкуството да направи това релност или неговата любов – и нашата – е илюзия?

- Загрижеността на Майкъл към хората със сигурност изглеждаше истинска и неподправена – човек не дарява милиони долари, ако не вярва истински в каузата. Нито път отваря вратите на дома си за непознати, ако няма такова желание.

Но след 1993 той вече не беше същият. Както споменах, все едно цялата му радост е била изтръгната от него, угаснала. Той продължаваше да дава израз на същото отношение, на същите чувства, но те вече създаваха усещането по-скоро за клишета, отколкото за послания, идващи от сърцето. Той почти непрекъснато повтаряше едни и същи фрази „Аз ви обичам повече”, „Най-доброто тепърва предстои”, „Изгорете таблоидите”. Сякаш беше на автопилот.

Искреното ми мнение е, че на него му беше дотегнало да бъде Майкъл Джексън. Аз мисля, че той просто искаше един спокоен и тих живот, но се чувстваше принуден да бъде Майкъл Джексън непрекъснато.

?: Кое е онова, което прави Майкъл различен?

- Като изпълнител, Майкъл Джексън притежаваше пълния комплект от качества. Можеше да пее, да танцува, да пише и да композира. Little Richard веднъж нарече Майкъл Джексън „най-завършеният артист”, когото някога е познавал. Майкъл Джексън, във връхната точка на кариерата си, вдигна границата за качество както за звукозаписен изпълнител, така и за концертни изпълнения на живо.

Имало е и други артисти, които са умеели да пеят, танцуват, пишат и композират. Веднага ми идват наум Принс и Джеймс Браун, както и мнозина други. Но никой от тях не е вдъхновявал такава истерия и обожание като Майкъл Джексън. Аз смятам, че онова, което грабваше почитателите, беше неговата личност/характер/индивидуалност. Връзката на Майкъл Джексън с почитателите му отиваше далеч отвъд раздаването на автографи и позирането за снимки.

Например, когато той изнесе два концерта в Ню Йорк през 2001 – един на 7-ми и един на 10-ти септември . Терористичните атаки се случиха на 11-ти септември и много фенове, които бяха летели до Ню Йорк за концертите, се озоваха блокирани там, разполагайки с малко или никакви пари. Той издири някои от тях, покри финансовите им разноски по време на престоя им в Ню Йорк, плати хотелските им сметки и самолетните им билети за връщане. Не са много изпълнителите, които биха постъпили по този начин.

?: Ти спомена колко тежка е била собствената ти скръб. Като се има предвид колко много хора по света скърбиха за Майкъл, какви бяха твоите преживявания?

- „Скръб” е много силна дума – не се сещам да съм казвал, че съм изпитал скръб/мъка след смъртта на Майкъл Джексън. Шок, със сигурност. Тъга – също. Но аз винаги съм имал много разумен/трезв подход спрямо Майкъл Джексън – никога не съм се чувствал лично свързан с него по никакъв начин. Оценявах го и го уважавах като артист, но не съм се страхувал да говоря за слабостите му. Никога не съм аплодирал честите му изпълнения на плейбек, или решението му да пуска деца в спалнята си, или „балконската” случка с бебето.

Много хора виждаха Майкъл Джексън като важна част от живота си – като приятел или член на семейството, – но за мен той винаги е бил изпълнител, от чиято работа/творчество съм се възхищавал. Изпитах тъга от тази загуба и смятам, че неговата житейска история е колкото трагична, толкова и триумфална. Тъжно ми е, че няма да види как децата му растат и е наистина жалко, че той се бори със зъби и нокти да оцелее по време на процеса, само за да умре четири години по-късно, без да успее да осъществи почти нищо от плановете си в този промеждутък. Но не съм носил траурни дрехи и не съм правил планове да пътувам до LA. Дали пророних някоя и друга сълза по време на излъчваното по телевизията поклонение? Разбира се. Заедно с още един милиард други хора.

?: Според мен ловът на вещици и желанието в крайна сметка Майкъл Джексън да бъде линчуван, е много показателно за гладиаторската ни тъмна страна, за сянката на Инквизицията и кладите, за удоволствието, което сме изпитвали от публичното бесило и убиването с камъни. Защо точно Майкъл Джексън – защо този, когото обичахме най-много?

- Интервюирах Aphrodite Jones през 2008 за вече несъществуващото списание Deadline. Статията е публикувана на уебсайта ми. Тя направи един коментар по време на интервюто относно удоволствието на обществото от „линчуването” на знаменитости: „Съществува едно злокобно/страховито чувство у обикновения/редови човек да изпитва удоволствие, когато става свидетел на падението на знаменитостите; това мрачно/болестно усещане за ликуване, когато виждаш как онези, които са по-добре от теб, биват наказвани за успеха си”.

Смятам, че Джексън се намираше под прицела на медиите най-вече защото той беше най-известният човек на планетата. Голямо име + голяма новина = големи печалби. Освен това медиите се дразнеха – разбираемо – че Джаксън непрекъснато ги разиграваше. Във върха на кариерата си Джаксън постоянно пускаше слухове за себе си, а после публично се оплакваше от тях и насърчаваше феновете си да бойкотират вестниците! И ето защо те непрекъснато душеха около него.

Мнозина смятат, че той може би е бил нападан заради расата си. Според мен е наивно да отхвърляме категорично подобна възможност. Аз често сравнявам Джаксън с Джак Джонсън, първият чернокож, станал световен шампион по бокс тежка категория. Медийното отношение към Джонсън беше несъмнено расистко, а медийното отношение към Джаксън беше несъмнено подобно; обидни думи/имена, масово изопачаване на думите му, измислени истории, пренебрежителни карикатури, пристрастно отразяване на криминалните обвинения срещу него – и т.н и т.н.

И точно както Джонсън беше чернокож световен шампион повече от 50 години преди премахването на сегрегацията, Джаксън беше един чернокож, който надмина Елвис по продажби и притежаваше Битълс в една епоха, когато MTV все още не обичаше да пуска афроамериканци по своите канали.

Можете да проследите това във времето; още преди Трилър да стане хит, Джаксън вече имаше пластични операции. Гримът му вече клонеше към избеляване, а гласът му вече беше висок (тънък?). Приятелите около него вече бяха доста млади. И докато Джаксън ограничаваше успехите си в параметрите на собствената си раса, медиите изобщо не ги беше грижа. Но в момента, в който Трилър счупи „бели” рекорди – в момента, в който надмина Елвис по продажби и започна да купува каталозите на „бели” музиканти – медиите изведнъж започнаха да се интересуват от операциите му, от светлата му кожа, от тънкия му глас и от малките му приятели. В момента, в който Джаксън застраши статуквото, той се превърна в мишена.

Най-вероятно, също като Джонсън, и той е бил виждан като самозабравил се чернокож, който не си знае мястото.

Онова, което не може да се отрече, е че в определени медийни кръгове съществува нагъл и единодушен стремеж да клеветят Майкъл Джексън колкото се може по-често. Фактите преднамерено се изопачават, а лъжливата информация преднамерено се представя като истина. Това поне не може да се отрече.

?: Моята мигновена реакция на новината за самоубийството на Еван Чандлър едва ли може да се нарече великодушна, макар че ако трябваше да съдя хората по кашите, които са сътворили в живота си, щеше да се наложи да съдя себе си най-сурово. Но не мога да отрека, че първата ми реакция беше „Какво? Явно не е могъл да живее с тежестта на вината?” Разбира се, здравословното състояние на Чандлър и разрушеното му семейство несъмнено са факти, които също са допринесли за това. Въпросът тук е защо никой не знае тази история. Защо за такава сензационна новина не се тръбеше по всички вестници, а беше избутана на 17-та страница в няколко изречения? Това ли наричаш медиен интерес? Защо никой не чу, че Еван Чандлър се е опитал да убие Джордан преди няколко години, с щанга за фитнес и някаква бухалка? Тези две истории нямаше ли да им докарат огромни печалби?

- Мисля че основната причина, поради която новината за смъртта на Еван Чандлър не беше широко разпространена е това, че никой не знаеше нищо за него. Повечето големи медийни източници отразиха историята, но всички статии съдържаха абсолютно еднаква информация, защото за него се знае съвсем малко.

Единственият по-подробен репортаж, който срещнах, беше абсолютно неточен от фактологична гледна точка, публикуван в Daily Mail, и аз подадох жалба до Комисията за журналистическа етика за нарушаване на седем точки от Кодекса, в това число явните препратки към Джаксън като „педофил”. Изобщо не се изненадах, че сметнаха жалбата ми за неоснователна. Те очевидно не се интересуват, когато вестниците необосновано обвиняват невинен чернокож в педофилия.

Но ако Daily Mail бяха нарекли Пол Макартни „педофил”, смятам че Комисията вероятно щеше да вземе отношение по въпроса.

Тази история, относно опита на Еван да убие сина си, не пасваше на медийната рамка. Тя обрисуваше Еван като жесток и тъмен образ и щеше да остави внушението, че връзката между двамата не е здрава и сплотена, и щеше да разпали мнението, че Джорди е ненанавиждал баща си за това, че явно го е принудил да лъже през 1993. Тази история за Еван, който се е опитал да убие Джорди с щанга – тя разруши мита за любящия баща, който просто търси справедливост за сина си.

Моментът, в който се случи това, беше крайно неподходящ за медиите, тъй като съвпадна с края на процеса срещу Джаксън през 2005, по време на който повечето медии масово изкривяваха показанията и фактите, за да обрисуват Джаксън като виновен. Техният пръв обвинител се дискредитира (отново) и това не се връзваше особено с картинката, която те се опитваха да нарисуват.

?: Да завършим с нещо по-приятно, какви са личните ти фаворити в творчеството на Майкъл Джексън? (песни, клипове, моменти от живота му и т.н.)

- Любимите ми солоалбуми са Off The Wall и Thriller, но слагам на едно ниво с тях и албумите на „Jacksons” Destiny и Triumph. Майкъл всъщност има много по-голям творчески принос за Destiny и Triumph отколкото за Off The Wall и Thriller и аз смятам, че тези албуми са също толкова добри. В тях Джаксън истински процъфтява като автор на текстове и композитор. По-късните му неща са твърде кърпени за мен – твърде обработени.

По отношение на изпълненията на живо, харесвам всичко от Destiny Tour до Bad Tour.
Bad Tour е безспорно върхът в соловата кариера на Джаксън. Това, което той направи в това турне, успешно обединява спектакъла, който човек очаква от един поп концерт, с музикалната класа на концерт на Джеймс Браун. Така че получаваш цялата жива музика и вокали, но заедно с тях получаваш и великолепни костюми, великолепна хореография, танци и всичко останало.

На следващите турнета фокусът сякаш се премести от музиката към спектакъла, на сцената се появиха танкове, от покрива се спускаха ангели – но липсваха вокалите на живо. Аз предпочиам пеенето на живо пред танка на сцената. Дори не би ми хрумнало да си купя билет, ако съм знаел, че ще се пее на плейбек.
Трите ми любими видеоклипа са Тhriller, Smooth Criminal и Remember The Time.