http://www.michaeljackson.com/hk/node/303405#comment-770347
"Здравейте!
Аз съм едно от момичетата, качили се на сцената при Майкъл в далечната 1993 г. Ще пропусна подробностите за това как се сдобих с билети, как отидох на стадиона и каква беше атмосферата … това не е толкова интересно и избледнява пред истински важния момент. Моментът, в който той протегна ръка към мен и аз се озовах на сцената. Все едно всички останали изчезнаха, сякаш аз и Майкъл бяхме единствените живи хора не само на това място, но и на цялото земно кълбо. Тогава бях на 21 и не може да се каже, че чувствата ми към него са били несериозно тийнейджърско увлечение. Аз бях една млада жена, която знаеше точно какво чувства и мога да кажа, че бях дълбоко влюбена в него. Обичах го толкова силно и страстно, толкова нежно и чисто. По мое мнение той беше, и все още е, най-красивото човешко същество на света, не само на външен вид, но и отвътре. Бях толкова влюбена в него, че ми липсваше дори без да го познавам и мечтаех (или сънувах) за целувката и докосването му все едно съм ги изпитвала на живо. Но … аз наистина го целувах, и галех, и прегръщах толкова много пъти в мислите си. И може би именно затова, когато ми се случи наистина, усещането ми се стори толкова познато.
Когато пое ръката ми в своята през онази вечер на сцената, всичките ми емоции, трепети и страхове изчезнаха и единственото, което чувствах, бе топлина и спокойствие. Почувствах се така, сякаш най-после съм открила мястото си на тази земя, сякаш се прибирах у дома след много дълго пътуване. Усещах, че мястото ми е точно там – до него, уловила ръката му. Никога не забравих и най-дребните детайли от няколкото минути, прекарани с него. Все още усещам мекотата на кожата му. От момента, в който той пое ръката ми до мига, в който се озовах в най-топлата прегръдка на света, ми се стори най-дългата секунда през целия ми живот. Беше като в забавен кадър, имах време да видя всичките му черти до най-дребните детайли, видях собственото си отражение в кристалната яснота на очите му, видях как вдишваше и издишваше въздух, видях ситните капчици пот по челото му. Боже мой, той беше просто съвършен. Самият миг беше съвършен. Чувствах се като част от картина, чувствах, че имам цялото време на света, за да гледам в очите му и да откривам всичко онова, което е скрито там.
Но силата на прегръдката му сякаш ме пробуди, започнах да чувам гласа му, докато ме прегръщаше. Пееше в ухото ми, но аз на практика не чувах думите. Чувах единствено ангелския му глас и си спомням, че бях насочила цялото си внимание към топлината на дъха му, който галеше ухото и бузата ми. После притиснах лицето си до неговото, защото изпитах нужда да почувствам кожата му и … о, тя беше толкова мека и топла, а косата му галеше лицето ми. Зарових нос в шията му и цял живот ще си спомням аромата на кожата му. Никога повече не усетих подобно ухание – нито на парфюм, нито на нечия друга кожа. Години наред обикалях много магазини за парфюми, опитвайки се да открия онзи аромат, но така и не успях. Нали казват, че парфюмите ухаят различно върху различните хора – в зависимост от кожата и температурата на тялото. За мен това беше уханието на Рая.
Предполагам се сещате, че гледах видеозаписа от излизането ми на сцената хиляди пъти. Видях, че съм се поклащала като в танц и съм се усмихвала през сълзи, но ще ви кажа съвсем откровено, че нямам никакъв спомен да съм се движила. Изобщо. За мен онзи момент е напълно застинал, изпълнен с тишина и романтика и много, много нежност. Чувствах се така, сякаш сме двама любовници, които току-що са се любили и просто си лежат в леглото, прегръщат се и се гледат в очите.
Целунах Майкъл по бузата и по ръката, докато галеше лицето ми, целунах и шията му. Абсолютно убедена съм, че целуването на мъж по шията е нещо много интимно и секси и цялата треперех. Мога да се закълна, че и той също. И точно в този момент полудях и се опитах да го целуна по устните и независимо от това дали другите ми вярват или не, ние наистина се целунахме. Целувката ми го изненада и отначало той нежно се опита да ме отблъсне, но аз го прегърнах и го погледнах през сълзи в очите. Той също ме погледна и точно тогава отвърна на целувката ми с толкова много любов.
Никога няма да забравя колко меки бяха устните му, но някак хладни или може би са ми се сторили хладни в сравнение с горещия му дъх. Той пое с уста долната ми устна и лекичко я гризна и останахме така няколко секунди, с долепени устни и аз прожепнах: „Обичам те, Майкъл!”, а той прошепна в ухото ми „Аз те обичам повече”, но сложи ударението на „те” (you), сякаш искаше ми даде да разбера, че наистина чувства това, което казва, че наистина изпитва това чувство към мен, а не го казва просто като клише. После ме притисна много силно към себе си в продължение на няколко секунди, аз също го прегърнах. Усещах, че никой от двама ни не иска да пуска другия. Но тогава дойде охраната и ме издърпаха. Мога да се закълна, че той не го е искал, не е викал охраната, нямаше как да им даде знак, защото и двете му ръце ме прегръщаха и ме гледаше право в очите, така че не би могъл да им намигне или нещо такова.
Според мен някой зад кулисите е забелязал, че Майкъл е изгубил представа за времето и че този момент продължава твърде дълго, затова за изпратили охраната. Помня, че когато бодигардът ме хвана, аз се притиснах здраво към Майкъл и той направи същото и вместо да ме отблъсна, ме прегърна още по-силно. В този миг осъзнах, че независимо какво ще се случи оттук нататък, без значение какво мислят хората, аз и Майкъл наистина преживяхме момент на споделена интимност там, на сцената, и бяхме влюбени пред очите на хиляди хора.
След като се върнах на мястото си в публиката, настана истинска лудница, всички искаха да ме пипнат, дърпаха ме напред-назад, задаваха ми всякакви въпроси, една не разкъсаха дрехите ми, истинска лудост, но на мен ми беше все едно. Не обръщах никакво внимание дори на приятелите си. Гледах единствено Майкъл, търсех погледа му и – повярвайте ми – открих го. Гледаше ме в публиката, докато довършваше песента си. Погледите ни се срещнаха и това беше едно вълшебно преживяване. От очите ми капеха сълзи, а неговите също бяха насълзени. Усещах такава болка, сякаш сърцето ми беше разкъсано на малки парченца, все едно се бях разделила с любимия си след седемгодишна връзка. А всъщност бях прекарала едва три минути в прегръдките му. Изпитвах огромна болка, защото осъзнавах, че това е невъзможна любов. Тези три минути бяха най-силното преживяване за мен през целия ми живот и до ден днешен, но историята свърши дотам. Знам, че и той е изпитал същото, но той беше Бог, а аз – простосмъртна и не ни беше писано да сме заедно.
Той довърши песента (по ирония на съдбата – „Тя напусна живота ми” She’s out of my life”) в сълзи, остана на сцената още няколко секунди, вперил поглед в мен и после изчезна. Върна се след няколко минути и продължи концерта. Останах до края, разбира се, но вече не можех да се наслаждавам на изпълненията. Изпитвах огромна болка.
В дните след концерта споделих с няколко мои приятели всичко това, което пиша в момента, но никой не ми вярваше и никой не ме разбираше. Мислеха, че си измислям за целувката, казваха, че съм закривала лицата ни с длани, за да създам илюзията, че сме се целували, че той правел това по сценарий и вероятно е имал таен знак, с който е известил охраната кога да дойдат, че сълзите в края на песента също били по сценарий. Просто изпълнявал роля, защото освен добър певец, той е и добър актьор. Смятаха, че само ми се е сторило, че ме е гледал от сцената и т.н. Не ги обвинявах, че не ми вярват, но просто спрях да разказвам тази история на когото и да било. Когато някой ме питаше, казвах само, че е било страхотно, че се чувствам късметлийка, че той е бил много мил с мен и толкова. Запазих този момент само за себе си, защото смятах, че така е трябвало да бъде – един личен момент между мен и него.
Обичала съм го дълбоко цял живот и ще го обичам докато затворя очи завинаги. И все пак, нека ви припомня, не казвам, че го обичам като спомен, като идол или като краля на попа … Обичам го силно като мой любим, липсва ми през всяка секунда от живота ми, тревожила съм се за него, когато е бил болен, страдала съм за него, когато е имал проблеми, ревнувах го, когато се ожени, бях щастлива, когато децата му се родиха, плакала съм и съм се смяла с него … а сега, когато го няма, съм съсипана от мъка. Не мога да спя, не мога да ям, не мога да спра да плача, не мога да спра да се обвинявам – себе си и всички останали – че не направихме нищо, за да му помогнем. Приех го за даденост, в онзи момент на сцената, когато се погледнахме в очите, си позволих да вярвам, че той е Бог и няма смисъл да му пиша писмо или да се опитвам да се срещна с него отново. И сега толкова много съжалявам, може би е било възможно да му помогна, може би е искал да знае, че е обичан и че не е сам.
Вече съм на 38 и съм омъжена. И макар че не съм го казвала на съпруга си, той знае, че никога не съм го обичала така, както обичам Майкъл. Няма да се случи и в бъдеще. Виждал ме е много пъти как гледам записа от концерта и плача. Но той знае, че обичам и него, че ценя брака ни и семейството ни и дори не се подразни, когато кръстих сина ни Майкъл. Малкият Майкъл е вече на 10 и знае, разбира се, че е кръстен на великия Майкъл Джексън. Отделих достатъчно внимание да го запозная с постиженията му и сега той също го обича. Слуша музиката му, гледа видеоклиповете му и винаги говори за него с огромно възхищение. Разказах му за живота на Майкъл, за състрадателната му душа, за благотворителната му дейност, за любовта му към хората, животните и природата, за това как обръща и другата си буза към онези, които го нараняват и никога не е търсил отмъщение. Уча сина си да бъде добър, грижовен, обичлив и щедър човек. И вярвам, че това ще накара Майкъл да се усмихне от небето, където е в момента.
Не ми беше лесно да ви разкажа тази история, но минаха цели 16 години откакто я разказах за последно и сега, когато него вече го няма, изпитах нужда да я споделя още веднъж. Чувствам спокойствие при мисълта, че двамата преживяхме един безценен момент, който грижливо пазя в себе си. Знам, че той е изпитал същото и също като мен е запазил този спомен. Обичала съм го цял живот и винаги ще го обичам. Вярвам, че дори и за няколко минути, той също ме обичаше.
Благодаря ви, че ми дадохте възможност да разкажа, и нека Бог благослови нежната му душа! Обичам те, Майкъл, завинаги!"
Аз съм едно от момичетата, качили се на сцената при Майкъл в далечната 1993 г. Ще пропусна подробностите за това как се сдобих с билети, как отидох на стадиона и каква беше атмосферата … това не е толкова интересно и избледнява пред истински важния момент. Моментът, в който той протегна ръка към мен и аз се озовах на сцената. Все едно всички останали изчезнаха, сякаш аз и Майкъл бяхме единствените живи хора не само на това място, но и на цялото земно кълбо. Тогава бях на 21 и не може да се каже, че чувствата ми към него са били несериозно тийнейджърско увлечение. Аз бях една млада жена, която знаеше точно какво чувства и мога да кажа, че бях дълбоко влюбена в него. Обичах го толкова силно и страстно, толкова нежно и чисто. По мое мнение той беше, и все още е, най-красивото човешко същество на света, не само на външен вид, но и отвътре. Бях толкова влюбена в него, че ми липсваше дори без да го познавам и мечтаех (или сънувах) за целувката и докосването му все едно съм ги изпитвала на живо. Но … аз наистина го целувах, и галех, и прегръщах толкова много пъти в мислите си. И може би именно затова, когато ми се случи наистина, усещането ми се стори толкова познато.
Когато пое ръката ми в своята през онази вечер на сцената, всичките ми емоции, трепети и страхове изчезнаха и единственото, което чувствах, бе топлина и спокойствие. Почувствах се така, сякаш най-после съм открила мястото си на тази земя, сякаш се прибирах у дома след много дълго пътуване. Усещах, че мястото ми е точно там – до него, уловила ръката му. Никога не забравих и най-дребните детайли от няколкото минути, прекарани с него. Все още усещам мекотата на кожата му. От момента, в който той пое ръката ми до мига, в който се озовах в най-топлата прегръдка на света, ми се стори най-дългата секунда през целия ми живот. Беше като в забавен кадър, имах време да видя всичките му черти до най-дребните детайли, видях собственото си отражение в кристалната яснота на очите му, видях как вдишваше и издишваше въздух, видях ситните капчици пот по челото му. Боже мой, той беше просто съвършен. Самият миг беше съвършен. Чувствах се като част от картина, чувствах, че имам цялото време на света, за да гледам в очите му и да откривам всичко онова, което е скрито там.
Но силата на прегръдката му сякаш ме пробуди, започнах да чувам гласа му, докато ме прегръщаше. Пееше в ухото ми, но аз на практика не чувах думите. Чувах единствено ангелския му глас и си спомням, че бях насочила цялото си внимание към топлината на дъха му, който галеше ухото и бузата ми. После притиснах лицето си до неговото, защото изпитах нужда да почувствам кожата му и … о, тя беше толкова мека и топла, а косата му галеше лицето ми. Зарових нос в шията му и цял живот ще си спомням аромата на кожата му. Никога повече не усетих подобно ухание – нито на парфюм, нито на нечия друга кожа. Години наред обикалях много магазини за парфюми, опитвайки се да открия онзи аромат, но така и не успях. Нали казват, че парфюмите ухаят различно върху различните хора – в зависимост от кожата и температурата на тялото. За мен това беше уханието на Рая.
Предполагам се сещате, че гледах видеозаписа от излизането ми на сцената хиляди пъти. Видях, че съм се поклащала като в танц и съм се усмихвала през сълзи, но ще ви кажа съвсем откровено, че нямам никакъв спомен да съм се движила. Изобщо. За мен онзи момент е напълно застинал, изпълнен с тишина и романтика и много, много нежност. Чувствах се така, сякаш сме двама любовници, които току-що са се любили и просто си лежат в леглото, прегръщат се и се гледат в очите.
Целунах Майкъл по бузата и по ръката, докато галеше лицето ми, целунах и шията му. Абсолютно убедена съм, че целуването на мъж по шията е нещо много интимно и секси и цялата треперех. Мога да се закълна, че и той също. И точно в този момент полудях и се опитах да го целуна по устните и независимо от това дали другите ми вярват или не, ние наистина се целунахме. Целувката ми го изненада и отначало той нежно се опита да ме отблъсне, но аз го прегърнах и го погледнах през сълзи в очите. Той също ме погледна и точно тогава отвърна на целувката ми с толкова много любов.
Никога няма да забравя колко меки бяха устните му, но някак хладни или може би са ми се сторили хладни в сравнение с горещия му дъх. Той пое с уста долната ми устна и лекичко я гризна и останахме така няколко секунди, с долепени устни и аз прожепнах: „Обичам те, Майкъл!”, а той прошепна в ухото ми „Аз те обичам повече”, но сложи ударението на „те” (you), сякаш искаше ми даде да разбера, че наистина чувства това, което казва, че наистина изпитва това чувство към мен, а не го казва просто като клише. После ме притисна много силно към себе си в продължение на няколко секунди, аз също го прегърнах. Усещах, че никой от двама ни не иска да пуска другия. Но тогава дойде охраната и ме издърпаха. Мога да се закълна, че той не го е искал, не е викал охраната, нямаше как да им даде знак, защото и двете му ръце ме прегръщаха и ме гледаше право в очите, така че не би могъл да им намигне или нещо такова.
Според мен някой зад кулисите е забелязал, че Майкъл е изгубил представа за времето и че този момент продължава твърде дълго, затова за изпратили охраната. Помня, че когато бодигардът ме хвана, аз се притиснах здраво към Майкъл и той направи същото и вместо да ме отблъсна, ме прегърна още по-силно. В този миг осъзнах, че независимо какво ще се случи оттук нататък, без значение какво мислят хората, аз и Майкъл наистина преживяхме момент на споделена интимност там, на сцената, и бяхме влюбени пред очите на хиляди хора.
След като се върнах на мястото си в публиката, настана истинска лудница, всички искаха да ме пипнат, дърпаха ме напред-назад, задаваха ми всякакви въпроси, една не разкъсаха дрехите ми, истинска лудост, но на мен ми беше все едно. Не обръщах никакво внимание дори на приятелите си. Гледах единствено Майкъл, търсех погледа му и – повярвайте ми – открих го. Гледаше ме в публиката, докато довършваше песента си. Погледите ни се срещнаха и това беше едно вълшебно преживяване. От очите ми капеха сълзи, а неговите също бяха насълзени. Усещах такава болка, сякаш сърцето ми беше разкъсано на малки парченца, все едно се бях разделила с любимия си след седемгодишна връзка. А всъщност бях прекарала едва три минути в прегръдките му. Изпитвах огромна болка, защото осъзнавах, че това е невъзможна любов. Тези три минути бяха най-силното преживяване за мен през целия ми живот и до ден днешен, но историята свърши дотам. Знам, че и той е изпитал същото, но той беше Бог, а аз – простосмъртна и не ни беше писано да сме заедно.
Той довърши песента (по ирония на съдбата – „Тя напусна живота ми” She’s out of my life”) в сълзи, остана на сцената още няколко секунди, вперил поглед в мен и после изчезна. Върна се след няколко минути и продължи концерта. Останах до края, разбира се, но вече не можех да се наслаждавам на изпълненията. Изпитвах огромна болка.
В дните след концерта споделих с няколко мои приятели всичко това, което пиша в момента, но никой не ми вярваше и никой не ме разбираше. Мислеха, че си измислям за целувката, казваха, че съм закривала лицата ни с длани, за да създам илюзията, че сме се целували, че той правел това по сценарий и вероятно е имал таен знак, с който е известил охраната кога да дойдат, че сълзите в края на песента също били по сценарий. Просто изпълнявал роля, защото освен добър певец, той е и добър актьор. Смятаха, че само ми се е сторило, че ме е гледал от сцената и т.н. Не ги обвинявах, че не ми вярват, но просто спрях да разказвам тази история на когото и да било. Когато някой ме питаше, казвах само, че е било страхотно, че се чувствам късметлийка, че той е бил много мил с мен и толкова. Запазих този момент само за себе си, защото смятах, че така е трябвало да бъде – един личен момент между мен и него.
Обичала съм го дълбоко цял живот и ще го обичам докато затворя очи завинаги. И все пак, нека ви припомня, не казвам, че го обичам като спомен, като идол или като краля на попа … Обичам го силно като мой любим, липсва ми през всяка секунда от живота ми, тревожила съм се за него, когато е бил болен, страдала съм за него, когато е имал проблеми, ревнувах го, когато се ожени, бях щастлива, когато децата му се родиха, плакала съм и съм се смяла с него … а сега, когато го няма, съм съсипана от мъка. Не мога да спя, не мога да ям, не мога да спра да плача, не мога да спра да се обвинявам – себе си и всички останали – че не направихме нищо, за да му помогнем. Приех го за даденост, в онзи момент на сцената, когато се погледнахме в очите, си позволих да вярвам, че той е Бог и няма смисъл да му пиша писмо или да се опитвам да се срещна с него отново. И сега толкова много съжалявам, може би е било възможно да му помогна, може би е искал да знае, че е обичан и че не е сам.
Вече съм на 38 и съм омъжена. И макар че не съм го казвала на съпруга си, той знае, че никога не съм го обичала така, както обичам Майкъл. Няма да се случи и в бъдеще. Виждал ме е много пъти как гледам записа от концерта и плача. Но той знае, че обичам и него, че ценя брака ни и семейството ни и дори не се подразни, когато кръстих сина ни Майкъл. Малкият Майкъл е вече на 10 и знае, разбира се, че е кръстен на великия Майкъл Джексън. Отделих достатъчно внимание да го запозная с постиженията му и сега той също го обича. Слуша музиката му, гледа видеоклиповете му и винаги говори за него с огромно възхищение. Разказах му за живота на Майкъл, за състрадателната му душа, за благотворителната му дейност, за любовта му към хората, животните и природата, за това как обръща и другата си буза към онези, които го нараняват и никога не е търсил отмъщение. Уча сина си да бъде добър, грижовен, обичлив и щедър човек. И вярвам, че това ще накара Майкъл да се усмихне от небето, където е в момента.
Не ми беше лесно да ви разкажа тази история, но минаха цели 16 години откакто я разказах за последно и сега, когато него вече го няма, изпитах нужда да я споделя още веднъж. Чувствам спокойствие при мисълта, че двамата преживяхме един безценен момент, който грижливо пазя в себе си. Знам, че той е изпитал същото и също като мен е запазил този спомен. Обичала съм го цял живот и винаги ще го обичам. Вярвам, че дори и за няколко минути, той също ме обичаше.
Благодаря ви, че ми дадохте възможност да разкажа, и нека Бог благослови нежната му душа! Обичам те, Майкъл, завинаги!"
