вторник, 7 декември 2010 г.

Истински ли е Майкъл в Michael (2010): Joe Vogel за новия албум на Краля на Попа





Is Michael Really Michael? A Review of the King of Pop's New Album
Author of three books
Posted: December 6, 2010 01:17 AM 
 
Миналият петък изслушах многоочаквания посмъртен албум Michael (Epic), който ще се появи на пазара в САЩ на 14 декември. Вълнуваха ме много въпроси, не само за самата музика, но и за процеса на създаването му. Как са били избрани песните? До каква степен са били променени и украсени? И какъв е крайният резултат?

Посмъртните продукти са пословично деликатна работа. В общи линии има два философски подхода: 1) представяш материала така, както е бил оставен, или: 2) опитваш се да завършиш визията на артиста на базата на инструкции и/или интуиция. И в двата случая предизвикателствата и усложненията са неизбежни.

За документалния филм This Is It Наследственият фонд на Майкъл Джаксън избира първия подход. Публиката по цял свят стана свидетел на суровите репетиции от онова, което щеше да се превърне в един безпрецедентен концертен спектакъл. Тогава някои протестираха, че Джаксън не би искал хората да видят нещо по-различно от окончателния, завършен резултат. Той беше перфекционист, който се раздаваше докрай в работата си; в документалните кадри обаче той често пази гласа си, маркира танцовите си стъпки и поправя грешки. Но в същото време има нещо, което безспорно приковава вниманието към артиста по време на работа. Трагично е, разбира се, че пълната му визия за този проект така и успя да се осъществи. Но за много от зрителите филмът придаде човешки облик на певеца, а в същото време извади на показ и невероятния му талант.

При този пръв посмъртен албум обаче е бил избран различен подход. Всички песни бяха завършени през последната една година от различни сътрудници в проекта: от Теди Райли и Neff-U, до Джон Маклейн (един от изпълнителите на завещанието и надзорник на Наследствения фонд). Майкъл, както твърдят от фонда, е оставил „пътна карта” след себе си и те се чувствали длъжни да довършат започнатото от него. Рисковано решение, което предизвика бурни враждебни реакции сред много от верните почитатели на Майкъл. До подобна полемика се стигна и през 1995, когато Пол, Джордж и Ринго „довършиха” две песни на Джон Ленън ("Free as a Bird" и "Real Love") под знаменателя на Бийтълс. За някои почитатели те никога не биха могли да бъдат „автентични” Бийтълс песни без пълното участие на Ленън. По същата логика, без значение колко мащабно е било участието на Ейкън, Лени Кравиц и останалите в работата им с Джаксън, биха ли могли те някога да усетят напълно онова, което Майкъл би искал във връзка с дадена песен?

В определени случаи Джаксън действително е оставял конкретни бележки и специфични инструкции. Освен това на запознатите с неговия артистичен процес им е добре известно, че той често се е връщал към песни от предишни албумни сесии и ги е преработвал. Версии на "Blood on the Dance Floor", "They Don't Care About Us" и "Earth Song" например първоначално са били записани при подготовката на албума Dangerous, но Джаксън е продължавал да чопли всяка една от тях години наред, преди да ги почувства напълно готови. Песен на Майкъл Джаксън никога не се е считала за окончателно завършена, ако не е влязла  в официално издаден студиен албум.

В основни линии точно това са се опитали да направят сътрудниците му с албума Michael. Искали са да направят тези песни колкото се може по-жизнени и съвременни, с убеждението, че такова би било и желанието на Джаксън. Разбира се, в крайна сметка – тъй като никой от тях не е Майкъл Джаксън – най-доброто, което са могли да постигнат, е нещо приблизително. Следователно албумът е едно хибридно творение. На моменти го чувстваш много истински и много близък до онова, което самият Майкъл би направил, но има и моменти, в които усещането е по-скоро като за почит към паметта му, нещо подобно на ремиксите за Thriller 25.

Голяма част от това вероятно изобщо няма да направи впечатление на средностатистическия слушател, който просто ще чуе музиката и ще прецени дали я харесва или не.
Но тъй като Майкъл Джаксън е един от най-големите творци през последния половин век, въпросът до каква степен е редно да се променят творбите, които той е оставил след себе си, е много сериозен. Колкото и възхитително да звучи новата версия на "Behind the Mask" например, това не е версията, по която Майкъл за последно е работил в началото на 1980-те. И ако не за друго, то поне за да се документира историята, би било ценно да се издадат и оригиналите/демо-версиите (може би като бонус парчета или допълнителен албум), дори да не са довършени или осъвременени.

След това предисловие продължавам с анализа на самия албум, който, като цяло, наистина е много вълнуващ и приятен за слушане. Действително, след цялата полемика около автентичността му, при прослушването му песен по песен безспорно се усеща присъствието на Джаксън. Неговите навици, неговите мании и идеи, неговата музикална гъвкавост и неговият гений са непрекъснато на показ.

Кой друг би могъл да направи толкова плавен преход от социален химн до горещ танцувален хит, от хип-хоп до космически рок, от винтидж фънк до трогателна фолк-балада? Кой друг,освен Майкъл Джаксън, би редувал нежна любовна песен с остра критика към медиите? Или оптимистична госпел мелодия със свирепа полемика за уродливостта на холивудската култура?

Това, в крайна сметка, е най-важното качество на албума Michael: той дава усещане за Майкъл.
Трябва да се признае заслугата на Наследствения фонд и на Sony за запазването на голяма част от типичния за Майкъл еклектизъм и провокативност, въпреки че те спокойно можеха да предпочетат и по-традиционна подредба. (При целия шум около "Breaking News," аз я приемам като едно доста смело изявление от тяхна страна, предвид лирическата мишена на песента).

Албумът съдържа и няколко много приятни, естествени нюанса, в това число изключително динамичен бийтбокс на Джаксън (представен най-силно в "Hollywood Tonight"), и автентично телефонно съобщение в началото на "(I Like) The Way You Love Me," в което Джаксън обяснява композицията на песента на своя дългогодишен сътрудник Brad Buxer. Идеята на тези примери е да покажат, че Майкъл – артистът и човекът – не е погълнат от „свръх-продуциране”, както някои се опасяваха. Въпреки всички ограничения около албума, той ни потапя – от първата строфа ("This life don't last forever...") до последната ("I guess I learned my lesson much too soon") – в една много интимна, автентична и човешка атмосфера.

Моят разбор на албума, песен по песен:

Hold My Hand

Простичка, но силна любовна песен, превърната в социален химн. Тъй като вече изразих мнението си за нея, просто посочвам линка: http://kalinushka.blogspot.com/2010/11/joe-vogel-hold-my-hand-michael-jackson.html
Всъщност съм искрено изненадан от слабия й напредък в американските класации, но това може би ще се промени след премиерата на видеоклипа и с приближаването на празниците.

Hollywood Tonight

Една от върховите точки в албума, определено. Песента започва с грабващ вниманието готически църковен хор, преди да се трансформира в енергично танцувално парче. Не съм особено впечатлен от речитативните части (изпълнени от племенника Taryll Jackson), но очевидно е имало места, които Майкъл все още не е бил запълнил. Песента представя Майкъл с един значително по-дълбок глас, и завършва със свирукане във военен стил. И както показа и Ellen в шоуто си миналата седмица, парчето ще вдигне хората на крака и ще ги накара да танцуват.



 

Keep Your Head Up
 

Разказва живота на една обикновена жена, „търсеща надеждата в празните обещания”. Песента се вписва добре в настоящия икономически климат и най-вероятно ще допадне на много слушатели. „Задната” част на песента предлага класическо MJ кресчендо, заедно с госпел хор, който дава на жената оптимизма и комуналната сила, които са й нужни, за да продължи напред. (Почитателите ще са доволни, че импровизациите от "Earth Song", които се чуват в изтеклата версия на песента, са премахнати).
 

(I Like) The Way You Love Me
 

Великолепен нов материал, продуциран от Neff-U, сериозно обсъждан и обработван заедно с Майкъл в Лос Анджелис (оригиналното демо излезе в Michael Jackson: The Ultimate Collection 'boxed set' през 2004). Новата версия запазва цялото очарование на оригинала, с добавка от свежи елементи като нови струнни, пиано, бас и вокални ефекти.
 

Monster
 

Едно гневно-ритмично парче с (вероятно) по-силно въздействие от която и да било друга песен в албума. Представя рап-соло от 50 Cent, китарно участие от Орианти и великолепно продуциране от Теди Райли. Докато Джаксън издига огледало пред обществото и ни моли да видим изкривеното изображение в него, в съзнанието ми неволно изплува ужасяваща картина – папараци навират камерите си в линейката, която го отвежда към болницата. "Everywhere you seem to turn there's a monster"(накъдето и да се обърнеш, виждаш чудовище), пее той. "Paparazzi got you scared like a monster."(папараците те плашат като чудовище). Някои критици продължават да заклеймяват подобни песни като „празнодумни” и „параноични”, но тази тук представлява тънка социална критика за онези, които умеят да виждат отвъд повърхността. Тя има всички предпоставки да се превърне в хит-сингъл.
 

Best of Joy
 

Приятна, спокойна балада в средно темпо; фалцетът на Джаксън звучи леко и без усилие - както винаги, - докато пее обещания към любимия човек. Записана в Лос Анджелис през 2009, това е една от последните му песни, а гласът му е все така фантастичен.
 

Breaking News
 

Тази песен по всяка вероятност ще остане вовеки свързана с полемиките около автентичността на вокалите. Но въпреки бурните враждебни реакции, по съдържание тя е класическа MJ песен, следваща традицията на анти-медийни парчета като "Leave Me Alone", "Tabloid Junkie” и "Privacy”. Честото повтаряне на "Michael Jackson” подчертава начина, по който е било употребявано името му – то просто е един фразеологизъм, „Бугимен”, медийно творение, от което истинският Майкъл се разграничава. Пресиленият начин, по който се изговаря името, осмива медиите, които го експлоатират за своя изгода, търсейки сензация. И въпреки че силата и чистотата на вокалите очевидно е под нивото на неговите стандарти, песента сама по себе си е доста добра. Хармоничният припев е приятен и лесно запомнящ се. Теди Райли е успял да й придаде модерен, но достоверен облик. Човек лесно може да си я представи като outtake от записите за Dangerous или HIStory.
 

(I Can't Make It) Another Day
 

Първоначално записана от Джаксън и Лени Кравиц през 1999 г. в легендарното звукозаписно студио „Marvin's Room”, песента притежава майкълско владение на космическа сила над груб, индустриален фънк бийт и извисен припев. Новата версия обаче звучи по-скоро като tribute на Кравиц към Джаксън, отколкото като MJ песен. В оригинала вокалите на Джаксън не са толкова заглушени от барабаните и китарата, и му позволяват да разкрие докрай мистерията и великолепието на текста. Преработената версия не е много по-различна, но намесата е достатъчна, за да промени усещането за песента. Тя е все така страхотна, но по един нов начин в сравнение с оригиналната.
 



Behind the Mask
 

"Behind the Mask" е била предвидена за албума Thriller, но е отпаднала заради спорове около съавторството й. Greg Phillinganes (клавирист в екипа на Джаксън) записва неин кавър, а по-късно и Ерик Клептън. Ако Джаксън я бе издал през 1982, необичайната адаптация на Yellow Magic Orchestra най-вероятно щеше да се превърне в голям хит. Изпълнителят на завещанието Джон Маклейн прави умела преработка на новата версия, придавайки й едновременно както съвременно, така и ретро звучене. Това безспорно е една от най-хубавите песни в албума. И все пак, вероятно много от почитателите биха били щастливи да чуят онези класически ноти и продукцията на оригиналното демо от 80-те. Осъвременяването на песента действително я превръща в добро попадение за албума, макар че не е ясно дали самият Джаксън изобщо е имал намерение да го прави.
 

Much Too Soon
 

Великолепен избор за завършек на албума. "Much Too Soon" излага на показ способностите на Майкъл като певец и композитор на песни, придавайки им величествен резултат. Песента е изящен израз на загуба и копнеж, и застава рамо до рамо до някои от най-добрите фолк-балади на The Carpenters и The Beatles. Текстът звучи почти като поема от W.B. Yeats.
 

Песента е написана от Джаксън още през 1981 и е била обработвана многократно през годините. Вокалите за тази версия са били записани през 1994 в The Hit Factory по време на сесиите за албума HIStory. Първоначално е била миксирана и обработена от Bruce Swedien (тази версия изтече онлайн преди няколко седмици); версията за албума, в която има повече струнни и акордеон, е била допълнително продуцирана за Michael от Джон Маклейн.
 

В тази песен един тъжен и отчаян Джаксън, под нежния акомпанимент на акустична китара (дело на Tommy Emmanuel), пее за раздялата с любим човек, която е настъпила „твърде рано". Бриджът е соло на хармоника, което подчертава фолк-блус есенцията на песента, преди Джаксън да се завърне с финалния куплет, където заявява, че „никога няма да позволи на съдбата да контролира душата (му)”. Това е една красива, горчиво-сладка песен, идеален баланс между надеждата и скръбта, между самотата и желанието за помиряване. При целия суперзвезден ореол около Джаксън, "Much Too Soon" ни припомня, че зад медийния му образ стои едно нормално човешко същество.
 

Заключение:
 

Наречете го колаж, подобие или израз на почит. Или го наречете – както мнозина от сътрудниците на Майкъл направиха – „усилие на любовта”. Това чувство със сигурност грее от целия този албум. Да, очевидно е, че това не е точно албумът, който Майкъл Джаксън би създал. По ред причини много от песните, върху които той е работил през последните години от живота си, не са включени в траклиста (включително и онези с will.i.am). Освен това вокалите – особено на две от „песните на Касио” – не винаги отговарят на типичната сила и жизненост на Джаксън, поради което някои ги нарекоха „фалшиви”. Докато това не се докаже чрез съдебно-криминалистична експертиза или някакъв друг конкретен метод за анализ, тази теория на конспирацията няма тежест за мен – особено след като чух окончателната версия на албума през качествени тонколони. Но на моменти предприетите творчески своеволия наистина изглеждат съмнителни, или най-малкото – необясними. За пуристите (в това число слагам и себе си), би било чудесно, ако в добавка към настоящата версия на албума бъдат издадени и някои от песните така, както за последно са били чути от Майкъл – нещо подобно на удоволствието да видим „необработения” Майкъл в This Is It.
 

Но в крайна сметка ще завърша така: Michael съдържа нов материал, част от който е наистина впечатляващ. Едно от задълженията на Наследствения фонд е да направи така, че творчеството на Майкъл да достигне до нови поколения слушатели, и този албум има потенциала да го постигне. За своите десет песни това е един стегнат, разнообразен албум с полъх от 80-те – което освен това означава, че в хранилищата се пазят още много песни, които почитателите  могат да очакват с нетърпение. Междувременно, песни като "Hollywood Tonight", "Monster", "Behind the Mask" и "Much Too Soon" представляват отлично допълнение към един вече легендарен каталог.
 

© Joseph Vogel