събота, 10 юли 2010 г.

MTV Video Music Awards 2009 - Madonna's speech about Michael Jackson



MTV Video Music Awards 2009 - Madonna's speech about Michael Jackson

"Майкъл Джаксън е роден през август, 1958. Аз също. Майкъл Джаксън е израснал в покрайнините на Средния Запад. Аз също. Майкъл Джаксън има осем братя и сестри. Аз също. На 6 години Майкъл Джаксън вече е суперзвезда и вероятно най-обичаното дете на света. На 6 години аз загубих майка си. Мисля, че той е изтеглил късата клечка от жребия.

Аз никога не съм имала майка, но той никога не е имал детство. А когато нещо ти липсва, ставаш като обсебен от него. Прекарах детството си в търсене на „майки”, които да заместят моята; понякога успявах. Но как да преоткриеш детството си, когато през целия ти живот светът те гледа като под лупа?

Няма съмнение, че Майкъл Джаксън беше един от най-великите таланти на света … Че когато на крехките си 8 години запееше, успяваше да сграбчи сърцето ти с думите си като зрял възрастен. … Че начинът, по който танцуваше, бе комбинация от изяществото на Фред Астер и мощта от юмрука на Мохамед Али … Че музиката му притежаваше допълнителен слой от необяснима магия, която не просто събуждаше у хората желание да танцуват, а ги караше да вярват, че могат да летят, да се осмелят да мечтаят, да бъдат всичко, което поискат. Така правят героите. А Майкъл Джаксън беше герой.

Той пълнеше стадиони по цял свят, продаваше стотици милиони копия от албуми, вечеряше с премиери и президенти. В него се влюбваха момичета, в него се влюбваха момчета, всички искаха да танцуват като него. Изглеждаше неземен, като от друг свят, но в същото време беше и човешко същество. И като повечето изпълнители, беше срамежлив и много уязвим.

Не мога да кажа, че сме били големи приятели, но през 1991 реших, че искам да го опозная. Поканих го на вечеря. Казах: „Аз черпя, аз ще шофирам, ще бъдем само двамата.” Той се съгласи и пристигна вкъщи без охрана. Отидохме до ресторанта с моята кола. Беше тъмно, но той не сваляше слънчевите си очила. Казах: „Майкъл, чувствам се така, сякаш говоря на лимузина. Мислиш ли, че би могъл да свалиш очилата, за да видя очите ти?” Той замълча малко, после хвърли очилата през прозореца, погледна ме усмихнат, намигна ми и каза: „Сега виждаш ли ме? Така по-добре ли е?”

В този момент съзрях както уязвимостта му, така и чара му. По време на вечерята упорито се мъчех да го накарам да хапне пържени картофи, да пие вино, да си поръча десерт и да ругае – неща, които той като че ли никога не си позволяваше. По-късно отидохме вкъщи да гледаме филм. Седнахме на дивана като две малки деца и някъде по средата на филма ръката му се протегна и улови моята. Усетих, че му е нужно по-скоро приятелство, отколкото романтика и с радост му се подчиних. В онзи момент той не се чувстваше като суперзвезда, а като човешко същество. Излязохме заедно още няколко пъти и после, по една или друга причина, пътищата ни се разделиха. След това ловът на вещици започна отново и около Майкъл започнаха да никнат негативни истории една след друга. Усещах болката му. Знам какво е да вървиш по улицата и да се чувстваш така, сякаш целият свят се е обърнал срещу теб. Знам какво е да се чувстваш безпомощен и неспособен да се защитиш, защото крясъците на линчуващата тълпа са толкова силни и ти си убеден, че гласът ти никога няма да бъде чут.

Но аз имах детство. Имах възможност да правя грешки и да търся и откривам собствения си път в живота далеч от светлините на прожекторите. Когато чух, че Майкъл е починал, бях в Лондон; няколко дни преди началото на турнето ми. Майкъл трябваше да направи концерт на същото място една седмица след мен. Единственото нещо, за което можех да мисля тогава, беше че съм го изоставила. Че изпуснахме от поглед това великолепно създание, което преди време подпали света, и си позволихме да го загубим. Докато той се опитваше да създаде семейство и да възстанови кариерата си, всички ние бяхме заети да го осъждаме. Повечето от нас му обърнаха гръб.

В отчаян опит да задържа спомена за него, влязох в интернет да гледам стари негови клипове, в които танцува и пее по телевизията и на сцената и си казах „Боже мой, беше толкова уникален, толкова оригинален, толкова изключителен. Никога вече няма да има друг като него”. Той беше Крал. Но освен това беше и човешко същество … уви, ние всички също сме хора и понякога се налага да загубим нещо, преди да успеем истински да го оценим. Искам да завърша малко по-оптимистично и да кажа, че моите синове – на 9 и на 4 години – са обсебени от Майкъл Джаксън. Непрекъснато имитират лунната походка и се хващат за чатала. Изглежда че цяло едно ново поколение деца е открило гения му и го съживява отново. Надявам се, че където и да е Майкъл сега, се усмихва на всичко това.

Да, да, Майкъл Джаксън беше човешко същество, но по дяволите, той беше крал. Да живее Кралят!"


Няма коментари:

Публикуване на коментар