През 1993 Chris Apostle заема поста Vice President of Special Recording Projects на Sony Music Entertainment. Той става по-известен като дясната ръка на Томи Мотола и работи с редица изпълнители като Марая Кери, Дженифър Лопес, Марк Антъни и др.
През последните 20 години Apostle поддържа близки приятелски отношения с Cory Rooney, продуцент и автор на песни. През 1998 Mottola назначава Rooney в Epic на поста Vice President of A&R. VH1 нарича Rooney ‘най-добре пазената тайна в музикалната индустрия’. Той е писал и продуцирал за изпълнители като Jennifer Lopez, Mary J Blige, Destiny’s Child и много други. По време на престоя си в Epic, Cory се сприятелява и с Michael Jackson.
По време на работата си с Майкъл, Rooney се запознава отблизо с онази страна на Джаксън, която малцина са имали възможност да видят.
Chris Yandek: Cory, ти си имал възможността да работиш с Майкъл; написал си и си продуцирал някои песни заедно с него. Какви бяха отношенията ви?
Cory Rooney: Интересно, някой ми зададе същия въпрос онзи ден и аз казах: През почти целия си живот – личен и професионален – съм чакал да получа възможност да работя с Майкъл, да получа признание за таланта си от Майкъл. И когато най-после дойде моментът да влезем заедно в студиото, ние просто си говорихме в продължение на един месец; тогава научих много неща от него. Отделихме много малко време за правене на музика. Беше коренно различно преживяване от това, което очаквах.
CY: Нещо като разсейване от работата, за сметка на която сте си говорили за куп други неща?
CR: Да. После познанството ни бързо прерасна в приятелство и аз се чувствах по-скоро като вътрешния му човек в Сони, отколкото като негов музикален продуцент, защото по онова време той не усещаше да има съюзници в Сони или някой, който да е готов да застане на негова страна.
CY: Сериозно?
CR: Просто удивително! Аз бързо се превърнах в негов съюзник номер едно в компанията.
CY: А какво научи от него по времето, когато беше негов съюзник? Научи ли например кой е той? Защото отстрани изглеждаше, че около него винаги се навъртат хора, които се опитват да печелят на негов гръб и го карат да прави едно или друго. В един момент той като че ли нямаше контрол над собствения си живот, прав ли съм?
CR: Да. Усетил си го точно. Имам предвид, че беше на границата. Първото нещо, което започнах да научавам за него – той винаги се стремеше да угоди на другите. Толкова много се стараеше да достави удоволствие на другите, че имаше склонност твърде много да премисля нещата. Като например – албумът му е готов, аз го слушам и казвам: „Майкъл, това е невероятно!” А той: „Да, но не мисля, че е напълно готов.” Защото един милион хора стоят до ухото му и му казват различни неща в различни посоки. Той лесно се оставяше на хората да го водят в различни посоки и аз бях изумен от това.
CY: Крис, ти си бил основен играч в Sony Music Entertainment повече от десетилетие. Какви бяха взаимоотношенията ти с Майкъл и какво научи за него, докато той работеше със Сони?
Chris Apostle: Ами, за разлика от Кори, моите контакти с него бяха ограничени. Реалното време, което съм прекарал с него, е не повече от два дни. Той работеше по една песен заедно с Jay Z, а Jay Z вече беше сериозен играч в този бизнес. Спомням си, че влязох в студиото преди пристигането на Майкъл. Jay Z работеше по текста на своята част от песента и просто си спомням, че никога не съм го виждал толкова смирен. Беше леко нервен и развълнуван, че работи заедно с Майкъл Джаксън. Това остави трайно впечатление у мен.
Аз съм по-възрастен от Кори и израснах с музиката на Майкъл от самото начало на кариерата му. От „кухнята” на Сони научих, че болшинството от хората в управата, както спомена и Кори, му даваха насоки, идеи, какво трябва да прави, какво не трябва да прави, но онова, което често се пренебрегваше във връзка с Майкъл и неговата работа беше фактът, че той винаги работеше върху някаква музика. Чуваме/четем какви ли не неща за него, а ако гледаш някое интервю, примерно това с Мартин Башир, Мартин казва: „Е, хубаво е, че отново правиш музика”. И отговорът на Майкъл е изключително показателен: „Аз никога не съм спирал да правя музика”. Как смяташ, Кори? Той сигурно има поне двеста песни, които стоят в някое хранилище.
CY: Четох някаква статия онзи ден, в която се твърдеше, че той има около 200 неиздадени песни, които оставя на децата си и които в момента се оценяват на близо 60 милиона долара. Крис?
CR: Да, това е в стила на старото Мотаун поколение. Стиви Уондър има над 2000 песни, прибрани в сейф със същата цел. Така е. Майкъл винаги работеше върху някаква музика. Винаги ... винаги работеше върху музика. Той никога не беше напълно доволен от себе си.
CY: Коментарите, които той направи по адрес на Томи Мотола преди години; коментарът, че не е доволен от албума си, който излезе през 2001. В него са били вложени 30 милиона долара, но ти беше ли изненадан, когато той направи тези доста остри коментари по адрес на Томи Мотола?
CR: Не бях изненадан. Както споменах, той нямаше усещането, че има хора на своя страна в тази звукозаписна компания. В общи линии, не мисля, че хората в тази компания действително му показваха любовта и уважението, които той заслужаваше. Вярно, те може да са вложили 30 милиона долара в албума, но в същото време бизнес делата около този албум бяха организирани по такъв начин, че Майкъл просто не можеше да спечели, дори и да искаше. Разбирате ли?
CY: Да.
CR: Нещата бяха нагласени, те вдигнаха много високо летвата за този албум от гледна точка на погасяване на дълговете му и т.н. Губеща ситуация за Майкъл, при всички положения. Един вид размахаха морков насреща му и казаха – ОК, искаме да се хванеш на хорото, искаме да направиш нещата докрай. Искаме да продаваш албуми. Искаме да правиш турнета. Мислеха си, че той ще хукне след моркова и ще каже: „Дадено! Ще направя всичко, което поискате, за да изчистя дълговете си”.
CY: Крис?
CA: Изпълнител от ранга на Майкъл ... той не е първият изпълнител, който някога е решавал, че не се чувства удобно у дома, в звукозаписната си компания, и е поел риска да изкаже мнението си. Когато изпълнители от неговото ниво не се чувстват удобно, те си казват какво не им харесва. Сигурен съм, че е изпитвал огромна неудовлетвореност/усещане за безизходица. Има много обстоятелства, които са го тласнали да прибегне до такива действия.
Онова, за което се чувствам жестоко обиден/засегнат – то е само слух, но аз съм убеден, че е било така – аз действително смятам, че той е бил изнудван, принудително въвлечен в целия този скандал. Мисля, че рано или късно истината ще излезе наяве. Този човек дари за благотворителност стотици милиони долари. За това никога не се говори. Мисля, че реакцията му е била напълно естествена и съм сигурен, че е бил притискан. Вижте качеството на неговата работа, върнете се чак до Off The Wall, който е любимият ми албум на Майкъл Джаксън. Но всеки негов албум, без значение дали е Dangerous или който и да било друг, всеки един от тях е перфектен, ( blue book standard) съвършени са, в тях има само хитове.
Двамата с Кори веднъж седнахме в един от офисите в Sony да гледаме DVD със запис от негов концерт. Един наш колега, Рон Грант, ни извика и каза: „Искате ли да гледате нещо?” И ние си казваме, ами хубаво, обяд е, ще хвърлим едно око за пет-десет минути. Нередактиран запис, два часа и половина от стадион в Бразилия. Той не слезе от сцената в продължение на два часа и половина. Това, което искам да подчертая във връзка с него, е следното – той не получава заслуженото ефирно време за това, което е дал на света в музикално отношение. Той е може би най-великият музикант, когото ще видим, докато сме живи. Никога няма да има друг като него. Това трябва да се обсъжда и да се споменава.
CY: Как ще се отрази това на развитието на музикалната индустрия?
CR: Не мисля, че музикалната индустрия е погледнала достатъчно надълбоко в това какво означаваше Майкъл Джаксън за всички нас – изпълнители, продуценти, актьори, актриси, всички нас, целия развлекателен бизнес. Не мисля, че са се вгледали достатъчно дълбоко, защото всички са твърде заети да навират главите си в собствените си задници. Когато течеше процесът срещу Майкъл, никой ... никой не си направи труда да отиде и да го подкрепи на този процес.
CA: Да.
CR: Човекът е оправдан по десет обвинения в блудство с деца. Никой не каза: „Извинявай, Майкъл”. Никой не каза: „Майкъл, ние знаехме, че си невинен”. Никой не организира BET tribute за него тогава. Никой не пускаше музиката му и не правеше маратони тогава. Никой не се организира и не направи концерт. Защо Майкъл трябва да ходи на турне и да събира средства за благотворителност? Защо всички останали изпълнители не се организираха и не казаха: „Ей, знаете ли какво? Нека направим нещо подобно на това, което Майкъл направи с We Are The World и да съберем пари за благотворителност. Хайде да се организираме”. Никой не го направи. Сещате ли се за Tookie Williams?”
CY: Да.
CR: Опитваха се да му издействат помилване от смъртната присъда и половин Холивуд се вдигна в защита на този човек. И аз просто не мога да разбера как така хората зарязаха Майкъл Джаксън и не искаха да припарят до него, когато той беше в беда.
CY: Но са се вдигнали да защитават убиец.
CR: Но изразяват подкрепата си за човек, който е убивал цели семейства. Едно малко момиченце се е молило за живота си, а той я е убил. Казват, че го подкрепят, защото в затвора той пишел детски книжки и полагал усилия да стане нов човек. Беше номиниран за Нобелова награда за мир. Добре, ами какво да кажем за милионите деца, на които Майкъл е помагал през цялата си кариера? И накрая две деца правят лъжливи изявления за него и се превръщат в двете деца, които го унищожиха. Пълна лудост. Това ме кара да хвърля един поглед към развлекателния бизнес и да си кажа, че съм заобиколен от банда лицемери.
Питате ме как ще им се отрази това. Не мисля, че дори осъзнават какво се случи. Всеки ще му отдава почит, но тези чествания сега, ако се замислите, се правят просто защото всички искат да попаднат в светлината на прожекторите, да привлекат внимание. Сега изведнъж всеки иска да каже нещо хубаво за него.
CY: Всеки иска да е в крак.
CR: Всеки иска да е в крак и това ми изглежда отвратително.
CY: След ’93 той не трябваше ли да е по-предпазлив и да не прави онова изявление в документалния филм на Мартин Башир Living with Michael Jackson, че няма нищо лошо в това да споделяш леглото си с дете? Болшинството от хората ще си кажат, че в известен смисъл той сам предизвика последствията, не мислите ли?
CR: Нека ви обясня какво чух лично от Майкъл по този въпрос. Говорили сме за това. Той каза: „Кори, когато бях дете, бях лишен не само от детство, но и от любов. Когато се протегнех да прегърна баща ми, той не отвръщаше на прегръдката ми. Когато ме е било страх в самолет, той не ме е прегръщал и не ми е казвал: Майкъл, не се тревожи, всичко ще бъде наред. Когато се страхувах да изляза пред публика, той казваше: Качвай си задника на сцената.” Не само той, а всички възрастни около него.
Каза ми: ‘Кори, не бих отказал да дам любов на дете, никога, дори ако за това трябва да бъда разпънат на кръст или да вляза в затвора”. След първите обвинения, когато го е заплашвал съдебен процес, неговите съветници са му казали: „Майкъл, лоша работа. По-добре плати на това момче и не се занимавай повече”. Но след второто обвинение той каза: „Знаеш ли какво? Този път няма да плащам на никого. Не искам да създавам у хората впечатлението, че съм виновен, че крия нещо. Ще се боря в съда. Ще видиш. Ще бъда оправдан.”
В деня, когато трябваше да бъде прочетено съдебното решение, аз разговарях със семейството му. Спомням си, гледах по новините, че той разполага с 45 минути да стигне дотам. Така че звъннах на няколко души от семейството му, които се намираха в дома му по това време и казвам: „Какво става, за бога?” Той е горе и се облича. После слезе долу, помоли се заедно със семейството си и каза на всички: „Искам да не се тревожите за мен, защото всичко ще бъде наред”.
И е потеглил към съда; може да е бил малко нервен, да е потропвал с крака, но си е пеел в колата. Пътувал е с брат си и със сестра си. Но не е бил разтревожен. Знаете ли какво? Аз на негово място щях да съм развалина. Дори не знам дали бих намерил сили да се изправя в съда като него.
CY: Крис, искаш ли да кажеш нещо по този въпрос?
CA: Снощи гледах онзи филм на Башир, исках да видя за какво става въпрос. Каква ирония; когато Мартин го попита за първия случай, когато е платил на обвинителите, Майкъл изглеждаше невероятно искрен и напълно откровен като каза: „Аз просто реших, че искам това да изчезне”. И той е направил така, че то да изчезне – което, впрочем, пак да кажа, не е първият случай в историята на нашия бизнес. Той е искал да направи така, че случаят да изчезне. Но вторият път се бори.
Кори спомена за детството му; Майкъл е имал акне като малък – всеки от нас е имал този проблем в даден етап от живота си, – а баща му непрекъснато му се е подигравал за това. Говорим за едно дете, което никога не е имало шанса да порасне в нормални условия. Едно хлапе, чието детство е било различно от това на повечето хора. Да, той е Майкъл Джаксън, но има много други фактори, които са го направили уязвим в определени отношения. Що се отнася до обвиненията, аз вярвам – хиляда процента, и ще отнеса това свое убеждение в гроба си, – че той беше абсолютно невинен. Бил е изнудван от онзи господин, който е искал да бъде сценарист, или писател, или филмов продуцент, или не знам какъв точно. Това е вътрешна информация, която вече е добре известна.
CR: Това нещо на Мартин Башир ... не знам дали хората помнят, че седмица по-късно – или може би няколко седмици по-късно, – самият Майкъл пусна в ефир собствена версия на филма.
CY: Имал го е, защото е бил достатъчно умен да го запише със своя камера.
CR: Бил е достатъчно умен да го запише със своя камера и там ясно се вижда, че този човек просто е изопачил всичко, превърнал е фактите в измислици и лъжи. Задават на Майкъл въпрос. „Ти гей ли си?” И Майкъл казва: „Не искам да отговарям на този въпрос”. Така е отговорил. Но Башир веднага се включва със следния коментар: „Явно не иска да отговори по очевидни причини”.
Но после, когато Майкъл показва своята версия и го питат „Ти гей ли си?, той казва „Не искам да отговарям на този въпрос”, но после добавя „Обаче ако изключите камерата, ще отговоря”. Човекът казва – добре, изключете камерата. Тогава Майкъл казва – „Не. Категорично не. Не съм гей, но имам милиони гей фенове и ако те вярват, че съм гей, тогава нека вярват, че е така. За мен няма значение, не искам да засягам никого”. Разбирате ли какво имам предвид?
CA: Тук трябва да кажа нещо – не мога да повярвам, че на този етап тези неща изобщо се обсъждат.
CR: Да, това е лудост.
CA: Защо не се коментира всичко останало, което този човек направи за света? Имам един много добър приятел; той е работил съвместно с Кори по албума на известна певица, но Кори не знае, че се познаваме; та той е участвал в подготовката на това турне и каза: „Майкъл изглеждаше по-добре от всякога.” Не му е било леко, защото е подготвял дълго и тежко шоу, но нещата са били в ход. Отменил е няколко концерта, добре. Но този човек е имал насрочени дати за 50 концерта.
Началото е било сложено. Били са в Staples Center, генерална репетиция. Говорим за мулти-мулти-милионна продукция. Нещата са били в ход. И това клето хлапе се прибира вкъщи предишната нощ и казва, че не се чувства добре, а на другия ден вече го няма, отнет ни е. Както каза и Кори, това е може би най-опустошителното събитие, с което ми се е налагало да се справям през целия ми живот досега. Чувствам се така, сякаш някой е отрязал дясната ми ръка. Хората трябва да обърнат малко повече внимание на онова, което Майкъл е дал на света и да спрат да се вторачват във всички онези Whacko Jacko глупости.
CR: Но те няма да го направят, защото това са нещата, които им харесват повече.
CA: Лайза беше страхотна. Гледах я онази вечер.
CY: Да, и аз я гледах при Лари Кинг.
CA: Седна в студиото при Лари Кинг и каза – спрете, стига, нека честваме заслугите му, поне за малко. Скоро ще излезе каква ли не информация, хората ще се разприказват, ще чуем какво ли не, ще започнат да излизат книги. Сони преиздават албуми. Сигурен съм, че поне четири техни фабрики точно в този момент преиздават всичките му албуми. Съжалявам, аз просто ... нека Кори продължи. Съсипан съм. Тъжно ми е. Преживявам го много тежко и смятам този уикенд да отида на вилата ми, където имам всичките му оригинални винилови плочи. Ще ги извадя всичките. Някой трябва да говори за всичко онова, което този човек създаде и да се сложи край на глупостите.
CY: Много хора казват, че той вече не беше същият след втория процес през 2005, че животът му тръгна надолу, че му се струпаха лични проблеми, и – разбира се – слуховете за влошеното му здраве през последните няколко години. Наясно ли сте каква е истината по тези въпроси?
CR: Знам със сигурност, че той имаше здравословни проблеми. Това първо. Майкъл Джаксън имаше и други здравословни проблеми, които никога не са били обсъждани, като например състоянието, известно като „танцьорски крака”. Това е заболяване на професионалните танцьори, които години наред превързват краката си с бинтове и подобни неща, за да танцуват. И тъй като кожата не получава достатъчно кислород, тя се изсушава и започва да се цепи и лющи. Подобно е на порязване с хартия. Майкъл страдаше много тежко от това. Понякога нещата се влошаваха до такава степен, че се налагаше да гипсират краката му. Затова понякога сте го виждали в гипс. Болката е неописуема. Дали е вземал болкоуспокояващи за това? Да, сигурен съм, че му се е налагало. Никога не съм го виждал лично да пие хапчета, но сме говорили за това. Няма значение какво ще покаже резултатът от аутопсията, няма значение как точно се е стигнало дотук; то в крайна сметка е в резултат на онова, което му причини този бизнес. Точка. Той стана жертва на този бизнес.
CY: Можем ли да приемем, че музикалният бизнес е причината за неговите финансови проблеми и той е бил притиснат в ъгъла? Той е казал, че иска да направи 10 концерта в Лондон, които трябваше да започнат този месец, но те в крайна сметка станаха 50. Дали се е чувствал притиснат в ъгъла заради финансови проблеми?
CA: Вижте, сигурен съм, че той е решил да направи това завръщане и да спечели куп пари, които заслужено му се полагат. Съгласен съм с Кори, че Майкъл е бил докаран до ръба от изключително властни хора, които са се отнесли несправедливо с него. Един човек, когото двамата с Кори познаваме много добре, беше казал: „В този бизнес не можеш да направиш нищо без артиста. Дори да го смяташ за най-лошото нещо на света, ти в крайна сметка се нуждаеш от него”. Е, струва ми се, че големите клечки в бизнеса в един момент забравиха за артиста.
CR: Ще се върна около осем години назад, когато Майкъл ми каза: „Кори, повече не мога да правя турнета. Няма да правя повече турнета, чуваш ли?” Питам го: „Защо, Майк?” Той каза: „Защото това ще ме убие” Защо смяташ така? – питам. Той казва: „Помниш ли когато се подготвях за един концерт и припаднах в студиото на Сони? Когато се подготвям за турне се дехидратирам. Не ям. Не пия. Не спя. Влагам толкова много от себе си в подготовката на едно турне.”
Каза ми: „Не го правя нарочно. Просто спирам да мисля за това, не се сещам. Разбираш ли? Ставам толкова обсебен, че изобщо не мога да мисля за тези неща. Последният път ме накараха да се разхождам наоколо с интравенозна система. Затова просто реших, лекарите ми решиха, че може би е време да спра.” Каза, че иска да направи албума „Invincible” толкова успешен, че да приключи с турнетата. Смяташе да направи „Invincible”. Искаше да продължи да прави албуми. Каза ми: „Ще правя албуми докато имам сили, но просто приключих с турнетата.”
CY: Можем ли да приемем, че Майкъл Джаксън беше съсипан от алчни хора, които са искали да приберат онези 85 милиона долара от продажбата на билетите за лондонските концерти? Можем ли да приемем, че нечия алчност го въвлече насила в тази ситуация и отне жизнените му сили?
CR: Аз не бих го нарекъл алчност. Според мен той просто нямаше избор. От финансова гледна точка всички ние понякога сме принудени да правим каквото е необходимо, независимо от желанието ни. Поради същата тази причина един боксьор като Джо Луис бе принуден да се завърне години след своето пенсиониране. Джо Луис трябваше да излезе на ринга и да се бие, защото е бил разорен. С което не искам да кажа, че Майкъл е бил разорен.”
CY: Но той е имал 400 милиона дългове.
CR: Но той действително имаше дългове. Определено имаше дългове. А когато имаш дългове и си заобиколен от хищници, които непрекъснато те увещават: „Хайде, Майкъл, още едно турне и да изчистим този дълг”, човек като него, изпълнител като него, ще каже – ами добре, да се захващаме за работа.
CY: Случилото се изненада мнозина, но в същото време не е ли това една от онези огромни трагедии, за които си казваме – той покори много върхове, но преживя и голямо падение.
CR: Бих отправил молитва към Бог да даде на този човек спокойствие и надежда, че наследството му ще живее вечно и ще остане неопетнено от всички тези глупости и обиди. Но се опасявам, че около него винаги ще има проблеми. Точно както непрекъснато се говорят какви ли не безумни неща за Елвис Пресли например.
CY: Как е умрял.
CR: Как е умрял.
CY: Теории на конспирацията.
CR: Теории на конспирацията. Как умря Брус Ли? Как умря Мерилин Монро? Нали разбирате какво имам предвид? Майкъл не може да се сравнява с тези хора. Бих казал, че единствено Елвис донякъде се доближава до него. Нямам намерение да дискредитирам Елвис Пресли, но те са съвсем различни хора. Майкъл, доколкото ми е известно, надскочи Елвис и всички негови постижения много отдавна.
Освен това той се бореше за нещо съвсем различно. Никой не говори за онова, което той правеше по време на турнето „Виктори”. Бях дете тогава и си спомням, че всяка вечер по новините съобщаваха, че Майкъл Джаксън дарява собствените си приходи от всеки концерт за нова благотворителна кауза. Той дари всичките си пари от турнето „Виктори” за благотворителност. Бях изумен! Този човек дарява милиони долари за благотворителност след всеки концерт. Във всеки град, където прави концерт, той посещава болници и се среща с деца – болни, с изгаряния и прочее. Той е отделял от времето си да прави всичко това.
CY: Крис, искаш ли да кажеш нещо по този въпрос?
CR: Две неща. Сравнението между Майкъл и Елвис е неизбежно. Приликите са очевидни, що се отнася до влиянието им върху американската култура и световната култура като цяло. Разликите – Елвис умря на 42. Елвис натрупа по-голямата част от състоянието си след смъртта си. Що се отнася до успехите и паденията, всички артисти имат успехи и падения. Залезът на един изпълнител в болшинството от случаите се дължи на липса на творчески сили, креативността намалява и изчезва, тялото остарява и т.н. ... Майкъл достигна най-високия връх от всички възможни върхове и ако си спомним върха на неговата кариера, никога повече няма да видим нещо подобно през целия си живот.
Първо – албумите му бяха брилянтни. Изпълненията му на сцена бяха брилянтни. Той беше брилянтен. Той беше икона, може би най-известната личност на планетата. И неговите падения не бяха в резултат на творчески залез. Неговите падения му бяха наложени от независещи от него обстоятелства, той беше навиран в дупки и събарян в ями от хора, които му причиниха какво ли не. Това е много тъжно. Артистите остаряват като атлетите. Те се променят.
Този човек беше принуден насила да слезе много по-ниско, отколкото е допустимо за който и да било изпълнител. И не заради липса на творчески сили. Има едно нещо във връзка с Майкъл, което много хора не осъзнават. Той беше ... аз бих го нарекъл музиколог. Този човек знаеше всяка песен, всеки запис, всяко студио, от Sun Studios до Memphis, Motown, New York, LA, навсякъде. Той знаеше всичко. Музикантите. Инструментите. Микрофоните. Никой не говори за това. Никой не обсъжда това, просто не е за вярване. И между другото, за разлика от Елвис, този човек беше на сцената в продължение на 43 години. 43 години, Крис.. . Боже мой, човече ...
CY: Като погледнем към цялата тази индустрия и нейното развитие, всичко опира до името, до истинския музикален талант. Разпада ли се музикалната индустрия? Около нас има таланти, които винаги ще се справят добре, но музикалната индустрия не е ли на път да рухне, от гледна точка на това, че вече ги няма онези гигантски имена, онези големи фигури, които оставиха дълбока следа след себе си. Сега като че ли просто се появяват нови звезди и бързо залязват, една след друга.
CR: И аз имам такова чувство, заради тази новооткрита независимост, която ни дава интернет. Според мен в момента търпим промяна и преминаваме към един коренно различен период.
CY: Преходен етап.
CR: Да, преходен етап, но когато казвам период на промяна, имам предвид по-скоро инкубационен период, защото точно в момента сме на път да станем свидетели на прераждането на истинската музика. Това е така, защото имаше времена, когато можеш да чуеш албум, който звучи като Earth, Wind, and Fire или като Off the Wall на Майкъл Джаксън, тъй като някой си е скъсал задника от работа да постигне подобно звучене. А сега звукозаписните компании дори не дават шанс на подобни неща; те търсят подобия на Крис Браун или Риана. Останалото не им върши работа.
А сега има независими изпълнители, които правят добри неща и те се превръщат в най-слушаната музика в интернет. Звукозаписните компании нямат друг избор, освен да ги подкрепят. Сега отново ще започнем да подкрепяме талантливите хора, а не подражателите, които правят всичко възможно да сключат договор за албум.
CY: Крис, ти какво мислиш?
CA: Този преходен период ще бъде по-дълъг, отколкото хората биха очаквали. Индустрията не умира. Погледнете например Live Nation – те жънат страхотен успех с договори за турнета, които са различни в зависимост от конкретните изпълнители, звукозаписни компании и т.н. Преди в звукозаписните компании имаше талантливи хора, които работеха под ръководството на тези компании. А сега управата на звукозаписните компании поддържа заплатите си, като прави всичко възможно да няма персонал. Снощи ходих да гледам една група в Ню Йорк; едно хлапе, което се мъчи да го забележат. Имаше представители на всички звукозаписни компании. Но видяхме само хора с ограничени възможности и никакъв певчески талант. Вече е различно. Звукозаписните компании вече не предлагат договори на много групи, а само на една.
Колкото до интернет и всичкия талант, който е събран там...от няколко години насам нещата опират до това – звукозаписната индустрия се опитва да продаде нещо на публиката. Като онзи случай, спомняш ли си? Онази кола Hugo?
CY: Да.
CR: Да.
CA: Седи срещу теб и ти казва: „Знаете ли какво? Попаднахме на една великолепна кола. Hugo.” Но ти казваш: „Ама не, чакайте, аз чух за някаква страхотна кола, немско производство, нарича се Мерцедес”. „Не ... не ... не... на теб ти трябва Hugo.” „Ама чакайте, чувам, че BMW правят много добри коли, Chevrolet също, Escalade са невероятни и т.н.” „Не ...не ... не ... вие искате Hugo. Не ви трябва друга”.
И индустрията, в която работихме ние, и която откри огромни имена като Майкъл, като U2, Bruce Springsteen, Dylan, изведнъж реши, че ще ви даде Линдзи Лоън. Ето ви и Парис Хилтън. Ето ви и Кели Осбърн. И публиката пита – това ли е най-доброто, което ще ми предложите? Няма да платя $17.99 за това. Да върви по дяволите, ще си открадна една песен от интернет.
Но на звукозаписните компании им отне доста време да осъзнаят, че нещата се променят, и сега са прецакани точно поради тази причина. Феновете са независими, Крис, те вече действат самостоятелно, нещата се променят. Забележи каква е ситуацията с концертите, с продажбите на албуми, погледни top 40 SoundScan и там ще видиш петима изпълнители на кънтри, петима с договор към Дисни, двама-трима по-стари изпълнители, Bruce Springsteen, U2. Защо според теб се твърди, че кънтри изпълнителят Кийт Ърбън е толкова популярен? Не защото хората толкова харесват кънтри, а и Кийт Ърбън съвсем не е кънтри изпълнител. Тук става въпрос за конкретни песни. Хората искат да слушат песни. А Майкъл умееше да прави песни. Сега има много групи, които създават един албум и залязват, защото те просто нямат песни. Нямат достатъчно мощ да се задържат на върха.
Непрекъснато задавам на млади хора следния въпрос: „Можеш ли да изброиш пет имена на изпълнители, които са били истински гении преди да навършат 20 години?” Те започват да мислят и да се чудят. Аз им казвам, добре, нека ви помогна – Стиви Уондър, Принс, Майкъл Джаксън, Марая Кери и още един-двама ... Разбирате ли накъде бия? Сега има много изпълнители на 20-годишна възраст, но те просто нямат този талант.
CR: Когато бях малък, Isley Brothers репетираха в хола ни заедно с баща ми. Баща ми също беше продуцент. Та аз растях и нямах търпение да вляза в бизнеса и да правя нещата по същия начин. Но когато един ден влязох в бизнеса, внезапно осъзнах как стоят нещата и си казах – Кори, това е твърде голямо усилие. Хората не искат да слушат групи на живо, музика на живо. И изведнъж се наложи да се променя, бях принуден да правя еднообразна музика, повторения, които звучат почти еднакво, базирани върху размествания на осем такта.
CY: Да свалиш летвата.
CR: Да, свалих летвата, защото когато започнах да работя като продуцент, го правех предимно за да издържам семейството си. Така че трябваше да вляза в шаблона. Правех това, което се търсеше. И никога не бях щастлив от работата си ... никога. Чувствах се щастлив единствено когато ми се е удавал шанс да работя с Марая Кери или Майкъл Джаксън, имена от техния ранг, защото усещах, че тогава мога да бъда себе си. Но има и изпълнители, чиито имена няма да споменавам, с които просто седя, работя, но го правя само заради чека, а не от любов към работата.
CA: Освен това ти си израснал покрай чудовищно добри изпълнители.
CR: О, да, абсолютно.
CA: Крис, Кори никога не говори за това, няма и да го спомене, но едно от нещата, които ме впечатляват в музикално отношение е следното: отивам у тях, той сяда на пианото и макар да няма музикално образование, може да ти изсвири целия каталог на Стиви Уондър, нота по нота.
CR: Но знаете ли кое е най-странното? Спомням си, че като малък често съм виждал как някой си ходи по улицата с китара на гръб, друг пък е натоварил барабаните си в колата. Такива неща ме изпълваха с огромно възхищение. Казвах си – гледай ти, този човек е музикант! А сега ако видиш някой да влиза в студиото с китара на гръб, другите му се смеят. Все едно искат да кажат – къде си тръгнал, по дяволите? Това какво е? Къде си тръгнал? На парад?... Те просто не го разбират. Приемат го за някаква екзотика.
...
CA: Сетих се за нещо интересно. И двамата познавате Steve Lukather, това е човекът, който е изсвирил почти всички китарни партии в албумите на Майкъл. Той беше китарист на Toto и къде ли още не. Синът му е на 19 години. Хлапето израсна в Лос Анжелис, през четири къщи от Еди ван Хален, на същата улица. Баща му е свирил в куп албуми, от Boz Scaggs до Michael Jackson и Lionel Ritchie. За който албум се сетиш, баща му е свирил там. Днес това хлапе е най-феноменалният рокендрол китарист на света. Но не може да привлече внимание. Просто не го забелязват. Водил съм кого ли не да го слуша и всички са изумени, че никой не е чувал за него.
CR: Да, знам. Много жалко.
CA: Нещата наистина се променят. Миналата година музикалната индустрия продаде 1.3 милиарда албума, вместо 1.5.
CR: Всичко е измама. Просто искам да знаете, че ако направите едно подробно проучване на статистиките и съпоставите количеството на продадените албуми преди 20 години и днес, ще установите, че сега продажбите са намалели само с няколко милиона бройки. Не повече от 10 процента разлика. Нищо особено. Никаква драма. Всички тези интернет глупости са просто измама, защото големите музикални компании разсъждават така: „Чакайте малко, ако ние не започнем да пускаме слухове и не правим опити да държим хората настрана от интернет, ще загубим почва под краката си.”
CA: Веднъж в Сони ме нахокаха по повод следното мое предложение – да позволяваме на всеки нов изпълнител да пуска първия си сингъл за безплатен даунлоуд, без ограничения. „Ти май не искаш да работиш тук твърде дълго” – казаха те. Не – казвам, - напротив. „Ами, това няма да се хареса нито на рекламния ни отдел, нито на изпълнителите” – казват те. Аз казвам: „Знаете ли какво? Може би ще спечелите трима от петима. Или двама от трима, които харесват този изпълнител и ще си купят сингъла”. Но това се случва след като говорих с племенницата ми, която беше на 13 тогава. Питам я: „В кой музикален магазин обичаш да ходиш?” „Музикален магазин ли?” – пита тя. А наблизо имаше Coconuts, Sam Goody’s също. „Не съм влизала в музикален магазин от три години” – казва тя. „Но ти имаш сто компактдиска в стаята си” – казвам. „Снабдявам се с тях от интернет” – отвръща тя.
CY: Защото си ги купува от Amazon.com.
CR: Именно. Amazon.com, Itunes и т.н. Казвам ви, музиката тепърва ще става много добра. Ще започне да става интересна. Не знам дали сте имали възможност да видите какво се опитаха да направят BET (Black Entertainment Television) онази вечер.
CY: Беше ужасно. Провал.
CR: Пълен провал. Просто ужасно. Срам и позор. Най-доброто изпълнение беше на O'Jays; те може да са стари, но изпълнението им беше истинско. Всичко останало беше просто боклук.
CY: The Beatles, The Supremes – това е част от музикалната история. А когато погледнеш днешните изпълнители, се питаш кои от тях ще бъдат запомнени след 50 години.
CR: В момента на музикалния небосклон няма нищо уникално. O’Jays бяха уникални. The Beatles бяха уникални. Защо бяха уникални? Защото сядаха и работеха здраво, за да бъдат уникални. Комбинацията Джон Ленън – Пол Макартни … не знам дали някога сте обръщали внимание на факта, че те винаги бяха в опозиция един на друг. Пълни противоположности. Това правеше комбинацията им безумно уникална. Брилянтна.
CY: А сега всеки просто иска да издаде албум, да си вземе чека и да се прибере вкъщи.
CR: О, да. Осем такта и всеки има дързостта да твърди, че Крис Браун е следващият Майкъл Джаксън.
CY: Шегуваш ли се?
CA: Така твърдят, съвсем сериозно.
CY: Знам, но аз имам предвид … това шега ли е? Те може и да са сериозни, но … това сигурно е някаква шега.
CR: Точно така се почувствах и аз. Понякога твърде много се ядосвам на подобни неща, но от години се опитвам да пазя спокойствие. Има моменти, в които полагам усилие и успявам, но има и други случаи, когато седя в студиото и си казвам – не мога да повярвам, че работя с този човек. Това е положението. И имат нахалството да се надуват.
И после работиш с човек като Майкъл Джаксън, който … ако закъснееше … веднъж трябваше да е в студиото в дванайсет, а се появи в един без петнайсет. Чувстваше се толкова зле, че е закъснял, че през цялото време се извиняваше. На следващия ден изпрати една гигантска кошница, понеже бяхме говорили, че обожавам филми. И той изпраща тази огромна кошница …
CY: Пълна с всякакви филми ...
CR: О, господи, вътре сигурно имаше поне 100 DVD-та. Имаше пуканки, бонбони, куп книги на филмова тематика и какво ли още не. И картичка, на която пишеше: „Много съжалявам, че проявих неуважение към времето ти.”
CY: Важен е жестът. Абсолютно!
CR: Именно. Питал съм го – Майк, в колко часа искаш да започнем утре? Той казва – Кори, ти си шефът. Ти ми кажи в колко. Ако ме искаш тук в седем сутринта, ще бъда тук в седем сутринта. Както кажеш, ти си шефът.
CY: Много интересно; а в медиите непрекъснато се изтъква как той обича да се налага и държи нещата да стават така, както той каже.
CR: В никакъв случай. Точно обратното е, това имах предвид.
CA: Ще се върна за минутка в настоящето и ще споделя, че като гледам какво се случва в момента, се ужасявам от предстоящите чествания в негова памет. Ужасявам се само като си помисля какви опити за честване може да видим от страна семейството му. Ужасявам се от мисълта какви албуми ще се опитат да сглобят музикалните компании.
CR: Единственото, което очаквам да излезе с нетърпение, е концертен запис от турнето „Виктори”, тъй като Майкъл притежава правата върху всички видеозаписи от цялото турне „Виктори”. Толкова съм го молил, непрекъснато. Всъщност аз имам едно нередактирано DVD от това турне.
CA: Може би Кори ще ти го пусне да го гледаш някой път.
CY: Или ще ми го даде назаем, а аз обещавам да му го върна.
CR: Удивително е! Този човек пее абсолютно на живо. Гласът му е изумителен. Не е за вярване. Не спира да пее и да танцува. Подготвил се е, настроил се е до такава степен, че да е в състояние да го направи.
CA: През целия си живот съм виждал само един изпълнител, съвсем различна порода изпълнител, който не слезе от сцената в продължение на повече от два часа, и това е Брус Спрингстийн. А Майкъл обикновено прекарваше на сцената два часа и половина; поне на този концерт в Бразилия, който гледахме, той не слезе от сцената два часа и половина. Без почивка.
Майкъл изобщо не напуска сцената. Ако го прави, то е за една минута, колкото да се преоблече. Но наистина не повече от минута. Не десет минути. Една минута и веднага се връща. Между другото, някой правил ли си е труда да повдигне въпроса за състоянието „танцьорски крака”? Някой правил ли си е труда да се вгледа как танцуваше това хлапе? Кой беше идолът на Майкъл Джаксън? Фред Астер. Какво да говорим повече?
CR: Има толкова много истории. Толкова много неща. Майкъл обожаваше да разказва истории. Обожаваше да говори … да говори… да говори… за всичко. Спомням си, че при всяко свое посещение в някой град, Майкъл искаше да отиде в книжарница. Затваряха цялата книжарница заради него. Непрекъснато си купуваше книги и четеше. Образоваше ме за Африка, разказваше ми колко е красива Африка. Казваше: „Знаеш ли, има хора, които не искат да знаем колко е красива Африка, защото искат да ограбят богатствата й. Това е най-красивото място, което някога съм посещавал през живота си”. Донесе ми невероятни снимки оттам. … Крис, помниш ли когато Дейвид Блейн се погреба жив?
CA: Да, разбира се. Той често се мотаеше на нашия етаж в Сони. Може да не помниш, но това беше по времето, когато твоят приятел 50 Cent тичаше да ни носи кафе.
CR: Та Дейвид Блейн се погреба жив в стъклен ковчег до сградата на Тръмп.
CY: Trump National Towers.
CR: Точно така. Когато споменах на Майкъл за това, той каза: „Сигурно се шегуваш!” Той дори нямаше представа кой е Дейвид Блейн. Изпратих хора да ни донесат негови видеозаписи, защото тогава нямаше YouTube. Донесоха ни видео и аз му обясних кой е Дейвид Блейн. Той беше във възторг. Качихме се в един микробус още същата нощ и отидохме да видим Дейвид Блейн. Късно през нощта. Отидохме направо на мястото.
Майкъл беше частично дегизиран и никой не го разпозна. Изскочи от микробуса и се запъти право към мястото. Седнахме там и той беше във възторг от цялата ситуация. Беше много забавно. После много се смяхме, защото по едно време той каза: „Знаете ли какво? Както и да се облека, в половината от случаите хората ме мислят за имитатор. Така че понякога просто излизам навън”.
CY: Явно си имал доста лични разговори с него, но говорили ли сте някога за пластичната хирургия?
CR: Да.
CY: И какво ти каза той?
CR: Каза ми: „Каква е разликата между мен, Силвестър Сталоун или който и да било друг в Холивуд? Какво толкова? Не искам да бъда бял, имам заболяване на кожата. Не се опитвам да бъда бял. Нищо не мога да направя, имам заболяване на кожата. Опитах се да изравня цвета й, не съм се опитвал от чернокож да стана бял. Просто така се получи. Що се отнася до носа ми – мразех носа си, така както Силвестър Сталоун мразеше неговия”.
CA: Споменавал е и какво му е казвал баща му по този въпрос.
CR: Да. Казвал ми е: „Мразех брадичката си. Мразех носа си. И какво от това? Аз ли съм единственият? Защо само мен коментират? Мога да ти покажа 20 души в Холивуд, които са си правили носовете, устните, слагали са си ботокс и какво ли още не.”
CY: Има ли нещо друго, което искате да споделите?
CA: Единственото нещо, което искам да споделя, е следното – чичо ми беше много близък приятел с Бил Козби. В края на 60-те той ми подари една от първите плочи, които някога съм имал. Мисля че първата ми плоча беше The Monkeys. А той ми подари една плоча на Майкъл Джаксън и Бил Козби. Още я пазя. Изглежда като жълта подводница, а вътре има много красива брошура. Тя е едно от най-ценните ми притежания и нямам търпение да я видя в събота.
Колкото до случилото се с Майкъл Джаксън, искрено се надявам, че цялото това свлачище ще приключи през следващите няколко седмици. Надявам се хората да започнат да говорят и за всички хубави неща, които той е направил; да сложат на кантара не само лошото, но и хубавото. Той е най-известният човек на света. Това събитие не слиза от телевизионните екрани вече шест дни, денонощно. Това е единствената ми надежда. Бог да го благослови и нека почива в мир, а някой ден, когато ни е писано, отново ще се срещнем и той ще пее и танцува …
CR: В неделя ходих на църква и разговарях с пастора, защото исках да си изясня нещо. Исках да съм сигурен, че няма да си навлека неприятности и хората няма да ме нападат, ако изразявам това, което си мисля. Казах му … не че искам да сравнявам когото и да било с Христос, защото това е невъзможно, но ако само за секунда приемем шоубизнеса като един отделен свят в Божието царство …
CY: Да. Напълно те разбирам …
CR: Майкъл … за мен … мога да говоря само за себе си, макар да съм сигурен, че има десетки, стотици … стотици хиляди хора, които се чувстват по същия начин … Майкъл Джаксън беше богоподобна фигура за нас. През последните 15 години този човек беше хулен, разпъван на кръст, клеветен, оплюван … всички предпочитаха да говорят лоши неща за него, като например как искал да купи костите на човека-слон. И какво от това? Знаете ли какво? И аз бих ги купил.
CA: Аз също.
CR: Какво лошо има в това? Аз също бих го направил. Но понеже става въпрос за него, медиите предпочитат да кажат лошото, вместо хубавото. Сърцето ми е абсолютно разбито. Моето вдъхновение, най-яркият лъч вдъхновение, който съм имал от дете, угасна. Не знам, не съм бил ученик или последовател на Христос, не съм го виждал разпънат на кръст, но предполагам, че точно така са се чувствали учениците му. Сърцата им са били разбити точно като моето сега. Що се отнася до този бизнес, мога да кажа само едно – радвам се, че конкретно на мен не ми се налага непрекъснато да контактувам с лицемери, макар че в този бизнес е пълно с лицемери. Просто трагедия. Винаги съм се чудил какво ли ще бъде, ако … да не дава господ … нещо се случи с Майкъл. Не че съм искал да го разбера, но винаги съм се чудил, боже мой, какво ли ще стане? И ето, случи се. И дотук всичко протича точно така, както съм и очаквал.
CA: През последните 20 години Кори и аз си говорим безброй пъти по телефона, всеки ден.
CY: Личи си.
CA: Когато това се случи, написах имейл на Кори, после се чух веднъж с жена му по телефона и толкова. Той не се обади цели три дни. Имейли, телефони – никакъв отговор. Знаех, че е съсипан от мъка и страда за Майкъл.
CR: Не се обадих, защото три дни плаках.
CA: Обади ми се в понеделник сутринта и каза, ще го цитирам: „Окей, понеделник е. Трябва да се върнем на работа, защото така би направил Майкъл – той би отишъл на работа”.
CR: И това е самата истина. Майкъл би се върнал на работа. Както казах, той понесе своите удари, той изтърпя своите рани. Той беше най-силният човек, когото някога съм познавал. Това е самата истина. Той беше много корав мъж. Майкъл Джаксън не беше нито плах, нито страхлив.
CY: Ти ми разказваш една съвсем различна история от това, което се пише в медиите. Ти ми казваш, че музикалната индустрия изобщо не е фокусирала вниманието си върху истинската същност на този човек като цяло, така ли?
CR: Не.
CA: Не. Не успяха дори да се доближат до истинската му същност.
CR: Не успяват дори да одраскат повърхността му.
CY: Както знаете, в този 24-часов новинарски цикъл всичко опира до това какво ще напиша, колко бързо ще го публикувам и кой ще го чуе и прочете.
CR: Мисля, че този факт ги изпълва с еуфория, както винаги. Тази новина е една от многото, които поддържат живота на вестници като National Enquirer.
CY: Той все още съществува. Не знам дали сте чули, но Vibe Magazine спира да излиза от днес (30.06. 2009. По-късно списанието е купено от InterMedia Partners – Б. пр.) При това изобилие от онлайн таблоиди, не бих се изненадал, ако National Enquirer последва съдбата му. През последните шест месеца те също имат финансови проблеми. Но така или иначе, всичко вече минава онлайн.
CR: И аз така смятам, както вече казах. Знаете ли какво? Това дава свобода на хора като теб да правят нещата така, както смятат за редно.
CY: Да, разбира се. Съвсем официално.
CR: Крайно време е да се сложи край на това. Подреждат Enquirer, Star Magazine и т.н. точно до касата в магазина, и щеш не щеш четеш какви ли не глупости в заглавията. Майкъл Джаксън спи в кислородна камера.
CA: Не, миналата седмица беше – Обама е гей.
CR: Точно това имам предвид. Стига с тези глупости. Те винаги ще се опитват да ровят в мръсотията, вместо да си кажат – я дайте да преброим на колко деца е помогнал Майкъл Джаксън, какво е направил, за да промени живота им. Ето например една прясна новина, която обаче никой не иска да споменава – и двете момчета, които отправиха обвинения към Майкъл, и родителите им, са били забъркани в измами или нещо такова още преди да го познават.
CY: Спомням си за майката на второто момче, опитала се е да накара децата си да паднат лошо в JCPenney, за да съди магазина за нанесени телесни щети.
CR: После са се опитали да измамят George Lopez. Опитали се да излъжат, че е откраднал парите им в Comedy Store. Казали, че той е откраднал парите от единия им портфейл.
CY: Този случай беше споменат само веднъж, за не повече от 10 секунди.
CR: Защото това не е интересно на хората.
CY: Защото не е интересно, защото не става въпрос за някой много известен човек. Хората ще си кажат – кой беше този?
CA: Медиите сами започнаха тази медийна лудост. Започнаха с OJ Simpson. После се прехвърлиха на Бил Клинтън. Те буквално премазаха Бил Клинтън. После захванаха и Джордж Буш; лично аз не го харесвах и не съм го подкрепял, но те и с него се справиха много добре. Сега ще погнат и Майкъл Джаксън. И нека не се заблуждаваме, след година-две ще погнат и моя президент.
