King's Talk

Анжелика Хюстън:

Запознах се с Майкъл през първия ден от репетициите (Captain EO, 3D филма на Франсис Форд Копола, показван в увеселителните паркове „Дисни”) и бях изумена – макар че познавах образа му много добре, разбира се – от това колко невероятно сладък, и скромен, и невинен всъщност е той. И крехък. На живо имаш чувството, че е едва ли не чуплив. Но после, когато започне да работи, се случва нещо: сърцето ти започва да бие ускорено, а косъмчетата по ръцете и тила ти настръхват, защото той буквално те оставя без дъх. Според мен той беше най-наелектризиращият изпълнител, когото някога съм виждала.

Мисля, че на Майкъл му бе много трудно да изразява гнева си. Той беше един от най-учтивите хора, които някога съм срещала през живота си. Никога не съм чувала Майкъл да ругае, дори когато е бил ядосан. Той имаше най-прекрасните обноски на света. И мисля, че музиката наистина беше единственият начин, чрез който той даваше израз на страстта си, без никакви задръжки. Това беше нещо колосално. Той сякаш гореше на сцената – никога не съм виждала подобен талант. Аз всъщност смятам, че у Майкъл до голяма степен имаше нещо, което не беше от този свят. Той притежаваше талант, какъвто не съм срещала никога досега, а аз съм гледала изпълненията на не един или двама изключителни артисти. Той често биваше погрешно разбиран. Никога не съм вярвала на обвиненията и намеците, отправяни към него. Преди около месец обядвахме заедно и той ми разказа за това свое изпитание. Чувстваше се като изцеден. Каза, че те искали кръв. Стана ми много мъчно за него, усещах, че сърцето му е разбито след всичко, което му бяха сторили. Той беше метеор: пламъкът му горя изключително ярко; не задълго, но много мощно.


Lenny Kravitz:

Гледах Jackson 5 на Madison Square Garden и това беше първият концерт през живота ми. Те носеха онези тесни панталони и ботуши до коленете. И аз нахлузвах чифт галоши и започвах да танцувам във всекидневната и си представях, че съм Майкъл Джексън.

Срещнахме се преди няколко години и решихме да влезем заедно в звукозаписното студио. Бях написал песен за него и всъщност я бях продуцирал преди той да се появи. Изсвирих всички инструменти, подготвих я. Записвахме в старото студио на Марвин Гей, на Сънсет Булевард. Направихме неговите вокали за около три дни. Той беше много забавен. Стоя (в студиото) часове наред. Сядахме на едни малки табуретки, хапвахме заедно и разговаряхме. Именно там ми се удаде възможност да го опозная истински.

Децата му бяха с него. Държаха се изключително възпитано. Аз съм израснал в семейство със старомодни традиции, където уважението се ценеше най-много от всичко. И тези деца бяха точно такива, изпълнени с уважение, но без да са като роботи. Много сладки. Нарисуваха рисунки за мен и ги подписаха. Цял ден твориха изкуство, докато ние работихме. Дъщеря ми Зои също беше там. Събрахме се всички заедно. Свирихме, рисувахме, говорихме, хапвахме, смяхме се. Той се отнасяше с огромно уважение към готвача, към инженерите, към мен, към децата – държеше се еднакво добре с всички.

Бях в Глазгоу, тъкмо слизах от сцената, преди да ме извикат на бис, когато чух новината. Върнах се обратно на сцената и изпълних последните две песни. Когато слязох, съобщиха, че е починал. Да слезеш от сцената, когато все още си във върховата емоция на изпълнението и да чуеш тази новина, и тепърва да започнеш да я осъзнаваш – трудно беше. Слязох от сцената, седнах веднага на компютъра и си пуснах песента, която бяхме направили заедно. Тя бе за неговия живот, за това къде е бил (през какво е преминал). Една песен за успеха.


Доналд Тръмп:

Той беше мой много добър приятел. Беше удивителен човек, но отвъд всичко останало – той беше най-великият изпълнител, когото съм познавал. Той притежаваше магия. Той беше гений. Освен това беше и много добър човек, а когато го опознаеш, осъзнаваш колко умен е всъщност. Беше брилянтен. Веднъж бяхме в „Тръмп Тадж Махал” в Атлантик Сити. Събра се тълпа от хиляди хора, които буквално започнаха да ни мачкат. Имахме 20 бодигарда, но ситуацията стана много опасна. Той се свлече на колене и започна да пълзи към изхода. Направи го толкова естествено, помислих си, че е паднал. И му казвам: „Майкъл, винаги ли е така при теб?” А той: „Да, но това е нищо. В Япония е много по-зле”.
Майкъл не беше същият Майкъл през последните 10 години. Не беше добре. Имаше много проблеми, много трудности. Но когато беше в разцвета си – никога не е имало друг като него. Животът му беше по-различен от този на всички хора, които някога съм познавал. Но той преживя едни много тежки 10 години. Чувстваше се неловко (срамуваше се) от онова, което му се случваше. Но той няма да бъде запомнен с последните 10 години от живота си; ще бъде запомнен с първите 35.

Ice-T:

Срещал съм го веднъж. Той беше в Ню Йорк, в студиото на Сони и снимаше видео, а аз бях там с една от моите групи. Казаха ми, че Майкъл Джексън иска да се срещне с мен. Отидох зад кулисите; той седеше между две жени, здрависа се с мен, беше супер. За човек от ранга на Майкъл Джексън – дори и през ум не ти минава, че той може да знае за съществуването ти. Имам предвид, аз съм рапър и той си е казал: „Ice-T е тук. Бих искал да се запозная с Ice-T." Здрависах се с него, страхотен момент. Един от приятелите ми каза: „Няма значение колко си корав, ако ще и най-големият гангстер да си, ако си на първия ред на концерт на Майкъл Джексън, той ще те накара да виеш като кучка”. Това си е голям комплимент от неговата уста.

В крайна сметка, аз ще го запомня с това, че беше оригинален. Ето това е, което не може да му се отрече на Майкъл Джексън – няма как да кажеш, че нещо негово е взето от някой друг. Всичко е 100% оригинално. Всички нови хора, които го имитират – като хлапето от 'N Sync [Justin Timberlake] — Те знаят, че копират Майкъл Джексън.

http://www.time.com/time/specials/packages/completelist/0,29569,1907409,00.html



Kenny Ortega:

Бях с Майкъл в Източна Европа и когато слязохме от самолета, той ме попита: „В хотела ли ще отидеш или ще дойдеш с мен в едно сиропиталище?” Вместо да се прибере в хотела, той предпочиташе да отиде в сиропиталище. Помня, че когато влезе в този приют, той вървеше и се оглеждаше съвсем спокойно. Организаторите (на концерта) също бяха там; условията, в които живееха децата, бяха много лоши. Видях го да шепне нещо на някого, после да шепне нещо на другиго, разхождаше се, обръщаше внимание на децата. И по-късно разбрах какво е шепнел: „Това сиропиталище трябва да се преобрази, тук ще има нови легла, нови чаршафи, ще се назначат още хора, които да се грижат за децата. И това трябва да стане до утре, иначе няма да изляза на сцената”. Видях как този човек (Майкъл) влезе в едно румънско сиропиталище и го преобрази за 24 часа ... още едно нещо, което винаги ще си спомням за него. Този човек имаше по-голямо сърце от всеки друг и наистина, наистина бе загрижен за хората и най-вече за децата. Това беше част от неговата мисия. По време на турне той винаги искаше да знае какво може да направи за всяко едно място, така че когато си тръгваше, той оставяше това място в по-добро състояние ... за колко други хора би могло да се каже това?

Paul McCartney:

На Коледа, през 1981, ако не се лъжа, около 10 сутринта телефонът вкъщи звънна. Някакъв глас шепне: „Господин Макартни, бихте ли искал да чуете някои от моите песни?” Подразних се, не познавах човека лично, затова му казах – ако искаш да ми изпратиш някакви записи, просто го направи. Той продължи, очевидно притеснен: „Сър, аз съм Майкъл Джаксън, не ме ли познахте?” В този ден се роди едно страхотно приятелство. Животът на Майкъл беше музика. Той не ходеше, той танцуваше. Той никога не говореше, той пееше. Съветите му към музикантите не бяха технически, а поетични. Като например: „Когато вземаш тази нота на пианото, не бъди рязък, изсвири я така, сякаш пред себе си виждаш най-красивия залез. И ще видиш, че ще прозвучи съвършено различно”

http://www.thesilencedtruth.com/index.php?option=com_content&view=article&id=191&Itemid=83



Мери Джей Блайдж:
(списание "Ролинг Стоун", 2002)

Боже мой! Преди време си мислех - някой ден ще се омъжа за този човек. Знам, че има много хора, които обичат Майкъл Джексън. Но не мисля, че са го обичали колкото мен. Помня, че когато даваха Jackson 5 по телевизията, започвах да плача, щом предаването свършеше. Той беше толкова наелектризиращ и красив, беше просто ...всичко. Той беше мечтаният съпруг за всяка жена на света.

Ейми Уайнхаус:
(The Guardian, 2004)

Така и не успях да реша какво точно искам - да бъда Майкъл Джексън или да се омъжа за него. Изобщо не ми пука какво говорят хората за него, защото той е fucking genius. Това е, точка по въпроса!

http://www.stuff.co.nz/life-style/blogs/over-the-rainbow/3852056/Was-Michael-Jackson-a-modern-day-prophet

Was Michael Jackson a modern-day prophet?

Writer Chaz Harris - "Over The Rainbow"

Седя си тук и ми е трудно да повярвам, че днес се навършва една година от преждевременната, трагична и неочаквана смърт на Майкъл Джаксън. Миналата година, когато бяха обявени лондонските концерти, накарах брат ми да грабне телефона още в деня, когато започна продажбата на билетите. Казах му да се опита да вземе билети за септември, вместо за първите юлски дати. И той успя.

Бях много развълнуван, че ще се прибера у дома за концерта, защото винаги съм искал да видя Майкъл Джаксън на сцена, и дни наред просто не можех да проумея трагичната новина. Мисля си, че много хора са се надявали това да е някакъв мащабен рекламен трик във връзка с предстоящото турне, и са очаквали MJ да се появи отнякъде и да ни увери, че е добре ... но това така и не се случи.

Каквото и да си мислите за него, не може да се отрече, че той беше – и вероятно завинаги ще остане – една от най-влиятелните фигури в шоубизнеса. Неговата популярност бе важна част от епохата след борбата за граждански права в САЩ и отвори пътя на много чернокожи изпълнители към големия пазар така, както никой друг изпълнител не е успявал. Освен това той притежаваше способността да владее сцената като никой друг – точно както го направи с изпълнението си на Superbowl, 1993.

Спомням си, че дори по време на противоречивите съдебни процеси, съм приемал случващото се като дело на жадни за пари родители, които просто са решили да се възползват от неговата щедрост, защото той винаги е създавал впечатлението за човек с чиста душа, който вижда само най-доброто у хората. Този човек е израснал като дете-звезда и е пропуснал да изживее детството си, но аз не го виждам в образа на педофил, въпреки усилията да бъде вмъкнат в този профил. Тези съмнения бяха опровергани от безбройните коментари, които направиха негови приятели-знаменитости и хора от обкръжението му след смъртта му, включително Дона Съмър, която каза във връзка с обвиненията: „Не мога дори да си представя, че той (Майкъл) би наранил дете, ever. Лично аз смятам, че това е по-скоро опит да се възползват от него за лична изгода. Не знам дали е вярно или не. Аз просто ... просто смятам, че хората често го възприемаха като лесна/удобна мишена”.

По време на пребиваването ми в UK бе обявено, че се работи по създаването на филм This is It. Признавам, че изпитвах леки съмнения и дори цинизъм относно онова, което ми предстоеше да видя. Но когато гледах филма още в нощта на премиерата, бях пометен и възхитен от откритието, че дори на 50 Джаксън все още притежава онова великолепие и сценично присъствие, което е имал и във върховия период на кариерата си. Сякаш времето бе спряло. Това несъмнено щеше да е един от най-зрелищните и грандиозни концерти, изнасяни някога.

В DVD-то има цял раздел за различните сценични костюми и един от тях е оборудван с вградени светлини, които да изглеждат като разноцветни лъчи, движещи се по ръцете и краката. Този костюм е бил предназначен за изпълнението на Billie Jean. Това щеше да е епично изпълнение и докато гледах този филм, аз изпитах смесица от вълнение и тъга.

За мен остава необясним следният факт – Майкъл Джаксън бе верен на своето послание за мир, любов, за спасяване на планетата за нашите деца и за децата на нашите деца. И в същото време той беше преследван, тормозен, неразбран и третиран като отхвърлен от обществото човек, и то от същите тези медии, които първоначално възхваляваха неговия забележителен гений. Защо хората се обръщат срещу тези, които се опитват да изпращат положителни послания към света? Да не би да подозираме, че те имат някакъв таен план?

Ако вярвах в Бог, щях да кажа, че през последните десетилетия Джаксън най-много се доближаваше до образа на съвременен пророк. Неговите последователи и почитатели превъзхождат по численост тези на която и да било друга съвременна религиозна или обществена фигура, и той не спираше да разпространява своето послание за любов, мир, равноправие и изцеление. И в тази връзка аз определено вярвам в MJ и неговото послание, защото имам доказателство, че той беше истински, че такава личност действително съществуваше.

Трагичните последствия от нефтените разливи, на които сме свидетели в момента, ни карат да се сещаме за страховитите картини oт Earth Song. Всеки път, когато Джаксън е говорел за бедствия, той сякаш е знаел, че предстои да се случи нещо лошо. Един цитат от This is It казва всичко: "Уважавам тайните и магията на природата. Именно затова се ядосвам толкова, когато виждам какво се случва по света: всяка секунда в джунглите на Амазонка се унищожава площ с размерите на футболно игрище. Тези неща наистина ме тревожат. Именно затова пиша такъв тип песни; тяхната цел е да накарат хората да се разтревожат, да се осъзнаят, да проумеят, че има надежда. Планетата ни е много болна. Ако не я излекуваме сега, съвсем скоро пораженията ще са необратими. Това е последната ни възможност да решим този проблем, в противен случай катастрофата е неминуема. ... Моментът настъпи. This is It. Трябва да започнем със себе си. Със САЩ. Иначе никога няма да успеем.”

Думите на дъщеря му Парис, изречени на поклонението миналия юли бяха достатъчни да заличат всичките ми съмнения (ако изобщо е имало такива) относно неговата невинност: „Татко беше най-добрият баща, който изобщо можете да си представите”. Някои хора бяха против това, че на детето е било позволено да говори, но аз усетих, че тя беше искрена и имаше нужда да го направи. В крайна сметка Джаксън лиши баща си от наследство - заради предполагаемото насилие, което той е упражнявал над него в детството му, - защото е искал да бъде сигурен, че на неговите деца няма да им се наложи да изпитат нещо подобно. Защо има хора, които го смятат за виновен само защото статистиката предполага, че жертвите на насилие в детството си повтарят това поведение като възрастни? Нима няма изключения?

Накрая ще завърша с трогателните последни думи на една от най-любимите ми песни на MJ, които донякъде звучат като брачен обет: „В най-тъмните ни часове, в най-дълбокото ми отчаяние, ще ме обичаш ли още? Ще бъдеш ли до мен? В моите изпитания и моите мъки. В несигурност и тревога. В моята ярост и моята необузданост. В моя страх и моите изповеди. В моите терзания и моята болка. В моята радост и моята скръб. С обещанието за едно ново утре. Аз никога няма да те изоставя. Защото ти си в сърцето ми завинаги.”

Беше ли Майкъл Джаксън един съвременен пророк? Защо човечеството е склонно да напада или да се обръща против онези, които се опитват да разпространяват послания за любов, равенство и изцеление?

R.I.P. Michael Jackson - The King of Pop"

Is it because he is black?: What they don’t want you to know about Michael Jackson

"Is it because he is black?: What they don’t want you to know about Michael Jackson"

by Christopher Hamilton, Thursday, January 5th, 2006

„Защото е чернокож - затова ли? Какво не искат да знаете за Майкъл Джексън”

Какво си мислите, когато чуете името Майкъл Джексън? Откачалка? Престъпник? Велик изпълнител? Бизнесмен? Каквото и да си мислите за MJ, изхвърлете всичките си мисли през прозореца и нека просто разгледаме някои факти.

Години наред медиите го наричат ‘Wacko Jacko’ (Смахнатия Джако, Джако Откачалката). А какво стана с MJ? Не беше ли той най-великото музикално събитие по едно време? Кога точно полудя?

Нека видим кога точно започнаха да описват Майкъл като „Луд”. Не беше по времето на „Трилър”. Страхотно е да си певец и танцьор. Те точно това искат. Но да не си посмял да се превръщаш в мислещ бизнесмен. Да не си посмял да купуваш каталога на Бийтълс. Да не си посмял да се жениш за дъщерята на Елвис. Да не си посмял да победиш музикалната индустрия в собствения им занаят. Започнаха да му лепят етикета „луд”, когато той започна да прави бизнес ходове, каквито никой досега не бе успявал да осъществи.

Майкъл взе две културни икони и ги разби на парчета. През целия ни живот са ни бомбардирали с два факта: Бийтълс са най-великата група за всички времена, а Елвис е Краля на Рокендрола. Майкъл купи Бийтълс и се ожени за дъщерята на Краля (направо му го заби, съвсем буквално). Ако бях циник, щях да кажа, че Майкъл се ожени за Лиса Мари само за да го забие на онези, които смятат Елвис за Крал.

Бийтълс бяха велики, но не толкова велики, че да запазят правата върху собствените си песни.
Елвис беше велик, но той не пишеше песните си. Мениджърът му, Кол Том Паркър, беше мозъкът зад Елвис … който го държеше упоен с лекарства и подписваше договорите.

Майкъл не вредеше на никого като изпълнител. ‘Off the Wall’ – първият соло изпълнител с четири сингъла в класациите „Топ 10”. „Трилър” – най-продаваният албум за всички времена, със седем сингъла в „Топ 10” тогава. ‘Bad’ – първият албум, произвел пет сингъла на челна позиция в класациите (дори „Трилър” имаше само два хита, стигнали до номер 1). Всичко това е супер. Но по-добре да не правиш нищо повече. Пееш, танцуваш и толкова. Майкъл искаше да е още по-велик. Той купи легендарния каталог „Sly and the Family Stone” и никой не обърна внимание. Когато купи Бийтълс, хората забелязаха. Сливането със Сони надхвърли всички очаквания. Сони, в желанието си да притежават част от каталога на Бийтълс, се съгласиха на равностойно (50/50) партньорство с Майкъл и така беше създадена музикалната компания Sony/ATV. Сега Майкъл притежава половината от издателските права над всички изпълнители на Сони. Хвърлете един поглед на пълния списък от песни в sonyatv.com. Между тях са над 900 кънтри песни на изпълнители като Тами Уайнет, Кени Роджърс, Алабама. Всички песни на Бейбифейс. Латино песни на Селена и Енрике Иглесиас. Песни на Роберта Флак, песни на Марая Кери. Песни на Дестинис Чайлд. Песни на Тупак, Биги и Флийтуд Мак. Около 100 000 песни. „Ама какво прави този човек?” Никой от великите в занаята не го е правил. Нито Боно, нито Спрингстийн, нито Синатра. „За какъв се мисли той? Да го докопаме с тежката артилерия”.

За да „докопаш” някого, трябва да атакуваш онова, което той най-много обича. Повече нищо няма да кажа по този въпрос.

Единственият човек, който се доближава донякъде до Майкъл в опита му да завладее индустрията е Принс и в по-малка степен Джордж Майкъл. Погнаха горкия Джордж Майкъл и публично го изтипосаха като хомосексуалист. Принс се бори здраво и успя да се наложи, но въпреки това трябваше да прибегне до услугите на голяма музикална компания, която да разпространява нещата му. В това няма нищо лошо. Принс пак ще си взема лъвския пай, но докато стигне дотук, години наред трябваше да търпи да го наричат луд и труден характер.

Най-великият момент за тях беше пресконференцията на Том Снедън (окръжният прокурор на Санта Барбара). „Пипнахме го”. Те просто ликуваха; беше повече от очевидно. На кого му пука дали има доказателства?
Майкъл беше оправдан. Без да празнува победата си, той се прибра вкъщи и напусна САЩ. Най-разумният му ход. Ами сега? Какво ще правят зложелателите му? Него го няма. „Няма го! Как така ще замине за Бахрейн? Как, по дяволите, да го докопаме, ако не е тук? Бързо, викнете онова журналистче и му поръчайте да напише серия от статии за това как MJ е на ръба на разрухата. А, това сме го правили, така ли? Ами добре, какво друго да измислим?”

На пръв поглед изглежда, че Майкъл не прави нищо, с което да изкарва пари. Изобщо не бройте седмичните продажби на албумите му. 15 000 CD-та на седмица е нищо за Майкъл. Каталогът на Sony/ATV му носи пари при всяко негово вдишване. Сериозни пари. Фактът, че никой не споменава реалния размер на приходите, е доказателство за това. Предпочитат да си мислите, че той е разорен, отколкото да ви кажат истината. Невърленд все още е собственост на MJ. Семейното имение в Енсино все още е собственост на MJ. Майкъл все още притежава песните на Бийтълс при сливането си със Сони, както и пълните права върху собствените си песни. Тихо, ей, това е тайна, нека си остане между нас.

Майкъл буквално е нагазил в територия, където никога досега не е стъпвал кракът на друг чернокож. Ако някога напише автобиография, тя ще е една от най-интересните, излизали на книжния пазар. Един чернокож без диплома за образование се превръща в най-влиятелния човек в музикалната индустрия, въпреки омразата, расизма, враговете в собственото му обкръжение и алчните за тиражи медии.

Ако Сони имат разум в главите си, трябва веднага да му предложат да продължат партньорството си. Това е единственият начин, по който могат да печелят и в бъдеще от каталога на Майкъл. Томи Мотола не изгуби работата си в Сони, защото е управлявал компанията некадърно. Той просто беше косвена жертва във войната. Майкъл го разобличи и Сони си измиха ръцете с него. Такива неща се случват непрекъснато. Забележете, че никой от Сони, нито самият Мотола, не тръгнаха да съдят Майкъл за клевета. Майкъл винаги е бил верен на шефовете си от Epic/Sony. На наградите Грами през 1984 той дори извика при себе си на сцената тогавашния шеф на компанията Уолтър Йетникоф. Винаги е изказвал благодарности на Дейв Глу, Мотола и други представители на Сони в речите си при получаване на награди.

Сони все още имат шанс да изгладят недоразуменията с Майкъл, но може и да е твърде късно. Въпреки това биха могли да направят жест на добра воля, но колко често се случва това в бизнеса? Ако аз бях на тяхно място, бих предпочел Майкъл за съюзник, а не за враг. Това е/беше взаимно изгодно партньорство.

Щяха да ми треперят коленете от страх, ако съм враг на Майкъл, докато той е в компанията на мултимилиардери отвъд океана. Повярвайте ми, едва ли си говорят само за дизайнерски дрехи. Подготвя се създаването на конгломерат.

Една последна вметка – това не бива да е единственият път, когато чувате за споменатите от мен факти. Но вероятно ще е точно така и това е най-тъжното. Тревожех се, че няма да оправдаят Майкъл заради колебанията на съдебните заседатели. Това е нечестна игра. Ако аз представям тези факти тук, в EURweb, значи цялата преса е наясно с тях, повярвайте ми. Те не точат лиги около всичко, свързано с него, само защото е създал Трилър. Много добре знаят какво става. Помислете само.

И накрая – Майкъл няма да остане в историята с обвиненията в педофилия. Нито заради „Трилър”. Ще остане в историята като човека, който влезе в бой с музикалната индустрия, спечели и оцеля, за да разкаже тази история. И това ще е книга, която ще си струва парите.

http://www.eurweb.com/story/eur24224.cfm

(Линкът вече не работи. Преди известно време беше махнато заглавието, а сега и цялата статия. Намирам я единствено във форуми и блогове на почитатели. Копирах текста и го публикувам и тук в оригинал)

IS IT BECAUSE HE’S BLACK? What They Don’t Want you to know about Michael Jackson
By Christopher Hamilton (January 5, 2006)

What do you think of when you hear the name, Michael Jackson? Wacko? Criminal? Great Entertainer? Businessman? Whatever you think of MJ, throw all your thoughts out of the window and let’s examine some facts.

For years the media has labeled him “Wacko Jacko.” What happened to MJ? Wasn’t he the biggest thing in music at one point? When did he go crazy?

All anyone has to do is look when Michael started being portrayed as “Crazy.” It wasn’t during the “Thriller” years. It’s cool being a song and dance man. That’s what they want. DON’T DARE BECOME A THINKING BUSINESSMAN. DON’T DARE BUY THE BEATLES CATALOG. DON’T DARE MARRY ELVIS’ DAUGHTER. DON’T DARE BEAT THE RECORD INDUSTRY AT THEIR OWN GAME. Michael started being labeled crazy when he began making business moves that no one had been successful at doing.

Michael took two cultural icons and shattered them to pieces. All our lives, we’ve been bombarded with 2 facts. The Beatles were the greatest group of all time and Elvis was the King of Rock and Roll. Michael bought the Beatles and married the King’s daughter. (if that ain’t literally sticking it to the man) If I wasn’t a cynic, I’d say Michael did the Lisa Marie thing just to stick it to the people who consider Elvis the King.

The Beatles were great, but they weren’t great enough to maintain publishing rights over their own songs.

Elvis was great, but he didn’t write his songs. His manager, Col Tom Parker, was the mastermind behind Elvis … keeping him drugged with fresh subscription pills and doing all the paperwork.

Michael could do no wrong as an entertainer. “Off the Wall,” first solo artist with 4 top ten singles. “Thriller,” the biggest selling album of all time, with a then record 7 top ten singles. “Bad,” the first album to spawn 5 number one songs (even Thriller only had 2 number one songs). All this is cool. But that is all you better do. SING AND DANCE. Michael wanted to be greater. He bought the legendary Sly and the Family Stone catalog and no one really cared. When he bought the Beatles, people noticed. The Sony merger took the cake. Sony, in their eagerness to have a part of the Beatles catalog, agreed to a 50/50 merger with Jackson, thus forming Sony/ATV music publishing. Now, Michael co-owns half of the entire publishing of all of Sony artists. Check out the complete lists of songs at sonyatv.com. A sampling of the songs he owns the publishing rights to are over 900 country songs by artists such as Tammy Wynette, Kenny Rogers, Alabama. All Babyface written songs. Latin songs by Selena and Enrique Iglesias. Roberta Flack songs, Mariah Carey songs, Destiny’s Child’s songs. 2pac, Biggie and Fleetwood Mac songs. In essence over 100,000 songs. “What is this man doing?” None of the greats did this. Not Bono, Springsteen, Sinatra. “Who does he think he is? Get whatever you can on him.”

To “get” someone, you have to attack what they love the most. I’ll say no more on that.

The only man who even approaches MJ in taking on the industry is Prince and to a lesser extent, George Michael. They went after poor George Michael, publicly outing the man as a homosexual. Prince fought hard and made his point, but nevertheless still had to resort to using a major company to distribute his materials. There is nothing wrong with that. Prince would get the lion’s share, but the result were years of being labeled crazy and difficult.

The greatest moment for them was the Sneddon press conference. “We got him.” Never was such glee so evident. Who cares if we have evidence?

Michael was acquitted, did not celebrate, went home and left the USA. Best move ever. Now what is there left for the haters to do? He’s gone. “Gone, what do you mean he moved to Bahrain? Well, how the hell can we get him if he’s not here? Quick, get that columnist to write a series of articles on how MJ’s teetering on the brink of destruction. Oh we did that? Well, what can we do?”

On the outer surface, it appears Michael is not doing anything to make money. Don’t even count the weekly sales of his CDs. 15,000 CDs a week is nothing for Michael. The Sony/ATV catalog is money for Michael Jackson every time he breathes. Serious money. The fact that no one reports on the actual amount is proof of that. They would rather you believe he is broke than tell you the truth. Neverland is still owned by MJ. The family home in Encino is still owned by MJ. Michael still owns the Beatles songs through the merger with Sony as well as full ownership of his own songs. But, hey, that’s our little secret.

Michael Jackson is literally walking in the shoes that no Black person has ever walked in before. If he ever writes an autobiography, it will be one of the most interesting ever. A Black man with no real formal education becomes the most powerful man in the industry, DESPITE hatred, racism, enemies in his own camps and a media willing to be bought to the highest bidder.

If Sony had any sense, right now they should offer to continue the partnership. That’s the only way they will make future money off of Michael’s catalogue. Tommy Mattola did not lose his job with Sony because he was a bad label head. It was a casualty of war. MJ exposed him and Sony had to cut their losses. Companies do it all the time. Notice no one at Sony nor did Matolla himself ever sue MJ for slander. Michael always was loyal to his bosses at Epic/Sony. Back at the 1984 Grammys, he even brought then label head Walter Yetnikoff on stage with him at one point. He’s always thanked Dave Glew, Mattola and others at Sony in his acceptance speeches.

Sony can still do right by Michael, but it may be too late. However, they still should make a goodwill gesture, but how many times do businesses do that? If I were them, I’d still want MJ as an ally, not as an enemy. It is/was a mutally profitable merger.

I’d be scared as hell if I was an enemy of MJ while he is with the multi-billionaires overseas. Believe me, they aren’t just over there discussing designer clothing. A conglomerate is in the making.

One last note, these facts that I write here should not be the only times you hear this, but the sad fact is it probably is. I was worried that Michael would go down because of the uncertainty of the jury. That’s playing unfair. If I’m presenting these facts here at EURweb, YOU CAN BELIEVE THE MEDIA KNOWS IT ALREADY AS WELL. They aren’t salivating over everything MJ related just because he made “Thriller.” They know what’s up. Think about it. That’s why I laugh when I see shows like BET’s “The Ultimate Hustler.” We all know who that is. (How can Damon Dash know who the ultimate hustler is anyway? He lost Roc-a-fella to Jay-Z)

In the end, Michael won’t be known for being an alleged child molester. He won’t be known for “Thriller.” He will be known as the man that fought the record industry and won and lived to tell the tale. That is a book worth buying.

_________________________
Christopher Hamilton is a freelance entertainment writer. He can be reached for questions or comments at mrcjhamilton@hotmail.com

Opus Picture of The Day & Excerpt: Spike Lee

"October 10, 2009

Скъпи Майкъл,

Миналата седмица, в знак на почит, посетих родното ти място - Гари, Индиана. Прекрачих прага на скромната тристайна къща на „Джаксън Стрийт” 2300 и усетих магията. Там е започнало всичко, девет деца плюс родителите ти сте обитавали това тясно пространство един върху друг и сте преследвали Американската мечта. Това е напълно достатъчно основание адресът 2300 ‘Джаксън’ да бъде обявен за национална забележителност. Човек трябва да се върне в началото, за види ясно цялото пътуване. Гари, Градът на стоманата, Средния запад, работническата класа, тежка работа, труден живот, висок морал и прости житейски ценности. Именно на това място си разбрал в съвсем крехка възраст, че „трябва да пееш и танцуваш така, сякаш животът ти зависи от това”, и така е било в действителност. Ти и семейството ти превърнахте мечтата в реалност. Но както всички научаваме в крайна сметка (рано или късно), мечтите имат цена, а цената има последствия. Пазя скъп спомен за краткото време, през което работихме заедно; помня как дойде у дома в Бруклин, как прегърна и целуна новородената ми дъщеря Сачел, сякаш бе твое собствено дете; удивителното ни пътуване до Бразилия, за да снимаме видеоклипа към ‘THEY DON’T CARE ABOUT US.’ Разкайвам се, че така и не успях да ти кажа, че нашето видео има пряка заслуга за идеята и създаването на великолепния филм CITY OF GOD. Майкъл, животът ти докосна хора по цял свят, които никога няма да познаваш. Майкъл, аз съм с една година по-голям от теб, израснахме заедно. Имах афро прическа точно като твоята. Исках да бъда като теб. Исках хубавите момичета да ми налитат също като на теб (макар че момичетата не го правеха, а предпочитаха да гледат с влажен поглед твоите снимки, залепени от пода до тавана по стените на спалните им). На онази крехка възраст аз нямах никаква представа какво искам да правя в живота си. Ти ми помогна да видя ясно възможностите си, въпреки че изобщо не умеех да пея и танцувам, макар че произхождах от музикално семейство. Ти, Джърмейн, Тито, Джаки, и Марлон ни показахте пътя. Вие бяхте млади чернокожи момчета, също като нас. Пред нас се откри нов ден, нов свят, и само от нас зависеше да извлечем най-доброто от него. В заключение, Майкъл, ти си отиде от този свят твърде, твърде рано, но докато крачеше по тази земя в телесната си обвивка, ти успя да я промениш. Ти промени Света, промени Играта завинаги.

Почивай в Мир завинаги.

С любов,

Спайк Лий

P.S. Бруклин те обича!"

http://www.michaeljackson.com/us/news/opus-picture-day-excerpt-spike-lee

Darren Hayes' 'Almost' Encounter with the King

For Michael Jackson fans - This is an untold story of my almost encounter with the King and how M.J inspired me.












On Monday 31st May 2010, @darrenhayes said:

„За почитателите на Майкъл Джексън – Това е моята неразказвана досега история за това как замалко да срещна на живо Краля, и за вдъхновението, което получих от M.J.

Почитателите на моята музика са чували песента ми 'Insatiable'. Тя е написана и продуцирана съвместно с Walter Afanasieff. Но това, което много хора не знаят, е че аз създадох моята песен като реакция и вдъхновение от една песен, която Walter и Alan Thicke са написали за Майкъл през ’99 - 'Fall Again'.

Това е демото на Майкъл:

Историята е следната:

Когато записвах албума на Savage Garden 'Affirmation' с Walter през 1999 в неговото студио в San Francisco, той ми пусна едно демо на песента 'Fall Again', която по онова време беше записана с вокалите на Robin Thicke. Walter и Robin възнамерявали да я предоставят на Майкъл за неговия албум 'Invincible'.

Бях възхитен (completely in awe) и единственото, което чувах, беше Майкъл.
Walter ми каза, че не е сигурен дали Майкъл ще прояви интерес, но аз, като негов почитател, усещах, че Майкъл би реагирал на песента точно като мен, ако я чуе. Напомняше ми за великолепието на негови класики като 'Human Nature'. Бях сигурен, че Майкъл ще я изпълни убийствено.


Както и предполагах, песента стигнала до Майкъл, той много я харесал и се съгласил да запише демо.
Но имаше една малка пречка. Единственото време, с което Майкъл разполагаше, за да го направи, беше денят, в който Walter трябваше да запише с мен вокалите за албума 'Affirmation'.

Walter реши, че може да запише и двете сесии и така се озовахме в New York. Аз записвах сутринта с Уолтър в Sony Studios, а следобеда той отиде да записва с Майкъл в The Hit Factory, буквално от отсрещната страна на улицата

Версията, която пуснах по-горе, е единственият път, когато Майкъл някога е пял тази песен. Един-единствен запис. Той дори не е имал възможност да разучи добре песента. (а каква великолепна работа е свършил!)

В деня на записа с Майкъл, Уолтър се върна сияещ при мен в Sony Studios около два часа по-късно. Говореше за Майкъл с възхищение и суперлативи, за гласа му, за любезността му, за таланта му. Но най-много ме развълнува това, че децата му (Принс и Парис) са били с него и Майкъл е поискал да инсталират в кабинката при него монитор, за да може да наблюдава как децата си играят с бавачката в друга стая, докато той пее. Наложило се да приключат бързо със записа, защото децата били малко болни и Майкъл искал да се погрижи за тях като добър баща. Той се извинил и си тръгнал след единствения запис, който направили.

Не бях чувал изпълнението на Майкъл, докато не го издадоха в албум години по-късно (макар Уолтър да знаеше, че съм огромен фен, той прояви уважение към Майкъл и така и не ми предложи да я чуя), но аз помнех чувството и магията на песента от онзи пръв път, когато я чух с вокалите на Robin Thicke, така че когато дойде време да запиша първия си самостоятелен албум, аз помолих Уолтър да се пробва да напише заедно с мен песен със същата енергия. Ето така създадохме 'Insatiable'.

Когато години по-късно чух демо версията на 'Fall Again' в изпълнение на Майкъл, бях възхитен от съвършенството на изпълнението му. Майкъл е причината да стана изпълнител (след като гледах концерт от турнето 'Bad' през 1987 и веднага разбрах, че искам да прекарам остатъка от живота си на сцената) Слушането на албумите му ме научи как да пея. Горд съм, че години по-късно в моята собствена кариера има късчета от него в работата ми. И макар той вече да не е сред нас, приятно ми е да си мисля, че част от наследството, което ни остави, е и онази искрица, която той запали в мен като артист.

Съжалявам, че стана малко дълго и сълзливо – но знам, че има негови почитатели, които ще се радват да прочетат тази история. Винаги съм искал да я разкажа. И ето че днес го направих.

Като забавен епилог на разказа ми – ето я и частта, в която едва не се срещнах и със самия Майкъл.

По време на записа Томи Мотола беше президент на Sony Music. Той дойде в студиото същия ден, когато Уолтър записваше с Майкъл, и ми каза „Дарън, има един много специален човек, когото искам да доведа в студиото и да те запозная. Имаш ли нещо против да доведа друг изпълнител в това студио за едно „здравей”?”– каза той.

Разбира се, аз си помислих, че той има предвид Майкъл.
Естествено, че ще има предвид Майкъл, нали? Та Майкъл е от другата страна на същата улица и работи със същия продуцент, с когото работя и аз. Дали е удобно? Дайте го насам!
Томи каза, че веднага се връща и излезе.

И аз седях в студиото с тонрежисьора и просто щях да се подмокря от вълнение.
Томи чука на вратата.
Сърцето ми спира.
После пада в петите ми.
Влиза Томи, заедно с много висок, почти 50-годишен мъж с руса коса.
Който очевидно НЕ Е MICHAEL JACKSON.

'Дарън, това е Darryl' – казва Томи.

"Здрасти' – казвам аз с фалшив ентусиазъм

Томи пуска на този мъж 'Two Beds and a Coffee machine', песента, по която работехме онзи ден.

Darryl се обляга на стола си и най-искрено ми заявява, че аз съм невероятен song writer, и че много харесва гласа ми.

'Благодаря!' казвам, все още съсипан от факта, че този мъж не е Michael Jackson.

Когато Томи и Дарил си тръгнаха, тонрежисьорът се обръща към мен и казва:
'Знаеш ли кой беше това?'.

'Не' казвам.

'Tова беше Darryl Hall, от Hall and Oates'.

Нека поясня, че аз винаги съм бил, и все още съм, ОГРОМЕН почитател на Hall and Oates.
Почувствах се изключително невъзпитан и груб, че не съм го познал. Но в моя защита ще кажа, че тогава Darryl имаше брада, а в моите представи той беше гладко избръснат и доста по-млад, разбира се.

Така че през онзи ден едва не умрях от вълнение на два пъти.

Ето, разказах го.”

Interview with Tom Mesereau - Deborah Kunesh

Интервю с Tom Mesereau

DK: Deborah Kunesh
TM: Tom Mesereau













http://www.reflectionsonthedance.com/Interview-with-Tom-Mesereau.html

DK: Какъв клиент беше Майкъл? Какво бе усещането да работиш с него?

TM: Възхитителен. Много отзивчив, умееше да изслушва, отнасяше се с голямо уважение към мен, към адвокат Susan Yu и останалата част от екипа ни. Най-лошото, което бих могъл да кажа за него е, че понякога беше невъзможно да бъде открит. Трудно го откривахме на моменти и аз смятам, че една от причините бе това, че той изпитваше ужас от този процес, страхуваше се, но като цяло беше прекрасен клиент.

DK: Нормално е да изпитваш ужас, когато хората говорят такива неща за теб. Как се справяше той със стреса около този процес?

TM: Мисля, че му беше много трудно. Аз често си говорех с него рано сутрин, защото графикът ми беше такъв, че трябваше да си лягам около 7.30, най-късно 8 вечерта, и ставах в 3, всеки ден без изключение. Майкъл имаше навика да става рано сутрин и да се разхожда из Невърленд, за да релаксира, да бъде близо до природата, да гледа небето, луната и звездите, и често ми се обаждаше в 3 или 4 сутринта. Страдаше от (anxiety) тревожност/мъчително безпокойство, на моменти беше много депресиран и имаше проблеми със съня. Това са често срещани оплаквания за човек, обвинен в толкова тежки криминални престъпления.

DK: Когато интервюирах Aphrodite Jones, тя спомена, че от страната на обвинението са били призовавани за свидетели приятели и близки на Майкъл, и че той е понесъл много тежко някои от нещата, които те са казали.

TM: Беше ужасно преживяване. Беше болезнено, беше ужасяващо, той не можеше да повярва, че чува някои от нещата, които бяха казани в свидетелските показания. Не можеше да повярва, че някой би могъл да го обвини в посегателство над деца. Не можеше да повярва, че някой изобщо би могъл да го обвини в организирането на конспирация за насилствено задържане на семейство (в плен), в отвличане на деца, в изнудване. Това са неща, които Майкъл не беше в състояние дори да си представи, но той бе официално обвинен в извършването им, бяха призовавани свидетели, които очевидно не казваха истината, с цел да се скрои процес срещу него – и това го караше да се чувства уплашен и много отчаян.

DK: Процесът продължи над четири месеца.

TM: Почти пет месеца. Започна на 31 януари и приключи в средата на юни.

DK: Колко често се явявахте в съда през седмицата?

TM: 5 дни в седмицата.

DK: Докато четяха съдебните присъди/решения „невинен”, как реагираше Майкъл?

TM: В този конкретен ден той изглеждаше ужасно. Бузите му бяха хлътнали, едва вървеше. Изглеждаше ужасно. Не каза нито дума до последното „невинен”. Имаше 14 „невинен” – за 10 углавни престъпления и 4 по-леки. После се прегърнахме и той каза „Благодаря ти”.

DK: Преди последния ден от процеса, когато щяха да бъдат прочетени тези решения, се говореше, че ти си бил почти уверен, че Майкъл ще бъде оправдан. Това само усещане ли беше?

TM: Имах много силно усещане, че това жури няма да го признае за виновен.

Преди всичко трябва да сте наясно с калифорнийските съдебни закони и процедури, отнасящи се до криминални процеси. В Калифорния за криминалните процеси се назначава жури от 12 съдебни заседатели. Законът в Калифорния изисква единодушно решение от журито, за да се обвини или оправдае подсъдимият. Това означава, че всичките дванайсет заседатели трябва са съгласни да признаят някого за виновен , както и всичките дванайсет да са съгласни да го оправдаят. Ако съдебните заседатели не могат да достигнат единодушно решение за осъждането или оправдаването на подсъдимия, този конкретен параграф в обвинителния акт остава „висящ”. А това означава, че прокурорът може да преразгледа това обвинение пред друго жури, с напълно различен състав..

Накратко, ако журито признае подсъдимия за виновен по един-единствен параграф от обвинителния акт, или повече от един, това обикновено се счита за победа на обвинението. Ако журито оправдае подсъдимия по всички обвинения, това е победа на защитата. Ако журито признае вина по някои обвинения, а оправдае по други, това обикновено е победа на обвинението. Ако журито постанови ‘невинен’ по някои обвинения, а други останат ‘висящи’, това се счита за победа на защитата.

Michael Jackson първоначално беше подведен под отговорност за десет углавни престъпления. В края на процеса съдията добави четири обвинения в по-леки престъпления. За последните четири углавни обвинения срещу Майкъл, журито имаше две опции. Ако оправдаеха Майкъл по което и да било от последните четири обвинения в углавно престъпление, те разполагаха с опцията да го обвинят в извършване на по-леко престъпление. С други думи, журито бе помолено или да обвини, или да оправдае, или да не постигне съгласие (да „виси”) по четиринадесет обвинения.

Никога не съм очаквал Michael Jackson да бъде обвинен по който и да било параграф от обвинителния акт, в углавно или по-леко престъпление. Вярвах, и все още вярвам, че той беше абсолютно невинен по всички тези фалшиви/скалъпени обвинения. Но човек никога не знае какво решение всъщност ще вземе журито. Журито се състоеше от дванайсет души, които аз не познавах. И тъй като процесът продължи пет месеца, аз имах възможността да наблюдавам движенията им, поведението им и реакциите им спрямо свидетелските показания и веществените доказателства. Бях твърдо убеден, че обвинението не би могло да накара дванайсет души да го обвинят в каквото и да било.

Не знаех дали съдебните заседатели ще го оправдаят единодушно по всичките четиринадесет обвинения. Никой не би могъл да знае това. Но когато чух, че журито е постигнало единодушно решение по всяко едно от четиринайсетте обвинения, дълбоко в душата си знаех, че той е бил оправдан за всичко. Това обвинение бе пародия на правосъдие и е една от най-подлите/безчестни атаки срещу невинен човек в цялата правна история.

DK: Каква е разликата между ‘оправдан’ (acquitted) и ‘невинен’ (not guilty)?

TM: Няма разлика.

DK: Има ли нещо конкретно, което би искал да споделиш за Майкъл, за това какъв човек е бил? Какво би искал (ти) хората да знаят за Майкъл и за процеса?

TM: Майкъл беше един от най-деликатните и най-милите хора, които някога съм срещал. Той наистина искаше да направи нещо повече от това да е просто един музикален гений. Той искаше да излекува и промени света с любов, с доброта, с изкуство и музика, и аз наистина вярвам, че светът е едно по-добро място, защото той беше наоколо.

Той беше много кротък/хрисим/деликатен (gentle), много сърдечен и мил. Съществуваха ... ако мога така да го опиша ... универсален (световен/всемирен/вселенски) Майкъл и Майкъл човекът/отделната личност. Универсалният Майкъл искаше да промени планетата. Искаше целият свят да фокусира вниманието си върху децата и чувстваше, че ако децата получават нужната любов и грижа, ние значително ще намалим жестокостта по света, значително ще намалим подлостта и безчестието, значително ще намалим бедността и всички най-големи световни проблеми. Той чувстваше, че можем да постигнем това, ако насочим вниманието си върху децата на света. Ето това е ‘универсалистът’ Майкъл (universalism - вяра в спасението на човечеството), който смяташе, че може да излекува света с музика, с любов, с хуманитарни средства/мерки. Той е един от най-великите хуманитаристи (филантропи/човеколюбци) в световната история. Името му е вписано в книгата на рекордите „Гинес” като един от най-големите дарители за детски каузи – нещо, към което медиите не обичат да насочват вниманието си.

Съществува и ‘личността’ Майкъл, с когото аз контактувах, който беше човек и обичаше да кара децата да се усмихват. Той построи Невърленд, за да вижда децата щастливи. Той беше един от най-богатите хора на света. Можеше да харчи парите си егоистично, за себе си. Но вместо това той имаше зоологическа градина, имаше увеселителен парк, киносалон, имаше статуи, посветени на децата по света. Ако погледнете произведенията на изкуството в дома му, много от тях са свързани с децата, с тяхното щастие, с уважение към тях, че са такива, каквито са - тяхната раса, тяхната религия, от коя част на света са, какви местни традиции имат. Майкъл, като личност, обичаше да вижда как децата се усмихват. Обожаваше да вижда как едно дете, израснало в града, в бедност и жестокост, идва в Невърленд, поглежда жирафа и се усмихва, поглежда слона и се усмихва; взема си безплатен сладолед и просто се чувства щастливо. Това означаваше много за Майкъл, защото той беше много добър човек. Но, за жалост, когато си гений от такъв ранг, и си толкова богат, около теб започват да се навъртат акули, и когато добавиш към всичко това определана доза наивност ... той просто беше човек, който не искаше да го занимават непрекъснато с финансови дела и правни дела. Той искаше да твори, искаше да помага на другите. А това го превръща в още по-примамлива мишена за всякакви дела и искове.

DK: Това е страхотно, наистина ми се искаше хората да разберат истинската му същност, а това (такива изказвания) не се среща много често.

TM: Рабира се, защото медиите търсят шокиращото, искат да видят как хората се провалят в ада. Те отчаяно се надяваха, че Майкъл ще бъде обвинен, защото за тях това би означавало статии за години напред относно това как е изглеждал, как ще влезе в затвора и дали ще се самоубие. Повярвайте ми, те с нетърпение чакаха момента, в който той ще бъде обвинен и се опитваха да изопачават репортажите си с надеждата да манипулират журито и да му повлияят да издаде наказателна присъда. По онова време имаше и доста нескопосани/евтини опити за манипулация, насочени към мен.

DK: Наистина ли?

TM: О, разбира се.

DK: Толкова е тъжно, че светът е устроен така ...

TM: Всички се надяваха да спечелят от неговото унищожение/провал. Беше ужасно. Това е един от моментите в моя живот, с които най-много се гордея ... просто да го защитавам, да го оправдаят. Сега, когато погледна назад, на него са му оставали само четири години живот, и поне ги е изживял заедно с децата си, оправдан. Този процес беше толкова несправедлив. Делото беше толкова несправедливо и скалъпено.

TM: На погребението му – на което присъствах – един млад човек, който през ’80-те бе обект на голямо медийно внимание във връзка с един случай в Южна Калифорния: един баща полял с бензин сина си и го запалил. Детето получило изгаряния по цялото тяло, включително и лицето (този човек е известен като Дейв Дейв, или David Rothenberg). Майкъл се е погрижил за него. Той (Дейв Дейв) говори пред присъстващите на погребението за това колко мил, почтен, щедър и прекрасен човек е бил Майкъл. Знам със сигурност, че Майкъл се е грижил по този начин за деца по цял свят. Деца инвалиди, деца със заболявания и недъзи. Майкъл им е изпращал чекове, но никой не публикува това. Той не го е правил за слава. Правил го е, защото сърцето му го е искало. Знаете ли какво? Мисля, че едно от най-жестоките неща, които изобщо му се случиха, бе това, че те взеха любовта му към децата, желанието му да помага на децата, и ги обърнаха срещу него и го нарекоха чудовище – това направиха на онзи процес. Беше просто ужасно.

DK: Избираш най-важното нещо за един човек и го обръщаш срещу него.

TM: Беше много мъчително (късаше ми се сърцето) да бъда там, да го наблюдавам, да бъда свидетел на всичко това ... на това как му се отрази/какво му причини (този процес). Не знам дали изобщо е успял да се възстанови емоционално след всичко това.

DK: Предполагам, че това е нещо, което трудно би могло да се превъзмогне. Благодаря ти за всичко, което сподели с мен.

Michael Jackson Private Home Movies

Michael Jackson Private Home Movies

Откъси:

Уточнение:
MJ- Майкъл като разказвача
Michael- Майкъл във видеоматериалите

MJ: Мнозина ще се запитат защо съм решил да покажа личната си колекция от домашни филми по телевизията. Ами ... сметнах, че е време да го направя, защото много хора са си изградили мнение за мен без да сме се срещали на живо. Те дори не ме познават (усмихва се). Затова реших, че е време да разкрия малко повече за себе си, да им покажа кой съм в действителност. Аз съм просто ... Майкъл Джексън.

Откакто се помня съм пред камера, но не само телевизионни камери, говоря за домашните филми, които семейството ми е правило, когато съм бил много, много малък.

(Клип от къщата на семейство в Гари)

MJ: Живеехме в Гари, Индиана. Баща ми работеше в стоманолеярна фабрика, живеехме на улица, която се казваше Jackson Street. Чиста случайност, просто така се казваше улицата.

(Клип, 1964)

MJ: Представете си, девет деца да живеят в къща с две спални ... да чакат на опашка за банята ... а това тук е бой със снежни топки.

MJ: Борба в снега. Това съм аз, в дъното ... вдясно. Не искам да имам нищо общо с това ...хм-хм (смее се). Бяха доста грубички ... ето ме, замръзвам. Струва ми се, че този на земята е Тито.

MJ: Това е всекидневната, където размествахме всички мебели, за да танцуваме и пеем. Доставяше ни огромно удоволствие! Вижте как се усмихвам. Обожавах това. А баща ми стоеше точно пред нас и следеше всичко да бъде точно както трябва.

MJ: Това малко момиченце в скута на майка ми е Джанет, която сега е госпожа Rhythm Nation (смее се)… А това ...

MJ: …това е парти! Имали сме участия на много партита. Всъщност тук ние свирим музиката, на която те танцуват. Ето китарата. Ако погледнете в дъното, ще ме видите и мен как се въртя в кръг. Майка ми шиеше всичките ни костюми. Имахме участия на партита ... откривания на търговски центрове и какво ли не още. Пътувахме, пътувахме, пътувахме, непрекъснато, всяка вечер.

Турнетата

MJ: Звукозаписната компания обикновено настоява да се прави турне покрай излизането на нов албум, но аз (усмихва се) не обичам да ходя на турнета. Обичам близостта с почитателите и възможността да се видя лице в лице с тях ...


MJ: …докато пътувам от Хонконг до Африка ...

MJ: …Китай, Бразилия, Сингапур, Швейцария, Лондон, Париж, Русия ... и стадионите са просто претъпкани ... енергията, която се усеща, е велика.

MJ: Фантастично е ....

(Wembley Stadium 1988)

MJ: Тук ... няма седалки. Не искат места. Дори и да има седалки, те стъпват на тях и просто ...

(Сцена, на която се вижда как изнасят момичета на носилки)

MJ: Имаме палатка отстрани ... обикновено има по пет хиляди припаднали за една вечер и ние имаме медицински екипи на разположение, но турнетата са много трудно нещо.

(Japan 1988)

MJ: Пътуваш от континент на континент. Спи ти се, различни часови зони. А след концерт не можеш да заспиш ...

MJ: …адреналинът ти е до небесата.

Режисьор: Може ли да повторим това? Без негативната част, където казваш, че не обичаш турнетата ... просто ...

MJ: (към режисьора) Но аз не ги обичам.

Режисьор: Знам, но просто ...

MJ: Минавам през ада ...

Р: Но все пак…

MJ: Минавам през ада по време на турне!

Р: Tурнетата са …

MJ: (към режисьора) Добре, тогава ще ... ще кажа нещо позитивно.

Р: Аха, просто…

MJ: (към режисьора) Но ти знаеш каква е истината…

Р: Аха… (смее се)… И ... снимаме, Майкъл.

MJ: Аз обожавам турнетата ...

(Всички избухват в смях)

MJ: (смее се) Всичко развалихте! Ама защо започнахте да се смеете? Тъкмо бях започнал да се вживявам!

Р: Просто кажи…(смее се).

MJ: … (смее се), не, не. Не, сега съвсем сериозно, турнетата имат и добра страна. И това са почитателите.

MJ: Обичам почитателите си. В който и град да отида, където и да било по света, те знаят всички песни, всички танци, всичко. Идват дори с лепенките по пръстите, с шапките, с ръкавиците и всичко останало. Това е едно прекрасно преживяване. Обожавам го.

MJ: Именно почитателите са причината, поради която правя турнета, затова е много важно да им дадем най-доброто шоу, на което сме способни.

MJ: Това е и много духовно преживяване, защото по време на изпълнението на определени песни като Heal the World, We are the World или Man in the Mirror, целият стадион е осветен с тези ... светещи пръчки, които те си носят и те знаят точно кога да го направят. Те ... чуват първия акорд и веднага разбират какво трябва да направят. Много емоционално преживяване. Забавно е и на мен ми доставя огромно удоволствие да съм на сцената. Това е едно от любимите ми неща.


MJ: Мисля, че почитателите са наясно с това. Всъщност,сигурен съм, че го знаят, защото когато изляза на сцената, те ми дават толкова много любов и това се случва навсякъде, където отида, всеки път, когато се появя на сцената.

(Клип: Маршируващ оркестър се появява на сцената при Майкъл)

MJ: Един от най-добрите моменти е точно тук. Точно тук. По средата на концерта, на рождения ми ден, а аз съм на хиляди мили от семейството си.

(Оркестърът свири, а Майкъл крие лицето си)

MJ: Когато ме изненадаха с този маршируващ оркестър и после изнесоха на сцената огромна, красива торта ...

(Оркестърът свири Happy Birthday; клипът е озаглавен „Рожденият ден на Майкъл, 1993”)

MJ: Тогава осъзнах, че имам семейство навсякъде по света. Навсякъде, където отида, защото почитателите ми ме обичат, а аз ги обичам не по-малко.

Michael: (бърше лицето си) Това е прекрасно. Благодаря ви много.

THRILLER

(Клип: Thriller video)

MJ: Целта ми при Thriller беше да направя късометражен филм със сюжет.

(Clip: Майкъл е в някаква стая)

MJ: Това тук е репетиция ... упражнявам актьорската си игра.

Michael: Аз не съм като другите хора. Аз съм различен.

Оператор: Тук си напълно прав (смее се).

Michael: Аз съм чудовище.

Оператор: Аха..

Michael: Кокато настъпи пълнолуние, аз се превръщам в грозен демон ... Аз съм чудовище.

Michael: (кръстосва очи) Трябва да изясня едно нещо. Хората често са груби с мен. И аз повече няма да търпя това ... Роб, колко отблизо ме снимаш?

Cameraman: Не знам. Доста отблизо.

Michael: (посочва) Толкова? Толкова? Виждаш ли гръдния ми кош?

Cameraman: Виждам точно дотам, където е надписът ти Nike.

Michael: (поглежда надолу и проверява) Ама че загубеняк ! Дръпни се назад! Оох… тъпак! (става). Ето. Ето това значи да се дръпнеш назад. Добре.

(Клип: Майкъл танцува пред огледало с блестящи чорапи)

MJ: Тук си правя експерименти с чорапи за Трилър. Блестящи чорапи, светещи чорапи, копринени чорапи. Опитах всичко. Не исках да копирам други хора. Исках да съм новатор.


Семейството ми се гордее с мен

(Клип: Джанет и Катрин си припяват The Way You Make Me Feel , докато Майкъл я изпълнява на сцената, 1988)

MJ: Това са Джанет и майка ми зад кулисите на един от концертите ми. Пеят почти толкова силно, колкото и аз (смее се). Помня какво ми каза майка ми веднъж. Бяхме в Копенхаген, ако не се лъжа. (На стадиона) имаше море от хора, може би над двеста хиляди души и очите й се насълзиха. Тя стоеше отстрани на сцената. Аз казвам: – „Майко, какво има? Защо плачеш?” – Тя каза: „... когато беше бебе и те държах на ръце, дори не съм си мечтала за това, никога. А ти мечтаеше за това, можеше и го постигна. Да постигнеш толкова голямо влияние над публиката, по този начин”. И аз я прегърнах и се опитах да я заведа на сцената. Но тя е толкова свенлива, тя ... каквото и да става, няма да излезе на сцената. ... (смее се). Но това, което каза, беше наистина много мило.

BAD

MJ: Bad ... правихме го в метрото на Ню Йорк и Martin Scorcese беше режисьорът.

(Clip: танцова репетиция на Bad)

MJ: Това е репетиция в MC Palace, правим хореографията! (смее се).

Michael: Веднага щом влезем вътре и започваме BAMBAMBAMBAMBAM! Трябва да задържим така известно време (показва едно движение).

MJ: Имахме само два дни да направим хореографията. Обожавам тази припряност, това бързане.

Michael: Трябва да бъде по-напрегнато.

MJ: Всичко това е предимно спонтанни движения, така трябва и да бъде, защото ако цялата хореография е подготвена предварително, ще изглежда малко изтъркано за такъв тип песен. А това е първата роля на Уесли Снайпс. Поверих му ето тази малка роля в клипа.

Wesley: So that’s the way it goes down, huh?

MJ: Думата, която беше абсолютно табу на снимачната площадка, беше „видео”. Не позволявах да се използва. Защото видеоклиповете не ми харесваха. Бяха толкова абстрактни, че в тях нямаше абсолютно никакъв смисъл, нищо не се разбираше. Така че ако гледате готови неща, които сме правили ние, в които съм правил нововъведения, там можете да проследите сюжет. Накрая има някакъв резултат. Трябва и да са забавни, да доставят удоволствие, ето това правехме ние.


JAM

MJ: За късометражния филм Jam ми се удаде възможност да работя с най-великата спортна легенда за всички времена Майкъл Джордан.

M. Jordan: Здрасти, как си? (здрависват се).

Michael: Благодаря ти за това (участие).

MJ: Знаех, че ще се получи нещо невероятно, затова струпах много камери, навсякъде около нас. Останаха тонове заснет материал, който изобщо не стигна до крайния продукт и сега ще видите малко от най-доброто и малко от най-лошото

(Michael Jordan показва на Майкъл как да забива):

M. Jordan: (не се чува)…Трябва ти the points guard.

Michael: (прицелва се) Какво е това the points guard?

M. Jordan: Това е човекът, който (runs?) всички играчи. Подай топката. Само ми я подай, от теб не се иска нищо друго.

MJ: Трябваше да играем един срещу друг, само двамата. Голям срам брах.

(Смях)

MJ: Той нямаше нито един пропуснат удар в коша! Това беше целта – той да ме научи да играя баскетбол, а аз да го науча да танцува.

MJ: Той е един от най-свестните хора, които съм срещал. Наистина. Прекарва летните си ваканции като учи деца как да играят баскетбол. Никога не отказва автограф.


MJ: Играхме напълно истинска игра. Хората се трупаха около нас и ме гледаха как играя срещу него. И се чудеха кой ще спечели. Да се чуди човек кой, а?

(Майкъл е на пода върху топката)

MJ: Виж как шмекерувам! (смее се). Той я взема, скача и ...забива!

M. Jordan: Сега ти трябва да ме научиш на лунната походка.

Michael: … (смее се).

(Краят на видеоклипа Jam, Майкъл учи Майкъл Джордан да танцува)

MJ: Всъщност това е любимата ми част от цялото филмче, защото е импровизирана и истинска, и забавна. ... (смее се) Той каза, че се е чувствал ужасно неловко.

Michael: (показва танцова стъпка) Плъзни пръстите си навътре, после навън.

M. Jordan: Ще си разтегна някой мускул!

Денят на Джо Джаксън

MJ: Денят на Джо Джаксън е денят на баща ни. Ние не празнуваме рождени дни, всъщност, затова сме създали ден за баща ни и ден за майка ни. Събира се цялото семейство. ...

(Вижда се огромен плакат с надпис: Денят на Джо Джаксън в Невърленд)

MJ: …приветстваме ги с речи, казваме им какво чувстваме към тях, даваме им подаръци. Ето го и него. Човекът, който ме научи на всичко на сцената. Ето я и Джанет.

(Сцена със семейството в ранчото,1991)

MJ: Ето я и … (смее се) Алекс шимпанзето. Има обеци.

(Сцена с Джо, с шимпанзето в скута му)

MJ: Ето, виждате ли, баща ми обича животните. Мисля, че от него съм наследил това. Това е неговият ден.

(Сцена от увеселителния парк)

MJ: … (смее се). Това влакче има две имена: „Паякът” или „кофата за повръщане”.Не мисля, че Джанет се е качвала на него.

(Джанет гледа влакчето отстрани)

MJ: Голяма страхливка е. Но най-голямата радост е да видиш петстотин деца, неизлечимо болни деца, които се забавляват. ...(гласът му звучи развълнувано)

(Катрин и Джо седят един до друг)

MJ: Майка ми и баща ми, седнали заедно. Това е страхотен кадър. Това е фантастично (усмихва се гордо). Взела е пуканките пред себе си! Това е племенникът ми Taj, племенникът ми Augi. ... (смее се)… Погледнете я само. (Джанет минава и позира пред камерата) Тя е ... тя е като мен. Обича камерата.

MJ: Тук сме двамата с Джанет.

MJ: Чакайте да ви кажа, цялото семейство я нарича Donk, което е съкратено от donkey (магаре). Винаги сме я наричали така, от малка. ... Тук влизаме в киносалона, ще гледаме шоу с фокусници.

(Сцена с публика в киносалона, Джанет държи два сладоледа)

MJ: Два сладоледа. Типично за нея. Джанет много обича да яде!

(Сцена с Джо, Катрин, Майкъл и Джанет, застанали до лодка)

MJ: Това е в другата къща. На този ден Джанет и аз подарихме на баща ми ... купихме му лодка. Той обожава да ходи за риба. Обича да е сред природата, на открито.

Joe: Значи затова … (не се чува). Много мило. Кой я купи?

Janet: Майкъл и аз я купихме.

Joe: Страхотна е ... (не се чува).

Katharine: О, я млъквай.

(смях)

MJ: О, колко му харесва ...(смее се от умиление). Само я дразни. Оооо, това беше страхотен ден.

ROCK MY WORLD

MJ: Много е трудно да се работи с Крис Тъкър, защото когато режисьорът каже: „Снимаме!”, той просто започва да пищи и да се смее.

(Сцена: Майкъл и Крис се хранят на маса)

Chris: Shamone, човече!

(Смях)

MJ: Само го поглеждам и той се кокори насреща ми, ще му изхвръкнат очите, толкова е смешен. И точно затова е много трудно да се работи с него (смее се).

(Крис отваря курабийка с късметче)

Chris: „Амбициозен си по природа и се радваш на голяма слава”.

Michael: Гледай ти.

(Смях)

Chris: Е, какво, така си е!

MJ: Непрекъснато импровизира. Много е смешно.

(Крис започва да танцува с танцьорите)

Chris: (пее) Не знам думите! Аха ... Аха! Забравих ... текста!

Man: Чакайте малко, какво става тук?

(смях, ръкопляскане)

Man: Някой казвал ли ти е, че ставаш за посмешище?

MJ: Най-доброто от Rock My World ... не е показано в клипа.

(Сцена: Навън пред заведението)

Michael: Без прегръдка, така ли?

Man: Без прегръдка, само целувка. Наведи се на другата страна. ...Ти навеждаш глава наляво..

Michael: Добре (упражнява се).

(Всички са в ресторанта)

Man: Искам истинска китайска храна. Имате ли някаква истинска храна?

MJ: В този късометражен филм изяждаме всичката храна и изчезваме без да платим сметката. Толкова е забавно.

(Пред ресторанта):

Готвач: Забравихте да платите!

Chris: Ти забрави да сготвиш храната!

Готвач: Вие трябва платите днес!

(смях)

Chris: Храната не струваше. Задръж си я!

Готвач: Върнете се! Върнете се! Платете днес! Забравихте да платите! Върнете се!

(Крис и Майкъл бягат по улицата и се смеят на глас)


Вдъхновение

MJ: Обичам великите таланти. Хора като Чаплин. Боже мой, възможно ли е да не се възхитиш от гения му? Той бе краля на патоса. Имаше такова сърце, знаеше как да те накара да плачеш и да се смееш едновременно. Беше експерт в тази област.

(Клип: Майкъл облечен като Чаплин)

MJ: Откривам част от това в нещата, които правя. Чувствам го много близък. Има моменти, в които напълно се олицетворявам с него.

(Сцена: Майкъл танцува пред огледало)

MJ: Много обичам да танцувам. От време на време се затварям в една стая, включвам прожекторите, пускам си музиката на сестра ми ... музиката на Джанет и започвам да танцувам ... и изведнъж откривам нови неща, просто ей така. Просто оставям тялото си да ме води. . Винаги й казвам (на Джанет), че любимата ми нейна песен е Rhythm Nation или the Knowledge, защото обожавам енергията им, ритъма. Просто полудявам. С нея мислим толкова еднакво ... понякога ни хрумват едни и същи идеи по едно и също време. Много често. Веднъж й казах, че танцът се насочва към движения във военен стил. Бях направил късометражен 3D филм с Франсис Форд Копола и Джордж Лукас за Дисниленд, наречен Captain EO.


MJ: Направихме доста неща във военен стил, Джанет ги гледала и ми се обади по телефона. И ми казва: „Майкъл, може ли да открадна това, което правиш в Captain EO?” Аз я питам „Какво точно искаш да откраднеш?” Тя: „Военната част”. Аз: „Направо ще те удуша”. Тя: „Защо?” Аз казвам: „Защото мислех да ... (смее се) Целият ми следващ филм щеше да е във военен стил (смее се). Обаче знаеш ли какво, тъй като си ми сестра и аз те обичам, ще ти позволя да го направиш. Вземай го”. И тя направи Rhythm Nation.

(Rhythm Nation video, 1989).

MJ: Това е най-добрият й късометражен филм, според мен.

SMOOTH CRIMINAL

MJ: Всеки път, когато правя албум, пиша около сто песни, за да имаме достатъчно голям избор накрая, и Smooth Criminal беше на косъм да остане извън албума. На всичкото отгоре, когато влезе в албума, аз реших, че видеоклипът към нея ще бъде уестърн.

MJ: Отидох в ранчото с оператор и го накарах да ме снима в процеса на идеите ми, как искам да изглежда цялото това нещо.

MJ: Бях наясно, че искам (каубойски) шапки, че искам вятър, че просто искам много такива кадри ... малко бързи кадри, малко големи кадри, малко дълги кадри и ... в последния момент казах ... неее, не искам да го правя като уестърн. Трябва да бъде като ‘Гореща лятна нощ’ в Чикаго през 1945, с бандитски нюанс, underground.


MJ: Мисля, че това беше най-добрият начин, по който можехме да го направим. Това е един от любимите ми късометражни филми. За него получавам най-много коментари в сравнение с който и да било друг от останалите, наистина. (припява си) You’ve been hit by, you’ve been struck by a smooth criminal!

Принцеса Даяна

MJ: Лейди Даяна, съвсем откровено, беше един от най-милите хора, които съм познавал през живота си, защото усещахме вътрешна връзка помежду си, имахме един и същ проблем - пресата. Не мисля, че е имало по-безмилостно преследвани (от пресата) личности от мен и нея. Свързваше ни и много добра приятелска връзка, чувахме се по телефона късно през нощта (късно за мен) и просто си говорехме за ... утешавахме се един друг, колко е трудно и колко подли могат да бъдат таблоидите. Как лъжат и извъртат нещата. Тя дойде на стадион „Уембли” в Лондон и ... нали знаете как хората се подреждат в редица за среща с кралското семейство.

MJ: Но по едно време тя ме извика настрана от редицата ... видях, че принц Чарлз ме гледа и си помислих - олеле. Тя каза – „Искам да говоря с теб!” Да – казвам – какво има, какво се е случило? Тя казва – „Ще изпълняваш ли Dirty Diana довечера?” Аз: „Не, не, свалих я от шоуто, в знак на уважение към теб”. Тя каза: „Но това е любиата ми песен!”

MJ: Аз питам: „Наистина ли? Аз я махнах от уважение към теб, защото ... как да пея Dirty Diana, когато ти седиш в публиката?


MJ: Но вече беше твърде късно да връщам песента, защото имаше съвсем малко време до началото на концерта. Тогава принц Чарлз напусна редицата, дойде при нас и попита – за какво си говорите? А тя каза – ‘О, за нищо’. Просто ей така. Имаше и още няколко реплики, но не искам да ... (смее се) да говоря твърде много.

MJ: Тя просто беше един прекрасен, топъл, състрадателен човек ... много чувствителна към чуждите проблеми, много загрижена. И беше искрена, не го правеше заради имиджа си ... Беше истинско.


MJ: Наистина беше загрижена. И аз се чувствам по същия начин. Чувствам същото, което тя изпитва към децата, бъдещето на децата и бъдещето на света.

MJ: През свободното си време ... посещавам болници и приюти за сираци толкова често, колкото и концерти изнасям.

MJ: Но понеже това е добра новина, пресата не го отразява. Те искат лоши новини. Правя го от сърце. Не го правя, за да се тупам в гърдите и да казвам – вижте ме. Носим торби с играчки, плакати, албуми и трябва да видите как реагират децата на това, те просто се преобразяват. Скачат от радост и са толкова щастливи.

(Клип: Лиса Мари Пресли и Майкъл, 1995)

MJ: Тук сме двамата с Лиза Мари в болница в Будапеща. Видях това малко дете, казва се Фаркас. Беше много болен. Лицето му беше зелено на цвят. Но очите му грееха. Попитах медицинската сестра – от какво е болно това дете? Тя каза – той има нужда от черен дроб. И аз казвам, това значи ли, че той ще умре? Тя каза, да, ако не получи черен дроб, ще умре. Аз казах – няма да позволя той да умре. Това сладко ангелче. Колкото и усилия да ми коства това, аз ще му намеря черен дроб. И изпратих моята организация да обикаля света. Обиколихме къде ли не, отне много време. Но си казах, няма да се откажа.

(Майкъл държи Farkas на ръце)

MJ: Няма да позволя това дете да умре. Бях толкова щастлив, когато най-после ми се обадиха по телефона.

(Сцена: Майкъл с Фаркас, който е видимо по-здрав)

MJ: Казаха ми: намерихме черен дроб! И той получи своя живот. Толкова съм горд, че успях да му помогна. Бог да го благослови. Обичам те, Фаркас.

Barbara Walters interview with Michael Jackson, 1997

Barbara Walters interview with Michael Jackson, 1997

Barbara: До миналата седмица най-фотографираните хора на света бяха Принцеса Даяна и Майкъл Джексън. Днес само единият от тях би могъл да разкаже какво означава да бъдеш обект на такова щателно взиране. След повдигнатите срещу него обвинения за блудство с дете преди четири години, нтересът към него – ако това изобщо е възможно – стана още по-голям. Между другото, ние се свързахме с областната прокуратура на Лос Анджелис и Санта Барбара, и научихме, че днес срещу Майкъл Джексън няма активно съдебно дело.

Самият Майкъл Джексън е известен с пословичната си боязън да дава нтервюта, но преди да отпътувам към къщи след отразяването на погребението на Принцеса Даяна, той се съгласи да се срещне с мен в Париж, за да обсъдим папараците и личните му спомени за Принцесата.
Когато стане въпрос за папараци, Майкъл Джексън казва, че чувства близка връзка с Принцеса Даяна. Папараците са част от неговия живот още от ранна детска възраст, когато е бил най-младият член на групата Jackson 5. Той е суперзвезда вече три десетилетия и на 39 продължава да пее и танцува по целия свят, а папараците го преследват навсякъде.

През последните пет месеца той е на турне в Европа и е изнесъл концерти пред повече от два милиона души. В деня на трагедията с Принцеса Даяна Майкъл Джексън отменил концерта си, но следващите му два концерта били посветени на нея. Той не претендира, че тя е била негова близка приятелка. Била е негова почитателка.

Michael: За пръв път се запознах с нея на ... (прокашля се) ... концерт ... в Лондон. Тя беше много сърдечна, много нежна, много мила.

Barbara: За какво си говорихте?

Michael: Аз написах една песен, наречена "Dirty Diana". Тя не е за лейди Даяна. Тя е за един определен тип момичета, които висят около концерти или клубове, нали се сещаш, наричат ги ‘групита’.
Barbara: Групита.

Michael: Бил съм свидетел на това цял живот. Тези момичета ... те са готови да направят всичко за музикантите, абсолютно всичко, което можеш да си представиш. Така че аз написах песен, наречена "Dirty Diana". Но я свалих от представлението в чест на Нейно кралско височество. Тя ме дръпна настрана и каза (шепне): „Ще изпълняваш ли 'Dirty Diana'?" И аз отвръщам: „Не, свалих я от шоуто заради теб”. Тя: „Не! Искам да я изпееш ... изпълни я ... изпълни песента.”

Barbara: Значи е проявявала чувството си за хумор с теб?

Michael: Да, разбира се. Каза ми също, че за нея е чест да се запознае с мен. А аз й казах: „За мен е чест да се запозная с вас”.

Barbara: Как научи за смъртта й?

Michael: ... Събудих се (говори тихо и замислено) и моят лекар ми съобщи новината. И аз се срутих обратно в леглото от мъка и започнах да плача. Болката ... Изпитах вътрешна болка, в гърдите, в корема (гласът му леко започва да трепери). Казах си: „Не мога да понеса това ... твърде тежко е”. Самата новина и фактът, че я познавах лично. После веднага си казах: „Ще има и още някой ... съвсем скоро ... усещам го ... ще има и още някой ... това ще се случи и с още някого, само се моля това да не съм аз ... дано да не съм аз”. И после дойде новината за майка Тереза. ...

Barbara: Ти имаш способности на медиум ... това ли искаш да кажеш?

Michael: Не искам да кажа това, но ми се е случвало и друг път.

Barbara: И си помисли, че ти може да си следващият?

Michael: Да. (Поглежда надолу към ръцете си) Живял съм по този начин през целия си живот. Жълтата преса ... този тип преса ... не медиите изобщо ... а таблоидите, папараците, този тип. Цял живот бягам от тях по същия начин (като Даяна), за да се скрия, за да им се измъкна. Не можеш да тръгнеш в дадена посока, защото те са там ...тогава тръгваш в една посока и се преструваш, че отиваш в съвсем друга ... и така се придвижваме. Някой трябва да каже: „Чакайте малко! Спрете! Този човек заслужава уважение към личното му пространство. Не можете да влезете там!” Обикалям целия свят по този начин, в тичане и криене. Не мога да се разходя в парка ... Не мога да отида до магазина ... не мога ... Трябва да се крия в стаята. Чувстваш се като затворник.

Barbara: Коя е най-наглата проява на нахлуване в личното ти пространство? Най-фрапиращата.

Michael: Те винаги ... стигали са дотам да крият разни неща на определени места. Случвало се е да пъхат уред зад тоалетната чиния....Tch, tch, tch, tch...(Майкъл имитира звука, който издава камерата) и ти си казваш: О, боже мой!” Случвало ми се е и това.

Barbara: Когато дойде в този хотел, ти трябваше да влезеш ... предпочете да влезеш през кухнята.

Michael: Правя това от години. На много хотели дори не съм виждал входната врата. Никога.

Barbara: Опитвал ли си се някога да надбягаш папараците?

Michael: Да ги надбягам?

Barbara: Да.

Michael: Те ни преследват. Гонят ни с мотоциклети. "Vruuum, vrumm."

Barbara: За да ви пресекат пътя?

Michael: Да. И се налага да кажа на шофьора ... казвам: „Намали скоростта, ще ни убиеш, намали скоростта”. И той слиза от колата и започва да крещи на тези хора.

Barbara: Знаеш ли, съществуват спорове, че ти разчиташ на реклама, за да продаваш албумите си ... за концертите си, че го искаш (предизвикването на интерес?)
Michael: Когато одобря нещо, да.

Barbara: Но не винаги можеш да контролираш пресата. Не можеш да дадеш одобрението си за всичко. Не можеш да ги каниш близо до себе си за определени неща, а после в даден момент да ги отблъскваш.

Michael: Напротив, можеш.

Barbara: Добре, как го постигаш? Как определяш границата?

Michael: Просто я определяш. Разполагате с толкова и толкова време да направите това ... а това не бива да правите. Не можете да казвате „Той е животно ... той е ...” Не можете да казвате „Той е Джако”. Аз не съм ‘Джако’. Аз съм Джаксън.

Barbara: Как се чувстваш, когато те наричат ...

Michael: Да, Wacko Jacko (Джако Откачалката/Смахнатия), откъде се появи това? От някакъв английски жълт вестник. Аз имам сърце и изпитвам чувства. Страдам, когато ми причинявате това. Не е приятно. Не го правете. Аз не съм "wacko".

Barbara: Има и такива, които твърдят, че ти сам подклаждаш това внимание.

Michael: Не, не е така.

Barbara: Ами, маските ... загадъчното поведение.

Michael: Няма ... не, няма никакво загадъчно поведение. Има момент, в който изнасям концерт ... и искам да дойдат колкото се може повече хора, те могат да дойдат и да се наслаждават на шоуто. Но има и друг момент, когато искаш да си сам, на спокойствие. ... когато си обличаш пижамата и отиваш да спиш, угасяш светлината (прави звук, с който имитира изключване на лампа) и си лягаш, това е твоето лично пространство. Аз не мога да отида в парка, затова създадох свой собствен парк в Невърленд. ... собствен аквапарк ...собствен киносалон ... собствен увеселителен парк ... за собствено забавление.

Barbara: Не искам това да прозвучи обидно. Просто ще бъда откровена с теб, но ти действително си малко ексцентричен, да не кажа нещо повече. Начинът по който се обличаш, начинът по който изглеждаш – това привлича внимание. Всичко около теб ... излиза отвъд житейските рамки ... прекалено много. Не мислиш ли, че това привлича папараците към теб?

Michael: Не. (клати глава). Не, може пък на мен да ми харесва да живея така. ... може да ми харесва да се обличам така ... харесва ми да се обличам така. Не искам папараци около себе си, наистина. Но ако дойдат ... нека са любезни, нека пишат нещата така, както е редно.

Barbara: Майкъл, такава ли е ролята на журналистите, на пресата ... да са любезни?
Michael: Да са любезни?

Barbara: Защото журналистите трябва да разглеждат нещата в детайли, понякога се налага да са безпощадни. Не може винаги да са любезни.

Michael: (смее се) Това, на което стана свидетел ... онова, което се случи на лейди Даяна ... ти ми кажи. Трябва да има някакви граници, някакви правила. Звездата се нуждае от лично пространство. Лично време за почивка. И звездите имат сърца ... и също са хора.

Barbara: Ти си отменил концерта, който е трябвало да изнесеш (същия ден), когато си чул за смъртта на Даяна.

Michael: Да.

Barbara: И когато в крайна сметка направи концерт, го посвети на нея. Какво точно каза?

Michael: В сърцето си казвах: „Обичам те, Даяна. Грей. Блести завинаги, защото ти си истинската Принцеса на народа”. Не го казах на глас, но го изразих като показахме в продължение на три минути голяма нейна снимка на екраните…. Sony, огромни, гигантски екрани. ...и нейната снимка стоеше там и грееше ... и публиката полудя (имитира звуците, които издава публиката) А аз изпълних "Smile" и "Gone Too Soon".

Barbara: Кажи ни част от текста, ако нямаш нищо против.

Michael: "Shiny and sparkly, and splendidly bright, here one day, gone one night...Gone too soon." (Блестиш и грееш с великолепна светлина, в един миг си тук, а в следващия те няма ... Отиде си твърде скоро.)

Barbara: Казвал си: „Аз израснах в аквариум. Няма да позволя това да се случи със сина ми”. И все пак, когато синът ти се роди, ти продаде снимките на National Enquirer и други европейски вестници, таблоиди. Защо го направи?

Michael: Защо?

Barbara: Защо.

Michael: Защото имаше бясна надпревара. Бяха плъзнали някакви нелегални снимки. Фалшиви, някой снимал бебе ... (иска) милиони долари и казва „Ето го синът на Майкъл”.

Barbara: А това не беше синът ти, доколкото си спомням.

Michael: Не беше. Затова направих снимки на бебето. Казах си: „Принуден съм да направя тези снимки” Хеликоптери летят над главите ни ... летят над къщата ми ... летят над болницата, навсякъде апаратура, сателитни чинии. Дори в болницата ми казаха: „Майкъл, при нас са идвали всякакви знаменитости ... но такова чудо не е било. Това е неописуемо”. И затова аз им казах (на вестниците): „Ето, вземете”. И дарих парите за благотворителност.

Barbara: Значи, вместо да ... един вид, ти си направил това, за да ти се махнат от главата.

Michael: Да ... сега искат да го направят пак. .... а аз не искам. ... може би не искам да го показвам на света по този начин. Искам той да си има свое лично пространство...в което да ходи спокойно на училище. Не искам да го наричат "Wacko Jacko", не е приятно. Така наричат бащата. Грубо е ... нали?

Barbara: Ти каза, че не искаш детето ти да бъде наричано „синът на wacko jacko". Как смяташ да предотвратиш това, така че да не му го причиняват?

Michael: Там е работата ... това е идеята. Може би ти трябва да ми помогнеш да измисля план.

Barbara: Ти си неговият татко.

Michael: Ето, виждаш ли? Те измислиха това име. Никога ли не са се замисляли, че един ден ще имам дете ... че имам сърце? Това наранява сърцето ми. Защо е нужно да се прехвърля и върху него.

Barbara: Харесва ли ти да бъдеш баща?

Michael: Много!!!

Barbara: Активно ли участваш (в отглеждането му)?

Michael: (смее се) Да!

Barbara: Искаш ли още деца?

Michael:Да. (смее се, смутено)

Barbara: Намираш се под светлините на прожекторите откакто самият ти си бил бебе.

Michael: Да.

Barbara: Ако синът ти прояви някакъв талант – между другото, той проявява ли вече някакъв талант, на деветмесечна възраст?

Michael: Ами, ще ти кажа само толкова ... когато плаче, трябва да направя едно нещо, за да го успокоя.

Barbara: Какво?

Michael: Трябва да застана пред него ... и да танцувам.

Barbara: Наистина ли?

Michael: Да. И той спира да плаче. Плачът му се обръща на смях и той е щастлив (пляска с ръце). Усмихва се.

Barbara: А правиш ли му лунната си походка?

Michael: Да. Правя какви ли не движения (показва и се смее)

Barbara: И той спира да плаче?

Michael: И той спира да плаче!

Barbara: У вас сигурно пада голямо танцуване.

Michael: (смее се) Да, голямо танцуване пада.

Barbara: Майкъл, ако това малко момченце каже: Тате, искам да се кача на сцената”.

Michael: (смее се и се плесва по крака)

Barbara: След всичко, през което си минал ти?

Мichael: Ще кажа: „Чакай малко сега. Чакай малко. Ако действително тръгнеш по този път, очаквай това ... очаквай това ... очаквай онова. (брои на пръсти).

Barbara: Ще му изложиш цялата схема?

Michael: Ще му изложа цялата схема. И ще му кажа: „И (чак тогава) ще получиш всичко това (посочва към една от камерите) и всичко това (сочи към друга камера) и всичко това (сочи към трета камера). Готов ли си да го направиш?” – „Да, мога да почакам”. Тогава ще му кажа: „Действай ... и гледай да се справиш по-добре от мен”.

Barbara: Но знай, че няма да ти е лесно.

Michael: Знай, че няма да ти е лесно.

*******

Barbara: Интервюто ни приключи. Не бяхме казвали на никого, че ще се проведе там; домакините ни от парижкия хотел също го запазиха в тайна. Но когато Джаксън се опита да се измъкне през задния вход, там вече го чакаше огромна тълпа.

Hugh Downs: Барбара, сега вече знаем, че Даяна не е имала достатъчно надеждна охрана през онзи последен ден. Каква охрана имаше Майкъл Джексън?

Barbara: Ами, видяхме поне четирима телохранители ... и той определено се нуждаеше от всичките. Между другото, веднъж разговарях с една суперзвезда и тя ми каза, че когато реши да излиза, я придружават поне четирима бодигарове ... плюс една кола пред нейната и една зад нейната.

Hugh: Наистина ли имат нужда от това?

Barbara: За съжаление, да.

Hugh: Добре, ти ми каза, че той ти е казал защо носи само една ръкавица.

Barbara: Да.

Hugh: Е, каква е тайната?

Barbara: Както сам виждаш, той има добро чувство за хумор. Каза ми: „Защо една ръкавица? По-готино е от две!”

The Daily Mirror - April, 1999

The Daily Mirror - April, 1999

На 13 април, 1999, Майкъл Джексън предоставя на британския "The Daily Mirror" възможността на направят първото му интервю за вестник от 20 години насам. В „Хародс”, заедно с неговия приятел Мохамед ал Файед, Майкъл говори за обвиненията, които застрашиха кариерата му, за любовта си към децата, за кариерата си, за приятелството си с покойната принцеса Даяна, и за собственото си семейство.

Във връзка с обвиненията в блудство с деца, които непрекъснато се спрягат около името му от 1993, Майкъл със сълзи на очи говори за „злите хора, които смятат, че бих могъл да причиня такова нещо на деца”. „По-скоро ще прережа вените си, отколкото да нараня дете. Никога не бих направил такова нещо. Никой никога няма да разбере колко много ме нараниха тези ужасни слухове. Ако не беше заради децата, веднага бих слязъл от „ринга” и бих се самоубил. Не бих имал желание за живот без децата и без вдъхновението, което те ми дават. Те ме вдъхновяват за всичко, което правя, за всяка песен, която пиша, за всеки танц, който изпълнявам. Хората се опитват да използват това срещу мен и това е много несправедливо. Това много ме разстройва; разбива сърцето ми”.

Майкъл продължава да говори за собствените си деца: Принс – на 2 години, и Парис – на една. „Много обичам децата си. Те промениха не само мен, но и възгледите ми за живота. Просто искам хората да ме оставят на мира, за да продължа да живея живота си. Аз съм просто един човек, който иска да бъде почтен и да върши добри дела. Да правя хората щастливи и да ги дарявам с най-великото усещане за бягство от действителността чрез таланта, който ми е дал Бог. Там е сърцето ми, това е всичко, което искам да правя. Просто ме оставете да споделям, да давам, да карам хората да се усмихват и да пълня сърцата им с щастие. Да гледам как децата ми скачат из стаята и полудяват от музиката на сестра ми Джанет е нещо фантастично. Това изпълва сърцето ми с толкова много радост. Щом чуят ритъма на 'The Knowledge' или 'Rhythm Nation', те и двамата полудяват. Човек ще рече, че машина ги движи наоколо. Започвам да пея и те пищят с мен из цялата къща. Започвам да танцувам и Принс ми се пречка в краката, за да танцува с мен.”

Майкъл обяснява, че не пуска на децата си собствената си музика. „Пазя я за по-нататък, за изненада, когато станат малко по-големи” – усмихва се той.
Би ли желал децата му да навлязат в шоубизнеса? Майкъл казва, че това би го зарадвало, но е наясно и с последствията. „Ще им бъде много трудно. Когато Лиса Мари пее, хората винаги я сравняват с баща й, което е много тежко. Разбира се, много бих искал да се занимават с нещо, което е свързано с изкуство, защото бих могъл да ги уча да пеят и танцуват. Но те трябва сами да го пожелаят, без натиск от моя страна”.

Майкъл казва, че в момента децата са на гости при негова дългогодишна приятелка. „Те са на гости при моя приятелка, с която сме ходили заедно на училище. Познаваме се много отдавна. Децата ми се забавляват заедно с нейните, което е прекрасно. Непрекъснато им се обаждам по телефона и провеждаме страхотни разговори. Чуя ли ги да ми кажат „Тате! Тате!”, изпитвам огромно вълнение.”

За съпругата си Майкъл казва следното: „Обичам съпругата си, бракът ни е щастлив. Деби е медицинска сестра, която обича работата си, обича да се грижи за хората. Всеки ден се събужда с желание да се грижи за другите, да им помага да се чувстват по-добре. Ето затова я обичам, ето това я прави щастлива, Бог да я благослови.” „Мохамед е прекрасен човек, който обича семейството си и ми дава чудесни съвети. Казва ми да съм любящ, да отделям време на децата, да не ги поверявам на други хора, да съм около тях колкото е възможно повече. Да съм им подкрепа, докато растат, да ги гледам в очите и да им казвам „Обичам те!” И да играя, да играя, да играя заедно с тях."

Майкъл променя темата на разговора и преминава към по-сериозен проблем: британската жълта преса, която не спира да го преследва. „Медиите са много сурови към мен, особено в Англия, което е срамота, защото на мен много ми харесва тук и един ден бих искал да се преместя да живея тук. Ще ви дам един пример; при последното ми посещение тук докарах със самолет Мики и Мини Маус от Евродисни и ги заведох в една лондонска болница за радост на болните деца. Занесох им и купища играчки и всякакви неща, които да ги развеселят. На следващия ден във вестниците пишеше: Лудия Джако си вири носа/се надува пред болни деца. Много ме заболя от това – аз се опитах да помогна на тези деца, но хората просто искат да се подиграват с мен. Беше жестоко и напълно ненужно”.

Относно неотдавнашните трагични събития в Косово, Майкъл, отново със сълзи в очите, казва за децата: „Просто искам да отида в Югославия, да прегърна всяко едно от тези деца и да им кажа, че ги обичам. Телевизионните репортажи оттам просто разбиват сърцето ми. Ужасно е. Налага се да изключа телевизора – това ме кара да плача всеки ден. Време е да направим нещо. Не е достатъчно да извърнем глава и да се правим, че това не съществува. Написах една песен за бежанците, наречена 'What More Can I Give?' и ще даря всички приходи на косовските албанци. Искам да направим същото като за хората в Африка, да съберем всички знаменитости и да пеем за тези бедни семейства. Бих искал да го организирам в Англия и да поканя най-големите британски звезди да се присъединят към мен. Искам тези хора да разберат, че ги обичам , че всички ние ги обичаме. Те са мое семейство, мои деца. Сега те отчаяно се нуждаят от парите ни, от помощта ни. Всички ние твърде много седим срещу телевизорите или четем новини и казваме колко е ужасно, а на практика не правим нищо по въпроса. Не говоря нито за политика, нито за религия. Но смятам, че е много грешно и много грубо да нараняваш невинни деца, заради някакви политически или религиозни проблеми. Това е геноцид, етническо прочистване, глупаво е. Това не бива да се случва”.

Майкъл отдели време да поговори и за едно приятелство, за което малцина знаят. Приятелството му с принцеса Даяна. Майкъл сподели за нощта, в която са го уведомили за смъртта й. „Имах концерт същия ден, в който дойде новината за смъртта й. Лекарят ми ме събуди, за да ми каже, че Даяна е мъртва. Срутих се, буквално припаднах. Трябваше да ми даде да помириша амонячни соли, за да се свестя. Отмених концерта, защото просто не бях в състояние да изляза на сцената. Това ме съсипа. Плаках седмици наред след това.”

Покрай приятелството си с Даяна, Майкъл се запознал и с Доди ал Файед. „Те бяха идеалната двойка. Бяха много красива двойка, създадени един за друг. Даяна беше прекрасен човек с добро сърце. Тя обикаляше света като филантроп, точно като майка Тереза. Тя доказа, че истински, истински е загрижена за хората и особено за децата. Също като мен. Доверяваше ми се. Просто ми се обаждаше по телефона и си говорехме за всичко, което се случваше в живота й. Пресата се държеше с нея също толкова сурово, колкото и с мен, и тя имаше нужда да разговаря с човек, който знае много добре на какво е подложена. Тя се чувстваше преследвана, точно както и аз. Като в капан, ако щете. Не можеш да говориш за това с всеки, защото няма да те разберат. Никой нормален човек не би могъл да проумее това, а и как биха могли? Този медиен интерес ме съпътства от дете, докато върху Даяна се е насочил изведнъж, когато е била на 19 години. Аз съм свикнал с това, имах достатъчно голям опит, за да й дам съвет как да се справя с това. Просто й казах: „Издигни се над всичко”. Разказвал съм й как съм излизал на сцена с нетърпима болка, както емоционална, така и физическа, като например зъбобол, но изхвърлям всичко от съзнанието си и се отдавам на изпълнението. Казвах й: „Бъди силна, бъди твърда и никой няма да успее да те нарани. Единствено ти можеш да нараниш себе си – затова бъди непокорна, не се предавай”. Мисля, че й беше от полза. Мисля, че съумявах да я накарам да се чувства по-спокойна. Обожавах Даяна. Говорили сме толкова много пъти, много повече, отколкото хората предполагат. Когато чух как са я преследвали папараците, осъзнах, че съм имал късмета да ми се размине подобна участ, тъй като и аз съм бил преследван по този начин многократно. Смъртта на Даяна е най-тъжното нещо, което съм изпитвал през целия си живот – припомни ми за времето, когато умря Кенеди. Сърцето ми беше разбито, просто не можех да спра да плача. Доди беше прекрасен човек, просто прекрасен. Много умен и чаровен човек. Това беше ужасна трагедия за Мохамед и аз му съчувствам от сърце, на него и на семейството му."

Макар че Майкъл не се познава лично със синовете на Даяна, принц Уилям и принц Хари, той казва, че Даяна е искала да го запознае с тях. „Даяна имаше огромно желание да ме запознае с децата си, говорили сме за това много пъти, но така и не успяхме да го осъществим. Мохамед говори за момчетата с огромно уважение. Казва, че са чудесни и са имали прекрасни моменти заедно по време на ваканция с тях и с Даяна. Би било хубаво да се запозная с тях някой ден”.

Майкъл отново сменя темата и започва да говори за плановете, които двамата с Мохамед правят. Искат да правят заедно филми в Холивуд. Двамата се смеят и се шегуват за това какви лудории и какъв хаос могат да сътворят в Холивуд. След това Майкъл насочва разговора към тяхното приятелство. „Мохамед е понесъл много атаки в тази държава, което е толкова несправедливо. Той е един от най-милите, най-сърдечните хора, които някога съм познавал. Преблемът е, че хората са склонни да съдят другите без дори да ги познават. За мен той е като един голям Дядо Коледа. Обожава да дава, много е мъдър и изобретателен, много талантлив и с добро сърце. Много щедър. Научил ме е на много неща, обожавам да научавам различни неща от него."

Майкъл разказва, че неотдавна са ходили на футболен мач и споделя за новооткритата си любов към този спорт. „Не знаех нищо за европейския футбол, никога не бях присъствал на такъв мач, така че за мен това беше велико преживяване. Вече съм футболен запалянко, определено. Пристрастен съм. Беше много вълнуващо, наситено с емоция преживяване – феновете се държаха като моите почитатели по време на концерт. Викаха, крещяха и бурно подкрепяха своите отбори. Страшно много ми хареса. Прииска ми се да скоча от мястото си и да започна да танцувам, защото съм свикнал да съм на сцената, когато чувам целият този шум. Феновете бяха страхотни, макар че изглеждаха доста изненадани да ме видят там. Изобщо не се съмнявам, че Фулъм ще продължат напред, според мен те са един много добър отбор със страхотен дух. Запознах се с всички играчи и те бяха много мили с мен."

Когато интервюиращият – Пиърс Морган – уведомява Майкъл, че има един отбор, който се продава, бизнесменът в Майкъл веднага застава нащрек. „Не съм чувал за тях, но с огромно удоволствие бих се обвързал с някой от големите отбори, евентуално. Каква е цената им?” Казват му, че обявената цена е 600 милиона. „Долара или лири?” Казват му, че цената е в лири и след дълга пауза той отговаря: „Това е интересно, много интересно. Ще трябва да го обмисля. Звучи интригуващо. Изумен съм, че футболът ми достави такова огромно удоволствие, безспорно”.

Майкъл отново сменя темата и започва да говори за влиянието на новото хилядолетие върху музикалната му кариера. „В началото на новото хилядолетие ще издам албум, който вече е наполовина готов. Това ще е най-доброто нещо, което някога съм правил. Влагам в него сърцето и душата си, защото не съм сигурен дали изобщо ще правя друг след него ... Това ще бъде последният ми албум, така мисля. Може да правя филмова музика от време на време, но това ще е последният ми албум. Искам да се получи нещо, което да докосне сърцата и емоциите на целия свят. От децата до възрастните, от фермерите в Ирландия до чистачката на тоалетни в Харлем. Искам да стигне до всяко кътче на света, чрез любовта, радостта и простотата на музиката. Новото хилядолетие е подходящ момент за смяна на посоката. Бих искал да се занимавам повече с филми. Мохамед и аз искаме да създадем компания и да правим филми заедно. Ще бъде страхотно.”

Майкъл споделя, че след като приключи работата по соло албума си, ще се заеме с проект, който планират заедно с братята си. „Ще направим албум заедно, вече потвърдих участието си. Аз ще изпълня три песни, а останалите ще продуцирам. Ще бъде забавно”.

Когато го питаме как се разтоварва в днешно време, Майкъл отговаря, че е спрял да се изолира вкъщи и е започнал да излиза по-често. „Вече не съм такъв отшелник. Елизабет Тейлър ме измъкна навън. Всеки четвъртък ходим на кино заедно. Тя е кръстница на сина ми Принс и се разбираме чудесно. Казах й, че мога да помоля Warner Brothers да ни осигурят отделен салон, само за нас, в който да гледаме филми всеки четвъртък, но тя настоява да излизам. Тя е единственият човек, който може да ме изкара на публично място. Влизаме в салона, сядаме, гледаме филма и си излизаме. И всеки път, когато си тръгваме, публиката става на крака и ни аплодира. Много е забавно. Последният филм, който гледахме, беше Patch Adams; много ни хареса. Беше много трогателен, разплака ме. По истински случай е и разказва историята на един човек, който се старае да прави децата щастливи. Бих искал и мен да ме смятат за такъв”.