http://www.craveonline.com/entertainment/music/article/william-on-music-and-acting-78759
Will.i.am on music and acting
by Fred Topel
Jun 12, 2009
CRAVEONLINE: Занимаваш се с толкова много неща. Откъде намираш енергия за тях?
Will.i.am: Мисля си за това къде съм бил преди 15 години. Преди 15 години бях на 18-19. И не че съм бил на лошо място, но беше страшно място, защото мечтаех, а мечтата не се случваше, бях депресиран, беден, и ето това ми дава сили да вървя напред. Сега ми казват „Ей, искат да отидеш в Ню Йорк, за да участваш в благотворителен концерт за набиране на средства за деца. Искаш ли да отидеш?” Мамка му, отиваме. „Ей, Майкъл Джексън иска да му дадеш твоя музика. Кани те в Ирландия за една седмица”. Ето към тези неща се връщам. (От тях получавам енергия).
CRAVEONLINE: Как беше за теб това преживяване с Майкъл Джексън (в Ирландия)?
Will.i.am: Беше като сън/мечта. В Ирландия си. Наоколо – зелени хълмове. И Майкъл Джексън. Намираш се в имение и правиш музика, dance beats. И той танцува. Аз казвам – „Гладен съм”. Той – „Защо не вземеш коня? Вземи коня и иди си набери ябълки. Страхотно е. Ние така правим и много ни харесва. Конете обожават да ходиш с тях за ябълки”. И аз казвам – „Ами добре. Мамка му, защо да не отида”. Заклевам се. Яздя шибания кон, а Майкъл Джексън казва „Уау, страхотно”. Бера ябълки, слагам ги в торба и си викам – леле, с Майкъл Джексън яздим коне и берем ябълки. Look at that sh*t, right?
CRAVEONLINE: Успешно ли ще е завръщането му?
Will.i.am: Човекът продължава да чупи рекорди. Той държи рекорда за най-много продадени плочи/албуми. Никой никога няма да продаде такова количество албуми. Защо? Защото вече няма музикални магазини. Никой няма да счупи неговите рекорди. Никой никога, никога, изобщо в историята. Никога. Какво ще кажеш, а? Никой никога няма да надмине Майкъл Джексън по продажби, защото със звукозаписната индустрия е свършено. Играта свърши. Вече няма музикални магазини. А щом няма музикални магазини, няма и фабрики за дискове/плочи. А щом няма фабрики, няма и класации. Сега той счупи и друг рекорд. Колко продаде? Един милион билети? 500 000 за един час. Системата на практика блокира.
CRAVEONLINE: Но в състояние ли е да изнася концерти все още?
Will.i.am: Той беше вкъщи. Едно е да чуваш слухове, но съвсем друго е, когато човекът е в дома ти, лежи на пода ти, а ти пускаш/правиш музика. Казва ми „Will.i.am, този ритъм много ми харесва”. Лежи на пода, вдигнал си е краката на един стол и рита във въздуха. И аз си казвам – ‘пич, Майкъл Джексън лежи на пода ти’. Майкъл Джексън лежи на пода ми и изпробва/загрява гласа си в продължение на три часа. Три часа - mi mi mi mi mi mi mi mi mi, mi mi mi mi mi mi mi mi mi. Загрява гласа си за петте минути, които ще му отнеме пеенето. Тества гласа си в продължение на три часа, за да пее пет минути. Не знам, Фърги не прави така, Ашър не прави така. (Fergie don’t do that sh*t. Usher don’t do that sh*t.) Абсолютно никой не прави така. А аз го видях в дома си.
CRAVEONLINE: Защо е така, защото е по-крехък ли?
Will.i.am: Не. Това е така, защото е перфекционист и защото обича да загрява гласа си. Той казва „Просто обичам да го правя, това е всичко, което имаме – плът и кости. Това е. Само плът. Това е всичко, което имаме. Искам да го пазя и да се грижа за него, защото това е моят глас. Той е моят ‘инструмент’.” Точно така. И аз му казвам – „Пич, можем ли да записваме вече? Защото минаха три часа, а ще отнеме само пет минути”. „Не, просто искам да го загрея”. Не знам какво ще използва от онова, което направихме, но аз си имам спомените; онова, което правих за Thriller 25 вече излезе. Ако използва някои от нещата, които направихме – страхотно. Ако не – аз си имам спомените и страхотните неща, които направихме заедно. Научих толкова много от този човек. Той е страхотен. И все още ‘го’ притежава (умението, таланта, магията). Видях го. „mi mi mi” в продължение на три часа. Perfect pitch.
CRAVEONLINE: Ще ходиш ли на концерта?
Will.i.am: Не знам. Обаче знам, че веднъж, когато бях във Вегас, той ми се обажда: „Чух, че си във Вегас”. Аз – „Да, имаме концерт/шоу довечера. Можеш ли да дойдеш?” – Той: „В колко часа започвате?” – „Започваме в 9”. - “Oh, rats. (нещо като ‘по дяволите’, rat – плъх) Кълна се, каза rats. “Oh, rats. Не мога. Трябва да сложа децата да спят.” „Добре, обаче след нашето шоу аз имам представление с Prince. Трябва да го видиш. Принс ме покани да участвам с него в Palms. Може би ще успееш да дойдеш да ме видиш на сцената с Prince?” И Майкъл Джексън казва: „О, наистина ли? С удоволствие. Обади се на Принс и го питай дали е удобно”. Обаждам се на асистентката на Принс. Тя казва – разбира се. Звъня пак: „Yo, Mike, it’s great.” Направо не е истина. Като се замисля, това звучи като дърта опашата лъжа, нали? Просто звъня на Принс, после водя там Майкъл Джексън, обаче е истина, the realest sh*t. Така, аз закъснявам. В такси съм, закъснявам и си викам – о, не, ама че момент избрах to be f*ckin’ late. Винаги закъснявам и точно сега пак ще закъснея, когато ще съм на една сцена с Принс, а ще ме гледа Майкъл Джексън. Така че скачам от таксито и хуквам. Бягам по улиците на Лас Вегас и хората ми подвикват - “Wyclef!” А аз - f*ck you! Стигам до мястото, изнасяме представлението с Принс, слизам от сцената и Майкъл е зад кулисите. Казва ми: „ Това беше страхотно” Нека поясня, че с него вече сме били в Ирландия. Та той казва: „Това беше страхотно. Не знаех, че рапираш.” Аз: - „Какво? Не знаеш, че рапирам? Аз съм от Black Eyed Peas.” Той: “Не съм се замислял, че ти си този, който рапира. Мислех, че е другият”. Аз: „Не, пич, аз съм.” – „Страхотен си. Това беше страхотно. Трябва да направим нещо подобно заедно, ти ще рапираш, аз ще пея”.
Да, беше страхотно преживяване – Майкъл дойде да ме види на изпълнението ми с Принс. Лудница. Велико, страхотно.
CRAVEONLINE: Как беше за теб това преживяване с Майкъл Джексън (в Ирландия)?
Will.i.am: Беше като сън/мечта. В Ирландия си. Наоколо – зелени хълмове. И Майкъл Джексън. Намираш се в имение и правиш музика, dance beats. И той танцува. Аз казвам – „Гладен съм”. Той – „Защо не вземеш коня? Вземи коня и иди си набери ябълки. Страхотно е. Ние така правим и много ни харесва. Конете обожават да ходиш с тях за ябълки”. И аз казвам – „Ами добре. Мамка му, защо да не отида”. Заклевам се. Яздя шибания кон, а Майкъл Джексън казва „Уау, страхотно”. Бера ябълки, слагам ги в торба и си викам – леле, с Майкъл Джексън яздим коне и берем ябълки. Look at that sh*t, right?
CRAVEONLINE: Успешно ли ще е завръщането му?
Will.i.am: Човекът продължава да чупи рекорди. Той държи рекорда за най-много продадени плочи/албуми. Никой никога няма да продаде такова количество албуми. Защо? Защото вече няма музикални магазини. Никой няма да счупи неговите рекорди. Никой никога, никога, изобщо в историята. Никога. Какво ще кажеш, а? Никой никога няма да надмине Майкъл Джексън по продажби, защото със звукозаписната индустрия е свършено. Играта свърши. Вече няма музикални магазини. А щом няма музикални магазини, няма и фабрики за дискове/плочи. А щом няма фабрики, няма и класации. Сега той счупи и друг рекорд. Колко продаде? Един милион билети? 500 000 за един час. Системата на практика блокира.
CRAVEONLINE: Но в състояние ли е да изнася концерти все още?
Will.i.am: Той беше вкъщи. Едно е да чуваш слухове, но съвсем друго е, когато човекът е в дома ти, лежи на пода ти, а ти пускаш/правиш музика. Казва ми „Will.i.am, този ритъм много ми харесва”. Лежи на пода, вдигнал си е краката на един стол и рита във въздуха. И аз си казвам – ‘пич, Майкъл Джексън лежи на пода ти’. Майкъл Джексън лежи на пода ми и изпробва/загрява гласа си в продължение на три часа. Три часа - mi mi mi mi mi mi mi mi mi, mi mi mi mi mi mi mi mi mi. Загрява гласа си за петте минути, които ще му отнеме пеенето. Тества гласа си в продължение на три часа, за да пее пет минути. Не знам, Фърги не прави така, Ашър не прави така. (Fergie don’t do that sh*t. Usher don’t do that sh*t.) Абсолютно никой не прави така. А аз го видях в дома си.
CRAVEONLINE: Защо е така, защото е по-крехък ли?
Will.i.am: Не. Това е така, защото е перфекционист и защото обича да загрява гласа си. Той казва „Просто обичам да го правя, това е всичко, което имаме – плът и кости. Това е. Само плът. Това е всичко, което имаме. Искам да го пазя и да се грижа за него, защото това е моят глас. Той е моят ‘инструмент’.” Точно така. И аз му казвам – „Пич, можем ли да записваме вече? Защото минаха три часа, а ще отнеме само пет минути”. „Не, просто искам да го загрея”. Не знам какво ще използва от онова, което направихме, но аз си имам спомените; онова, което правих за Thriller 25 вече излезе. Ако използва някои от нещата, които направихме – страхотно. Ако не – аз си имам спомените и страхотните неща, които направихме заедно. Научих толкова много от този човек. Той е страхотен. И все още ‘го’ притежава (умението, таланта, магията). Видях го. „mi mi mi” в продължение на три часа. Perfect pitch.
CRAVEONLINE: Ще ходиш ли на концерта?
Will.i.am: Не знам. Обаче знам, че веднъж, когато бях във Вегас, той ми се обажда: „Чух, че си във Вегас”. Аз – „Да, имаме концерт/шоу довечера. Можеш ли да дойдеш?” – Той: „В колко часа започвате?” – „Започваме в 9”. - “Oh, rats. (нещо като ‘по дяволите’, rat – плъх) Кълна се, каза rats. “Oh, rats. Не мога. Трябва да сложа децата да спят.” „Добре, обаче след нашето шоу аз имам представление с Prince. Трябва да го видиш. Принс ме покани да участвам с него в Palms. Може би ще успееш да дойдеш да ме видиш на сцената с Prince?” И Майкъл Джексън казва: „О, наистина ли? С удоволствие. Обади се на Принс и го питай дали е удобно”. Обаждам се на асистентката на Принс. Тя казва – разбира се. Звъня пак: „Yo, Mike, it’s great.” Направо не е истина. Като се замисля, това звучи като дърта опашата лъжа, нали? Просто звъня на Принс, после водя там Майкъл Джексън, обаче е истина, the realest sh*t. Така, аз закъснявам. В такси съм, закъснявам и си викам – о, не, ама че момент избрах to be f*ckin’ late. Винаги закъснявам и точно сега пак ще закъснея, когато ще съм на една сцена с Принс, а ще ме гледа Майкъл Джексън. Така че скачам от таксито и хуквам. Бягам по улиците на Лас Вегас и хората ми подвикват - “Wyclef!” А аз - f*ck you! Стигам до мястото, изнасяме представлението с Принс, слизам от сцената и Майкъл е зад кулисите. Казва ми: „ Това беше страхотно” Нека поясня, че с него вече сме били в Ирландия. Та той казва: „Това беше страхотно. Не знаех, че рапираш.” Аз: - „Какво? Не знаеш, че рапирам? Аз съм от Black Eyed Peas.” Той: “Не съм се замислял, че ти си този, който рапира. Мислех, че е другият”. Аз: „Не, пич, аз съм.” – „Страхотен си. Това беше страхотно. Трябва да направим нещо подобно заедно, ти ще рапираш, аз ще пея”.
Да, беше страхотно преживяване – Майкъл дойде да ме види на изпълнението ми с Принс. Лудница. Велико, страхотно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар