NEW YORK, Dec. 28, 2003
Michael Jackson Interview With Ed Bradley On '60 Minutes'
(CBS) През почти целия си живот Майкъл Джексън е бил под светлините на прожекторите, но напоследък общественото внимание е насочено към неговото така наречено странно поведение – странно поведение, което стана повод да бъде обвинен в сексуален тормоз над 13-годишно момче. Ако бъде осъден, той може да прекара 20 години зад решетките.
В момента Майкъл Джексън е пуснат под гаранция и е в очакване на процеса, а тази вечер той за пръв път ще говори за ареста, за обвинителя си и за обвиненията, които превърнаха живота му в ад.
Срещнахме се с Майкъл Джексън навръх Коледа в един хотел в Лос Анджелис – един от няколкото града, в които той живее в изолация, след като властите в Санта Барбара официално му отправиха седем обвинения в сексуален тормоз и две обвинения за използване на алкохол с цел да прелъсти момчето.
ED BRADLEY: Какъв е твоят отговор на обвиненията, предявени от областния прокурор на Санта Барбара (Tom Sneddon), че си упражнявал сексуален тормоз над това момче?
MICHAEL JACKSON: Абсолютно лъжливи. Преди да посмея да нараня дете, ще си прережа вените. Никога не бих посегнал на дете. Това е пълна лъжа. Това е грубо оскърбление към мен. Никога не бих извършил нещо подобно.
ED BRADLEY: Познаваше ли това дете?
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Как би характеризирал връзката си с това момче?
MICHAEL JACKSON: Помагал съм на много, много, много деца, хиляди деца, болни от рак, болни от левкемия. Това дете е едно от тях.
ED BRADLEY: Но кажи ми защо построи Невърленд.
MICHAEL JACKSON: Защото исках да имам място, на което да създам всичко онова, което никога не съм имал като дете. И ето – има увеселителен парк. Има животни. Има киносалон. Аз непрекъснато пътувах, имах турнета. Никога не съм имал възможност да правя тези неща. Затова компенсирах тази загуба с … аз не мога да отида в някой парк. Не мога да отида в Дисниленд като самия себе си. Не мога да изляза и да се разходя по улицата. Събират се тълпи, трупат се коли. Затова създадох мой собствен свят зад вратите на дома си. Всичко, което обичам, се намира зад тези врати. Имаме слонове, и жирафи, и крокодили, и всякакви видове тигри и лъвове. И посрещаме цели автобуси с деца, които нямат възможност да видят такива неща. Идват болни деца и се забавляват. Наслаждават се на това по чист, любящ и весел начин. И именно хората с мръсно подсъзнание измислят тези неща. Аз не мисля по този начин. Това не съм аз.
ED BRADLEY: А смяташ ли, че хората си мислят това, когато те погледнат днес?
MICHAEL JACKSON: Ако имат болно подсъзнание - да. И ако вярват на глупостите, които се пишат по вестниците – да. Трябва да разберете – това, че е написано на хартия, не го превръща в божия истина. Хората пишат негативни неща, защото усещат, че това се продава добре. На тях добрите новини не им вършат работа, защото не се продават добре.
ED BRADLEY: Какво правеше той, когато идваше (в Невърленд)? И какво правеше ти?
MICHAEL JACKSON: Ще ти отговоря съвсем точно. Когато го видях за пръв път, той нямаше никаква коса, беше бял като сняг от химиотерапията и беше кожа и кости, изглеждаше като анорексик, нямаше вежди, нямаше мигли. И беше толкова отпаднал, трябваше да го нося на ръце от къщата до залата за игри или да го возя в инвалидна количка, за да се опитам да му дам детство, живот. Защото се чувствах зле. Защото и аз не съм имал тази възможност като дете. Така че разбирам какво е усещането. Не да си болен, а да нямаш детство. Затова съчувствам на тези деца и усещам болката им.
MICHAEL JACKSON: Той никога не се беше качвал на дърво. А в Невърленд аз имам едно дърво, което наричам „Моето Щедро Дърво”. Защото обичам да пиша песни, покатерен върху клоните му. Написал съм много песни там. И затова му казах: „Трябва да се покатериш на дърво. Това е част от детството. Просто трябва да го направиш”. Помогнах му да се покатери. И щом се качихме горе, погледнахме отвисоко между клоните. Беше толкова красиво. Като магия. Той беше във възторг. Исках да му дам възможност да усети живота. Защото на него му бяха казали, че ще умре. Казали са му го. Казали са на родителите му да се подготвят за погребението му, толкова зле е бил. А аз го подложих на една програма. Помогнал съм на много деца по този начин. Подложих го на умствена програма (за лечение).
ED BRADLEY: Какви мисли минаваха през главата ти, когато те водеха към полицейското управление с белезници, за да ти направят снимка като на престъпник, за която ти е било ясно, че ще обиколи света?
MICHAEL JACKSON: Направиха го с цел да ме унижат, да отнемат достойнството ми. Но аз се подложих доброволно на цялата тази процедура. В крайна сметка исках обществото да знае, че съм добре, макар че много ме болеше.
ED BRADLEY: Какво се случи, когато те арестуваха? Как се отнесоха с теб?
MICHAEL JACKSON: От тях се очакваше просто да ми вземат отпечатъци и да изпълнят цялата стандартна процедура при задържане. Но те се отнесоха много грубо с мен. Рамото ми е изместено, буквално. Много ме боли. Измъчва ме постоянна болка. Ето, виж ръката ми. Само толкова мога да я движа. Същото е и от другата страна.
ED BRADLEY: Заради онова, което се е случило в полицейското управление?
MICHAEL JACKSON: Да. Да. В полицейското управление. А това, което ми причиниха …ако … ако беше видял какво направиха с ръцете ми … отнесоха се много зле с мен. Имам големи отоци. Не искам да говоря. Ще видиш. Ще видиш.
Предоставиха ни снимка, която била направена след освобождаването на Майкъл Джексън под гаранция. Той казва, че отокът над китката е причинен от белезниците.
ED BRADLEY: Как го направиха? Имам предвид, физически, какво точно направиха?
MICHAEL JACKSON: С белезниците, закопчаха ти твърде стегнато зад гърба ми.
ED BRADLEY: Зад гърба ти?
MICHAEL JACKSON: Да. И ги сложиха … сложиха ги по точно определен начин, знаейки, че ще ми причинят болка, че ще засегнат гърба ми. Сега не мога да се движа. Аз … нощем не мога да спя. Не мога да спя нощем.
MICHAEL JACKSON: В един момент ги помолих да използвам тоалетната. И те казаха: „Разбира се, ей там зад ъгъла е”. И щом влязох в тоалетната, те ме заключиха вътре за около 45 минути. Имаше изпражнения по стените, по пода, по тавана. Вонеше ужасно. И тогава един от полицаите се приближи до прозореца и ми каза, саркастично: „Мирише ли ти на хубаво там вътре? Харесва ли ти миризмата? Достатъчно хубава ли е за теб?” Аз казах само: „Добре е. Всичко е наред”. И просто стоях вътре и чаках.
ED BRADLEY: В продължение на 45 минути?
MICHAEL JACKSON: Да, в продължение на 45 минути. Около 45 минути. По едно време дойде един полицай и каза: „О, след секунда ще излезеш. След секунда ще излезеш”. После минаха още десет минути, после още 15. Направиха го нарочно.
ED BRADLEY: Как се почувства, когато влязоха в Невърленд със съдебно разпореждане за обиск? Какво търсеха? Какво взеха?
MICHAEL JACKSON: Стаята ми е напълно опустошена. Моите служители ми казаха. Казаха: „Майкъл, не влизай в стаята си”. Плачеха по телефона, служителите ми. Казаха: „Ако си видиш стаята, ще се разплачеш”. Към спалнята ми води стълбище. И те казаха: „Не можеш дори да се качиш по стълбите. Стаята е абсолютна развалина”. В тази стая е имало 80 полицаи. 80 полицаи в една спалня. Това е голямо престараване. Носели са ножове, срязали са матраците ми с ножове. Порили са всичко наред.
ED BRADLEY: Те … взели ли са нещо от Невърленд?
MICHAEL JACKSON: Не съм сигурен какво са взели. Така и не ми дадоха опис.
ED BRADLEY: Но ти твърдиш, че са унищожили твоя собственост?
MICHAEL JACKSON: Да, точно така направиха. Накарали са всички служители да излязат от къщата и са я заключили. Разполагали са с цялата къща за себе си, да правят каквото си искат. И са се възползвали максимално. Влизали са в помещения, в които не е трябвало да влизат … като кабинета ми. Не са имали разрешително за обиск за тези помещения. А те са се възползвали максимално. Стаята ми е пълна развалина, напълно опустошена, така ми казаха. Не мисля, че искам да я видя. Все още не съм готов да я видя.
ED BRADLEY: Значи не си се връщал там, така ли?
MICHAEL JACKSON: Връщал съм се. Но не и в стаята ми. Никога повече няма да живея там. Ще посещавам Невърленд. Сега това е просто една къща. Вече не е дом. Само ще я посещавам. Колко е часът? Защото ме боли. Знаете ли какво? Аз … имам болки. И без това скоро трябва да тръгвам. Да. Добре. Не се чувствам добре.
MICHAEL JACKSON: Някъде тук е замесена алчност, и някой … не съм съвсем сигурен. Но трябва да е свързано с пари. „Това е Майкъл Джексън. Я вижте какво си имаме тук. Можем да измъкнем пари от тази работа”. Точно така е станало.
ED BRADLEY: Ти си му помогнал да се пребори с рака. Онова, което не разбирам, е защо днес – знам, ти каза, че е свързано с пари – но защо днес той ще се обръща (на 180 градуса) и ще казва: „Майкъл Джексън упражни сексуален тормоз върху мен”, ако не е вярно?
MICHAEL JACKSON: Защото родителите имат власт върху децата. Те чувстват, че трябва да правят онова, което им казват родителите. Но любовта към парите е коренът на всички злини. А това е едно много мило дете. И като го виждам как внезапно се обръща така (срещу мен), това не е той. Това не е той.
ED BRADLEY: Значи ти не смяташ, че това идва от него? Това …
MICHAEL JACKSON: Не.
ED BRADLEY: Идва от родителите му?
MICHAEL JACKSON: Не, това не е той. Не. Аз познавам сърцето му.
ED BRADLEY: В такъв случай, ако си бил невинен (при първия процес), защо реши да платиш, защо запази мълчание? Имам предвид, защо не отиде в съда, за да се бориш за доброто си име?
MICHAEL JACKSON: Нямам право да говоря за това.
MARK GERAGOS: Тук ще ви прекъсна за секунда …
ED BRADLEY: Разбира се.
Влиятелният адвокат на Джексън, Mark Geragos, ми каза, че ако искам отговор на този въпрос, ще трябва да попитам него.
MARK GERAGOS: Спомнете си какво се случи с него преди десет години. Беше подложен на унижение. Стигна се дотам да му правят щателен физически преглед. Да го фотографират. Отнесоха се с него по най-унизителен начин – да разглеждат интимните му части, да снимат интимните му части. Беше подложен на толкова нагло посягане над личността, просто не можете да си представите. Мога само да се опитам да се поставя в подобна ситуация и … първото, което ще си кажа е – вижте какво, ако парите са в състояние да сложат край на всичко това, може би така … така се е разсъждавало тогава. Не знам и не искам да се връщам и да правя предположения.
ED BRADLEY: Но … но в крайна сметка се стига до това, че обществената реакция е следната – това се е случило не веднъж, а два пъти. Че млади момчета го обвиняват в сексуален тормоз през последните десет години. А той е правил публични изявления, че му доставя удоволствие да дели леглото си с деца. Нали разбирате каква би могла да е обществената реакция – ей, тук май има нещо. Има доста дим.
MARK GERAGOS: Ами, вижте. Има доста дим. Но много хора, които раздухват дима изкривяват истината около случилото се. Разбирам логиката на хората, когато си казват – а, ето че още някой предяви обвинение. Но аз смятам, съвсем откровено, че повечето хора са наясно със ситуацията. Повечето хора разбират, че в дъното на този процес има единствено пари и нищо друго.
Поканихме майката на обвинителя да ни разкаже историята от нейна гледна точка, но тя отказа и не се съгласи да упълномощи никой друг, който да говори от нейно име.
ED BRADLEY: Онзи британски документален филм от миналия февруари, който не ти хареса …
MICHAEL JACKSON: Не, не ми хареса.
ED BRADLEY: Ти каза в този документален филм, че много деца са спали в спалнята ти.
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Ти каза, и аз ще те цитирам точно: „Защо човек да не може да споделя леглото си? Едно от най-нежните/любящи неща е да споделяш леглото си с някого”.
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Така както седим тук, ти все още ли смяташ, че е приемливо да споделяш леглото си с деца?
MICHAEL JACKSON: Разбира се … Разбира се. Защо не? Ако си педофил, ако си Джак Изкормвача, ако си убиец, не е добра идея. Но аз не съм такъв. Така са ни възпитавали. А аз не съм спал в леглото заедно с детето. Но дори и да бях, в това няма нищо нередно. Аз спах на пода. Отстъпвам леглото на детето.
ED BRADLEY: Но като се има предвид всичко, през което си минал…
MICHAEL JACKSON: Да?
ED BRADLEY: Като се имат предвид обвиненията, намеците … защо би искал да рискуваш да ти се случи отново нещо подобно?
MICHAEL JACKSON: Ами, вече съм много по-предпазлив. Но никога няма да спра да помагам на хората и да ги обичам така, както ни учи Исус. Той казва: „Продължавайте да обичате. Винаги обичайте. Помнете децата. Имитирайте децата”. Да се държим не детински, а по детски.
ED BRADLEY: А как ще коментирате обвинението, че на детето е давано упойващо средство, вино, според твърденията му, за да бъде по-податлив?
MARK GERAGOS: Абсурдно, нелепо. Направо смешно. По всяко едно време в това ранчо има над 100 души персонал. Има денонощна охрана. Има хора, които са там по всяко време, денем и нощем, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Хора, които са инструктирани да не позволяват това. Децата нямат никакъв достъп до алкохол и спиртни напитки.
ED BRADLEY: Ти си родител. Имаш три деца.
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Би ли позволил на твоите деца да спят в леглото на възрастен мъж, с когото нямат родствена връзка или да спят в неговата спалня?
MICHAEL JACKSON: Разбира се, ако познавам този човек, ако му имам доверие и го обичам. Случвало ми се е много пъти, когато съм бил малък.
ED BRADLEY: Като родител би ли позволил на децата си да спят в едно легло с някого, към когото са били отправени същите обвинения и подозрения като тези, които отправят днес към теб и за теб? Би ли позволил това?
MICHAEL JACKSON: Някого …
ED BRADLEY: Ако познаваше някого, който е обвинен …
MICHAEL JACKSON: Аз не съм …
ED BRADLEY: … за подобни неща.
MICHAEL JACKSON: Ед, съвсем ясно разбирам какво искаш да кажеш.
ED BRADLEY: … които са отправени срещу теб … ти би ли позволил на твоите деца …
MICHAEL JACKSON: Моите деца?
ED BRADLEY: … да спят в спалнята на такъв човек?
MICHAEL JACKSON: Ммм, ако … ако познавам човека лично. Защото ми е ясно как действа пресата, и как хората изопачават истината, ако познавам човека лично, абсолютно да. Абсолютно. Не бих имал проблем с това.
ED BRADLEY: Имаш ли представа как изглежда това за много хора? Имам предвид … наясно ли си?
MICHAEL JACKSON: Как изглежда кое?
ED BRADLEY: Фактът, че ти …
MICHAEL JACKSON: Знаеш ли защо е така? Хората си мислят за секс. В главите им се върти секс. Моят мозък не работи така. Когато видя деца, аз виждам в тях лицето на Бог. Ето защо ги обичам толкова. Това виждам в тях.
ED BRADLEY: Познаваш ли някой друг мъж на твоята възраст, 45-годишен мъж, който споделя спалнята си с деца?
MICHAEL JACKSON: Разбира се. Но не и за секс. Не. Това е грешно.
ED BRADLEY: Добре, нека го кажа така … от моя гледна точка, от моите преживявания, аз не познавам нито един 45-годишен мъж, който да споделя спалнята си с деца, с които няма роднинска връзка.
MICHAEL JACKSON: Какво лошо има в това да споделяш леглото си? Не съм казвал, че съм спал в същото легло. Но дори и така да е било, пак няма нищо лошо. Никога не бих посегнал сексуално на дете. В сърцето ми няма такива чувства. Никога не бих направил такова нещо. Това не е Майкъл Джексън. Съжалявам. Това е някой друг.
ED BRADLEY: Как се отрази това на кариерата ти?
MICHAEL JACKSON: Как … как се отрази на кариерата ми?
ED BRADLEY: Как повлия на кариерата ти?
MICHAEL JACKSON: В какъв смисъл?
ED BRADLEY: Как се отрази на …
MICHAEL JACKSON: На албума ми …
ED BRADLEY: … турнета, продажби …
MICHAEL JACKSON: Албумът ми е на първо място в класациите навсякъде по света. Навсякъде по света. Америка е единствената … защото … но не искам да говоря прекалено много.
ED BRADLEY: Но не е номер едно в Съединените щати?
MICHAEL JACKSON: Това е конспирация. Да. Започва да ми писва.(да ми идва до гуша/уморен съм)
Преди адвокатът на Майкъл Джексън да прекрати интервюто, успяхме да му зададем още един последен въпрос.
ED BRADLEY: Майкъл, какво ще кажеш на почитателите си, които те подкрепяха през цялото това време и … които днес … някои от тях може би имат имат въпроси (съмнения?) към теб? Какво би им казал?
MICHAEL JACKSON: Ами, ще им кажа, че много ги обичам. Аз … те научават всичко за мен от разстояние. Но ако наистина искате да ме опознаете, има една песен, която написах, тя е най-откровената песен, която някога съм писал. Тя е най-автобиографичната песен, която някога съм писал. Нарича се "Childhood." Трябва да я чуят. Точно в нея трябва истински да се вслушат. Благодаря ви за подкрепата, почитатели от цял свят. Обичам ви от все сърце. Не приемам нищо (от това, което получавам) за даденост. Нищичко. Обичам ви много, навсякъде по света.
В момента Майкъл Джексън е пуснат под гаранция и е в очакване на процеса, а тази вечер той за пръв път ще говори за ареста, за обвинителя си и за обвиненията, които превърнаха живота му в ад.
Срещнахме се с Майкъл Джексън навръх Коледа в един хотел в Лос Анджелис – един от няколкото града, в които той живее в изолация, след като властите в Санта Барбара официално му отправиха седем обвинения в сексуален тормоз и две обвинения за използване на алкохол с цел да прелъсти момчето.
ED BRADLEY: Какъв е твоят отговор на обвиненията, предявени от областния прокурор на Санта Барбара (Tom Sneddon), че си упражнявал сексуален тормоз над това момче?
MICHAEL JACKSON: Абсолютно лъжливи. Преди да посмея да нараня дете, ще си прережа вените. Никога не бих посегнал на дете. Това е пълна лъжа. Това е грубо оскърбление към мен. Никога не бих извършил нещо подобно.
ED BRADLEY: Познаваше ли това дете?
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Как би характеризирал връзката си с това момче?
MICHAEL JACKSON: Помагал съм на много, много, много деца, хиляди деца, болни от рак, болни от левкемия. Това дете е едно от тях.
ED BRADLEY: Но кажи ми защо построи Невърленд.
MICHAEL JACKSON: Защото исках да имам място, на което да създам всичко онова, което никога не съм имал като дете. И ето – има увеселителен парк. Има животни. Има киносалон. Аз непрекъснато пътувах, имах турнета. Никога не съм имал възможност да правя тези неща. Затова компенсирах тази загуба с … аз не мога да отида в някой парк. Не мога да отида в Дисниленд като самия себе си. Не мога да изляза и да се разходя по улицата. Събират се тълпи, трупат се коли. Затова създадох мой собствен свят зад вратите на дома си. Всичко, което обичам, се намира зад тези врати. Имаме слонове, и жирафи, и крокодили, и всякакви видове тигри и лъвове. И посрещаме цели автобуси с деца, които нямат възможност да видят такива неща. Идват болни деца и се забавляват. Наслаждават се на това по чист, любящ и весел начин. И именно хората с мръсно подсъзнание измислят тези неща. Аз не мисля по този начин. Това не съм аз.
ED BRADLEY: А смяташ ли, че хората си мислят това, когато те погледнат днес?
MICHAEL JACKSON: Ако имат болно подсъзнание - да. И ако вярват на глупостите, които се пишат по вестниците – да. Трябва да разберете – това, че е написано на хартия, не го превръща в божия истина. Хората пишат негативни неща, защото усещат, че това се продава добре. На тях добрите новини не им вършат работа, защото не се продават добре.
ED BRADLEY: Какво правеше той, когато идваше (в Невърленд)? И какво правеше ти?
MICHAEL JACKSON: Ще ти отговоря съвсем точно. Когато го видях за пръв път, той нямаше никаква коса, беше бял като сняг от химиотерапията и беше кожа и кости, изглеждаше като анорексик, нямаше вежди, нямаше мигли. И беше толкова отпаднал, трябваше да го нося на ръце от къщата до залата за игри или да го возя в инвалидна количка, за да се опитам да му дам детство, живот. Защото се чувствах зле. Защото и аз не съм имал тази възможност като дете. Така че разбирам какво е усещането. Не да си болен, а да нямаш детство. Затова съчувствам на тези деца и усещам болката им.
MICHAEL JACKSON: Той никога не се беше качвал на дърво. А в Невърленд аз имам едно дърво, което наричам „Моето Щедро Дърво”. Защото обичам да пиша песни, покатерен върху клоните му. Написал съм много песни там. И затова му казах: „Трябва да се покатериш на дърво. Това е част от детството. Просто трябва да го направиш”. Помогнах му да се покатери. И щом се качихме горе, погледнахме отвисоко между клоните. Беше толкова красиво. Като магия. Той беше във възторг. Исках да му дам възможност да усети живота. Защото на него му бяха казали, че ще умре. Казали са му го. Казали са на родителите му да се подготвят за погребението му, толкова зле е бил. А аз го подложих на една програма. Помогнал съм на много деца по този начин. Подложих го на умствена програма (за лечение).
ED BRADLEY: Какви мисли минаваха през главата ти, когато те водеха към полицейското управление с белезници, за да ти направят снимка като на престъпник, за която ти е било ясно, че ще обиколи света?
MICHAEL JACKSON: Направиха го с цел да ме унижат, да отнемат достойнството ми. Но аз се подложих доброволно на цялата тази процедура. В крайна сметка исках обществото да знае, че съм добре, макар че много ме болеше.
ED BRADLEY: Какво се случи, когато те арестуваха? Как се отнесоха с теб?
MICHAEL JACKSON: От тях се очакваше просто да ми вземат отпечатъци и да изпълнят цялата стандартна процедура при задържане. Но те се отнесоха много грубо с мен. Рамото ми е изместено, буквално. Много ме боли. Измъчва ме постоянна болка. Ето, виж ръката ми. Само толкова мога да я движа. Същото е и от другата страна.
ED BRADLEY: Заради онова, което се е случило в полицейското управление?
MICHAEL JACKSON: Да. Да. В полицейското управление. А това, което ми причиниха …ако … ако беше видял какво направиха с ръцете ми … отнесоха се много зле с мен. Имам големи отоци. Не искам да говоря. Ще видиш. Ще видиш.
Предоставиха ни снимка, която била направена след освобождаването на Майкъл Джексън под гаранция. Той казва, че отокът над китката е причинен от белезниците.
ED BRADLEY: Как го направиха? Имам предвид, физически, какво точно направиха?
MICHAEL JACKSON: С белезниците, закопчаха ти твърде стегнато зад гърба ми.
ED BRADLEY: Зад гърба ти?
MICHAEL JACKSON: Да. И ги сложиха … сложиха ги по точно определен начин, знаейки, че ще ми причинят болка, че ще засегнат гърба ми. Сега не мога да се движа. Аз … нощем не мога да спя. Не мога да спя нощем.
MICHAEL JACKSON: В един момент ги помолих да използвам тоалетната. И те казаха: „Разбира се, ей там зад ъгъла е”. И щом влязох в тоалетната, те ме заключиха вътре за около 45 минути. Имаше изпражнения по стените, по пода, по тавана. Вонеше ужасно. И тогава един от полицаите се приближи до прозореца и ми каза, саркастично: „Мирише ли ти на хубаво там вътре? Харесва ли ти миризмата? Достатъчно хубава ли е за теб?” Аз казах само: „Добре е. Всичко е наред”. И просто стоях вътре и чаках.
ED BRADLEY: В продължение на 45 минути?
MICHAEL JACKSON: Да, в продължение на 45 минути. Около 45 минути. По едно време дойде един полицай и каза: „О, след секунда ще излезеш. След секунда ще излезеш”. После минаха още десет минути, после още 15. Направиха го нарочно.
ED BRADLEY: Как се почувства, когато влязоха в Невърленд със съдебно разпореждане за обиск? Какво търсеха? Какво взеха?
MICHAEL JACKSON: Стаята ми е напълно опустошена. Моите служители ми казаха. Казаха: „Майкъл, не влизай в стаята си”. Плачеха по телефона, служителите ми. Казаха: „Ако си видиш стаята, ще се разплачеш”. Към спалнята ми води стълбище. И те казаха: „Не можеш дори да се качиш по стълбите. Стаята е абсолютна развалина”. В тази стая е имало 80 полицаи. 80 полицаи в една спалня. Това е голямо престараване. Носели са ножове, срязали са матраците ми с ножове. Порили са всичко наред.
ED BRADLEY: Те … взели ли са нещо от Невърленд?
MICHAEL JACKSON: Не съм сигурен какво са взели. Така и не ми дадоха опис.
ED BRADLEY: Но ти твърдиш, че са унищожили твоя собственост?
MICHAEL JACKSON: Да, точно така направиха. Накарали са всички служители да излязат от къщата и са я заключили. Разполагали са с цялата къща за себе си, да правят каквото си искат. И са се възползвали максимално. Влизали са в помещения, в които не е трябвало да влизат … като кабинета ми. Не са имали разрешително за обиск за тези помещения. А те са се възползвали максимално. Стаята ми е пълна развалина, напълно опустошена, така ми казаха. Не мисля, че искам да я видя. Все още не съм готов да я видя.
ED BRADLEY: Значи не си се връщал там, така ли?
MICHAEL JACKSON: Връщал съм се. Но не и в стаята ми. Никога повече няма да живея там. Ще посещавам Невърленд. Сега това е просто една къща. Вече не е дом. Само ще я посещавам. Колко е часът? Защото ме боли. Знаете ли какво? Аз … имам болки. И без това скоро трябва да тръгвам. Да. Добре. Не се чувствам добре.
MICHAEL JACKSON: Някъде тук е замесена алчност, и някой … не съм съвсем сигурен. Но трябва да е свързано с пари. „Това е Майкъл Джексън. Я вижте какво си имаме тук. Можем да измъкнем пари от тази работа”. Точно така е станало.
ED BRADLEY: Ти си му помогнал да се пребори с рака. Онова, което не разбирам, е защо днес – знам, ти каза, че е свързано с пари – но защо днес той ще се обръща (на 180 градуса) и ще казва: „Майкъл Джексън упражни сексуален тормоз върху мен”, ако не е вярно?
MICHAEL JACKSON: Защото родителите имат власт върху децата. Те чувстват, че трябва да правят онова, което им казват родителите. Но любовта към парите е коренът на всички злини. А това е едно много мило дете. И като го виждам как внезапно се обръща така (срещу мен), това не е той. Това не е той.
ED BRADLEY: Значи ти не смяташ, че това идва от него? Това …
MICHAEL JACKSON: Не.
ED BRADLEY: Идва от родителите му?
MICHAEL JACKSON: Не, това не е той. Не. Аз познавам сърцето му.
ED BRADLEY: В такъв случай, ако си бил невинен (при първия процес), защо реши да платиш, защо запази мълчание? Имам предвид, защо не отиде в съда, за да се бориш за доброто си име?
MICHAEL JACKSON: Нямам право да говоря за това.
MARK GERAGOS: Тук ще ви прекъсна за секунда …
ED BRADLEY: Разбира се.
Влиятелният адвокат на Джексън, Mark Geragos, ми каза, че ако искам отговор на този въпрос, ще трябва да попитам него.
MARK GERAGOS: Спомнете си какво се случи с него преди десет години. Беше подложен на унижение. Стигна се дотам да му правят щателен физически преглед. Да го фотографират. Отнесоха се с него по най-унизителен начин – да разглеждат интимните му части, да снимат интимните му части. Беше подложен на толкова нагло посягане над личността, просто не можете да си представите. Мога само да се опитам да се поставя в подобна ситуация и … първото, което ще си кажа е – вижте какво, ако парите са в състояние да сложат край на всичко това, може би така … така се е разсъждавало тогава. Не знам и не искам да се връщам и да правя предположения.
ED BRADLEY: Но … но в крайна сметка се стига до това, че обществената реакция е следната – това се е случило не веднъж, а два пъти. Че млади момчета го обвиняват в сексуален тормоз през последните десет години. А той е правил публични изявления, че му доставя удоволствие да дели леглото си с деца. Нали разбирате каква би могла да е обществената реакция – ей, тук май има нещо. Има доста дим.
MARK GERAGOS: Ами, вижте. Има доста дим. Но много хора, които раздухват дима изкривяват истината около случилото се. Разбирам логиката на хората, когато си казват – а, ето че още някой предяви обвинение. Но аз смятам, съвсем откровено, че повечето хора са наясно със ситуацията. Повечето хора разбират, че в дъното на този процес има единствено пари и нищо друго.
Поканихме майката на обвинителя да ни разкаже историята от нейна гледна точка, но тя отказа и не се съгласи да упълномощи никой друг, който да говори от нейно име.
ED BRADLEY: Онзи британски документален филм от миналия февруари, който не ти хареса …
MICHAEL JACKSON: Не, не ми хареса.
ED BRADLEY: Ти каза в този документален филм, че много деца са спали в спалнята ти.
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Ти каза, и аз ще те цитирам точно: „Защо човек да не може да споделя леглото си? Едно от най-нежните/любящи неща е да споделяш леглото си с някого”.
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Така както седим тук, ти все още ли смяташ, че е приемливо да споделяш леглото си с деца?
MICHAEL JACKSON: Разбира се … Разбира се. Защо не? Ако си педофил, ако си Джак Изкормвача, ако си убиец, не е добра идея. Но аз не съм такъв. Така са ни възпитавали. А аз не съм спал в леглото заедно с детето. Но дори и да бях, в това няма нищо нередно. Аз спах на пода. Отстъпвам леглото на детето.
ED BRADLEY: Но като се има предвид всичко, през което си минал…
MICHAEL JACKSON: Да?
ED BRADLEY: Като се имат предвид обвиненията, намеците … защо би искал да рискуваш да ти се случи отново нещо подобно?
MICHAEL JACKSON: Ами, вече съм много по-предпазлив. Но никога няма да спра да помагам на хората и да ги обичам така, както ни учи Исус. Той казва: „Продължавайте да обичате. Винаги обичайте. Помнете децата. Имитирайте децата”. Да се държим не детински, а по детски.
ED BRADLEY: А как ще коментирате обвинението, че на детето е давано упойващо средство, вино, според твърденията му, за да бъде по-податлив?
MARK GERAGOS: Абсурдно, нелепо. Направо смешно. По всяко едно време в това ранчо има над 100 души персонал. Има денонощна охрана. Има хора, които са там по всяко време, денем и нощем, 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Хора, които са инструктирани да не позволяват това. Децата нямат никакъв достъп до алкохол и спиртни напитки.
ED BRADLEY: Ти си родител. Имаш три деца.
MICHAEL JACKSON: Да.
ED BRADLEY: Би ли позволил на твоите деца да спят в леглото на възрастен мъж, с когото нямат родствена връзка или да спят в неговата спалня?
MICHAEL JACKSON: Разбира се, ако познавам този човек, ако му имам доверие и го обичам. Случвало ми се е много пъти, когато съм бил малък.
ED BRADLEY: Като родител би ли позволил на децата си да спят в едно легло с някого, към когото са били отправени същите обвинения и подозрения като тези, които отправят днес към теб и за теб? Би ли позволил това?
MICHAEL JACKSON: Някого …
ED BRADLEY: Ако познаваше някого, който е обвинен …
MICHAEL JACKSON: Аз не съм …
ED BRADLEY: … за подобни неща.
MICHAEL JACKSON: Ед, съвсем ясно разбирам какво искаш да кажеш.
ED BRADLEY: … които са отправени срещу теб … ти би ли позволил на твоите деца …
MICHAEL JACKSON: Моите деца?
ED BRADLEY: … да спят в спалнята на такъв човек?
MICHAEL JACKSON: Ммм, ако … ако познавам човека лично. Защото ми е ясно как действа пресата, и как хората изопачават истината, ако познавам човека лично, абсолютно да. Абсолютно. Не бих имал проблем с това.
ED BRADLEY: Имаш ли представа как изглежда това за много хора? Имам предвид … наясно ли си?
MICHAEL JACKSON: Как изглежда кое?
ED BRADLEY: Фактът, че ти …
MICHAEL JACKSON: Знаеш ли защо е така? Хората си мислят за секс. В главите им се върти секс. Моят мозък не работи така. Когато видя деца, аз виждам в тях лицето на Бог. Ето защо ги обичам толкова. Това виждам в тях.
ED BRADLEY: Познаваш ли някой друг мъж на твоята възраст, 45-годишен мъж, който споделя спалнята си с деца?
MICHAEL JACKSON: Разбира се. Но не и за секс. Не. Това е грешно.
ED BRADLEY: Добре, нека го кажа така … от моя гледна точка, от моите преживявания, аз не познавам нито един 45-годишен мъж, който да споделя спалнята си с деца, с които няма роднинска връзка.
MICHAEL JACKSON: Какво лошо има в това да споделяш леглото си? Не съм казвал, че съм спал в същото легло. Но дори и така да е било, пак няма нищо лошо. Никога не бих посегнал сексуално на дете. В сърцето ми няма такива чувства. Никога не бих направил такова нещо. Това не е Майкъл Джексън. Съжалявам. Това е някой друг.
ED BRADLEY: Как се отрази това на кариерата ти?
MICHAEL JACKSON: Как … как се отрази на кариерата ми?
ED BRADLEY: Как повлия на кариерата ти?
MICHAEL JACKSON: В какъв смисъл?
ED BRADLEY: Как се отрази на …
MICHAEL JACKSON: На албума ми …
ED BRADLEY: … турнета, продажби …
MICHAEL JACKSON: Албумът ми е на първо място в класациите навсякъде по света. Навсякъде по света. Америка е единствената … защото … но не искам да говоря прекалено много.
ED BRADLEY: Но не е номер едно в Съединените щати?
MICHAEL JACKSON: Това е конспирация. Да. Започва да ми писва.(да ми идва до гуша/уморен съм)
Преди адвокатът на Майкъл Джексън да прекрати интервюто, успяхме да му зададем още един последен въпрос.
ED BRADLEY: Майкъл, какво ще кажеш на почитателите си, които те подкрепяха през цялото това време и … които днес … някои от тях може би имат имат въпроси (съмнения?) към теб? Какво би им казал?
MICHAEL JACKSON: Ами, ще им кажа, че много ги обичам. Аз … те научават всичко за мен от разстояние. Но ако наистина искате да ме опознаете, има една песен, която написах, тя е най-откровената песен, която някога съм писал. Тя е най-автобиографичната песен, която някога съм писал. Нарича се "Childhood." Трябва да я чуят. Точно в нея трябва истински да се вслушат. Благодаря ви за подкрепата, почитатели от цял свят. Обичам ви от все сърце. Не приемам нищо (от това, което получавам) за даденост. Нищичко. Обичам ви много, навсякъде по света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар