неделя, 27 юни 2010 г.

Was Michael Jackson a modern-day prophet?




http://www.stuff.co.nz/life-style/blogs/over-the-rainbow/3852056/Was-Michael-Jackson-a-modern-day-prophet

Was Michael Jackson a modern-day prophet?

Writer Chaz Harris - "Over The Rainbow"

Седя си тук и ми е трудно да повярвам, че днес се навършва една година от преждевременната, трагична и неочаквана смърт на Майкъл Джаксън. Миналата година, когато бяха обявени лондонските концерти, накарах брат ми да грабне телефона още в деня, когато започна продажбата на билетите. Казах му да се опита да вземе билети за септември, вместо за първите юлски дати. И той успя.

Бях много развълнуван, че ще се прибера у дома за концерта, защото винаги съм искал да видя Майкъл Джаксън на сцена, и дни наред просто не можех да проумея трагичната новина. Мисля си, че много хора са се надявали това да е някакъв мащабен рекламен трик във връзка с предстоящото турне, и са очаквали MJ да се появи отнякъде и да ни увери, че е добре ... но това така и не се случи.

Каквото и да си мислите за него, не може да се отрече, че той беше – и вероятно завинаги ще остане – една от най-влиятелните фигури в шоубизнеса. Неговата популярност бе важна част от епохата след борбата за граждански права в САЩ и отвори пътя на много чернокожи изпълнители към големия пазар така, както никой друг изпълнител не е успявал. Освен това той притежаваше способността да владее сцената като никой друг – точно както го направи с изпълнението си на Superbowl, 1993.

Спомням си, че дори по време на противоречивите съдебни процеси, съм приемал случващото се като дело на жадни за пари родители, които просто са решили да се възползват от неговата щедрост, защото той винаги е създавал впечатлението за човек с чиста душа, който вижда само най-доброто у хората. Този човек е израснал като дете-звезда и е пропуснал да изживее детството си, но аз не го виждам в образа на педофил, въпреки усилията да бъде вмъкнат в този профил. Тези съмнения бяха опровергани от безбройните коментари, които направиха негови приятели-знаменитости и хора от обкръжението му след смъртта му, включително Дона Съмър, която каза във връзка с обвиненията: „Не мога дори да си представя, че той (Майкъл) би наранил дете, ever. Лично аз смятам, че това е по-скоро опит да се възползват от него за лична изгода. Не знам дали е вярно или не. Аз просто ... просто смятам, че хората често го възприемаха като лесна/удобна мишена”.

По време на пребиваването ми в UK бе обявено, че се работи по създаването на филм This is It. Признавам, че изпитвах леки съмнения и дори цинизъм относно онова, което ми предстоеше да видя. Но когато гледах филма още в нощта на премиерата, бях пометен и възхитен от откритието, че дори на 50 Джаксън все още притежава онова великолепие и сценично присъствие, което е имал и във върховия период на кариерата си. Сякаш времето бе спряло. Това несъмнено щеше да е един от най-зрелищните и грандиозни концерти, изнасяни някога.

В DVD-то има цял раздел за различните сценични костюми и един от тях е оборудван с вградени светлини, които да изглеждат като разноцветни лъчи, движещи се по ръцете и краката. Този костюм е бил предназначен за изпълнението на Billie Jean. Това щеше да е епично изпълнение и докато гледах този филм, аз изпитах смесица от вълнение и тъга.

За мен остава необясним следният факт – Майкъл Джаксън бе верен на своето послание за мир, любов, за спасяване на планетата за нашите деца и за децата на нашите деца. И в същото време той беше преследван, тормозен, неразбран и третиран като отхвърлен от обществото човек, и то от същите тези медии, които първоначално възхваляваха неговия забележителен гений. Защо хората се обръщат срещу тези, които се опитват да изпращат положителни послания към света? Да не би да подозираме, че те имат някакъв таен план?

Ако вярвах в Бог, щях да кажа, че през последните десетилетия Джаксън най-много се доближаваше до образа на съвременен пророк. Неговите последователи и почитатели превъзхождат по численост тези на която и да било друга съвременна религиозна или обществена фигура, и той не спираше да разпространява своето послание за любов, мир, равноправие и изцеление. И в тази връзка аз определено вярвам в MJ и неговото послание, защото имам доказателство, че той беше истински, че такава личност действително съществуваше.

Трагичните последствия от нефтените разливи, на които сме свидетели в момента, ни карат да се сещаме за страховитите картини oт Earth Song. Всеки път, когато Джаксън е говорел за бедствия, той сякаш е знаел, че предстои да се случи нещо лошо. Един цитат от This is It казва всичко: "Уважавам тайните и магията на природата. Именно затова се ядосвам толкова, когато виждам какво се случва по света: всяка секунда в джунглите на Амазонка се унищожава площ с размерите на футболно игрище. Тези неща наистина ме тревожат. Именно затова пиша такъв тип песни; тяхната цел е да накарат хората да се разтревожат, да се осъзнаят, да проумеят, че има надежда. Планетата ни е много болна. Ако не я излекуваме сега, съвсем скоро пораженията ще са необратими. Това е последната ни възможност да решим този проблем, в противен случай катастрофата е неминуема. ... Моментът настъпи. This is It. Трябва да започнем със себе си. Със САЩ. Иначе никога няма да успеем.”

Думите на дъщеря му Парис, изречени на поклонението миналия юли бяха достатъчни да заличат всичките ми съмнения (ако изобщо е имало такива) относно неговата невинност: „Татко беше най-добрият баща, който изобщо можете да си представите”. Някои хора бяха против това, че на детето е било позволено да говори, но аз усетих, че тя беше искрена и имаше нужда да го направи. В крайна сметка Джаксън лиши баща си от наследство - заради предполагаемото насилие, което той е упражнявал над него в детството му, - защото е искал да бъде сигурен, че на неговите деца няма да им се наложи да изпитат нещо подобно. Защо има хора, които го смятат за виновен само защото статистиката предполага, че жертвите на насилие в детството си повтарят това поведение като възрастни? Нима няма изключения?

Накрая ще завърша с трогателните последни думи на една от най-любимите ми песни на MJ, които донякъде звучат като брачен обет: „В най-тъмните ни часове, в най-дълбокото ми отчаяние, ще ме обичаш ли още? Ще бъдеш ли до мен? В моите изпитания и моите мъки. В несигурност и тревога. В моята ярост и моята необузданост. В моя страх и моите изповеди. В моите терзания и моята болка. В моята радост и моята скръб. С обещанието за едно ново утре. Аз никога няма да те изоставя. Защото ти си в сърцето ми завинаги.”

Беше ли Майкъл Джаксън един съвременен пророк? Защо човечеството е склонно да напада или да се обръща против онези, които се опитват да разпространяват послания за любов, равенство и изцеление?

R.I.P. Michael Jackson - The King of Pop"

Няма коментари:

Публикуване на коментар