петък, 25 юни 2010 г.

Interview with Tom Mesereau - Deborah Kunesh


Интервю с Tom Mesereau

DK: Deborah Kunesh
TM: Tom Mesereau













http://www.reflectionsonthedance.com/Interview-with-Tom-Mesereau.html

DK: Какъв клиент беше Майкъл? Какво бе усещането да работиш с него?

TM: Възхитителен. Много отзивчив, умееше да изслушва, отнасяше се с голямо уважение към мен, към адвокат Susan Yu и останалата част от екипа ни. Най-лошото, което бих могъл да кажа за него е, че понякога беше невъзможно да бъде открит. Трудно го откривахме на моменти и аз смятам, че една от причините бе това, че той изпитваше ужас от този процес, страхуваше се, но като цяло беше прекрасен клиент.

DK: Нормално е да изпитваш ужас, когато хората говорят такива неща за теб. Как се справяше той със стреса около този процес?

TM: Мисля, че му беше много трудно. Аз често си говорех с него рано сутрин, защото графикът ми беше такъв, че трябваше да си лягам около 7.30, най-късно 8 вечерта, и ставах в 3, всеки ден без изключение. Майкъл имаше навика да става рано сутрин и да се разхожда из Невърленд, за да релаксира, да бъде близо до природата, да гледа небето, луната и звездите, и често ми се обаждаше в 3 или 4 сутринта. Страдаше от (anxiety) тревожност/мъчително безпокойство, на моменти беше много депресиран и имаше проблеми със съня. Това са често срещани оплаквания за човек, обвинен в толкова тежки криминални престъпления.

DK: Когато интервюирах Aphrodite Jones, тя спомена, че от страната на обвинението са били призовавани за свидетели приятели и близки на Майкъл, и че той е понесъл много тежко някои от нещата, които те са казали.

TM: Беше ужасно преживяване. Беше болезнено, беше ужасяващо, той не можеше да повярва, че чува някои от нещата, които бяха казани в свидетелските показания. Не можеше да повярва, че някой би могъл да го обвини в посегателство над деца. Не можеше да повярва, че някой изобщо би могъл да го обвини в организирането на конспирация за насилствено задържане на семейство (в плен), в отвличане на деца, в изнудване. Това са неща, които Майкъл не беше в състояние дори да си представи, но той бе официално обвинен в извършването им, бяха призовавани свидетели, които очевидно не казваха истината, с цел да се скрои процес срещу него – и това го караше да се чувства уплашен и много отчаян.

DK: Процесът продължи над четири месеца.

TM: Почти пет месеца. Започна на 31 януари и приключи в средата на юни.

DK: Колко често се явявахте в съда през седмицата?

TM: 5 дни в седмицата.

DK: Докато четяха съдебните присъди/решения „невинен”, как реагираше Майкъл?

TM: В този конкретен ден той изглеждаше ужасно. Бузите му бяха хлътнали, едва вървеше. Изглеждаше ужасно. Не каза нито дума до последното „невинен”. Имаше 14 „невинен” – за 10 углавни престъпления и 4 по-леки. После се прегърнахме и той каза „Благодаря ти”.

DK: Преди последния ден от процеса, когато щяха да бъдат прочетени тези решения, се говореше, че ти си бил почти уверен, че Майкъл ще бъде оправдан. Това само усещане ли беше?

TM: Имах много силно усещане, че това жури няма да го признае за виновен.

Преди всичко трябва да сте наясно с калифорнийските съдебни закони и процедури, отнасящи се до криминални процеси. В Калифорния за криминалните процеси се назначава жури от 12 съдебни заседатели. Законът в Калифорния изисква единодушно решение от журито, за да се обвини или оправдае подсъдимият. Това означава, че всичките дванайсет заседатели трябва са съгласни да признаят някого за виновен , както и всичките дванайсет да са съгласни да го оправдаят. Ако съдебните заседатели не могат да достигнат единодушно решение за осъждането или оправдаването на подсъдимия, този конкретен параграф в обвинителния акт остава „висящ”. А това означава, че прокурорът може да преразгледа това обвинение пред друго жури, с напълно различен състав..

Накратко, ако журито признае подсъдимия за виновен по един-единствен параграф от обвинителния акт, или повече от един, това обикновено се счита за победа на обвинението. Ако журито оправдае подсъдимия по всички обвинения, това е победа на защитата. Ако журито признае вина по някои обвинения, а оправдае по други, това обикновено е победа на обвинението. Ако журито постанови ‘невинен’ по някои обвинения, а други останат ‘висящи’, това се счита за победа на защитата.

Michael Jackson първоначално беше подведен под отговорност за десет углавни престъпления. В края на процеса съдията добави четири обвинения в по-леки престъпления. За последните четири углавни обвинения срещу Майкъл, журито имаше две опции. Ако оправдаеха Майкъл по което и да било от последните четири обвинения в углавно престъпление, те разполагаха с опцията да го обвинят в извършване на по-леко престъпление. С други думи, журито бе помолено или да обвини, или да оправдае, или да не постигне съгласие (да „виси”) по четиринадесет обвинения.

Никога не съм очаквал Michael Jackson да бъде обвинен по който и да било параграф от обвинителния акт, в углавно или по-леко престъпление. Вярвах, и все още вярвам, че той беше абсолютно невинен по всички тези фалшиви/скалъпени обвинения. Но човек никога не знае какво решение всъщност ще вземе журито. Журито се състоеше от дванайсет души, които аз не познавах. И тъй като процесът продължи пет месеца, аз имах възможността да наблюдавам движенията им, поведението им и реакциите им спрямо свидетелските показания и веществените доказателства. Бях твърдо убеден, че обвинението не би могло да накара дванайсет души да го обвинят в каквото и да било.

Не знаех дали съдебните заседатели ще го оправдаят единодушно по всичките четиринадесет обвинения. Никой не би могъл да знае това. Но когато чух, че журито е постигнало единодушно решение по всяко едно от четиринайсетте обвинения, дълбоко в душата си знаех, че той е бил оправдан за всичко. Това обвинение бе пародия на правосъдие и е една от най-подлите/безчестни атаки срещу невинен човек в цялата правна история.

DK: Каква е разликата между ‘оправдан’ (acquitted) и ‘невинен’ (not guilty)?

TM: Няма разлика.

DK: Има ли нещо конкретно, което би искал да споделиш за Майкъл, за това какъв човек е бил? Какво би искал (ти) хората да знаят за Майкъл и за процеса?

TM: Майкъл беше един от най-деликатните и най-милите хора, които някога съм срещал. Той наистина искаше да направи нещо повече от това да е просто един музикален гений. Той искаше да излекува и промени света с любов, с доброта, с изкуство и музика, и аз наистина вярвам, че светът е едно по-добро място, защото той беше наоколо.

Той беше много кротък/хрисим/деликатен (gentle), много сърдечен и мил. Съществуваха ... ако мога така да го опиша ... универсален (световен/всемирен/вселенски) Майкъл и Майкъл човекът/отделната личност. Универсалният Майкъл искаше да промени планетата. Искаше целият свят да фокусира вниманието си върху децата и чувстваше, че ако децата получават нужната любов и грижа, ние значително ще намалим жестокостта по света, значително ще намалим подлостта и безчестието, значително ще намалим бедността и всички най-големи световни проблеми. Той чувстваше, че можем да постигнем това, ако насочим вниманието си върху децата на света. Ето това е ‘универсалистът’ Майкъл (universalism - вяра в спасението на човечеството), който смяташе, че може да излекува света с музика, с любов, с хуманитарни средства/мерки. Той е един от най-великите хуманитаристи (филантропи/човеколюбци) в световната история. Името му е вписано в книгата на рекордите „Гинес” като един от най-големите дарители за детски каузи – нещо, към което медиите не обичат да насочват вниманието си.

Съществува и ‘личността’ Майкъл, с когото аз контактувах, който беше човек и обичаше да кара децата да се усмихват. Той построи Невърленд, за да вижда децата щастливи. Той беше един от най-богатите хора на света. Можеше да харчи парите си егоистично, за себе си. Но вместо това той имаше зоологическа градина, имаше увеселителен парк, киносалон, имаше статуи, посветени на децата по света. Ако погледнете произведенията на изкуството в дома му, много от тях са свързани с децата, с тяхното щастие, с уважение към тях, че са такива, каквито са - тяхната раса, тяхната религия, от коя част на света са, какви местни традиции имат. Майкъл, като личност, обичаше да вижда как децата се усмихват. Обожаваше да вижда как едно дете, израснало в града, в бедност и жестокост, идва в Невърленд, поглежда жирафа и се усмихва, поглежда слона и се усмихва; взема си безплатен сладолед и просто се чувства щастливо. Това означаваше много за Майкъл, защото той беше много добър човек. Но, за жалост, когато си гений от такъв ранг, и си толкова богат, около теб започват да се навъртат акули, и когато добавиш към всичко това определана доза наивност ... той просто беше човек, който не искаше да го занимават непрекъснато с финансови дела и правни дела. Той искаше да твори, искаше да помага на другите. А това го превръща в още по-примамлива мишена за всякакви дела и искове.

DK: Това е страхотно, наистина ми се искаше хората да разберат истинската му същност, а това (такива изказвания) не се среща много често.

TM: Рабира се, защото медиите търсят шокиращото, искат да видят как хората се провалят в ада. Те отчаяно се надяваха, че Майкъл ще бъде обвинен, защото за тях това би означавало статии за години напред относно това как е изглеждал, как ще влезе в затвора и дали ще се самоубие. Повярвайте ми, те с нетърпение чакаха момента, в който той ще бъде обвинен и се опитваха да изопачават репортажите си с надеждата да манипулират журито и да му повлияят да издаде наказателна присъда. По онова време имаше и доста нескопосани/евтини опити за манипулация, насочени към мен.

DK: Наистина ли?

TM: О, разбира се.

DK: Толкова е тъжно, че светът е устроен така ...

TM: Всички се надяваха да спечелят от неговото унищожение/провал. Беше ужасно. Това е един от моментите в моя живот, с които най-много се гордея ... просто да го защитавам, да го оправдаят. Сега, когато погледна назад, на него са му оставали само четири години живот, и поне ги е изживял заедно с децата си, оправдан. Този процес беше толкова несправедлив. Делото беше толкова несправедливо и скалъпено.

TM: На погребението му – на което присъствах – един млад човек, който през ’80-те бе обект на голямо медийно внимание във връзка с един случай в Южна Калифорния: един баща полял с бензин сина си и го запалил. Детето получило изгаряния по цялото тяло, включително и лицето (този човек е известен като Дейв Дейв, или David Rothenberg). Майкъл се е погрижил за него. Той (Дейв Дейв) говори пред присъстващите на погребението за това колко мил, почтен, щедър и прекрасен човек е бил Майкъл. Знам със сигурност, че Майкъл се е грижил по този начин за деца по цял свят. Деца инвалиди, деца със заболявания и недъзи. Майкъл им е изпращал чекове, но никой не публикува това. Той не го е правил за слава. Правил го е, защото сърцето му го е искало. Знаете ли какво? Мисля, че едно от най-жестоките неща, които изобщо му се случиха, бе това, че те взеха любовта му към децата, желанието му да помага на децата, и ги обърнаха срещу него и го нарекоха чудовище – това направиха на онзи процес. Беше просто ужасно.

DK: Избираш най-важното нещо за един човек и го обръщаш срещу него.

TM: Беше много мъчително (късаше ми се сърцето) да бъда там, да го наблюдавам, да бъда свидетел на всичко това ... на това как му се отрази/какво му причини (този процес). Не знам дали изобщо е успял да се възстанови емоционално след всичко това.

DK: Предполагам, че това е нещо, което трудно би могло да се превъзмогне. Благодаря ти за всичко, което сподели с мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар