On Monday 31st May 2010, @darrenhayes said:
„За почитателите на Майкъл Джексън – Това е моята неразказвана досега история за това как замалко да срещна на живо Краля, и за вдъхновението, което получих от M.J.
Почитателите на моята музика са чували песента ми 'Insatiable'. Тя е написана и продуцирана съвместно с Walter Afanasieff. Но това, което много хора не знаят, е че аз създадох моята песен като реакция и вдъхновение от една песен, която Walter и Alan Thicke са написали за Майкъл през ’99 - 'Fall Again'.
Почитателите на моята музика са чували песента ми 'Insatiable'. Тя е написана и продуцирана съвместно с Walter Afanasieff. Но това, което много хора не знаят, е че аз създадох моята песен като реакция и вдъхновение от една песен, която Walter и Alan Thicke са написали за Майкъл през ’99 - 'Fall Again'.
Това е демото на Майкъл:
Историята е следната:
Когато записвах албума на Savage Garden 'Affirmation' с Walter през 1999 в неговото студио в San Francisco, той ми пусна едно демо на песента 'Fall Again', която по онова време беше записана с вокалите на Robin Thicke. Walter и Robin възнамерявали да я предоставят на Майкъл за неговия албум 'Invincible'.
Бях възхитен (completely in awe) и единственото, което чувах, беше Майкъл.
Walter ми каза, че не е сигурен дали Майкъл ще прояви интерес, но аз, като негов почитател, усещах, че Майкъл би реагирал на песента точно като мен, ако я чуе. Напомняше ми за великолепието на негови класики като 'Human Nature'. Бях сигурен, че Майкъл ще я изпълни убийствено.
Както и предполагах, песента стигнала до Майкъл, той много я харесал и се съгласил да запише демо.
Но имаше една малка пречка. Единственото време, с което Майкъл разполагаше, за да го направи, беше денят, в който Walter трябваше да запише с мен вокалите за албума 'Affirmation'.
Walter реши, че може да запише и двете сесии и така се озовахме в New York. Аз записвах сутринта с Уолтър в Sony Studios, а следобеда той отиде да записва с Майкъл в The Hit Factory, буквално от отсрещната страна на улицата
Версията, която пуснах по-горе, е единственият път, когато Майкъл някога е пял тази песен. Един-единствен запис. Той дори не е имал възможност да разучи добре песента. (а каква великолепна работа е свършил!)
В деня на записа с Майкъл, Уолтър се върна сияещ при мен в Sony Studios около два часа по-късно. Говореше за Майкъл с възхищение и суперлативи, за гласа му, за любезността му, за таланта му. Но най-много ме развълнува това, че децата му (Принс и Парис) са били с него и Майкъл е поискал да инсталират в кабинката при него монитор, за да може да наблюдава как децата си играят с бавачката в друга стая, докато той пее. Наложило се да приключат бързо със записа, защото децата били малко болни и Майкъл искал да се погрижи за тях като добър баща. Той се извинил и си тръгнал след единствения запис, който направили.
Не бях чувал изпълнението на Майкъл, докато не го издадоха в албум години по-късно (макар Уолтър да знаеше, че съм огромен фен, той прояви уважение към Майкъл и така и не ми предложи да я чуя), но аз помнех чувството и магията на песента от онзи пръв път, когато я чух с вокалите на Robin Thicke, така че когато дойде време да запиша първия си самостоятелен албум, аз помолих Уолтър да се пробва да напише заедно с мен песен със същата енергия. Ето така създадохме 'Insatiable'.
Когато години по-късно чух демо версията на 'Fall Again' в изпълнение на Майкъл, бях възхитен от съвършенството на изпълнението му. Майкъл е причината да стана изпълнител (след като гледах концерт от турнето 'Bad' през 1987 и веднага разбрах, че искам да прекарам остатъка от живота си на сцената) Слушането на албумите му ме научи как да пея. Горд съм, че години по-късно в моята собствена кариера има късчета от него в работата ми. И макар той вече да не е сред нас, приятно ми е да си мисля, че част от наследството, което ни остави, е и онази искрица, която той запали в мен като артист.
Съжалявам, че стана малко дълго и сълзливо – но знам, че има негови почитатели, които ще се радват да прочетат тази история. Винаги съм искал да я разкажа. И ето че днес го направих.
Като забавен епилог на разказа ми – ето я и частта, в която едва не се срещнах и със самия Майкъл.
По време на записа Томи Мотола беше президент на Sony Music. Той дойде в студиото същия ден, когато Уолтър записваше с Майкъл, и ми каза „Дарън, има един много специален човек, когото искам да доведа в студиото и да те запозная. Имаш ли нещо против да доведа друг изпълнител в това студио за едно „здравей”?”– каза той.
Разбира се, аз си помислих, че той има предвид Майкъл.
Естествено, че ще има предвид Майкъл, нали? Та Майкъл е от другата страна на същата улица и работи със същия продуцент, с когото работя и аз. Дали е удобно? Дайте го насам!
Томи каза, че веднага се връща и излезе.
И аз седях в студиото с тонрежисьора и просто щях да се подмокря от вълнение.
Томи чука на вратата.
Сърцето ми спира.
После пада в петите ми.
Влиза Томи, заедно с много висок, почти 50-годишен мъж с руса коса.
Който очевидно НЕ Е MICHAEL JACKSON.
'Дарън, това е Darryl' – казва Томи.
"Здрасти' – казвам аз с фалшив ентусиазъм
Томи пуска на този мъж 'Two Beds and a Coffee machine', песента, по която работехме онзи ден.
Darryl се обляга на стола си и най-искрено ми заявява, че аз съм невероятен song writer, и че много харесва гласа ми.
'Благодаря!' казвам, все още съсипан от факта, че този мъж не е Michael Jackson.
Когато Томи и Дарил си тръгнаха, тонрежисьорът се обръща към мен и казва:
'Знаеш ли кой беше това?'.
'Не' казвам.
'Tова беше Darryl Hall, от Hall and Oates'.
Нека поясня, че аз винаги съм бил, и все още съм, ОГРОМЕН почитател на Hall and Oates.
Почувствах се изключително невъзпитан и груб, че не съм го познал. Но в моя защита ще кажа, че тогава Darryl имаше брада, а в моите представи той беше гладко избръснат и доста по-млад, разбира се.
Така че през онзи ден едва не умрях от вълнение на два пъти.
Ето, разказах го.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар