петък, 25 юни 2010 г.

Interview with Steve Harvey (2001)




Interview with Steve Harvey (2001)

Friday, 01 June 2001

Steve Harvey: Това е единственото и неповторимо, най-добро обаждане, постъпвало някога в това радио. По-добро е от обаждането на Президента Клинтън. Дами и господа, съберете длани и покажете своята любов за Краля на Попа. Майкъл Джексън. Чувате ли ме, не ме ли чувате? Мислите, че ви лъжа? Ако не ми вярвате, просто чуйте какво ще кажа - здрасти, Майк!

Michael:Стив?

Steve Harvey: Как си, пич?

Michael: Wow! Ти как си?

Steve Harvey: Какво става, братко? Как се чувстваш, човече?

Michael: Легнах си рано, за да стана навреме за разговора си с теб. Аз съм много голям твой почитател; казвал съм ти, че гледах шоуто ти ... Кралете на Комедията? Ти направи един скеч за „Титаник” и това беше едно от най-смешните неща, които съм гледал през живота си. Беше невероятно!

Steve Harvey: Майкъл и аз се срещнахме ...

Michael: В моята каравана.

Steve Harvey: Да, тази година. Той ме покани.

Michael: На (снимачната площадка на) 'You Rock My World'.

Steve Harvey: Точно така, 'You Rock My World'. Но аз не съм споделял това в ефир, защото сметнах, че това е личен момент помежду ни. Не съм тръгнал да разправям наляво-надясно: „Леле, бях в караваната на Майкъл Джексън. Човекът ме покани в караваната си. Запознах се с децата му.” Страхотни деца, човече! Майкъл, имаш невероятни деца!

Michael: Много благодаря, сър.

Steve Harvey: Мога ли да ти направя един комплимент? Децата ти изобщо не се държаха като малки богаташчета.

Michael: Ok (смее се).

Steve Harvey: Нали разбираш какво имам предвид? Имам предвид, че се държаха много възпитано. Бяха много мили. Играх си на топка с момченцето и то не искаше да спираме. Просто не спираше да ми подава топката и по едно време аз му казвам: „Ах, малък Принц, ето сега ще ти подам една гореща топка, хвани я”. Майк ...

Michael: Да?

Steve Harvey: Човече, не мога да ти опиша какво означава за нас да си тук в този момент.

Michael: О, Бог да те благослови, ти си велик талант. Ти наистина си невероятен. Много си смешен, ужасно смешен, караш ме да се заливам се от смях като те гледам.

Steve Harvey: Много се забавлявахме в караваната му ...аз исках да ... Имам нещо за теб, Майк. Говорих с личния ти асистент ... Наскоро издадох ново DVD, изпращам ти копие. Ще го видиш още днес.

Michael: О, страхотно! Благодаря. Благодаря ти!

Steve Harvey: Майкъл Джексън е на телефона, а аз дори не знам какво да го попитам! Майк, сетих се какво ще те питам.

Michael: Да?

Steve Harvey: Нека ти задам следния въпрос. По време на концерта 30th Anniversary Special имаше един много емоционален момент, докато беше на сцената с братята си. Когато коленичи по време на изпълнението и остана така, а братята ти те гледаха все едно казваха „ОК, Майк, хайде стига!” Това истинско ли беше?

Michael: Винаги е истинско, в моменти като този просто спирам и се моля да не се разплача, но обикновено се разплаквам. Просто всичко ме връхлита, разбираш ли, целият ни път, от бебета та чак до днес, когато ставам свидетел на всичко това ... това вълнение, славата, то просто е Божие дело... и всичко това минава през съзнанието ми ужасно бързо, разбираш ли, това е благословия ... и в този момент аз просто рухвам емоционално и се разплаквам. Опитвам да не го показвам на публиката, но то е по-силно от мен ...

Steve Harvey: Видях го с очите си, човече. И си помислих, че е истинско. Според мен, когато хората видят тези неща в теб, братко, това им позволява да зърнат частица от истинския Майкъл Джексън, когото само най-близките му приятели имат шанса да видят и според мен това беше велик момент, човече. Хареса ми. Това беше любимата ми част от шоуто. Казах си: „Ако някога ми се удаде шанс да говоря с него, ще го попитам за това”. Беше страхотно. Има толкова много неща, за които можем да говорим, за кариерата ти, за всичко. Сестра ти се обади в радиото, сестра ти Джанет, ... но нека първо ти представя Шърли Стробъри и Доминик Деприма, с които водим заедно това шоу ... защото те напират да кажат здрасти.

Co-Hosts: Добро утро, Майкъл.

Michael: Добро утро!

Co-Hosts: Здрасти, Майкъл.

Michael:Как сте?

Co-Hosts: Страхотно!

Michael: О, радвам се.

Co-Hosts: Ние сме много големи почитателки (огромни)

Michael: О, благодаря ви много ...

Co-Hosts: Обожавам албума ти, наистина много ми харесва.

Michael: О, благодаря ти много.

Steve Harvey: Да, новият албум, Майк.

Co-Hosts: Обожаваме го, съвсем сериозно.

Michael: Много ви благодаря.

Co-Hosts: Break Of Dawn, непрекъснато слушам Break Of Dawn. (смее се)

Michael: О, много ...

Steve Harvey: Ей, Майк, ей, Майк, чуй това, в понеделник в шоуто ни гостуваха OJ's и говорихме за албума ти и ето какво каза Eddie LeVerge's за албума ти. Каза „Майк просто им подхвърли Rock My World и само каза – Чакайте! Още нищо не сте видели!” И после ти пусна Butterflies, ... а Butterflies, човече, нека ти кажа, в тази радиостанция аз пускам Butterflies минимум два пъти всяка сутрин, а в рамките на четири часа това не е много редно за едно радио.

Michael: Heh!

Co-Hosts: На мен ми звучи съвсем редно!

Steve Harvey: Ей, Майк, откъде се появи Butterflies?

Michael: Ами, Butterflies е ... две момичета дойдоха при мен с тази песен и ние ... един вид, работихме заедно. В основни линии двете момичета композираха песента ... мисля, че са англичанки, да, чернокожи момичета от Великобритания. Те бяха просто феноменални, песента страшно много ми хареса. Пипнахме я малко, добавихме някой и друг ред, боядисахме я с различни звуци, с различни цветове, продуцирахме я и накрая тя се озова в албума. Аз правя по около 100 песни, от които пресявам 20-30, и чак тогава започвам да подбирам...

Steve Harvey: Wow! 100 песни, преди да подготвиш 20-30, които ХАРЕСВАШ?

Michael: Да, този път всъщност бяха повечеот 100.

Steve Harvey: Хей, Майк, човече, знам че не си такъв тип човек, обаче аз съм, така че ще бъда откровен и ще го кажа направо ... след като ти се върна, аз просто казах на Usher и Sisqo да си обличат ризите. „Обличайте си ризите, момчета, Майк се върна! Сваляй тази ръкавица! КРАЛЯ СЕ ВЪРНА, рожбо!" Човече, след всички тези години , ние, верните ти фенове, Майкъл, все още сме тук. ... дори не мога да ти опиша, ходя често по затворите из цялата страна, правя представления ... и в един от затворите, един наш чернокож брат, който излежава присъда ми казва: „Стив, тази любов, която даваш на Майкъл Джексън в ефир ... ако някога, някога имаш шанс да говориш с него, кажи му, че тук се кефим на музиката му от ДОСТА време, човече”.

Michael: Wow, това е страхотно...

Steve Harvey: Да, голямо признание за това, което означаваш за всички тези хора през всички тези години ... искам да кажа ... братко, не знам дали някой някога ти е казал ‘благодаря’ за музиката, която си създал и си ни дал, тя все още е в сърцата ни, човече. Не знам дали някой някога ти е благодарил ...

Michael: О, бог да те благослови, много красиви думи, това е ... Оценявам го, особено от позицията, в която се намирам, това търсене на сензации от таблоидите. Хората лъжат, създават слухове и всякакви истории, които не са верни. И е много трудно, не е лесно ... много е трудно, понякога ме боли, опитвам се да издържам, доколкото ми е възможно, но е много, много трудно, защото таблоидите лъжат ...просто мразят и завиждат. Затова когато четете тези лъжи, не им вярвайте, изгорете ги ... трябва да си направим клада от всички таблоиди, да направим цяла планина от тях и просто да ги унищожим. Те не обичат да виждат успеха ни, напредъка, а в това няма нищо лошо, но те го могат и го правят, безсилен съм срещу това ... какво можем да направим, освен да затвърдим таланта, който Бог ни е дал ... това е всичко, което искам да правя, да споделям любовта си и таланта си да развличам хората, не искам да наранявам никого...

Steve Harvey: Така е, човече, и знаеш ли какво ... ето какво ще ти кажа, говорих с майка ти преди време, извън ефир, чрез Джърмейн, той участва в шоуто ни веднъж, и ми се обади извън ефир, та аз говорих и с майка ти, госпожа Джаксън.

Michael: Тя е прекрасна.

Steve Harvey: Казах на госпожа Джаксън ... казах й „феноменална работа сте свършила, госпожо, като сте отгледала толкова талантливи деца и все още поддържате целостта на семейството”. И тя ми благодари, защото няколко пъти съм говорил в твоя защита относно ... различни проблеми, които бяха пълни лъжи. И аз препоръчах на всички да си вземат броя на списание GQ с онази статия* от 1994.
Много копия от това издание бяха поръчвани допълнително именно заради това, и много хора прочетоха статията и прозряха истината зад много неща, които изобщо не бяха верни и майка ти ми благодари, че съм казал това по радиото ... и аз искам да ти кажа, че има много хора, които те разбират, но искат да те разберат още повече ... така че този телефонен разговор, Майк ...това е голяма стъпка, човече.

Michael: Много ти благодаря. Не го правя често, това с обажданията, даже никога, това май ми е първото. Но съм щастлив да го направя за теб, правя го от все сърце, наистина, ти винаги си бил толкова мил с мен ... хората постоянно ми казваха, от най-различни места: „Има един човек, който говори за теб всеки ден”. И аз питам: „Кой е той?” ... „Казва се Стив” и аз питам „Стив?” ... та тогава гледах „Кралете на Комедията” и си казах: „Значи това е човекът, божичко, вече съм негов почитател”.

Steve Harvey: Ти ми се обади и беше голяма лудница, защото когато отиваш да се видиш с Майкъл Джексън, не можеш просто да се появиш и да кажеш: „Ехо, Майк, тук съм”. Първо минаваш през разни канали. Но беше страхотно, че ме покани, човече. ... Ей, Майк, можеш ли да ни кажеш какво точно е НевърНевърЛенд? Можем ли да разясним този въпрос за слушателите?

Co-Hosts: НЕВЪРленд.

Steve Harvey: Невърленд? О, да, вярно, аз мислех че е НевърНевърЛенд ...

Michael: И така става, спокойно може да го наричаш НевърНевърЛенд, ако искаш. Това е едно спокойно и тихо място, където можеш да си почиваш и да се забавляваш, да загърбиш проблемите, които тормозят душата и съзнанието ти. Веднъж щом преминеш портите и влезеш вътре, веднага усещаш, че това е едно прекрасно място, обвито с любов и спокойствие, където има езера, хълмове, трева, дървета, увеселителен парк, влакчета ...

Steve Harvey: Колко е голямо, Майк? Колко е голямо?

Michael: 3000 акра.

Co-Hosts: Звучи като Рая!

Steve Harvey: 3000 акра? Аз имам 70 акра в Тексас и се мислех за цар, едва ли не. Аз имам 70 акра, ти имаш 3000!

Michael: Ами опитвам се да компенсирам загубата на детството си и нещата, на които не съм имал възможност да се радвам. Но то просто е за всички, тук идват неизлечимо болни деца, с рак, с левкемия ... фондациите Make A Wish, Dream Street...правим това от 9, 10, 11 години...

Steve Harvey: Wow

Michael: Да, правил съм го и преди, но ... никога не веем байрака, никога не се мъчим да търсим медийно внимание ... правя го тихо ... идват цели автобуси с деца, не снимаме с камери или фотоапарати, защото благотворителността идва от сърцето, а не за да кажа „Вижте ме, вижте какво правя” ... така че предпочитам да го правя тихо, правя това от много години, много, много години ... някой ден може да наминеш да кажеш здрасти.

Steve Harvey: Това би било страхотно ... За всички, които едва сега включват радиоприемниците си, интервюираме на живо в предаването МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН, това е истинска бомба, това интервю е динамит, това е най-върховното ми постижение, ... знаеш ли, Майк, дори президентът Клинтън ми се е обаждал в радиото от Air Force One, но такъв ефект не сме постигали, повярвай ми, макар че Клинтън си е готин и всичко останало ...

Michael: Аз много го харесвам.

(Steve Harvey започва да пее песни на Майкъл и Майкъл се залива от смях)

Steve Harvey: Накарах Краля на Попа да се въргаля по пода от смях, аз съм Краля! ... Майк, човече, нека ти кажа нещо, ти ме покани в Невърленд, но нека ти кажа това ... аз и жена ми имаме фондация, казва се "Steve and Mary Harvey Foundation" ... опитваме се да ... има толкова много деца, тук в LA и околностите, които нямат никакви учебници и с всички тези ограничения в бюджета напоследък повечето от тези училища загиват, а децата просто не получават образование ... един пример, Майк, влязох в класна стая с 38 деца. 23 чина и 8 учебника за 38 деца ... 23 чина и 8 учебника ...

Michael: Wow!

Steve Harvey: Това просто ми разби сърцето, човече, затова изпратих там камери от новинарски емисии ... така че вместо да идвам на гости в Невърленд – не че нямам желание – но какво ще кажеш, ако моята фондация доведе един автобус с деца от най-западналите райони, малки деца, които никога не са излизали извън пределите на квартала си и никога не са виждали нещо наистина хубаво ... дали ще е възможно да уредя това с твоите хора, аз ще платя за автобуса и всичко останало ...

Michael: Считай го за направено, разбира се, точно това правим ние, ще бъда повече от доволен и щастлив да направя това, ние се занимаваме точно с такива неща ...

Steve Harvey: Знаеш ли какво, Майк, ето какво ще направя, ще организирам един малък конкурс по радиото и ще обиколим училищата, които са най-зле ... защото тези деца, човече, ако им се даде възможност да видят нещо извън техния квартал ... някои от тези деца никога не са виждали брега на морето, никога не са били в Бевърли Хилс...

Michael: Wow!...

Steve Harvey: Ако можем да организираме това до края на годината ...

Michael: Да, разбира се ...

Steve Harvey: Мисля, че това би било страхотно. Това би било страхотно.

Michael: Wow, с удоволствие ще го направя.

Steve Harvey: Ей, Майк, ей, човече, излезе новият ти албум, наречен 'Invincible'.

Co-Hosts: Много е добър.

Michael: Благодаря ви.

Steve Harvey: Но той не ни се обади, за да рекламира албума си, не това е целта на този разговор, това е разговор между пичове, между братя, между мъжкари.

Co-Hosts: Ние просто искаме да му кажем, че много харесваме албума, това е всичко, той продължава да прави все така хубава музика, както преди години. Обожаваме я, ние сме големи твои почитатели, Майкъл. Големи почитатели.

Michael: Бог да ви благослови. Благодаря ви много.

Steve Harvey: Ето това искам да разберат всички, че човекът, който е на телефона в момента, е такъв през цялото време ... независимо какво чувате по телевизията или четете по вестниците ... таблоидите са боклук, те непрекъснато бълват лъжи за всички ... само че този човек тук е един от най-свестните хора в този бизнес, и е такъв от доста време насам, и не не е наранил дори косъм от главата на когото и да било, но хората го преследват заради финансови интереси, искат просто да изкопчат пари от името му ...ако прочетете статията в GQ от 1994, набавете си копие, поръчайте да ви го изпратят, Майкъл Джексън е на корицата, прочетете статията и ще разберете цялата история, какво точно се е случило ... с всички подробности, аз бях шокиран, но не съвсем, защото тези хора са ми ясни, имам някаква бегла представа от личен опит и то без дори да съм Майкъл Джексън. Освен това, Майк, аз съм опасен, приближиш ли се до мен, плюя и ругая и какво ли още не... Имам приятели в много лоши среди, така че ако ти трябват двама-трима от тях, само ми звънни, знаеш, че не се шегувам, Майк, ако таблоидите ти лазят по нервите, ще си направим клада от тях.

Michael: Чудесно, точно това трябва да направим ... трябва да го направим.

Steve Harvey: Съвсем сериозно, Майк, имам едни момчета, които могат да дойдат, ако имаш нужда, говоря за хора от много тъмни среди ...

Michael: Да, отвратителни са, особено онези, които се представят за официални медии, а по същество са таблоиди от най-долна класа.

Steve Harvey: Да, попадали са ми някои такива вестници.

Michael: Да, ужасни са.

Steve Harvey: Ей, човече, страхотно е, че хората могат да те чуят ... обаждай ми се от време на време, Майк, моите интервюта с теб ще са винаги такива. Това сутрешно шоу е мотивиращо и ободряващо, ние не сме тук, за да очерняме когото и да било, тук сме, за да забавляваме, имам един милион шегички за разправяне, но никога не се завирам в личния живот на хората ... но ти, братко, означаваш страшно много за много хора.

Michael: Благодаря ти, много ти благодаря.

Steve Harvey: И още нещо специално искам да ти кажа, понеже много хора го премълчават, но аз ще ти го кажа – ти означаваш страшно много за чернокожите, човече, не си мисли, че не е така, да не си посмял да си го помислиш.

Michael: Wow Wow

Steve Harvey: Защото ти наистина означаваш много за малцинствата в тази страна, говоря за музиката ти, за видеоклиповете ти. Докосваш ни чрез тях, казвам ти го като брат на брат, преобладаващата част от Америка може да не ти го признава, но ти защитаваш интересите на чернокожите ...

Michael: Гордея се с потеклото си ...

Steve Harvey: Хайде, пич, кажи го....

Michael: Гордея се, че съм чернокож, за мен е чест, че съм чернокож, и искрено се надявам, че един ден те ще се отнасят почтено с мен и ще ме представят такъв, какъвто съм в действителност – кротък човек с любящо сърце, който иска да съдава прекрасна и несравнима музика, танци, песни, филми за целия свят ... това е всичко, което искам, аз не съм заплаха за никого, това е всичко, което искам. Искам да доставям радост на света.

Steve Harvey: Ти го правиш, човече, правиш го, и то от доста време ... Аз вече го казах, Sisqo, Usher, обличайте си ризите (Майкъл се смее), Майк се върна! Краля на Попа се ВЪРНА!

Co-Hosts: Той е луд, Майк, луд е!

Steve Harvey: Майкъл Джексън, Стив Харви, Сутрешното Шоу, приеми голямата ни любов, човече.

Michael: Аз ви обичам повече.Много повече.

Steve Harvey: Ей, братко, обичаме те, обади ни се пак!

Michael: И аз ви обичам, благодаря ви много.

Steve Harvey: Покажете любовта си за Краля на Попа, единствен и неповторим!

Michael: Обичам ви.

Steve Harvey: И аз те обичам ...
-----
*Става въпрос за статията „Was Michael Jackson Framed?"
The Untold Story
By Mary A. Fisher
October 1994

http://floacist.wordpress.com/2007/08/22/gq-article-was-michael-jackson-framed/



Няма коментари:

Публикуване на коментар