петък, 25 юни 2010 г.

Michael Jackson - Interview with Oprah 1993



Интервю на Опра Уинфри с Майкъл, 1993:

Oprah : Дами и господа, Майкъл Джексън.
Майкъл Джексън влиза във всекидневната на своя дом. Двамата се здрависват и Майкъл целува Опра по бузата.
Oprah : Колко си притеснен?
Michael : Колко какво?
Oprah : Колко притеснен се чувстваш в момента?
Michael : Всъщност изобщо не съм притеснен.
Oprah : Наистина ли не си?
Michael : Не, аз никога не се притеснявам.
Oprah : Дори и на първото си интервю, което се излъчва на живо в цял свят? Мислех, че ще си леко притеснен, но ти очевидно не си и това е страхотно, защото ако ти не се притесняваш, и аз няма да се притеснявам. Искам само да уведомя зрителите ни по света, че когато се уговаряхме за това интервю, ти каза, че с готовност ще разговаряш с мен за всичко.
Michael : Вярно е.
Oprah : Много вярно. Преди малко те наблюдавах, докато се гледаше във видеото от ранната ти кариера. Върна ли се назад в спомените си?
Michael :Стана ми смешно, защото отдавна не съм гледал тези кадри. Дали ме върна назад в спомените ми? Да, аз и братята ми, които много обичам, това е прекрасен момент за мен.
Oprah : Видях те да се смееш, докато се гледаше как пееш Baby, Baby, Baby.
Michael : Да, смятам, че Джеймс Браун е гений, беше невероятен с the Famous Flames. Когато го гледах по телевизията се ядосвах на оператора, защото всеки път, когато Джеймс Браун започваше да танцува сериозно, те даваха близък план на лицето му и аз не можех да му видя краката. Започвах да крещя „покажете го, покажете го”, исках да го наблюдавам и да се уча.
Oprah : Значи той е бил голям ментор за теб?
Michael : Феноменален, феноменален.
Oprah : Кой друг?
Michael : Джаки Уилсън, когото боготворя като изпълнител, и разбира се, в музикално отношение – Мотаун. Bee Gees са брилянтни, аз просто обожавам великата музика.
Oprah : Когато гледам тези твои записи – а бог знае, че докато сглобявахме клиповете, прегледах всички видеозаписи, които някога са ти правени – та когато ги гледам, и особено онези от най-ранните ти изпълнения, ти сякаш оживяваш на сцената. Извън сцената пак толкова щастлив ли си бил, колкото изглеждаш на нея?
Michael : Ами, на сцената се чувствам като у дома си. Най-удобно се чувствах на сцената, но щом слезех от нея, ставах много тъжен.
Oprah : Наистина ли?
Michael : Да.
Oprah : Тъжен от самото начало, откакто се качи за пръв път на сцената ли, толкова тъжен?
Michael : Самотен, тъжен, принуден да се изправя лице в лице със славата и всичко това. Имаше моменти, когато си прекарвахме страхотно с братята ми, бой с възглавници и подобни забавления, но често плачех, защото се чувствах много самотен.
Oprah : На каква възраст започна това?
Michael : О, от самото начало, бил съм осем-деветгодишен.
Oprah : От самото начало на световната ви слава като група.
Michael : Да.
Oprah : Значи нещата не са били такива, каквито са изглеждали в очите на целия свят, на всички нас ... Спомням си времето, когато бях малко чернокожо момиченце, исках да се омъжа за Джаки Джаксън, брат ти ... всички ние сме смятали това за най-прекрасното нещо на света, кой не си е мечтал за подобен живот?
Michael : Беше прекрасно. Славата ти дава и много прекрасни неща. Пътуваш по света, срещаш се с хора, обикаляш различни места, страхотно е. Но това има и друга страна, не че се оплаквам. Има много репетиции, на които трябва да отделиш голяма част от времето си, да дадеш много от себе си.
Oprah : Чувстваш ли ... Онзи ден говорих със Сюзън де Пас, тя е работила с вас в Мотаун, има голям принос в подготовката на всички ви, тя е намерила костюмите за шоуто на Ед Съливън. Говорихме и за това какво отнема славата? На теб отне ли ти нещо?
Michael : Ами, осъзнавам го, особено сега – а и тогава – първо приключвах с обучението си за деня, три часа с частен учител, и веднага след това отивах в звукозаписното студио и не излизах оттам часове наред, докато не станеше време за лягане. Помня, че когато отивах в студиото виждах парка, който се намираше от другата страна на улицата. Виждах как всички деца си играеха. Това ме натъжаваше и плачех, защото вместо да играя, аз трябваше да работя.
Oprah : Искам да покажа няколко твои снимки като малко момченце.
Michael : OK.
Oprah : Сюзън каза, че цената (за тази слава) е много висока. Искам да знам колко висока е била тази цена, да изгубиш детството си, да живееш по този начин?
Michael : Ами, нямаш възможност да правиш нещата, които могат да правят другите деца – да имаш приятели, партита с нощувка, другарчета. Аз не съм имал нищо такова. Нямах никакви приятели като дете. Единствените ми приятели бяха братята ми.
Oprah : Имало ли е някога място, където – знаеш какви са децата, аз например си спомням как си говорех самичка и си играех с куклите си – имаше ли ... аз смятам, че всяко дете има нужда от място, където да избяга, да се скрие, детски свят, плод на детското му въображение...ти имал ли си някога време да правиш това?
Michael : Не. И точно затова сега се опитвам да наваксам с онова, което не съм имал тогава. Хората се чудят защо около мен непрекъснато има деца. Защото чрез тях намирам онова, което никога не съм имал, Дисниленд, увеселителни паркове, игри. Обожавам всички тези неща, защото когато бях малък, всичко беше само работа, работа, работа, пътуване от един концерт на друг, ако не е концерт, ще е звукозаписното студио, ако не е студиото, ще е телевизионно предаване, или интервю, или фотосесия. Винаги имаше някаква работа.
Oprah : Чувстваше ли – Смоуки Робинсън е казвал това за теб, както и много други хора, - че си като стара душа в тялото на малко дете?
Michael : Помня, че непрекъснато чувах това, когато бях малък. Където и да отидех ме наричаха 45-годишно джудже, постоянно ми го казваха, навсякъде ... питали са ме, когато бях малък и започнех да пея, питали са ме: „Ти имаш ли представа колко си добър?” Аз отговарях, че никога не съм се замислял. Просто го правех и то се получаваше така. Никога не съм се замислял за това, всъщност.
Oprah : И ето те теб, Майкъл Джексън ... вие имахте толкова хитове, по четири наведнъж (в класация), а ти си плачел, защото не си имал възможност да бъдеш като другите деца.
Michael : Обичах шоубизнеса и все още го обичам, но има моменти, когато искаш да играеш и да се забавляваш и точно това ме натъжаваше. Помня веднъж, приготвяхме се да заминаваме за Южна Америка, багажът ни беше опакован и натоварен в колата, а аз се скрих и плаках, защото изобщо не ми се тръгваше. Исках да си играя. Не исках да ходя никъде.
Oprah : Братята ти завиждаха ли ти, когато цялото внимание започна да се насочва към теб?
Michael : Не, доколкото ми е известно.
Oprah : Никога не си усещал завист?
Michael : Нека помисля ... не. Не, мисля, че винаги много са се радвали за мен, че умея да правя определени неща, но никога не съм усещал завист от тяхна страна.
Oprah : А смяташ ли, че сега ти завиждат?
Michael : Не бих казал. Не мисля, не.
Oprah : Не. Какви са взаимоотношенията ти със семейството? Все така близки ли сте всички?
Michael : Много обичам семейството си. Ще ми се да можех да ги виждам малко по-често. Но всички добре разбираме това, защото семейството ни е в шоубизнеса и всички работим. Имаме си семеен ден, на който се събираме всички заедно. Избираме нечия къща, може да е къщата на Джърмейн, или на Марлон, или на Тито и всички се събираме заедно, помежду ни цари разбирателство и любов, говорим си, наваксваме с информацията един за друг.
Oprah : Не се ли разстроихте всички заради книгата на ЛаТоя и нещата, които тя каза за семейството?
Michael : Не съм чел книгата на ЛаТоя. Аз просто знам как да обичам сестра си от сърце, обичам ЛаТоя, винаги ще я обичам и за мен тя винаги ще е щастливата, любяща ЛаТоя, която помня от времето, когато растяхме заедно. Така че не мога напълно да отговоря на този въпрос.
Oprah : Чувстваш ли, че някои от нещата, които тя казва, са верни?
Michael : Не мога да отговоря, Опра, съвсем откровено казвам, че не съм чел книгата. Това е чистата истина.
Oprah : Добре, да се върнем в детството ти, когато си изпитвал всичко това – предполагам че е било болка, терзание, че е нямало с кого да си играеш освен с братята си ... и никога не си имал парти с преспиване?
Michael : Никога.
Oprah : Мисля си за онова малко сладко момченце, което си бил и всички са те щипели по бузките, защото си бил много чаровен, и после настъпва пубертетът, фазата на „грозното патенце”, когато всичко е много мъчително ... и се питам, когато започна да навлизаш в пубертета, след като си бил дете-суперзвезда, това труден период ли беше за теб?
Michael : Много. Много, много труден, да. Мисля, че всяко дете-звезда страда през този период, защото ти вече не си сладкото чаровно детенце, което всички са виждали досега. Започваш да растеш, а те искат да останеш завинаги малък.
Oprah : Кои са те?
Michael : Публиката. А ти растеш. Промяната е неизбежна.
Oprah : Така е.
Michael : Да, а аз имах ужасно много пъпки и толкова много се срамувах, дори избягвах да се гледам, криех лицето си в тъмното, не исках да се поглеждам в огледалото, баща ми ме вземаше на подбив, а аз ненавиждах това и плачех всеки ден.
Oprah : Баща ти те е вземал на подбив заради пъпките ти?
Michael : Да. И ми казваше, че съм грозен.
Oprah : Баща ти ти е казвал това?
Michael : Да, така ми казваше. Съжалявам, Джоузеф.
Oprah : Какви са отношенията ти с него?
Michael : Обичам баща си, но не го познавам.
Oprah : Изпитваш ли гняв към него, че ти е причинявал това? Това всъщност е доста жестоко, според мен.
Michael : Дали изпитвам гняв към него?
Oprah : Защото пубертетът е достатъчно труден период сам по себе си и без някой от родителите ти да ти казва, че си грозен.
Michael : Дали изпитвам гняв към него? Понякога дейтвително чувствам именно гняв. Не го познавам така, както бих искал да го познавам. Майка ми е прекрасна. За мен тя е съвършенството. Просто ми се ще да можех да разбирам баща си.
Oprah : Да поговорим за този период на съзряването ти. Тогава ли започна да се затваряш в себе си? Защото ти на практика не си говорил на света вече 14 години. Затворил си се, превърнал си се в самотник. С цел да се предпазиш ли го правеше?
Michael : Усещах, че около мен няма нищо важно, което да кажа, и това бяха много тъжни, тъжни години за мен.
Oprah : Защо са били толкова тъжни? Ти се раздаваше на сцената, получаваше наградите си „Грами”. Защо са били толкова тъжни?
Michael : О, има толкова много тъга относно миналото ми, пубертета, баща ми, всичките тези неща.
Oprah : Значи той ти се е подигравал, присмивал ти се е.
Michael : Да.
Oprah : Той ... той някога удрял ли те е?
Michael : Да.
Oprah : И защо те е удрял?
Michael : Той ме виждаше като ... искаше аз да ... Не знам дали съм бил златното му дете или каквото и да е там; някои биха могли да го нарекат строг възпитател и прочее, но той беше много строг, много неотстъпчив, много суров. Можеше да те уплаши дори само с поглед.
Oprah : И ти се страхуваше от него?
Michael : Много. Имало е случаи, когато той идва да ме види и на мен ми става лошо, започвам да повръщам.
Oprah : Като дете или когато си бил вече възрастен?
Michael : И като дете и като възрастен. Той никога не ме е чувал да казвам това. Съжалявам, моля те не ми се ядосвай.

Oprah : Добре, но според мен всеки трябва да поеме отговорност за нещата, които е вършил през живота си. А баща ти е един от онези хора, които също трябва да поемат отговорност.
Michael :Но аз наистина го обичам.
Oprah : Да, това го разбирам.
Michael : И му прощавам.
Oprah : Но как можеш наистина да простиш (така лесно)?
Michael : Прощавам, наистина. Има толкова много глупости, и толкова много долни лъжи, изписани за мен, които изобщо не са верни, абсолютни лъжи. И това са някои от нещата, за които исках да говоря. Пресата си измисля толкова много неща. ... Божичко! ... ужасни, потресаващи истории; това ме накара да осъзная, че колкото по-често чуваш една лъжа ... ти започваш да я приемаш като истина.
Oprah : Говорихме за някои от слуховете преди паузата, а има още толкова много. Първо, докато се подготвях за интервюто, се разходих из цялата ти къща, на горния етаж, без да ме видиш, и търсех тази кислородна камера, но така и не открих кислородна камера никъде в дома ти.
Michael : Тази история е толкова безумна, тя е едно от творенията на таблоидите, абсолютна измислица.
Oprah : ОК, но има твоя снимка, на която лежиш в нещо такова, тя откъде се появи? Откъде тръгна цялата работа?
Michael : Това е ... правих една реклама за Пепси и получих много лошо изгаряне, за което ми изплатиха обезщетение от един милион долара и аз дадох всичките пари като дарение ... създадохме Център за изгаряния „Майкъл Джексън” и това е една медицинска технология за лечение на пострадали от изгаряния ... така, и аз разглеждам това изобретение за лечение на пострадали от изгаряния и решавам да легна вътре, да го изпробвам, някой прави снимката, дава я за проявяване и човекът, който я обработва си казва: „О, Майкъл Джексън”, прави копие и за себе си и тази снимка обиколи света с прикрепената към нея лъжа. Това е абсолютна лъжа, защо хората си купуват тези вестници? Това не е истина и аз съм тук, за да ви кажа – не съдете даден човек и не си правете изводи, докато не разговаряте очи в очи с него, без значение каква е историята, не съдете човека, защото това е лъжа.
Oprah : Прав си, на тази история сякаш й поникнаха крака.
Michael : Това е безумие! Защо ми е да спя в камера? (смее се)
Oprah :Ами, според слуховете, спиш в камера, защото не искаш да остаряваш.
Michael : Това е глупаво. Това е бесмислица. Абсолютно скалъпена история и аз се чувствам много неловко. Имам желание да простя на пресата, да простя на всеки, възпитаван съм да обичам и да прощавам, това нося в сърцето си, но моля ви, не вярвайте на тези безумни, ужасни неща.
Oprah : Купи ли костите на Човека-слон?
Michael : Не, това е поредната глупост. Обичам историята за Човека-слон, много ми напоня за самия мен, отъждествявам се с нея; тази история ме разплака, защото видях себе си в нея, но не, никога не съм искал да ... пък и къде ще сложа някаква купчина кости?
Oprah : Не знам.
Michael : И защо бих искал да притежавам някакви кости?
Oprah : Не знам. Това пък откъде дойде?
Michael : Някой си го измисля и всички започват да му вярват. Когато една лъжа се повтаря достатъчно често, тя се превръща в истина.
Oprah : Да, а хората правят пари, като продават жълти вестници.
Michael : Да.
Oprah : Добре. Неотдавна плъзна друга история, и аз знам, че един от адвокатите ти свика пресконференция, та историята беше, че ти искаш бяло дете да изиграе теб в реклама на Пепси.
Michael : Това е такава голяма глупост. Това е най-нелепата и ужасна глупост, която някога съм чувал. Това е безумие. Защо – първо, при положение, че лицето ми е в рекламата на Пепси, самият аз като малък – защо бих искал бяло дете да играе мен? Аз съм чернокож американец, гордея се с расата си. Гордея се, че съм такъв, какъвто съм. Чувствам се много горд и достоен човек. Все едно ти да искаш ориенталско дете да изиграе теб като малка. Има ли в това някаква логика, някакъв смисъл?
Oprah : Не.
Michael : Така че, моля ви, хора, спрете да вярвате на тези ужасни истории.
Oprah : Добре, тогава нека се спрем на най-обсъжданата тема около теб. Цветът на кожата ти съвсем очевидно е по-различен, отколкото преди години, и това предизвика доста спорове и спекулации, коментира се какво си направил или какво правиш, дали избелваш кожата си и дали кожата ти е по-светла, защото не искаш да си черен?
Michael : Първо, доколкото ми е известно, не съществува такова понятие като избелване на кожата. Не съм виждал такова нещо, не знам какво е.
Oprah : Ами, преди имаше едни продукти, помня когато бях малка, непрекъснато слушах за „избелване до блясък”, но за това са ти нужни около 300 000 галона.
Michael : Добре, но първо – ситуацията е следната. Страдам от кожно заболяване, което разрушава пигментацията на кожата. Това е заболяване, не зависи от мен. Така. Но когато хората измислят истории, че не съм искал да бъда това, което съм, мен ме боли.
Oprah : Значи това е ...
Michael : Това е проблем, който не мога да контролирам. Но какво да кажем за всички онези милиони хора, които стоят на слънце, за да почернеят, за да станат по-различни от това, което са? Никой не казва нищо по този въпрос.
Oprah : Кога започна това, кога твоят ... кога започна да се променя цветът на кожата ти?
Michael : Ох, ами, не знам точно ... по някое време след Трилър ...около Off the Wall, Thriller, някъде тогава.
Oprah : Но как го прие ти?
Michael : Това е наследствено, баща ми казва, че се предава от негова страна в семейството. Не мога да го контролирам ... не го разбирам, натъжава ме много. Не искам да навлизам в историята на заболяванията си, защото е твърде лично. Просто това е положението.
Oprah : Добре, аз просто искам да изясним това: ти не приемаш нищо, за да промениш цвета на кожата си ...
Michael : Боже мой, не, опитвали сме се да го контролираме с грим за изравняване на цвета, защото кожата ми изглежда на петна. Трябва да изравнявам цвета й. Но знаеш ли кое е най-смешното, защо това е толкова важно? За мен това не е важно. Аз съм голям почитател на изкуството, обожавам Микеланджело, ако имах възможност да разговарям с него, или когато чета за него, бих искал да знам какво го е вдъхновявало да постигне всичко това, анатомията на майсторската му техника, а не с кого е излизал снощи ... какъв е проблемът с ... имам предвид, че ... ето това е важно за мен.
Oprah : Колко пластични корекции си си правил?
Michael : Много, много малко. Това е истината. Нека го кажем така, ако искат да знаят за тези неща, всички любопитни хора по света, нека прочетат книгата ми Moonwalk, пише го в книгата ми. И още нещо, ако всички хора в Холивуд, които са си правили пластична операция, ако всички те заминат на почивка, в града няма да остане нито един човек.
Oprah : М-м-м, мисля, че може и да излезеш прав.
Michael : Смятам, че съм прав. Градът ще опустее.
Oprah : Причината да започнеш да си правиш пластични операции в онези младежки години ли се корени? Защото не си харесвал начина, по който изглеждаш?
Michael : Не, не е точно така. Има само две причини. Но наистина, прочетете го в книгата, не е кой знае какво.
Oprah : Не искаш да ми кажеш на какво се дължи? Очевидно е, че си правил корекция на носа си.
Michael : Да, но същото са направили и много от хората, които познавам.
Oprah : И когато чуваш всички тези неща за себе си, а има и още много ...
Michael : Никога не съм правил корекции на скулите си, нито на очите си, нито на устните си и всички останали неща (които говорят). Отиват твърде далеч, но това е нещо, което ежедневно се случва и с други хора.
Oprah : Сега доволен ли си от начина, по който изглеждаш?
Michael : Никога не съм доволен от нищо, аз съм перфекционист, това е част от моята същност.
Oprah : А когато сега се поглеждаш в огледалото и виждаш образа, който те гледа отсреща, има ли дни, в които си казваш – ето това общо-взето ми харесва или косата ми изглежда добре ...
Michael : Не. Никога не съм доволен от себе си. Не, избягвам да гледам в огледалото.
Oprah : Трябва да ти задам този въпрос, толкова много майки от моята публика ме помолиха настоятелно да ти го задам. Защо винаги се хващаш за чатала?
Michael : (Смее се) Защо се хващам за чатала?
Oprah : Има нещо, което все дърпа ръката ти натам.
Michael : Мисля, че се случва подсъзнателно. Когато танцуваш, си наясно, че ти просто интерпретираш музиката, и звуците, и акомпанимента ... ако има водещ base (бас? база,основа?), или виолончело, или струнни инструменти, ти се превръщаш в усещането за този звук, така че когато правя някакво движение и – бам! – се хващам за чатала, това е ... това е музиката, която ме кара да го правя, не че умирам от желание да се опипвам там долу, не се замислям за това, то просто се случва, понякога гледам записа и си казвам – това аз ли съм го направил? Аз съм роб на ритъма, да, така е.
Oprah : След всички тези албуми и постижения, когато си автор на най-продавания албум за всички времена, когато си счупил де що има рекорди за чупене, когато си се превърнал в икона на цяла една индустрия, продължаваш ли да усещаш натиска, напрежението да направиш нещо още по-голямо и още по-добро?
Michael : О, боже, това е нещо ... ъм... с всяка следваща стъпка става все по-трудно да поддържаш това ниво. Опитваш се да си възможно най-оригинален, без да мислиш за статистиките, просто слушаш сърцето и душата си.
Oprah : Когато мислиш за тези неща какво правиш, медитираш ли, да речем, или си казваш – ами добре, сега ще напрвя нещо, достойно за Суперкупата.
Michael : Неее, просто творя от душа, наистина.
Oprah : Лиз Тейлър каза, че ти си Краля на поп, рок и соул музиката. Откъде се появи твърдението, че ти сам си се провъзгласил за Краля на попа?
Michael : Не съм се провъзгласявал в нищо. Радвам се, че съм жив, щастлив съм, че съм такъв, какъвто съм. Крал на поп музиката бях наречен за пръв път от Елизабет Тейлър на една от церемониите за раздаване на награди.
Oprah : И оттам започна всичко?
Michael : Да, а почитателите ми ... по всички стадиони на концертите ми те носеха плакати с надписи king of pop, и якета с надписи king of pop, и тениски с надписи king of pop, скандираха пред хотела ми и така това се превърна в нещо, което просто се случи по цял свят.
Oprah : Излизаш ли, ходиш ли на срещи?
Michael : Да.
Oprah : С кого излизаш?
Michael : Точно в момента с Брук Шийлдс. Опитваме се да не сме навсякъде, да не се показваме много, виждаме се предимно вкъщи, тя идва у нас, аз ходя у тях, защото не обичаме да излизаме на публични места.
Oprah : Бил ли си влюбен някога?
Michael : Да.
Oprah : В Брук Шийлдс?
Michael : Да, и в още едно момиче.
Oprah : И в още едно момиче? Нека те попитам нещо, малко ми е неудобно да ти задавам такъв въпрос, но все пак ще те попитам. Ти девствен ли си?
Michael : Оооо, как можеш да ми задаваш такъв въпрос?
Oprah : Просто искам да знам.
Michael : Аз съм джентълмен.
Oprah : Ти си джентълмен?
Michael : Аз съм джентълмен.
Oprah : Ще разтълкувам отговора ти така – ти вярваш, че жената е дама и следователно ...
Michael : Това е нещо много лично и ... за него не бива да се говори открито ... наречи ме старомоден, ако искаш, но ... за мен това е нещо много лично.
Oprah : Значи няма да отговориш на този въпрос?
Michael : Чувствам се неловко.

Oprah : Ами добре, всички бихме искали да знаем дали съществува възможност или не, един ден да се ожениш и да имаш деца?
Michael : Ако не го направя, животът ми няма да бъде пълен, нещо ще му липсва, защото аз обожавам семейния живот, обожавам децата, обожавам всичко това. И много бих искал, това е една от мечтите ми – която в момента не мога да изпълня, защото съм женен, женен съм за музиката си, а трябва да я има онази близост, за да се получи това, което аз искам и ...
Oprah : Какъв тип жена може да те накара да – по-късно ще пуснем едно видео, това ще е световната му премиера, и там ти пееш за утоляване на желанието – та кой ти действа така на теб самия?
Michael : (Пее) Quench my desire ... Ами, Брук ...винаги съм я харесвал, а когато бях малък, съм живял в къщата на Даяна Рос, аз и братята ми години наред живеехме там и ... никога не съм го казвал, но бях влюбен в нея.
Oprah : Така ли?
Michael : Да.
Oprah : И друго съм чувала, един от всички онези слухове, че си предлагал брак на Елизабет Тейлър.
Michael : Елизабет Тейлър е великолепна, красива, такава е и днес, и аз съм луд по нея.
Oprah : Да, но предлагал ли си й брак?
Michael : Ще ми се да бях.
Oprah : Е, тя е тук. Лиз? Може ли Лиз да дойде при нас? Лиз каза, че би искала да бъде тук, за да държи ръката ти по време на интервюто. Но на мен не ми изглежда да имаш нужда някой да държи ръката ти. Елизабет Тейлър!
Michael : Здрасти, Елизабет.
Oprah : Здрасти.
Elizabeth : Здрасти.
Oprah : Настанявай се.
Elizabeth : Благодаря.
Oprah : Майкъл някога предлагал ли ти е брак?
Elizabeth : Не! И аз никога не съм му предлагала.
Oprah : Никога! Коя според теб е най-погрешната представа (която хората имат) за Майкъл Джексън?
Elizabeth : Всички неща, които ти вече спомена. Той е най-малко странния човек, когото някога съм познавала. Той е изключително интелигентен, верен, интуитивен, разумен, състрадателен, щедър почти до крайност спрямо себе си.
Elizabeth : О, и още нещо, ако той изобщо притежава някакви странности, то те се изразяват в това, че той излиза от всякакви житейски рамки, просто не се побира в тях, а някои хора не могат да приемат това, не могат да го проумеят и разберат. Талантът му на сцената, причината, поради която го нарекох Краля на поп, рок и соул музиката, на музиката изобщо, на развлекателния бизнес като цяло и на каквото изобщо се сетите.
Oprah : Да.
Elizabeth : Никой друг не може дори да се доближи до него. Никой не може да танцува така, да пише такива текстове, такава музика, и да поражда този тип усещания и вълнения като него.
Oprah : Според теб защо сте толкова добри приятели? Кое ви свързва по този начин? Защото на хората им изглежда странно.
Elizabeth : Ами не е. Детството и на двама ни е протекло по много подобен начин и това е нещо, което ни свързва от самото начало. Аз се превърнах в дете звезда на деветгодишна възраст, баща ми се отнасяше грубо с мен и ... тези неща ни сближиха от самото начало.
Oprah : А кое е онова – после ще задам този въпрос и на Майкъл – но, кое е онова, което ти най-много искаш светът да знае за него?
Elizabeth : Какъв прекрасен, щедър, грижовен и благороден човек е. И колко е добър.
Oprah : И е много забавен.
Elizabeth : О, да, той е ужасно забавен.
Oprah : Умее да пуска шеги, това ще ти кажа.
Elizabeth : Да, но е добър човек.
Oprah : Благодаря ти, че беше с нас.
Elizabeth : Няма защо.

Oprah : ...защото знам, че отначало не искаше да те снимаме, но ти благодаря. След рекламите Майкъл не само ще ни разведе из невероятния си увеселителен парк и ще ни покаже киносалона си, но ще видим и едно негово специално танцово изпълнение. За всички вас, които твърдите, че прави лунната си походка чрез трикове с огледала, след минутка ще ви предоставим доказателство (че това не е така).
Oprah : Шокирана съм, че ти дори не шофираш. Нека кажа на всички, че в момента се движим от къщата на Майкъл към великолепния му увеселителен парк, който се намира на няколкостотин метра от къщата. И е просто невероятен.
Michael : Благодаря.
Oprah : Бих искала да знам за себе си ли го създаде или за децата, които идват да се забавляват тук?
Michael : За себе си и за децата. Веднъж на всеки три седмици ние – неизлечимо болните деца, които идват да ...
Oprah : В дома ти?
Michael : Да, да.
Oprah : Фондация „Make a wish”, Dream Street, Starlight?
Michael : На всеки три седмици – и това са болни деца, деца с диагноза рак. Те идват да се забавляват.
Oprah : Аха.
Michael : Идват тук да се веселят.
Oprah : Това не е за вярване. Трябва да отбележа, че това тук, както си говорихме и с някои от присъстващите деца – това тук не са някакви бабешки въртележки. Това са едни гигантски съоръжения.
Michael : (смее се)
Oprah : Морският дракон, Виенското колело, и онази мощна въртележка там.
Michael : Центрофугата.
Oprah : Да, центрофугата, там виждам и блъскащи се колички, това е направо ...
Michael : Благодаря ти. Всичко това кара всеки да се почувства като малко дете, събужда детето, което всеки носи дълбоко в себе си. Обожавам увеселителни паркове и споделям всичко това с децата.
Oprah : Имал ли си възможност да правиш това като дете?
Michael : Не съвсем. Понякога ... понякога, но не достатъчно често.
Oprah : Но сега можеш да го правиш по всяко време.
Michael : Всеки ден. Намира се в задния двор на къщата ми.
Oprah : Колко често всъщност идваш тук да се забавляваш?
Michael : Винаги когато съм си вкъщи идвам тук и се возя на влакчетата и останалите неща.
Oprah : Това част от твоята същност ли е ... във връзка с онова, за което говорихме по-рано, болката от детството ти, че не си имал възможност да правиш всички онези неща, които правят децата, и сега сбъдваш онези свои фантазии?
Michael : За да компенсирам пропуснатото, да.
Oprah : Наистина.
Michael : Да, точно така е.
Oprah : Мислиш ли, че е възможно да се навакса, да се компенсира напълно? Дали усещането е същото? Честно казано, не знам.
Michael : (смее се) По-забавно е.
Oprah : Наистина ли?
Michael : Не бих променил миналото, дори и да можех. Забавлявам се.
Oprah : Ето че пристигнахме в киносалона. Преядох с бонбони на щанда за сладкиши.
Michael : (смее се)
Oprah : Тези сладкиши са за всички деца, които идват. Пинокио е тук, Е.Т. е тук. Това, което ме изумява в теб е детската аура, която витае около теб, виждам как децата си играят с теб и ти сякаш не се различаваш от тях. Но едно дете не може да създаде всичко това тук.
Michael : (смее се)
Oprah : Едно дете няма как да построи всичко това. Тук всичко е просто великолепно.
Michael : Благодаря ти. Аз ... обичам да доставям радост на децата, опитвам се да имитирам Исус ... но в никакъв случай не твърдя, че съм Исус. Далеч не искам да кажа това.
Oprah : Да, разбрах те.
Michael : Добре, опитвам се да имитирам Исус във връзка с онези негови думи, да бъдем като децата, да обичаме децата, да бъдем искрени и чисти като децата, да гледаме на света през техните очи, с присъщото за тях любопитство и удивление, с цялата онази магия ... обичам това. Тук се събират стотици дечица с голи главички, всички те са болни от рак, и всички тичат наоколо и се забавляват.
Oprah : Аха.
Michael : Виждам ги как се забавляват и плача от радост, че имам възможност да направя това за тях.
Oprah : Аха.
Michael : Доставя ми огромна радост.
Oprah : Когато дойдох тук преди около месец, за да снимаме рекламата с теб за днешното интервю, едно от нещата, които най-много ме впечатли – момчета, надявам се, че снимате това. Не знам как се чувстваш, когато всички камери са насочени към нас, о, ето, имаме и още камери – та онова, което най-много ме впечатли, бяха леглата, наредени зад стените в дома ти – легла за някои от тези болни деца, които идват тук. И когато видях това, осъзнах, че ти действително си човек, който е истински загрижен за децата, за да включиш това в архитектурата на дома си.
Michael : Да, да. Тук идват деца, които ... които са на системи, те са много болни, на легло.
Oprah : Не могат дори да сядат.
Michael : Точно така. Не могат дори да се изправят в седнало положение и тези легла, те са болнични легла, натискаш едно копче и се повдигаш надолу-нагоре, и така те могат да гледат. Имаме шоу с фокусници, пускаме им нови филми, анимация, всичко за което се сетиш, само за да избягат поне за малко в онзи вълшебен свят, светът, от който аз съм бил лишен като малък.
Oprah : Нека те попитам нещо. Аз вярвам, че няма нищо случайно на този свят. Мислиш ли, че ако не беше пропуснал голяма част от ...ъм, забавленията и фантазиите на детството, щеше да чувстваш тази близост с децата сега. Щеше ли да изпитваш същото към тях?
Michael : Може би щях, но не толкова силно. Затова не бих променил нищо, дори да можех.
Oprah : Наистина ли?
Michael : Защото съм доволен от живота, такъв какъвто е, че се грижа за децата и всичко останало.
Oprah : Наистина ли си щастлив сега? Дълго време изглеждаше много тъжен.
Michael : (смее се) Бях тъжен години наред, години, години наред. Но сега съм щастлив, натам вървя. Да, много щастлив.
Oprah : И кое те накара да се почувстваш по-щастлив?
Michael : Възможността да давам, да помагам на другите.
Oprah : Аха.
Michael : Фондация Heal the World, която създадох, помага на децата, помага да излекуваме света. Сега правим Heal L. A., която ... имаме три основни цели: имунизации на децата; настойничество – програмата „По-голяма сестра, по-голям брат”; образователна дейност относно злоупотребата с наркотици. Джими Картър се присъедини към нас за създаването на Heal Atlanta, ще обикаляме всички щати – бяхме и в Сараево, и на много други места.
Oprah : Знам, знам, имаме твои снимки от цял свят, където си сниман заедно с тези деца. Бях започнала да говоря за нещо, преди последното прекъсване за реклама, преди алармата в къщата да се включи ...
Michael : Да ...
Oprah : ...говорихме за слуховете. Един от най-странните слухове, които съм чувала, е че когато правиш лунната походка, я постигаш с някаква шашма, че имаш огледала някъде из чорапите си.
Michael : Oлеле!
Oprah : Значи това не е съвсем вярно.
Michael : Не, това не е вярно.
Oprah : Как ... първо, ти знаеш колко време отделихме в опит да опровергаем слуховете, в опит да извадим истината наяве, и така и не успях да те попитам как създаваш музиката си, как създаваш танца. Откъде се появи лунната походка?
Michael : Ами, лунната походка дойде от онези прекрасни деца, чернокожите деца, които живеят в гетото, и които са брилянтни, те просто притежават вродена дарба да танцуват всички тези – бягащият човек, например – всички тези танци. Те измислят тези танци, моят единствен принос е, че показвам танца пред по-широка публика.
Oprah : O.K. Искам да те видя как танцуваш.
Michael : О, боже, не, не.
Oprah : Искам да те видя как танцуваш. Искам да те видя как танцуваш, на живо.
Michael : Не, не. Мога да ти покажа една-две стъпки. Малко съм ръждясал точно в момента.
Oprah : Малко си ръждясал?!

[Майкъл се качва на сцената и танцува на Dangerous.]
Michael : Ето това е лунната походка – чакай, трябва да я хванеш отстрани.
Oprah : Трябва да се обърнеш на една страна ли?
Michael : Камерата срещу мен ли е?
Oprah : Да, снимахме те в лице!
Michael : Снимайте и отстрани.
Oprah : O.k. Просто ми го покажи като на забавен кадър. Можеш ли?
Michael : O.K. чакай малко, то е като бутане и после има нещо като рязко повдигане, нещо такова.
[Майкъл спира да танцува и слиза от сцената.]
Michael : Съжалявам.
Oprah : (аплодира) Добре, видях го на живо, видях го на живо, видях го на живо. Значи си взел това от децата, те са го танцували.
Michael : Да, защото ... ъм ... аз смятам, че те са истинските танцьори.
Oprah : Да! А когато дойдохме тук предишния път, за да снимаме рекламата, ти ...
Michael : Разбрахме се ти да го направиш заедно с мен! (смее се)
Oprah : Не знам как да го направя!
Michael : (смее се)
Oprah : Знаеш, че нямам представа как да го направя!
Michael : (смее се)
Oprah : Знаеш ли какво? Всички онези неща, които са изписани (за мен) в жълтата преса ... единственото вярно нещо от всички тях е това, че не мога да танцувам. Ето това е чиста истина!
Michael : (смее се)

Oprah : Когато бяхме тук предишният път, за да снимаме рекламата, те видяхме в промеждутъка от репетиции, ти създаваше танца, хореографията на танца, танцувал си цяла нощ.
Michael : За Super Bowl.
Oprah : Да, да.
Michael : Да, ами аз никога не съм доволен. Дори когато гледам нещо, което вече съм направил и хората казват – о, това беше феноменално – когато участвах в Motown 25 и направих лунната походка за пръв път на живо, след изпълнението плаках зад кулисите.
Oprah : Защо?
Michael : Защото бях нещастен.
Oprah : Плакал си след Motown 25??
Michael : След Motown 25, да. Но после, когато тръгнах към колата, срещнах едно малко момче, на около 12, малко еврейско момче, и той ми каза: „ООООО, ти беше невероятен. Кой те научи да танцуваш така?” Тогава за пръв път усетих, че съм свършил добра работа, защото знам, че децата не лъжат, и чак тогава се почувствах много добре.
Oprah : Почувствал си се толкова добре, че може би си искал да кажеш (имитира Майкъл) Heh-Heh!
Michael : (смее се) Heh-heh!
Oprah : Искам да ми изпееш нещо акапела, ако можеш.
Michael : О, не! Какво да изпея?
Oprah : Who is it, направи онова нещо с ритъма, нали се сещаш, така и така сме на сцената.
Michael : Ох ... какво бих могъл да изпея? Who Is It?
Oprah : Откъде дойде това Heh-heh? Heh-heh.
Michael : Heh-heh! (започва акапела с инструментала на Who Is It?) (пее) I gave my money, I gave my time, I gave her everything in life one heart could find...
Oprah : OOО! Страхотно!
Michael : Ами ти поиска да го направя! Чувствам се неловко. Съжалявам. Засрамих се.
Oprah : Много ми хареса. Много ти благодаря за това. ... Ще се видим отново след рекламите, на живо с Майкъл Джексън --- Това беше ВЕЛИКО! (прегръща Майкъл).
Oprah : Една от причините да покажем този клип след рекламите е това, че видеоклиповете преди показваха как изпълнителите просто пеят песните си. И после се появи ти и промени изцяло музикалните видеоклипове. Съзнаваше ли това, когато направи първото си видео?
Michael : Да. Идеята беше да направим нещо, което да е като история с начало, среда и край.
Oprah : Аха.
Michael : За да изглежда като мини-филмче. Ето това исках да направя. Това направихме с Beat It, и Thriller, и Smooth Criminal и така нататък.
Oprah : Значи когато започваш да работиш върху нещо, върху някоя песен, ти вече мислиш как точно ще направиш ...
Michael : Понякога, да, точно така.
Oprah : Аха. Чудя се какво ли е усещането. Аз никога няма да го изпитам, тъй като не мога да изпея нищичко, но, какво ли е усещането да си на сцената и срещу теб да има море от хора, море от хора. Едно от нещата, което много ме впечатли, когато монтирахме материала за теб, е че навсякъде по света хората те посрещат с неописуема радост. Бих искала да покажа на зрителите ни по света как хората посрещат Майкъл Джексън.
[Показват концертни изпълнения и кадри от публиката от различни точки по света, на фона на Will You Be There.]
Oprah : Когато си на сцената и около теб има море от хора, които се радват и крещят името ти, както се вижда, какво е усещането?
Michael : Любов, просто усещаш много любов, чувствам се благословен, че ми е била дадена възможност да бъда инструмент на природата, че съм бил избран да давам на хората това, което им давам. За мен е огромна чест и това ме прави много щастлив.
Oprah : Инструмент на природата – интересен начин да опишеш себе си.
Michael : Благодаря, да.
Oprah : Ти дълбоко духовен ли си?
Michael : В какъв смисъл?
Oprah : Имам предвид ... медитираш ли? Чувстваш ли, че има някаква по-велика сила от всички нас?
Michael : Аз вярвам в Бог, абсолютно, абсолютно.
Oprah : Аха. А аз вярвам, че всички идваме на този свят с определена цел. Мисля, че много от нас прекарват целия си живот в опит да разберат каква е целта на пребиваването ни тук. Каква според теб е твоята?
Michael : Моята цел?
Oprah : Аха.
Michael : Хм ... мисля, че да се раздавам чрез музиката, танца, песента. Аз съм много отдаден на моето изкуство. Вярвам, че целта на изкуството като цяло е да осъществи връзката между материалното и духовното, между човешкото и божественото. Вярвам, че това е основната причина за съществуването на изкуството.
Oprah : Аха.
Michael : Усещам, че съм бил избран като инструмент, като средство, за да дарявам музика, и любов, и хармония на света. На децата от всяка възраст, на младежите, на всички хора.
Oprah : Мислиш ли, че след този разговор, с който разсейваш всички съмнения около себе си, хората може би ще започнат да насочват вниманието си повече към музиката ти и ще обсъждат единствено музикалните ти способности, а не нещо друго?
Michael : Надявам се да е така. Много бих се радвал.
Oprah : И аз се надявам да се получи така. Аз също много се вълнувам, че светът ни гледа, и точно защото светът ни гледа, решихме че това е добра възможност да направим световната премиера на видеоклипа към Give In To Me.
Oprah : Разкажи ни (за този процес), как се започва, от написването върху хартия на quench my desire, за да се стигне до това.
Michael :Ами, Give In To Me, аз исках да напиша друга песен, която да е вълнуваща и да има малко рокаджийско звучене. Нещо като Beat It и Black or White. И Slash - който е мой много скъп приятел, и двамата много обичаме животни – той искаше да свири на китара и аз също исках той да свири на китара. Срещнахме се, отидохме в Германия и я заснехме за не повече от два часа. Нямахе повече време за снимки. Искахме да звучи вълнуващо, страхотно, да има почитатели, все едно са на рок концерт и това е финалът му – и ето го резултатът.
Oprah : Спомена за животни. Знам, че когато си тръгна оттук, всички ще ме питат къде са животните. В началото казах, че очаквах шимпанзета да подскачат из цялата всекидневна, а не видях нито едно. Къде е Бабълс?
Michael : (смее се) Ами животните са навсякъде. Те са в тяхната естествена среда. Из цялото ранчо са. Денем излизат да се разхождат, играят, подскачат наоколо, имат си собствена зона за игра.
Oprah : Защо изпитваш такова възхищение от животните, според теб?
Michael : Защото животните притежават същото онова прекрасно качество, което притежават и децата. Онази честност, онази чистота, те не те съдят, те просто искат да са твои приятели. Според мен това е чудесно качество.
Oprah : И аз така смятам. ... Връщаме се след малко, на живо с Майкъл Джексън.
Oprah : Излъчваме на живо от дома на Майкъл Джексън, от неговия киносалон. Помолихме NBC за деветдесет минути, които изобщо не ни стигнаха.
Michael : (смее се)
Oprah : Но мисля, че успяхме да изясним всички слухове. В къщата не подскачат шимпанзета ...
Michael : (смее се)
Oprah : В къщата няма кислородна камера. Не знам, мислиш ли да оставиш за малко чатала си на спокойствие?
Michael : (смее се) Питай музиката.
Oprah : Да питам музиката дали ще остави чатала ти на спокойствие. О, не споменахме нищо за тържественото встъпване в длъжност на президента. Казвал ли си на президента Клинтън, че трябва да си единственият изпълнител на сцената?
Michael : Това е ужасно. Това е най-глупавата и най-безумна история, която съм чувал. Защо бих могъл да искам да съм единственият изпълнител на сцената? Само аз и никой друг! За мен това е голяма глупост. Пълна лудост. Не тая подобни чувства в сърцето си. Никога не бих казал подобно нещо. Някой отново си е измислил нещо и целият свят му е повярвал. Това е такава измислица, потресаваща е.
Oprah : Какво е най-важното нещо, което искаш светът да знае за теб? Вече зададох на Лиз този въпрос.
Michael : В смисъл, с какво бих искал да ме запомнят?
Oprah : Не да те запомнят. Говорим за сега. Забрави го това със запомнянето.
Michael : О, което да знаят за мен сега. Бих искал да ме познават като изпълнител, като велик изпълнител. Обожавам това, което правя, и искам и хората да обичат това, което правя ... и да ме обичат. Просто искам да бъда обичан където и да отида. Навсякъде по света, защото аз обичам с цялото си сърце хората от всички раси, обичам ги истински.
Oprah : Знаеш ли, Gene Siskel, кинокритик, веднъж ми зададе този въпрос. Много обичам този въпрос, затова ще ти го задам и на теб.
Michael : Да?
Oprah : Ти си на 34 години. Какво знаеш със сигурност?
Michael : Хммм. Какво знам със сигурност?
Oprah : Какво знаеш със сигурност?
Michael : Аз все още се уча. За мен животът е обучение. Не мога да кажа, че знам нещо със сигурност. Наистина вярвам в това.
Oprah : Не мога да ти опиша колко съм ти благодарна, че ни покани в дома си и ти пожелавам цялото щастие на света. Беше ми много приятно да съм тук, защото отново се почувствах дете, а едно от нещата, които си обещах да направя след края на интервюто – излъчвано на живо в цял свят – бе да се кача на онова виенско колело!
Michael : (смее се)
Oprah : И точно това възнамерявам да направя. Ще събуя сините си обувки и ще се повозя на това виенско колело!
Michael : (продължава да се смее)
Oprah : Ще се забавлявам и ще си хапна малко пуканки, може би, а когато всичко това приключи, може да ме научиш как да правя лунната походка – когато никой не ни гледа!
Michael : O.K.! O.K.! Това звучи добре.
Oprah : Да! Беше забавно!
Michael : Да! Беше много забавно!

Двамата напускат киносалона заедно и тръгват към увеселителния парк.

Няма коментари:

Публикуване на коментар