петък, 25 юни 2010 г.

Michael Jackson Interview with GetMusic.com, October 26, 2001



Michael Jackson Interview with GetMusic.com

Майкъл участва в онлайн аудиочат и отговаря на въпроси на почитатели от интернет по телефона. Модератор – Антъни Декъртис. Интервюто е спонсорирано от GetMusic.com и RollingStone.com


Anthony: Здравейте, дами и господа, аз съм Антъни Декъртис. Вие сте с GetMusic.com. Тази вечер сме тук за едно много специално събитие. Краля на попа, един от най-великите изпълнители в историята на поп музиката, Майкъл Джексън, ще се присъедни към нас след малко. Неговият нов албум излиза на пазара на 30 октомври, със заглавие Invisible (грешка на водещия). Можете да го видите на Michaeljackson.com и да си го поръчате предварително на getmusic.com.

Anthony: Майкъл, за мен е удоволствие да разговарям с теб, човече.
Michael: За мен е удоволствие да съм с вас.
Anthony: Разкажи ни нещо повече за новия си албум. Това е първият ти албум от шест години насам. Все още ли се вълнуваш, когато пускаш на пазара нещо ново? Очевидно е, че си постигнал огромни успехи през годините. Все още ли си казваш "Уау! Чудя се как ли ще го приемат хората” или … как да кажа, нетърпелив ли си, усещаш ли онова приятно очакване?
Michael: Ами, до известна степен правя паралел с … Това е като бременността и раждането … Това е като да ти се родят деца и ти трябва да ги отгледаш и да ги запознаеш със света. И един ден те се превръщат в самостоятелни хора и започват сами да се грижат за себе си. Така че, да, много е вълнуващо. Искам да кажа, че човек никога не може да привикне към това усещане, никога. Това е един невероятен процес. Но го оставяш в ръцете на Господ … същото правиш и когато имаш деца.
Anthony: Така си е, абсолютно. При нас вече се трупат въпроси, които почитателите ти задават в интернет. Въпрос от Electric Eyes, мъж. Той казва: „Майкъл, за мен ти си най-великият изпълнител на всички времена. Истинският Крал на поп, рок и соул музиката. Коя е любимата ти песен от новия албум?”
Michael: Любимата ми песен от новия албум. Мога ли да избера две?
Anthony: Ами да, защо не? На практика можеш да правиш каквото си искаш.
Michael: Ъм … мисля че едната ще е Unbreakable. Всъщност ще избера три. Unbreakable, Speechless и The Lost Children.
Anthony: Разкажи ни за някои от тези песни. Как протече работата по тях? … Имам предвид дали е имало специални гости, дали си работил с нови продуценти, как ги написа. Нали се сещаш, някоя интересна подробност.
Michael: Ами, написването на една песен е много трудно за обясняване, защото това е духовен процес. Това е … това наистина е в ръцете на Бог, сякаш песента вече е била написана – това е самата истина. Те вече са написани и са напълно готови, а ти просто си източникът, чрез който песните идват на белия свят. Наистина. Те просто падат в скута ти напълно завършени. По тях почти не е останало кой знае какво за правене. Понякога изпитвам вина, че се налага да слагам името си като техен автор …да, наистина аз ги пиша, аз ги композирам, аз правя аранжимента, аз пиша текста, мелодията … но все пак, те са … те са Божие дело.
Anthony: Саманта от Канада току-що ни е изпратила въпрос: „Как би описал звученето на Invincible, включил ли си и други жанрове в албума?
Michael: Ние винаги се опитваме да направим така, че да постигнем съвършено чист звук, най-добрия звук, работим с най-добрите инженери, най-добрите технически специалисти в тази област. И, разбира се, аз се опитах да направя албума като букет от прекрасни мелодии от всякакви стилове. Не обичам да стилизирам или „брандирам” музиката. Смятам, че един добър музикант трябва да е в състояние да създава музика от всякакъв стил и форма … всичко, от рок, поп, фолк, госпел, до … просто … просто хубава музика, която всеки да може да пее, от ирландския фермер до чистачката на тоалетни в Харлем. Ако ти идва отвътре да си я тананикаш и свирукаш, това е най-важното.
Anthony: Когато работиш случва ли ти се да имаш желание да слушаш много друга музика, да слушаш радио или може би да си избираш албуми на други изпълнители? Или когато работиш просто изключваш слуха си за друга музика, един вид, и се концентрираш върху онова, което правиш?
Michael: Аз, общо взето … Аз винаги знам какво се случва наоколо, по радиото, в клубовете, наясно съм какво слушат хората. Макар хората да си мислят, че живея в Невърленд – в мислите си аз непрекъснато съм в Never Never land – винаги съм отлично информиран. Винаги знам какво се случва в музикалния свят, през цялото време. Не само в Америка, а на международно ниво. По цял свят. Когато работя обаче … аз не … не мисля, че ми оказва влияние голяма част от днешната музика. Общо взето създавам онова, което е в сърцето ми. Опитвам се да бъда колкото се може по-оригинален, самобитен. Не си казвам „ОК, сега ще направя една страхотна R&B песен или поп песен” ... Искам просто да се получи една страхотна песен.
Anthony: Сякаш песента сама приема формата си.
Michael: Аха. Да.
Anthony: Въпрос от Амбър в интернет. Изпраща ти много любов и би искала да знае дали си се забавлявал, когато сте снимали видеоклипа на You Rock My World.
Michael: Да, беше много забавно. Беше … Стояхме будни цяла нощ, не беше никак лесно (смее се). Беше страхотно да слушаме музиката усилена до дупка по време на снимките, през качествени тонколони. Това е едно от любимите ми неща, да слушам музиката много силно. Харесва ми силния звук. Ако слушате нещо от интернет на малки колонки, то губи ефекта си. Ето защо трябва да си го купите. Трябва да си купите албума, за да усетите истинската сила на звука. Разликата е огромна. Огромна. Няма място за сравнение. Не можете да чуете звука в истинската му цялост, ако го слушате на слаба система.
Anthony: Значи когато си на снимачната площадка, можеш да усилваш музиката колкото си искаш?
Michael: Колкото си искам.
Anthony: Много добре (смее се). Въпрос на Майкъл Матю от Канада: „Току-що гледах Ghosts по MTV. Страхотен си както винаги, Майкъл. Планираш ли да го издадеш на DVD в Америка?"
Michael: Да, ще бъде издаден на DVD в пълния си вид, плюс кадри от работата по заснемането му. Това беше едно от най-любимите неща, които съм правил досега, защото отдавна си мечтаех да създам нещо такова … едновременно страшно и комично … и точно така се получи, има ги всички тези елементи, беше забавно. Защото не искам да плаша хората до такава степен, че да ги е страх да заспят. Исках да има известна доза хумор. Да има и вълнение, и смях. Стана забавно. Тези духове изобщо не бяха страшни, а забавни. Разхождат се по таваните. Дечицата им се смеят. Бяха забавни. Не искахме да плашим хората. Но дадохме на онзи дебеланко заслуженото, задето е дошъл в къщата ми, в частната ми собственост, и си позволява да ме съди … Разбираш какво имам предвид.
Anthony: Абсолютно. … Въпрос от Cloudlee2000: "Защо нарече албума Invincible (непобедим)?"
Michael: Ами, invincible е ... смятам, че е много подходящо име. Това е една от основните идеи в албума. Аз съм изпълнител, който … ъм … не че искам сам да се тупам по гърба, но наскоро ме включиха в книгата за рекорди „Гинес” като изпълнителят с най-продължителна кариера, защото още от много малък, от много малко дете до днес продължавам да създавам успешни албуми на челни позиции в класациите и … ъм … толкова съм горд и за мен е такава чест, че съм бил избран от Небето, или откъдето и да е това, да бъда Непобедим и просто да продължавам да се развивам и да … служа на хората. Да доставям на хората удоволствие и забавление.
Anthony: За никого не е тайна, че в музикалната индустрия … вече трудно се задържа вниманието на публиката. Ако един изпълнител се скрие от погледа на хората за твърде дълго време, публиката насочва вниманието си другаде. Този концерт свързан ли беше с излизането на албума или си убеден, че си имаш постоянни почитатели, които са до теб, независимо от обстоятелствата?
Michael: Аз ... Не, отговорът на този въпрос е, че това никога не ме е притеснявало, никога не съм се замислял над това. Защото винаги съм знаел, че ако една музика е наистина хубава, ако един филм наистина е добър, то хората ще искат да ги чуят и видят. Без значение къде си бил, колко време те е нямало, независимо от ситуацията. Нали знаеш, великите неща си остават велики неща и когато създадеш нещо забележително в твоята област, хората ще искат да го чуят. Или видят. Другото няма значение, наистина няма никакво значение. Стига да си новатор и пионер, това е най-важното. Да им дадеш онова, което искат да чуят
Anthony: Slimslady420US изпраща въпрос и се чуди „с коя песен от албума Invincible изпитваш най-силна лична връзка?"
Michael: Мм … Unbreakable.
Anthony: Разкажи нещо повече за тази песен. Споменаваш я вече два пъти. Събуди любопитството ми. Какво би могъл да ни кажеш за нея?
Michael: Ами, виж … аз съм може би един от малкото хора в шоубизнеса, които са минали през какво ли не във връзка с много различни неща. Минавал съм през ада и съм се връщал обратно. Наистина е така, ако трябва да съм откровен. Но все още мога да правя това, което умея, и нищо не е в състояние да ме спре. Никой не може да ме спре, по никакъв начин. Аз ще спра сам, когато съм готов да го направя. И … просто по този начин казвам, че ще продължавам напред, каквото и да става.
Anthony: Въпрос на Warful: "Подготвяш ли в момента или планираш ли да направиш и други късометражни филми към Invincible, особено за наистина бързи парчета като 2000 Watts, Heartbreaker, Unbreakable и Invincible?"
Michael: Задължително … тя каза … не запомних името … чийто и да е въпросът, беше използвана точната дума, „късометражни филми”. Точно това се опитваме да правим, късометражни филми: история с начало, среда и край. Това ще е нещо новаторско, но да, със сигурност ще го направим. От този албум могат да излязат цял куп страхотни късометражни филми. Много е вълнуващо. Нямам търпение да направя Threatened. Ще бъде страшничък, с Rod Serling от Twilight Zone. Нямам търпение да запретна ръкави и да се захвана с него.

Anthony: Въпрос от Nepolia , който казва, че истинското му име е Джордж: "Майкъл, според мен това е най-впечатляващият ти и най-силен албум от Трилър насам. Та дори и от Off The Wall насам. Кои са най-незабравимите моменти за теб от записването на този албум?
Michael: Най-незабравимите моменти … бих казал, че от всичките ми албуми този беше един от най-тежките. Защото бях най-суров и взискателен към себе си. Написах толкова много песни, не искам да казвам бройката, само за да стигна до … колко са вътре, 16? За да стигна до 16, които смятам за приемливи. И … ъм … това е албумът, който … при предишните си албуми не съм имал деца, така че покрай този хващах доста настинки; много често боледувах. Покрай децата … Затова се налагаше да спираме, и пак да започваме, и пак да спираме, и пак да започваме … непрекъснато. Но ми достави огромно удоволствие.
Anthony: Казваш, че си бил много взискателен към себе си в процеса на записването. Как точно става това? Ако решиш, че нещо не се получава точно така, както трябва … или че би могъл да го направиш по-добре или по-различно, в друга посока … Какво точно се случва?
Michael: Ако ти кажа истината, не знам дали почитателите ми ще продължат да ме харесват (смее се). Случвало се е да вбесявам някои от музикантите, с които съм работил, защото съм ги карал да повтаряме едни и същи неща от няколкостотин пъти до хиляда пъти, буквално, докато не се получи така, както аз го искам. … Обаче после, когато приключим, ми се обаждат по телефона и ми се извиняват. Казват: „Ти беше абсолютно прав. Никога не съм свирил по-добре, никога не съм правил нещо по-добро, надскочих самия себе си”. Ето това ми казват. А аз им казвам: „Така трябва да бъде, защото по този начин правиш себе си безсмъртен, увековечаваш работата си. Това ще остане след теб завинаги. Капсуловано е във времето”. Като работата на Микеланджело. Като Сикстинската капела, тя е вечна. Точно с такава нагласа трябва да правим всичко.
Anthony: Да правим нещата според възможно най-високите стандарти.
Michael: Точно така.

Anthony: Sweetpea4286 се чуди: "Има ли някакви изненади в новия албум?"
Michael: Някакви изненади? Хм... Мисля, че албумът е такъв, какъвто е, а човек може да го интерпретира така, както на него му се иска. … Но нищо повече няма да кажа по този въпрос. Освен това, че по някое време ще пуснем и няколко сингъла-изненади. Нещо такова, да. Не сега, обаче, по-нататък. Това предстои..
Anthony: Много добре. Исках да те попитам … във връзка със сценичните ти изпълнения … наскоро направи два концерта в Madison Square Garden, направи и едно шоу на стадион RFK, благотворителен концерт … ти знаеш, сигурен съм, че го знаеш … че изпълненията ти на живо пред публика са едно от нещата, които са забележителни и те отличават от другите през цялата ти кариера. От известно време си далеч от сцената. Би ли могъл да ни кажеш какво беше усещането да се завърнеш на нея и отново да застанеш пред публиката?
Michael: Беше … ъм … трудно е да се обясни. Беше много вълнуващо да усетя публиката, да я видя, и да бъда толкова топло приет от нея. Това просто е едно невероятно усещане. Наистина. Те са там, за да те подкрепят, да изразят обичта си, да чуят любимите си песни; ти просто стоиш пред тях и те те даряват с такова обожание и любов. Наоколо витае толкова много любов, прекрасно е. Много е вълнуващо. Разчувствам се до сълзи. Прекрасно е.
Anthony: Спомням си, че в книгата си описваш как на сцената се чувстваш най-жив, че това са моментите, които са … най-завършени, докарват те до състояние на възторг и опиянение.
Michael: Така е. За мен по-трудно е да съм извън сцената. Тогава ми е по-трудно. Да бъда на сцената … или да пиша музика или поезия, да гледам анимационни филми – това са най-любимите ми занимания на света. Това ме кара да се чувствам жив. Обожавам да правя тези неща. Именно тези неща ме вдъхновяват в работата ми.
Anthony: Страхотно. Имаме въпрос от някого, който се е нарекъл „Най-добрият танцьор в света”. Е, според мен той е в студиото и в това няма никакво съмнение, но, както и да е, най-добрият танцьор в света иска да те попита: „Според информация в Michaeljackson.com, JayZ ще има изява в новия ти албум. Вярно ли е това?"
Michael: Не, но с него обсъждаме да направим нещо заедно някой ден.
Anthony: Харесваш ли работата на JayZ? Като музикант, а и като човек … прекарвали ли сте време заедно? Какви са ти впечатленията от него?
Michael: Имам отлични впечатления от него. Прави страхотен ритъм, counter-rhythms. И е един от по-новите съвременни изпълнители, които хлапетата наистина много обичат. Той е просто страхотен.
Anthony: Имаме въпрос от Швеция. Пише ни Тони от Швеция и казва: „Здравей, Майкъл. Ти си най-изумителният изпълнител за всички времена. Просто обожавам музиката ти. Възнамеряваш ли да правиш турне? Световно или европейско турне?”
Michael: Ами … хм, не сме мислили много по този въпрос точно сега, но … не искам да казвам, че не фигурира в плановете. В момента вниманието ни е насочено върху много други неща. Не мога да отговоря със сигурност.
Anthony: Добре. Исках да попитам …
Michael: Знаеш ли какво, сигурен съм, че в близко бъдеще ще има нещо такова. В близкото бъдеще.
Anthony: Значи хората трябва да си държат очите отворени за подобни известия. Имаме въпрос от Noria; тя/или той описва себе си като испански почитател на 32 години, пише от Los Angeles и иска да знае дали планираш да издадеш някои от песните в Invincible на испански или на други езици освен английски.
Michael: Към този момент не. Но това би било страхотно. Не е изключено. Испаноезичният пазар е огромен, това би било чудесна възможност.
Anthony: Особено за човек като теб, който получава голямо международно признание. Много изпълнители си имат почитатели в Англия или Щатите. Но ти очевидно си признат на международно ниво.
Michael: Благодаря.
Anthony: Кажи ни нещо повече за …Едно от нещата, което бе нещо като сензация тази година е cover-версията на Alien Ant Farm върху Smooth Criminal. Исках да разбера дали си обърнал внимание на това, дали … Дали ти е харесало и изобщо как възприемаш това?.
Michael: Видях го и направо се влюбих. Ужасно много ми хареса. Казах си, това задължително трябва да се издаде. Те поискаха разрешението ми, аз им го дадох на драго сърце и им казах „Действайте! Смело напред!”
Anthony: Фантастично. Сигурно е много интересно да наблюдаваш как други изпълнители правят различни интерпретации на твои песни. Какво е усещането?
Michael: Това е страхотен комплимент. Прекрасен комплимент. Кара те да се чувстваш достоен, получаваш потвърждение, че музиката ти достига до различните поколения. Замисляш се … че всичките тези хора слушат музиката ти … и това ме прави много щастлив.
Anthony: Имаме въпрос от Канада. Гари, на 19, пише: „Кои други музиканти работиха съвместно с теб по Invincible?"
Michael: С кои музиканти съм работил съвместно по Invincible...
Anthony: Имаше ли някакви специални участия?
Michael: О, да, Карлос Сантана. Двамата с него направихме един дует. Той свири на китара, аз пея. Написахме тази песен заедно. Получи се много, много хубава песен.
Anthony: Отдавна ли го познаваш или се запознахте наскоро?
Michael: Познаваме се отпреди, но напоследък доста често си говорим по телефона. След като спечели наградата си „Грами”, той каза пред журналисти, че би желал да се срещнем и е готов да работим заедно. Много хора ми казаха за това изявление и накрая аз му се обадих. Той потвърди, че има желание да работим заедно, че това за него би било като сбъдната мечта. Той е изключително мил човек. Много добър, много духовен. Установих, че е много скромен, смирен човек, и си казах: „Трябва да го направим. От това ще излезе нещо хубаво”.
Anthony: Значи написахте заедно песен?
Michael: Ами, има една песен, която написах с още двама души и той също е част от нея. Whatever Happens.
Anthony: Ok. Имаме въпрос от Anicia. Казва: "Майкъл, почитател ли си на Chris Tucker?" И пише, че той е участвал в твой видеоклип.
Michael: Аз съм голям фен на Chris Tucker. Този човек ме кара да се смея до припадък. Гледал съм всичките му филми, много е смешен. Харесвам хора, които могат да те разсмеят без да използват вулгарности, ругатни. Дори за децата от всички краища на планетата той просто е един много забавен човек.
Anthony: Имаме още един въпрос от Канада. Тони, на 17, се чуди: „Колко време ти отнема да създадеш една песен, от първоначалната концепция до окончателния запис в студиото?”
Michael: Ами....
Anthony: [смее се] Предполагам, че за всяка е различно … зависи...
Michael: Да, наистина зависи. При мен този процес протича различно в сравнение с повечето изпълнители/музиканти, защото аз правя няколко песни, да речем 5, 6, 7, или 8, или 10; после ги захвърлям всичките и започвам отначало. Така че на този въпрос ми е трудно да отговоря.
Anthony: Чудя се дали … има ли конкретна песен в албума, да кажем Invincible ....Сещаш ли се кога точно получи вдъхновение за нея и кога беше денят, в който си каза: „Това е, вече звучи точно така, както я искам”.
Michael: Конкретно за Invincible?
Anthony: Аха.
Michael: Ъм …да. Да. Спомням си, че организирах моите хора да потърсим нови звуци … Тъй като ние не … това е нашият начин на работа, много от звуците в албума не са програмирани в звукозаписната техника. Ние излизаме и създаваме наши собствени звуци. Удряме по разни неща, чукаме тук-там, така че никой да друг да няма същия звук като нашия. Създаваме ги със собствените си ръце, намираме ги, създаваме ги сами. Това е най-важното, да бъдеш пионер. Да си новатор.

Anthony: Съвършено вярно. Въпрос от Vernay, който ни пише от Newark, Delaware: "Много ми харесва новият албум, но Speechless ме докосна особено дълбоко. Кое те вдъхнови да напишеш тази песен?"
Michael: За Speechless бях вдъхновен от, ъм … аз прекарвам много време в гората. Обичам да се разхождам в гората и да се катеря по дървета. Едно от любимите ми неща е да се покатеря на дърво, да се изкача до самия му връх и да гледам надолу през клоните. Всеки път, когато правя така, се вдъхновявам и пиша музика. Има и две малки сладки дечица, момиче и момче, които са толкова невинни; те са най-чистата форма на невинността, и само присъствието ми около тях ме кара да онемея и да се почувствам съвършено speechless, защото всеки път, когато ги погледна, аз виждам лицето на Бог. Те ме вдъхновиха да напиша Speechless.
Anthony: Този отговор отчасти засяга и следващия въпрос: „Къде търсиш вдъхновение, когато пишеш своите песни? От различни места ли черпиш вдъхновение?”
Michael: Ами, най-добрите песни се пишат сами. Дори без да търся вдъхновение, те просто сами падат в скута ми. Има и друг тип песни, които … на тях им е нужен период на инкубация, оставям ги да отлежат. Посяваш семенцето и оставяш подсъзнанието да си върши работата, а с времето се надяваш, че нещо хубаво ще покълне; в повечето случаи става точно така. Не вярвам в концепцията за липса на творческа муза – не ми харесва как звучи. Да създаваш нещо, когато ти решиш. Няма такова положение. Като всеки скулптор или художник … те създават най-добрите си творби на 60 или 70 годишна възраст. Фред Астер направи най-добрите си танци на около 70. Анджело [Michelangelo] е създал гениални, брилянтни скулптори в края на шейсетте си години и около седемдесетте. Но в музикалния бизнес някои от великите имена изпадат в застой, защото са се самобичували, отнасяли са се безмилостно към самите себе си в млада възраст. Всичките тези лудости, които вършат – пият алкохол, злоупотребяват с хапчета и прочее – това не е хубаво, изобщо не е хубаво. Неприятно ми е, че го казвам, защото бих могъл да обидя някого, но трябва да се грижим малко повече за себе си, за телата си.
Anthony: Не, мисля че много хора осъзнават много добре, че се отнасят пагубно със себе си. Сам знаеш, че много хора повдигат този въпрос през последните години.
Michael: Да.
Anthony: Имаме въпрос от Allen, който пита дали ти и Rodney Jerkins сте създали нов звук за 2001.
Michael: За песента 2000 Watts?
Anthony: Той казва: "Имаш ли усещането, че ти и Rodney Jerkins, продуцентът, разбира се, сте създали нов звук за 2001?"
Michael: 2001?
Anthony: Да.
Michael: O. Ъм, това звучи много приятно, да.
Anthony: Какво беше усещането да работиш с него? Как се срещнахте, как протече общата ви работа?
Michael: Този човек е обиколил цял Холивуд и е повтарял на всички от музикалната индустрия, че мечтата му е да работи с мен. После, на едно събиране в дома на Carol Bayer Sager – изключително талантлива авторка на песни, спечелила няколко Оскара за работата си – тя ми каза: „Има един човек, с когото съм работила, казва се Rodney Jerkins, непрекъснато ми плаче и ми се моли да го свържа с теб. Така де, защо просто не му звъннеш да му кажеш здрасти?”. Та той намина тогава и каза: „Моля те, мечтата ми е да работя с теб. Дай ми срок от две седмици и после ще ти покажа какво съм направил”. И в крайна сметка стигнахме дотам, че започнахме да работим заедно.
Anthony: А какви са ти впечатленията от него? С какво допринесе той … според твоето усещане, за общата работа?
Michael: Неговият принос е в това, че той обича да твори по същия начин, по който и аз обичам да творя. Но аз го тормозех непрекъснато, постоянно го натисках да създава, смело да опитва нови неща. Да бъде пионер. Той е истински музикант. Той е истински музикант, истински отдаден на работата и много лоялен. Упорит е. Не мисля, че съм срещал упоритост като неговата у когото и да било другиго. Защото колкото и да го притискаш и тормозиш, той не се ядосва. Да, той е страхотен, наистина.
Anthony: Това е голям комплимент.
Michael: А Teddy Riely е просто невероятен. Той също е новатор. Обичам да работя и с него.
Anthony: Ти си работил с него и преди, разбира се.
Michael: Да той е един от любимите ми … като човек, имам предвид, един от най-любимите ми хора на света. Той просто е много мил и добър човек. А Rodney е и много забавен. По цял ден не спираш да се смееш в негово присъствие. Усилва музиката в студиото докрай и започва да танцува наоколо. Забавен е.
Anthony: Бих искал да напомня на всички, вие сте с Getmusic. Разговаряме с Майкъл Джексън, чийто нов албум Invincible излиза на пазара на 30-ти октомври. Можете да го видите на Michaeljackson.com и да го поръчате предварително на Getmusic.
Сега имаме въпрос от ItsJackson, истинското й име е Рейчъл от Кънетикът: "Има ли нови танцови движения, които си измислил в работата по новия ти албум?"
Michael: За пръв път при работа по нов албум съм загърбил танците. Понеже бях толкова вглъбен, толкова потънал в това, което правех … необичайно е за мен, не ми се беше случвало. Но щом чух готовата музика, веднага започнах да танцувам, разбира се. Тези движения сами се създават, когато върви музиката, и се получават някои нови неща. Но това ще остане за по-нататък, когато направим новите късометражни филми. Ще ги видите … ще видите всякакви нови неща и движения, каквито досега не са били правени. Ще посетим такива места в танца, до които никога досега не сме стигали. Защото всичкият този хип-хоп започва да изглежда като аеробика и става леко досаден.
Anthony: [смее се] Имаме въпрос от Simon, който … ти вече спомена за всички онези хора, които искат да работят с теб. Той се чуди за следното: „Майкъл, с кого би искал да направиш дует, независимо дали от миналото или настоящето?"
Michael: Ако е от миналото, тогава бих избрал някой като Sarah Vaughn или Nat King Cole. Настоящето, мисля че … Whitney Houston е брилянтна, Barbara Striesand има много красив глас. Такъв тип изпълнители, те са просто прекрасни.
Anthony: Какво е впечатлението ти за изпълнителите, които се качиха на сцената през последните няколко години, като Britney Speares и Christina Aguilеra. Сещаш се, млади поп звезди, които очевидно се радват на огромна слава. Бритни взе участие на концерта ти в Garden. Какви впечатления имаш от нея?
Michael: Те са една нова порода, която сега се появява. Справят се много добре. И това, което най-много ме впечатлява в тези млади изпълнители като Спиърс и Кристина, е тяхната решителност. Чувал съм за начина им на работа. Работят на бързи обороти в продължение на месеци, за да изпипат добре нещата. Толкова са упорити. Срещал съм се с Бритни няколко пъти, тя е много мила и скромна. Видяхме се в стаята ми. Говорихме си тихичко в продължение на няколко часа и тя беше просто … като кукла Барби. Много сладка, много мила.
Anthony: Предполагам, че тя те приема като много интересен и важен събеседник, като човек, който е бил звезда от малък, а после … Всъщност аз не съм убеден, че хората осъзнават каква странна реалност е това за едно дете, с всичката тази слава, вълнение, аплодисменти. Цялото това внимание, насочено върху теб, сигурно е и малко плашещо. Така ли е, съдейки от твоя личен опит?
Michael: Да, защото където и да отида – аз често се маскирам, но сега не мога, покрай всичко това, което се случва по света, вече не го правя – хората просто полудяват от радост, че те виждат. Имат чувството, че те познават. А ти трябва да им отвърнеш по същия начин, сякаш и ти ги познаваш. Те усещат, че те познават лично. Снимката ми е залепена на стената им, в дома им звучи моята музика, и те се хвърлят върху теб, прегръщат те, докосват те … Затова и аз обикновено им отвръщам с любов, прегръдка, целувка. Защото аз обичам … обичам … истински обичам почитателите си. Истински, дълбоко, от сърце. Това е самата истина. Обичам ги. А тези, които … Когато съм в някоя държава и те стоят отвън, спят навън на улицата, аз им хвърлям възглавници, завивки … Изпращам охраната да им купи пица, за да могат всички да хапнат, оставяме им свещи и … грижим се за тях. Те са много, много, много сладки и силно ме подкрепят.

Anthony: Сам, на 20 години, от Тексас: „Ще издадеш ли Butterflies като сингъл? Това е една от най-добрите ти песни."
Michael: Butterflies в момента излиза като сингъл. Предай на Сам, че много му благодаря.
Anthony: Страхотно. Какви други планове имаш … Ти си новатор по отношение на това, че създаваш късометражни филми, които съпътстват песните ти. … Изведнъж ли се появява концепцията в главата ти или решаваш, стъпка по стъпка – ето, това ще е следващият ми сингъл и искам да го представя и визуално със съпътстващ видеоклип. Как протича целият този процес?
Michael: Самият късометражен филм?
Anthony: Да.
Michael: Ами, в общи линии оставям песента да ми заговори, затварям се в една стая и започвам да си водя записки … после разговарям с писател – като Стивън Кинг, двамата с него създадохме Ghosts, късометражния филм Ghosts – просто започнахме да го пишем по телефона и го оставихме да се създаде самичък, да потегли накъдето сам пожелае. Но се стараем да правим неща, които са много необичайни. И … това не е много лесно, защото трябва да се синхронизира във времето с песента и не можеш да му отделиш твърде много време, а специалните ефекти понякога отнемат 5 месеца за изпълнение. Така че … трудничко е, а и звукозаписната компания постоянно повтаря: „Хайде, хайде, хайде, времето ни подпира”. Което е разбираемо. Затова се опитваме да дадем най-доброто от себе си и да го вместим в ограниченото за целта време.

Anthony: Имаме въпрос от Helen, Scotland. Тя казва:"Ако можеше да изпълняваш една-единствена твоя песен до края на живота си, коя би била тя и защо?"
Michael: О-о … Вероятно ще бъде … мога ли да избера повече от една, да речем две или три?
Anthony: Да, мисля че бихме могли да се разпрострем дотам.
Michael: Heal The World, Speechless, и …ъм … тук се затруднявам … мисля че …ъммм … You Are My Life.
Anthony: Значи избираш онези, които съдържат … един вид, най-сериозните послания, така ми се струва …
Michael: Да, защото … идеята е в това, че те са много мелодични и ако съдържат и много важно послание, общо-взето остават безсмъртни, защото са актуални за всяко време и пространство.
Anthony: Едно от нещата, за които всъщност исках да те попитам … във връзка с тези ужасни терористични атаки в Ню Йорк и Вашингтон. Каква роля, според теб, биха могли да изиграят известни изпълнители непосредствено след такива събития? Имам предвид … ти направи онзи благотворителен концерт във Вашингтон. Могат ли музикантите да направят нещо, с което да помогнат на хората да преодолеят тези трудни времена?
Michael: Да, като се раздаваш. Като даваш от себе си. Като раздаваш таланта си, възможностите си … Талантът, който ти е даден от Небето. Именно затова сме тук, за да дадем на хората усещането за бягство в трудни времена. Ако си художник – рисуваш; ако си скулптор – ваеш скулптури; ако си писател – пишеш; ако си музикант – даваш песни; ако си танцьор – даваш танц. Даваш на хората любов и … блаженство, и усещане за бягство, показваш им, че истински си загрижен, от все сърце, че могат да разчитат на теб. Но не само от разстояние, а да им покажеш, че наистина те е грижа. Да си насреща, когато имат нужда от теб. Точно това направих, заедно с много други, които ги е грижа и искаха да помогнат. Това е нещо много важно.
Anthony: Въпрос от Chili Boy: "Винаги съм искал да узная как създаваш определени танцови движения и колко време ти отнема да сглобиш хореографията за дадена песен?"
Michael: В общи линии просто влизам в някоя стая и започвам да танцувам … и всъщност не аз създавам танца, а той се създава сам. Например, правя нещо и после го гледам отстрани … гледам записа и си казвам: „Уау!” Въобще не съм осъзнал как точно съм го направил. Дошло е само, от ритъма. Превръщаш се в … В основата на танца е интерпретацията. Превръщаш се в … акомпанимент на музиката. Така че когато се превръщам в баса на Billie Jean, просто несъзнателно правя движенията, които правя в началото на песента, защото … тя ми казва да го направя така. Ако се обръщам, завъртам, спирам, движа краката си встрани и после вдигам яката на ризата си, това е акомпаниментът към този момент от музиката.
Anthony: Спомням си, че когато гледах този момент по телевизията, направо скочих от стола си. Беше просто забележително ….
Michael: Много ти благодаря.
Anthony: Това наистина беше един изключително велик момент.
Michael: Всичко това са спонтанни движения. Нищо в това изпълнение на Били Джийн не беше предварително планирано, с изключение на лунната походка. Всичко останало беше просто импровизация.
Anthony: Въпрос от SJ Chams: "Смяташ ли да направиш още един дует с Джанет?"
Michael: С огромно удоволствие! Зависи от песента, от времето. Когато тя е в единия край на планетата, аз съм в другия. Много рядко се случва да се засечем на едно място. Затова и не е лесно да го осъществим, защото и двамата сме много заети. Но би било много хубаво. Обичам да работя с нея. Тя е истински професионалист и прекрасна сестра.
Anthony: Чудесно. Въпрос от Sheik 33: "Кой беше твоят идол в детството ти?"
Michael: Винаги пощурявах, когато … дори и да съм заспал, когато съм бил около петгодишен в Индиана … и дават някое шоу много късно по телевизията, да речем към един след полунощ, помня как майка ми влизаше тичешком в стаята ми: „Ставай! Ставай! Дават Джеймс Браун по телевизията! Джеймс Браун!” или „Дават Сами Дейвис Джуниър!” или „Фред Астер! Има много хубав филм с Фред Астер!” или „Точно в момента дават Джийн Кели!”. И аз сядам и гледам с ей такива очи … просто гледам, като омагьосан. По-късно, когато дойде ерата на видеотехниката, вече притежавах пълна колекция (смее се).
Anthony: Да, доколкото знам, ти имаш уникална колекция от стари филми и изпълнения на всички актьори и музиканти, от които се възхищаваш. Разкажи ни нещо повече за тази колекция.
Michael: Ами, обичам да … преди да направя каквото и да било, независимо от ситуацията, обичам добре да проучвам цялата история около него и чак тогава да направя първата стъпка към новаторството. Обичам да изучавам подробно всякакви водевили от онази епоха, макар че тогава не е имало телевизия. В по-късен период се появиха и по телевизията. Обичам Jackie Gleason, Red Skelton, луд съм по 3 Stooges, всичко на Walt Disney... Що се отнася до изпълнители, обичам Anthony Newley, Jackie Wilson, както споменах, James Brown. Те са невероятни! Когато Джеймс Браун беше в "James Brown and the Famous Flames" той беше просто невероятен. Гледах го и плачех. Просто го гледах и плачех. Никой не владее сцената като него, никой.
Anthony: Сигурно е било невероятно преживяване за теб да срещнеш на живо някои от своите идоли. Трябва да е било велико преживяване.
Michael: О, да … наистина. И да чуя как ми казват, че … че ме смятат за страхотен, а аз цял живот съм ги смятал за най-добрите. Това е … най-големият комплимент за мен. Никоя от наградите, които съм получавал, не може да надмине това. Когато Фред Астер или Джийн Кели , които познавах много добре, или Франк Синатра ми кажеха, че аз … че според тях съм невероятен и ме чака бляскава кариера … Казвали са ми го, когато бях малък. Бяха ни съседи. Живееха наблизо. И … за мен бе огромна чест да чуя такива думи от легенди като тях.
Anthony: Сигурно е било много окуражително да го чуеш от тях.
Michael: Да, много.
Anthony: Въпрос от Mhagrice, която всъщност е Margaret от the Netherlands, 26-годишна жена. Тя казва: "Вярно ли е, че ще участваш в Men In Black II и ще запишеш ли саундтрак съм този филм?"
Michael: Ъм … не мисля, че ще правим саундтрак, но имам епизодична роля като Cameo в Men In Black 2, очаква се да направим и трета част. Беше много забавно и вълнуващо. Това е един от най-любимите ми филми за всички времена. Аз съм голям фен на Men In Black. Много го обичам.
Anthony: Доколкото разбрах, ще участваш и в The Nightmare of Edgar Allen Poe. Би ли ни разказал нещо и за него?
Michael: Да, това е предстоящ проект. Той е за великия и много продуктивен американски писател Edgar Allen Poe.
Anthony: Той самият е малко плашещ като човек.
Michael: Той е много сатанинска и мрачна личност … Бил е гений … но личният му живот е бил много интересен и това е най-важното, за това става въпрос. През какво е трябвало да премине, за да създаде гениалните си творби. Това е една страхотна история. Но ….О, между другото, докато не съм забравил … трябва на всяка цена да предадеш на почитателите ми да не обръщат внимание на таблоидите. Не вярвайте на нищо, което четете в жълтата преса. Това са пълни глупости. Трябва да си направим клада, като огромна планина, и да изгорим всички жълти вестници. Просто да ги подпалим.
Anthony: Ето, чухте го първо при нас, лично от Майкъл Джексън.
Michael: Не си губете времето с тях. Това са глупости.

Anthony: Въпрос от Rapmaster JA, който всъщност е Jason от Illinois. Той казва: "Майкъл, ти безспорно си най-великият артист в световната история. Как правиш лунната походка? Това е най-страхотното движение, което някога съм виждал?"
Michael: Олеле … трудно ще ми е да го обясня по телефона. … Обожавам танците и различните движения. Това е все едно да вървиш и напред, и назад едновременно, но не просто да вървиш, а все едно си стъпил на конвейерна лента. Трудно ми е да го обясня. Ако беше в една стая с мен, бих могъл да му покажа как точно се прави, но … Може да гледа края на видеоклипа Jam, където се опитвам да покажа на Michael Jordan как да го направи. Мисля, че това е единственият път, когато съм показвал начина, по който се прави.
Anthony: Въпрос от Mark the Shark: "Как правиш онова навеждане във видеоклипа на Smooth Criminal?"
Michael: O, Smooth Criminal … ами. Това се случи ... беше по средата на снимките и аз не бях … правех хореографията на момента. Отне ни един час да го изпълним. Това е специален ефект, при който ние просто се навеждаме колкото се може повече и оставяме конвейерната лента да свърши останалото.
Anthony: Glenn от Toronto, Canada: "Усещаш ли специална духовна енергия, когато си на сцената? Имаш ли чувството, че си свързан с висша сила? Защото точно това е усещането, което създаваш на голяма част от публиката, която те гледа на живо "
Michael: Точно това е. Свързан си с висша сила и просто се отпускаш и следваш момента и се сливаш в едно цяло с … тази духовна енергия. Не искам да звучи като религиозна проповед, но това е много духовно преживяване … много прилича на религия, това е дар от Бога, ти просто го приемаш. За мен е чест, че съм бил избран да го получа. Освен това, усещането за сливане с публиката е страхотно. Ставаме като едно цяло.
Anthony: Сега си припомних … когато говореше за начина, по който работиш по движенията си … когато слушаш музиката, просто я слушаш и сякаш изчезваш в нея. В целия този процес има някакво мистично усещане.
Michael: Благодаря.
Anthony: Charlie ни изпраща въпрос: "С кои постижения през живота си се гордееш най-много?"
Michael: Една от най-големите ми мечти още от най-ранно детство … може би съм бил около седемгодишен и редовно си купувах книгата на световните рекорди „Гинес” (смее се). Сещаш се какъв ще е отговорът ми, нали? Казвах си: „Хммм, обичам да танцувам и пея. Може би някой ден ще видя името си в тази книга”. И наистина вярвах, че това е възможно. Така че когато Трилър стана най-продаваният албум за всички времена и беше включен в книгата на рекордите … там има различни категории. Седем пъти съм бил включван в книгата на рекордите ‘Гинес’. Бях много щастлив. Това са едни от най-щастливите моменти в живота ми.
Anthony: На какво се дължи тази твоя амбиция още от дете? Не произхождаш от богато семейство и не си бил заобиколен от разкош, но някак си бил в състояние да визуализираш славата и успеха, които очакваш в бъдеще. На какво смяташ, че се дължи това?
Michael: Дължа го на родителите си, които винаги са ни учили да бъдем упорити и да вярваме в себе си, да бъдем уверени в собствените си сили, каквото и да правим. Дори да метеш подове или да боядисваш тавани, прави го по-добре от всеки друг в целия свят, независимо с какво се занимаваш. Бъди най-добрият, уважавай другите, бъди горд от себе си. И почтен човек.
Anthony: Абсолютно. Ти издаваш албуми от доста време и си голяма сила на музикалната сцена от години. Кои според теб са най-големите промени в музиката, които си видял с очите си?
Michael: Най-големите промени?
Anthony: Да, какво се е променило в музикалната индустрия или изобщо в музиката, която е около нас. Кое се е променило според теб?
Michael: Ами … според мен хората едва ли са допускали, че рап музиката ще се задържи толкова дълго време. А тя премина през няколко еволюционни стадия – сега в нея има повече мелодия, по-приемлива е, защото мелодията ще живее вечно. Вечно. И ритъмът – нещата сега са по-ритмични. Защото хората искат да танцуват. Това е част от човешкото състояние; това е част от нашия биологичен строеж. Нашите клетки танцуват, когато чуем ритъма. Нали забелязвате … дете на една година веднага започва да се движи, когато чуе музика. Откъде знае как да се движи? Усеща го, защото това е биологична особеност. Не само защото ухото чува звука, това опира и до усещане. Когато звучи музика … и тревата, и дърветата, и цветята … И те са подвластни на музиката. Растат по-красиви и по-жизнени. Музиката е много важна и много мощна материя и всички планети във Вселената създават музика. Нарича се музика на сферите. Всички те издават различни тонове и звучат в хармония. Има хармония във вселената дори сега, в този момент, докато си говорим.
Anthony: Въпрос от Holland, Femka от Holland пише: "Обичам специалните издания на Off The Wall, Thriller, Bad и Dangerous." Обича и теб. И пита: "Защо Invincible излиза с обложки в различни цветове?”
Michael: Защото искахме почитателите да се забавляват с това, да си ги колекционират … някои имат и ограничен тираж, мисля. Има албуми, които са ми любими и си ги купувам по пет пъти, въпреки че имат едни и същи обложки. Пет пъти, защото обожавам албума. Представете си, че бяха в различни цветове, значи щях да си ги купя още пет пъти по толкова. Искахме почитателите да се забавляват с картинките и цветовете … Просто да пробваме нещо по-различно. Затова го направихме.
Anthony: Въпрос от TJ, който е на 17, от Australia. Той ти казва: "Ти си моят герой" и пита: "Как си обясняваш способността си да вдъхновяваш толкова много хора по целия свят?"
Michael: Просто правя това, което правя, защото ми доставя огромно удоволствие. Освен това обожавам изкуството. Ако с това ги вдъхновявам, аз се чувствам … моля се да съм си свършил добре работата; работата, за която съм тук на Земята. Защото обичам почитателите си, обичам децата, обичам бебетата, и това са изворите на моето вдъхновение – децата, бебетата, почитателите. Обичам ги много.
Anthony: Michaela от Pennsylvania, на 14 години, пише: "Майкъл, аз съм само на 14, но съм твоя почитателка от 10-годишна възраст. Ти си постигнал много повече от всеки друг изпълнител за всички времена. Просто се чудех, ако можеше да промениш едно нещо в живота си, какво би променил?”
Michael: Понякога ми се иска да можех да излизам спокойно навън, като всички хора. Да бъда съвсем нормален човек, без да ме разпознават и да разбера какво е усещането да … да си в рамките на нормалното. Да видя как се прави всичко; да разбера за какво си говорят хората в ежедневието си. Защото веднага щом видят Майкъл Джексън насреща си, разговорът се променя; всичко започва да се върти около мен, а не около конкретната ситуация и нещата, които се случват в настоящия момент. Това би било … бих научил много от това. Не ми се удава да бъда свидетел на такива неща, освен ако не съм добре дегизиран, но пък тогава съм натруфен с куп неща и пак ме гледат странно, пак е различно. Трудно е да го постигна. Това беше страхотен въпрос.
Anthony: Много интересен въпрос, наистина. И отговорът беше много интересен. Greg от Glasgow, Scotland, иска да знае: "Кога планираш да издадеш благотворителната песен What More Can I Give?"
Michael: Ами, в момента … ъм. … Вмъкваме последните гласове и ще излезе съвсем скоро. Сглобяваме я и доизпипваме финалните детайли. Това е много важна песен за света. Да дариш малко чувство, малко любов, малко грижа на онези, които са били захвърлени в сиропиталища или само за няколко секунди са изгубили родителите си, близките си.
Anthony: Така е …Кажи ни кои са нещата, които чакаш с нетърпение; какви са надеждите ти за новата година. Наближава краят на тази година, ти издаваш албум, връхлетя ни голяма трагедия, всички нас. Всички се мъчат да повдигнат духа си. Когато си мислиш за 2002, какво … какви неща ти идват наум, лично за теб?
Michael: Филм. Обожавам киното. Да правя повече филми; да вмъквам песните си във филм. Да танцувам. Повече мир по света. Моля се за мир непрекъснато. А най-важното нещо, за което се моля, е закрила за бебетата и децата. Това е най-голямата ми тревога. Искам да бъдат в безопасност, да имат повече права на този свят, да има ден на децата, празник на децата. Да им се дава малко повече внимание и любов.
Anthony: Пише ни Сергей от Русия: "Майкъл, изпей ни нещо акапела”.
Michael: [смее се] Знаеш ли, бих го направил с удоволствие. Но не знам дали ще ми повярваш, носът ми е запушен. Събудих се с ларингит, онзи ден хванах настинка от децата. Бяха болни и аз се заразих от тях. Така че, предай му, че с удоволствие ще го направя някой ден, ако изнасям концерт в града му. А Speechless започва с акапела, от албума, песента Speechless. Тя е една от любимите ми.
Anthony: Започва с акапела?
Michael: Да, започва и завършва така.
Anthony: Въпрос от Karen, която казва, че ти си нейната опора от малко дете. Винаги мислиш за другите; грижиш се за децата по света. „Какво бихме могли да направим ние за теб?” чуди се тя. „Даваме ти цялата си любов, но какво още можем да ти дадем?” Очевидно тя е един от най-върлите ти почитатели.
Michael: Когато дойда в града ви, бих искал да видя някакъв детски фестивал, да чуя детски хор. Когато пътувам в различни държави, обикновено ми пеят любимите си мои песни. Трябва да създадем ден на детето, който да се празнува интернационално и децата да се чувстват специални. Ден, в който родителите да водят децата си на кино, или в магазина за играчки, или в парка. Дори само това би укрепило връзката помежду им. Защото семейната връзка е разрушена. Семействата не се хранят заедно с децата си, не разговарят с децата си, не им дават топлота. Бих се радвал да видя празник за децата. Ден на детето. Празник. Имаме Ден на майката, Ден на бащата. Бих се радвал, когато идвам в градовете ви, просто да ги послушам как пеят, някакъв парад, нещо такова. Това би ми доставило голямо удоволствие.
Anthony: Майкъл, последен въпрос. За мен беше голямо удоволствие да си поговорим. Emanuel, на 16, от USА. Казва: "Господин Джексън, какво бихте казал на почитателите си, чиято цел и мечта е да станат звезда като вас?"
Michael: Независимо от всичко, най-мощното нещо на света е човешкият разум … и молитва, и вярата в себе си, и увереност, и постоянство. Независимо колко пъти правиш дадено нещо, направи го отново, докато не се получи както трябва. И винаги вярвайте в себе си. Независимо дали около вас има негативно настроени хора, които ви заливат с негативна енергия, просто я блокирайте напълно. Защото ти се превръщаш в онова, в което вярваш.
Anthony: Казват, че онова, което най-много влияе на хората, или онова, по който действително можеш да прецениш дали някой е успял в живота, е начинът, по който те се справят с успеха, или провала, или предизвикателствата. Ти като че ли казваш точно това.
Michael: Да, и след всичко това, най-важното – най-важното: Бъдете смирени. Запазете смирението и скромността, които притежава малкото дете, бебето. Дори да добиете власт върху хората, с таланта си … като Милеканджело със своите скулптури, под всичко това останете смирен като дете. Бъдете също като тях – добри, щедри, дарявайте любов. Децата не знаят какво е високомерие.
Anthony: Мисля че ще успеем да вмъкнем още един въпрос от Invincible103: "Наближава Хелоуин. Имаш ли планове за някакъв костюм или парти?”
Michael: Ами, не. Смятах само да обиколим по къщите за „лакомство или номер”. Да излезем, да почукаме на някоя и друга врата и да ни почерпят с лакомства. Обожавам „лакомство или номер”. Това е едно от любимите ми занимания. Обичам да се дегизирам като някое чудовище или нещо такова и да чукам по хорските врати. Никой не ме разпознава и ме черпят със сладкиши.
Anthony: Хора, не е изключено Майкъл Джексън да се появи на вратата ви.
Michael: [смее се]
Anthony: Няма да е зле да си приготвите нещо вкусно подръка, с което да го почерпите. Е, Майкъл, за мен беше огромно, огромно удоволствие да си поговорим. Беше много забавно и всички ние ти пожелаваме успех с новия албум. Чакаме го с нетърпение.
Michael: Благодаря много, Бог да те благослови. Благодаря.
Anthony: И аз ти благодаря.

Няма коментари:

Публикуване на коментар