петък, 25 юни 2010 г.

Michael In The Mirror - Interview By Edna Gundersen, USA TODAY 2001







































Michael In The Mirror - Interview By Edna Gundersen, USA TODAY 2001


“Майкъл в огледалото” – интервю на Edna Gundersen, USA TODAY 2001



Q: Как отговаряш (реагираш) на невярната информация за теб в пресата?

MJ: Не й обръщам никакво внимание. Почитателите ми знаят, че глупостите на таблоидите не струват. Постоянно ми казват: „Хайде да си направим клада с жълти вестници”. Ужасно е да се опитваш да унищожиш нечия личност. Понякога при мен идват хора и след като се запознаят с мен, започват да плачат. Аз казвам: „Защо плачеш?”. Те – „Защото мислех, че ще си надменен, а ти се оказа толкова мил човек”. Питам ги защо така са смятали, те отговарят, че са го прочели някъде. И аз им казвам: „Не вярвайте на всичко, което четете”.


Q: Може би тези слухове продължават да се разпространяват настойчиво, защото ти не ги опровергаваш?

MJ: Не. Опровергавал съм ги достатъчно в миналото. Направих най-гледаното телевизионно интервю в историята с Oprah Winfrey [1993]. Но на медиите продължава да им се иска да изкривяват онова, което казваш и да те съдят. Искам да насочвам вниманието към музиката и към изкуството. Мисля си за някои от най-любимите за мен хора на този свят. Ако можех да срещна лице в лице Уолт Дисни или Микеланджело, щеше ли да ме интересува какво правят в личния си живот? Интересува ме изкуството им. Аз съм им почитател.

Q: Как се предпазваш от болезнената критика?

MJ: Като я очаквам, знаейки, че ще я има, и съм непобедим – такъв, какъвто винаги са ме учили да бъда. Трябва да си силен и с високо вдигнат железен юмрук, независимо от ситуацията.

Q: Критиците ти те наричат „самозваният Крал на попа”. Ти ли избра тази своя титла?

MJ: Никога не съм се кичил сам с каквито и да било титли. Ако сега се обадя на Елизабет Тейлър, тя ще ти каже, че фразата е нейна. Тя ме представяше на … ако не се лъжа, Американските музикални награди и го каза със свои думи, не беше в сценария – „Аз съм негов почитател и по мое мнение той е Краля на поп, рок и соул музиката”. После пресата започна да ме споменава като Краля на попа, след това го подеха и почитателите. А това за „самопровъзгласяването”, не знам кой го е казал.

Q: Концертите ти в Ню Йорк отбелязаха първата ти изява в Съединените щати от 12 години насам. Притеснен ли беше?

MJ: Не. За мен беше чест да застана отново на сцената с братята ми. Продуцентът искаше да участва цяла кавалкада от известни личности и за мен беше огромна чест, че дойдоха да ме поздравят. Беше затрогващо, щастливо, забавно събитие.

Q: Би ли участвал в ново турне с братята си?

MJ: Не мисля. Определено бих направил албум с тях, но не и турне. Те с удоволствие биха тръгнали на турне. Но аз искам да насоча вниманието си към други неща. Чисто физически, едно турне отнема голяма част от силите ти. Когато съм на сцената, все едно се впускам в двучасов маратон. Винаги се тегля на кантар преди и след шоуто. Всеки път олеквам с около пет килограма. Пот се лее из цялата сцена. После се прибираш в хотела, адреналинът ти е във връхната си точка и не можеш да заспиш. А на следващия ден пак имаш концерт. Много е трудно.

Q: Ако не правиш турнета, как ще задоволиш изискванията на публиката, както и собствената си нужда да си на сцената?

MJ: Искам да режисирам телевизионно предаване за себе си и да правя песни, които ме докосват вътрешно. Искам да направя нещо по-лично (интимно), от сърцето и душата, с конкретна насоченост.

Q: Как се почувства, когато 'Invincible' застана начело на тукашните класации, както и в още десетина държави?

MJ: Усещането беше прекрасно. Плаках от щастие, когато станах свидетел на цялата тази любов.

Q: 'Invincible' ти отне няколко години работа. Твоят перфекционизъм забавя ли работния процес?

MJ: Наистина ми отне доста време, защото аз никога не съм доволен от песните. Пиша куп песни, после ги захвърлям и започвам да пиша нови. Хората ми казват: „Ти луд ли си? Това трябва да влезе в албума”. Обаче аз им казвам: „Тази не е ли по-добра от онази другата?”. Полагаме максимални усилия, защото разполагаме само със 75 минути за един албум.

Q: С една-единствена тема в съзнанието си ли подходи към 'Invincible'?

MJ: Никога не мисля за теми. Оставям музиката да се създава сама. Харесвам я като букет от всякакви звуци, всякакви цветове, да има нещо за всеки – от ирландския фермер до жената, която чисти тоалетни в Харлем.

Q: Става ли ти по-лесно да пишеш песни с течение на времето?

MJ: Това е най-лесното нещо на света, което не изисква никакви усилия, защото ти не правиш нищо. Съжалявам, че го казвам по този начин, но това е самата истина. Небесата ги спускат право в скута ми, абсолютно завършени. Истинските бисери идват точно по този начин. Можеш да седнеш на пианото и да си кажеш: „ОК, сега ще напиша най-великата песен, която някога е била писана” и нищо (не се получава). Но може и както си вървиш по улицата, или се къпеш под душа, или играеш на нещо и – бум! – да те удари по главата. Много песни съм написал точно по този начин. Играя на пинбол, да речем, и се налага да изтичам на горния етаж, за да си взема касетофончето и да веднага да запиша онова, което чувам. Чувам всичко в пълната му завършеност, чувам какво ще направят струнните инструменти, какво ще направи басът, клавишните, всичко.

Q: Трудно ли се прави „превод” на този звук върху лента?

MJ: Точно това е най-трудното. В главата ми всичко е в завършен вид, но аз трябва да го прехвърля върху лентата. Както казва Хичкок „Филмът е завършен”. Но на него тепърва му предстои да го режисира. С песента е същото. Чуваш я напълно завършена и после започваш изпълнението й.

Q: След толкова дълго отсъствие, имаше ли съмнения дали ще успееш да намериш мястото си, дали си все още актуален?

MJ: Никога. Уверен съм в своите възможности. Много съм упорит. Нищо не може да ме спре, когато си наумя нещо.

Q: След 11 септември ти написа благотворителна песен "What More Can I Give?" Докъде стигна с нея?

MJ: Още не е завършена. Все още добавяме изпълнители, а аз се опитвам да постигна съвършенство в инструменталната част.

Q: Вярваш ли, че музиката може да лекува?

MJ: Тя е мантра, която успокоява душата. Тя е целебна. Това е нещо, от което тялото се нуждае, така както има нужда от храна. Много е важно да разберем колко мощна сила е музиката. Независимо дали си в асансьор или в магазин, музиката влияе на начина, по който пазаруваш, на начина, по който се отнасяш със съседа си. (Принс подава на Майкъл рисунка. „Благодаря – казва Майкъл. – Ходи ли ти се в тоалетната?”. Принс: „Не”)

Q: 'Invincible' не постигна рекордни продажби. Може би Трилър хвърля твърде голяма сянка върху него?

MJ: Абсолютно. Трудно е да си в надпревара със себе си. 'Invincible' е точно толкова добър, колкото 'Thriller', и дори по-добър, по мое скромно и искрено мнение. Предлага много повече. Музиката остава да живее и се помни дълго. При първата си поява пред света „Лешникотрошачката” е била абсолютна сензация. Най-важно е как завършва историята. (Принс се появява отново с друга рисунка. „Ти какво ми обеща?” – пита Джексън. „Да не вдигам шум?” – отвръща Принс и се оттегля.)

Q: Как те промени бащинството?

MJ: Колосално. Започваш да цениш времето си по друг начин, несъмнено. Твое задължение е да се грижиш добре за децата си, да ги отгледаш и възпиташ правилно. Но категорично отказвам да позволя на това да попречи по какъвто и да било начин на музиката, на танца, на сценичните изяви. Просто изпълнявам две различни роли. Винаги съм искал да имам голямо семейство, още от ученическа възраст. Винаги съм казвал на баща ми, че ще го надмина. Той има 10 деца. Аз бих се радвал да имам 11 или 12.

Q: На какво учиш децата си?

MJ: Старая се да бъдат почтителни, честни и добри в отношението си към другите. Казвам им, че трябва да работят здраво, за да постигнат онова, което искат, каквото и да е то. Бъди най-добрия в онова, което искаш да правиш през остатъка от живота си. (Принс го гледа втренчено. „Стига си ме гледал”, казва Майкъл и се усмихва.)

Q: А на какво те учат децата ти?

MJ: На много неща. Родителството ти припомня да правиш онова, на което винаги ни е учила Библията. Когато Апостолите са спорили помежду си по въпроса кой от тях е най-велик в очите на Бог, той казал: „Нито един от вас” и извикал едно малко момченце и добавил „докато не постигнете смирението на това дете”. Припомня ти да си добър и скромен, да виждаш нещата през очите на децата, с присъщото на децата любопитство и изумление. Аз все още притежавам това (качество). Все още изпитвам възхищение от облаците и залеза. Вчера видях дъга и си пожелах желание. Видях метеоритния дъжд. Всеки път си пожелавам нещо, когато видя падаща звезда.

Q: Какво си пожелаваш?

MJ: Мир и любов за децата. (Принс се връща и отново го гледа втренчено. „Престани”, казва Майкъл и нежно обръща главата му встрани. „Можеш ли да стоиш мирен?”)

Q: Казвал си, че планираш домашно обучение за децата си? Като се има предвид славата ти, как би могъл да им осигуриш нормален живот?

MJ: Като правя всичко, което е по силите ми. Като не ги изолирам от други деца. Ще има и други деца в училището (в дома му). Като им позволявам да излизат навън. Но те не могат винаги да излизат с мен. Тълпата се нахвърля върху нас, нападат ни. Когато бяхме в Африка, Принс стана свидетел на подобно нападение от тълпата в един голям търговски център. Хората крещяха, тичаха, изпочупиха толкова много неща. Най-големият ми страх е, че почитателите ми могат да се наранят взаимно, и те го правят. Виждал съм натрошени стъкла, кръв, линейки.

Q: Изпитваш ли негодувание от това, че славата отне детството ти?

MJ: Да. Не е гняв, а болка. Хората ме виждат в някой увеселителен парк или как се забавлявам заедно с деца, но не се замислят и не си казват: „Той така и не е имал възможност да прави това, когато е бил малък”. Никога не съм имал възможността да правя всички онези забавни неща, които правят децата: нощувка в чужда къща, партита, лакомство-или-номер на Хелоуин. Нямаше Коледа, нямаше празници. И сега се опитвам да компенсирам част от пропуснатото.

Q: Помири ли се с баща си?

MJ: Сега е много по-добре. Баща ми сега е много по-добър човек. Според мен е осъзнал, че децата му са всичко за него. Без семейството си нямаш нищо. Той е добър човек. Имаше период, в който изпитвахме ужас от него само при появата му. Страхувахме се до смърт. Но той се промени към добро. Съжалявам, че го направи твърде късно.

Q: Музиката предлагаше ли ти убежище от детските ти тревоги?

MJ: Разбира се. Вкъщи пеехме непрекъснато. Пеехме на няколко гласа, докато миехме чинии. Измисляхме песни докато работехме. Така се раждат великите неща. От трагедията, от болката. Това е нещото, което прави един клоун велик. Виждаш, че зад маската си той изпитва болка. Но отвън е различен. Чаплин го постигаше великолепно, по-добре от всеки друг. И аз го умея. Минавал съм през този огън много пъти. (Принс отново се появява. Обляга се на стола и се зазяпва в Краля на попа. „Престани да ме гледаш”, моли го Джексън; втренченият поглед на детето очевидно го разсейва. „Никак не ми помагаш”. Двамата започват да се кискат, Джексън закачливо го предупреждава: „Може и да не получиш онова парче сладкиш”)

Q: Религиозните ти убеждения влизали ли са някога в конфликт с еротичната страна в музиката и танца ти?

MJ: Не. Аз пея за неща, които се отнасят до любовта, но ако хората ги възприемат като секси, това е техен избор. Никога не използвам ругатни като някои рапъри. Харесвам и уважавам работата им, но мисля че изпитвам твърде голямо уважение към родителите, майките, възрастните хора. Ако изпея песен, в която има ругатни, и видя, че в публиката има по-възрастна жена, бих потънал в земята от срам.

Q: Но какво ще кажеш тогава за твоята запазена марка, хващането за чатала?

MJ: Започнах да правя това в "Bad". Martin Scorsese режисираше късометражния филм в метрото на Ню Йорк. Оставих музиката да ми каже какво да правя. Помня, че той ми каза: „Получи се страхотна сцена! Искам да я видиш”. Изгледахме я отначало и аз казах „Олеле!”. Изобщо не съм осъзнал как съм го направил. Но после всички започнаха да го правят, в това число и Мадона. Но в това движение няма нищо сексуално.

Q: Как прекарваш свободното си време напоследък?

MJ: Обичам да върша шантави неща: бой с балони, пълни с вода, бой с торти, мятане на яйца. (Обръща се към Принс) Чакат те много забавления! Не мисля, че някога ще ми омръзне да го правя. Вкъщи имам форт с две страни за битка с водни балони, делим се на червен и син отбор. Имаме оръдия, които изстрелват балоните с вода на 20 метра и прашки, с които стреляме по балоните. Имаме мостове и скривалища. Просто обожавам тази игра.

Q: След 38 години в шоубизнеса, почитателите ти все още се трупат на тълпи около теб. Имунизиран ли си срещу обожанието?

MJ: Усещането винаги е много приятно. Никога не приемам това за даденост. Никога не се надувам от гордост, нито пък си мисля, че с нещо съм повече от съседа ми. Да те обичат е нещо прекрасно. Това е основната причина, поради която се занимавам с това. Влече ме да го правя, доставя ми удоволствие да давам на хората усещането за бягство от проблемите, радост за сетивата. Мисля че това е причината да съм тук.

Q: Защо според теб хората завиждат?

MJ: Ако погледнеш назад в историята, това се случва на всеки, който е постигнал нещо хубаво. Познавам добре семейство Дисни. Дъщерите на Уолт са ми казвали, че им е било много трудно в училище. Децата им казвали: „Мразя Уолт Дисни. Та той изобщо не е забавен. Не го гледаме.” Децата на Чарли Чаплин, с които се познавам добре, е трябвало да спрат децата си от училище. Заяждали са се с тях: „Дядо ти е глупав. Не е смешен. Не го харесваме”. Той е бил гений! Така че се налага да търпиш тази завист. Мислят, че така ти причиняват болка. Нищо не може да ме нарани. Колкото по-голяма е звездата, толкова по-голяма мишена става. Поне говорят. Ако спрат да говорят, тогава трябва да се тревожиш.

Q: Как влезе във форма за физическото натоварване на специалните ти концерти? Тренираш ли?

MJ: Мразя да тренирам. Ужасно много. Единственото физическо натоварване за мен са танците. Ето това е тренировка. Затова ми харесват карате движенията или кунг-фу. Те са като танц. Но да правя коремни преси? Мразя ги.

Q: Почувства ли се застрашен от някои от другите звезди в програмата?

MJ: Не. Доставя ми удоволствие да гледам различни изпълнители. Възприемам го като урок. Никога не спирам да се уча. Беше наистина вдъхновяващо.

Q: Кое ти харесва повече – модерната музика или по-стари неща?

MJ: Харесвам по-ранните неща. По-мелодично ориентирани са. Днес хората разчитат повече на ритъма, което е хубаво, но както съм казвал много пъти, мелодията винаги ще бъде определяща. Трябва да си я тананикаш.

Q: Имаш общи проекти с най-различни музиканти. Кое те привлича в конкретен човек за съвместна работа?

MJ: Ако видя потенциал в артистичните им или музикални способности, им давам нещо дребно, един куплет, няколко ноти, за да ги изпълнят. Понякога откарваме цял ден и все не се получава както трябва.

Q: От родителите си ли научи този урок?

MJ: Нашите родители са ни учили да бъдем почтителни към околните и, независимо с какво се занимаваме, да влагаме в него максимални усилия. Да бъдеш най-добрият, не по-добрият.

Q: Често те преследват тълпи от почитатели. Страхуваш ли се някога за собствената си безопасност?

MJ: Абсолютно никога. Знам точно какво трябва да направя, когато стане наистина напечено, как да ги овладея. Докато си в полезрението им, обезумяват, защото си в окото на урагана. Но ако се снишиш и не те виждат, се успокояват.

Q: В приятелския ти кръг се забелязват или много млади хора, или много по-възрастни? Какво те свързва с личности като Марлон Брандо или Елизабет Тейлър?

MJ: Животът ни протича по подобен начин. Те са отраснали в шоубизнеса. Когато се гледаме един друг, все едно надничаме в огледало. Вътре в себе си Елизабет е едно малко момиченце, което никога не е имало детство. Била е на снимачната площадка всеки ден. Много обича да се забавлява с играчки и нови джунджурии, доставя й огромно удоволствие. Тя е един прекрасен човек. Такъв е и Брандо.

Q: Какво стана с плановете ти да построиш увеселителни паркове в Европа и Африка?

MJ: Все още работим върху няколко проекта. Но сега не мога да кажа къде. Обожавам увеселителни паркове. Обожавам да виждам как децата се събират заедно и се забавляват с родителите си. Сега не е както преди – пращаш детето си на въртележката, а ти сядаш отстрани на пейката и чоплиш фъстъци. Сега можеш да се забавляваш заедно с тях. Това сплотява семейството.




Няма коментари:

Публикуване на коментар