петък, 25 юни 2010 г.

Barbara Walters interview with Michael Jackson, 1997



Barbara Walters interview with Michael Jackson, 1997

Barbara: До миналата седмица най-фотографираните хора на света бяха Принцеса Даяна и Майкъл Джексън. Днес само единият от тях би могъл да разкаже какво означава да бъдеш обект на такова щателно взиране. След повдигнатите срещу него обвинения за блудство с дете преди четири години, нтересът към него – ако това изобщо е възможно – стана още по-голям. Между другото, ние се свързахме с областната прокуратура на Лос Анджелис и Санта Барбара, и научихме, че днес срещу Майкъл Джексън няма активно съдебно дело.

Самият Майкъл Джексън е известен с пословичната си боязън да дава нтервюта, но преди да отпътувам към къщи след отразяването на погребението на Принцеса Даяна, той се съгласи да се срещне с мен в Париж, за да обсъдим папараците и личните му спомени за Принцесата.
Когато стане въпрос за папараци, Майкъл Джексън казва, че чувства близка връзка с Принцеса Даяна. Папараците са част от неговия живот още от ранна детска възраст, когато е бил най-младият член на групата Jackson 5. Той е суперзвезда вече три десетилетия и на 39 продължава да пее и танцува по целия свят, а папараците го преследват навсякъде.

През последните пет месеца той е на турне в Европа и е изнесъл концерти пред повече от два милиона души. В деня на трагедията с Принцеса Даяна Майкъл Джексън отменил концерта си, но следващите му два концерта били посветени на нея. Той не претендира, че тя е била негова близка приятелка. Била е негова почитателка.

Michael: За пръв път се запознах с нея на ... (прокашля се) ... концерт ... в Лондон. Тя беше много сърдечна, много нежна, много мила.

Barbara: За какво си говорихте?

Michael: Аз написах една песен, наречена "Dirty Diana". Тя не е за лейди Даяна. Тя е за един определен тип момичета, които висят около концерти или клубове, нали се сещаш, наричат ги ‘групита’.
Barbara: Групита.

Michael: Бил съм свидетел на това цял живот. Тези момичета ... те са готови да направят всичко за музикантите, абсолютно всичко, което можеш да си представиш. Така че аз написах песен, наречена "Dirty Diana". Но я свалих от представлението в чест на Нейно кралско височество. Тя ме дръпна настрана и каза (шепне): „Ще изпълняваш ли 'Dirty Diana'?" И аз отвръщам: „Не, свалих я от шоуто заради теб”. Тя: „Не! Искам да я изпееш ... изпълни я ... изпълни песента.”

Barbara: Значи е проявявала чувството си за хумор с теб?

Michael: Да, разбира се. Каза ми също, че за нея е чест да се запознае с мен. А аз й казах: „За мен е чест да се запозная с вас”.

Barbara: Как научи за смъртта й?

Michael: ... Събудих се (говори тихо и замислено) и моят лекар ми съобщи новината. И аз се срутих обратно в леглото от мъка и започнах да плача. Болката ... Изпитах вътрешна болка, в гърдите, в корема (гласът му леко започва да трепери). Казах си: „Не мога да понеса това ... твърде тежко е”. Самата новина и фактът, че я познавах лично. После веднага си казах: „Ще има и още някой ... съвсем скоро ... усещам го ... ще има и още някой ... това ще се случи и с още някого, само се моля това да не съм аз ... дано да не съм аз”. И после дойде новината за майка Тереза. ...

Barbara: Ти имаш способности на медиум ... това ли искаш да кажеш?

Michael: Не искам да кажа това, но ми се е случвало и друг път.

Barbara: И си помисли, че ти може да си следващият?

Michael: Да. (Поглежда надолу към ръцете си) Живял съм по този начин през целия си живот. Жълтата преса ... този тип преса ... не медиите изобщо ... а таблоидите, папараците, този тип. Цял живот бягам от тях по същия начин (като Даяна), за да се скрия, за да им се измъкна. Не можеш да тръгнеш в дадена посока, защото те са там ...тогава тръгваш в една посока и се преструваш, че отиваш в съвсем друга ... и така се придвижваме. Някой трябва да каже: „Чакайте малко! Спрете! Този човек заслужава уважение към личното му пространство. Не можете да влезете там!” Обикалям целия свят по този начин, в тичане и криене. Не мога да се разходя в парка ... Не мога да отида до магазина ... не мога ... Трябва да се крия в стаята. Чувстваш се като затворник.

Barbara: Коя е най-наглата проява на нахлуване в личното ти пространство? Най-фрапиращата.

Michael: Те винаги ... стигали са дотам да крият разни неща на определени места. Случвало се е да пъхат уред зад тоалетната чиния....Tch, tch, tch, tch...(Майкъл имитира звука, който издава камерата) и ти си казваш: О, боже мой!” Случвало ми се е и това.

Barbara: Когато дойде в този хотел, ти трябваше да влезеш ... предпочете да влезеш през кухнята.

Michael: Правя това от години. На много хотели дори не съм виждал входната врата. Никога.

Barbara: Опитвал ли си се някога да надбягаш папараците?

Michael: Да ги надбягам?

Barbara: Да.

Michael: Те ни преследват. Гонят ни с мотоциклети. "Vruuum, vrumm."

Barbara: За да ви пресекат пътя?

Michael: Да. И се налага да кажа на шофьора ... казвам: „Намали скоростта, ще ни убиеш, намали скоростта”. И той слиза от колата и започва да крещи на тези хора.

Barbara: Знаеш ли, съществуват спорове, че ти разчиташ на реклама, за да продаваш албумите си ... за концертите си, че го искаш (предизвикването на интерес?)
Michael: Когато одобря нещо, да.

Barbara: Но не винаги можеш да контролираш пресата. Не можеш да дадеш одобрението си за всичко. Не можеш да ги каниш близо до себе си за определени неща, а после в даден момент да ги отблъскваш.

Michael: Напротив, можеш.

Barbara: Добре, как го постигаш? Как определяш границата?

Michael: Просто я определяш. Разполагате с толкова и толкова време да направите това ... а това не бива да правите. Не можете да казвате „Той е животно ... той е ...” Не можете да казвате „Той е Джако”. Аз не съм ‘Джако’. Аз съм Джаксън.

Barbara: Как се чувстваш, когато те наричат ...

Michael: Да, Wacko Jacko (Джако Откачалката/Смахнатия), откъде се появи това? От някакъв английски жълт вестник. Аз имам сърце и изпитвам чувства. Страдам, когато ми причинявате това. Не е приятно. Не го правете. Аз не съм "wacko".

Barbara: Има и такива, които твърдят, че ти сам подклаждаш това внимание.

Michael: Не, не е така.

Barbara: Ами, маските ... загадъчното поведение.

Michael: Няма ... не, няма никакво загадъчно поведение. Има момент, в който изнасям концерт ... и искам да дойдат колкото се може повече хора, те могат да дойдат и да се наслаждават на шоуто. Но има и друг момент, когато искаш да си сам, на спокойствие. ... когато си обличаш пижамата и отиваш да спиш, угасяш светлината (прави звук, с който имитира изключване на лампа) и си лягаш, това е твоето лично пространство. Аз не мога да отида в парка, затова създадох свой собствен парк в Невърленд. ... собствен аквапарк ...собствен киносалон ... собствен увеселителен парк ... за собствено забавление.

Barbara: Не искам това да прозвучи обидно. Просто ще бъда откровена с теб, но ти действително си малко ексцентричен, да не кажа нещо повече. Начинът по който се обличаш, начинът по който изглеждаш – това привлича внимание. Всичко около теб ... излиза отвъд житейските рамки ... прекалено много. Не мислиш ли, че това привлича папараците към теб?

Michael: Не. (клати глава). Не, може пък на мен да ми харесва да живея така. ... може да ми харесва да се обличам така ... харесва ми да се обличам така. Не искам папараци около себе си, наистина. Но ако дойдат ... нека са любезни, нека пишат нещата така, както е редно.

Barbara: Майкъл, такава ли е ролята на журналистите, на пресата ... да са любезни?
Michael: Да са любезни?

Barbara: Защото журналистите трябва да разглеждат нещата в детайли, понякога се налага да са безпощадни. Не може винаги да са любезни.

Michael: (смее се) Това, на което стана свидетел ... онова, което се случи на лейди Даяна ... ти ми кажи. Трябва да има някакви граници, някакви правила. Звездата се нуждае от лично пространство. Лично време за почивка. И звездите имат сърца ... и също са хора.

Barbara: Ти си отменил концерта, който е трябвало да изнесеш (същия ден), когато си чул за смъртта на Даяна.

Michael: Да.

Barbara: И когато в крайна сметка направи концерт, го посвети на нея. Какво точно каза?

Michael: В сърцето си казвах: „Обичам те, Даяна. Грей. Блести завинаги, защото ти си истинската Принцеса на народа”. Не го казах на глас, но го изразих като показахме в продължение на три минути голяма нейна снимка на екраните…. Sony, огромни, гигантски екрани. ...и нейната снимка стоеше там и грееше ... и публиката полудя (имитира звуците, които издава публиката) А аз изпълних "Smile" и "Gone Too Soon".

Barbara: Кажи ни част от текста, ако нямаш нищо против.

Michael: "Shiny and sparkly, and splendidly bright, here one day, gone one night...Gone too soon." (Блестиш и грееш с великолепна светлина, в един миг си тук, а в следващия те няма ... Отиде си твърде скоро.)

Barbara: Казвал си: „Аз израснах в аквариум. Няма да позволя това да се случи със сина ми”. И все пак, когато синът ти се роди, ти продаде снимките на National Enquirer и други европейски вестници, таблоиди. Защо го направи?

Michael: Защо?

Barbara: Защо.

Michael: Защото имаше бясна надпревара. Бяха плъзнали някакви нелегални снимки. Фалшиви, някой снимал бебе ... (иска) милиони долари и казва „Ето го синът на Майкъл”.

Barbara: А това не беше синът ти, доколкото си спомням.

Michael: Не беше. Затова направих снимки на бебето. Казах си: „Принуден съм да направя тези снимки” Хеликоптери летят над главите ни ... летят над къщата ми ... летят над болницата, навсякъде апаратура, сателитни чинии. Дори в болницата ми казаха: „Майкъл, при нас са идвали всякакви знаменитости ... но такова чудо не е било. Това е неописуемо”. И затова аз им казах (на вестниците): „Ето, вземете”. И дарих парите за благотворителност.

Barbara: Значи, вместо да ... един вид, ти си направил това, за да ти се махнат от главата.

Michael: Да ... сега искат да го направят пак. .... а аз не искам. ... може би не искам да го показвам на света по този начин. Искам той да си има свое лично пространство...в което да ходи спокойно на училище. Не искам да го наричат "Wacko Jacko", не е приятно. Така наричат бащата. Грубо е ... нали?

Barbara: Ти каза, че не искаш детето ти да бъде наричано „синът на wacko jacko". Как смяташ да предотвратиш това, така че да не му го причиняват?

Michael: Там е работата ... това е идеята. Може би ти трябва да ми помогнеш да измисля план.

Barbara: Ти си неговият татко.

Michael: Ето, виждаш ли? Те измислиха това име. Никога ли не са се замисляли, че един ден ще имам дете ... че имам сърце? Това наранява сърцето ми. Защо е нужно да се прехвърля и върху него.

Barbara: Харесва ли ти да бъдеш баща?

Michael: Много!!!

Barbara: Активно ли участваш (в отглеждането му)?

Michael: (смее се) Да!

Barbara: Искаш ли още деца?

Michael:Да. (смее се, смутено)

Barbara: Намираш се под светлините на прожекторите откакто самият ти си бил бебе.

Michael: Да.

Barbara: Ако синът ти прояви някакъв талант – между другото, той проявява ли вече някакъв талант, на деветмесечна възраст?

Michael: Ами, ще ти кажа само толкова ... когато плаче, трябва да направя едно нещо, за да го успокоя.

Barbara: Какво?

Michael: Трябва да застана пред него ... и да танцувам.

Barbara: Наистина ли?

Michael: Да. И той спира да плаче. Плачът му се обръща на смях и той е щастлив (пляска с ръце). Усмихва се.

Barbara: А правиш ли му лунната си походка?

Michael: Да. Правя какви ли не движения (показва и се смее)

Barbara: И той спира да плаче?

Michael: И той спира да плаче!

Barbara: У вас сигурно пада голямо танцуване.

Michael: (смее се) Да, голямо танцуване пада.

Barbara: Майкъл, ако това малко момченце каже: Тате, искам да се кача на сцената”.

Michael: (смее се и се плесва по крака)

Barbara: След всичко, през което си минал ти?

Мichael: Ще кажа: „Чакай малко сега. Чакай малко. Ако действително тръгнеш по този път, очаквай това ... очаквай това ... очаквай онова. (брои на пръсти).

Barbara: Ще му изложиш цялата схема?

Michael: Ще му изложа цялата схема. И ще му кажа: „И (чак тогава) ще получиш всичко това (посочва към една от камерите) и всичко това (сочи към друга камера) и всичко това (сочи към трета камера). Готов ли си да го направиш?” – „Да, мога да почакам”. Тогава ще му кажа: „Действай ... и гледай да се справиш по-добре от мен”.

Barbara: Но знай, че няма да ти е лесно.

Michael: Знай, че няма да ти е лесно.

*******

Barbara: Интервюто ни приключи. Не бяхме казвали на никого, че ще се проведе там; домакините ни от парижкия хотел също го запазиха в тайна. Но когато Джаксън се опита да се измъкне през задния вход, там вече го чакаше огромна тълпа.

Hugh Downs: Барбара, сега вече знаем, че Даяна не е имала достатъчно надеждна охрана през онзи последен ден. Каква охрана имаше Майкъл Джексън?

Barbara: Ами, видяхме поне четирима телохранители ... и той определено се нуждаеше от всичките. Между другото, веднъж разговарях с една суперзвезда и тя ми каза, че когато реши да излиза, я придружават поне четирима бодигарове ... плюс една кола пред нейната и една зад нейната.

Hugh: Наистина ли имат нужда от това?

Barbara: За съжаление, да.

Hugh: Добре, ти ми каза, че той ти е казал защо носи само една ръкавица.

Barbara: Да.

Hugh: Е, каква е тайната?

Barbara: Както сам виждаш, той има добро чувство за хумор. Каза ми: „Защо една ръкавица? По-готино е от две!”

Няма коментари:

Публикуване на коментар