петък, 25 юни 2010 г.

Michael Jackson - HIStory interview on VH1, 1995



Michael Jackson HIStory interview on VH1, 1995

Michael: Всяко интервю, което съм давал досега, е било по принуда. Но вие, почитателите ми, сте толкова мили с мен и това е единствената причина, поради която се съгласих да направя това.

Question: Кои са (някои от) нещата, които те ядосват?

Michael: Вярвам в съвършенството и се опитвам да го постигам във всичко, което правя. Като че ли никога не успяваме да го достигнем съвсем, но аз вярвам в перфектното изпълнение. И когато не получим поне 99.9%, много се ядосвам. Ето това ме ядосва.

Question: Ще правиш ли още видеоклипове към песни от албума HIStory?

Michael: Ще има още много (видеоклипове) от HIStory. Подготвяме Ghosts (късометражен филм), това е голям проект, освен това Stranger in Moscow, и ще има и още, и още. Достигнахме до 28 милиона (продадени) копия, въпреки лъжите, които пресата продължава да разпространява – ужасни са. Не четете таблоидите – такова трябва да е отношението ви (на почитателите). Не четете истории, които не са верни. Те пишат тези истории, за да ви подвеждат, а вие им пълните джобовете с пари. Това не е вярно, не го четете, това е боклук, пълни глупости. Вярвайте на онова, което аз ви казвам.

Question: Защо носиш копринена маска напоследък?

Michael: Защото с течение на времето състоянието на кожата ми се влошава. Много ми е неприятно да го кажа. Страдам от витилиго и съм тотално алергичен към слънцето. Дори не бива да се показвам навън. Даже ако съм на сянка, слънчевите лъчи могат да унищожат кожата ми.

Question: Има ли такива песни, които си издал, но ти се иска да не си го правил?

Michael: Не се сещам за такива. За някои от Мотаун песните, от по-ранния период, помня, че се ядосвах на авторите им, защото аз исках да ги изпея по един начин, а те настояваха да ги изпея по друг. Обаждах се на Бери Горди, собственик на компанията, и той им казваше: „Вижте какво, оставете Майкъл да прави каквото иска, сигурен съм, че е прав”.

Question: Отношенията между звездите на Мотаун конкурентни ли бяха или приятелски?

Michael: Много приятелски. Марвин Гей идваше вкъщи поне два пъти седмично и играехме баскетбол с братята ми. Стиви Уондър идваше на събирания и партита, аз ходех в къщата на Supreme's, а Даяна Рос канеше момичетата у тях и всички бяхме като едно щастливо семейство. Имахме бейзболен отбор и играехме един срещу друг, аз всъщност бях много малък, но те ми позволяваха да участвам. Бяхме наистина като едно щастливо семейство и всички много ми липсват – дори the Temptations, те идваха вкъщи непрекъснато.

Question: Смяташ ли да презапишеш специалното телевизионно предаване за HBO, което отмени миналата година и ако да, кога?

Michael: Да, планираме да направим това в Южна Африка.

Question: Страхувал ли си се някога да излезеш на сцената?

Michael: Не. Не помня някога да съм се страхувал да изляза на сцената. По-удобно се чувствам на сцената, отколкото да давам това интервю точно в този момент!

Question: Ще правиш ли някакви концерти тук, в Съединените щати?

Michael: Имам такова желание – планираме го за следващата година.

Question: Имаш ли планове отново да работиш някога с Куинси Джоунс?

Michael: С огромно удоволствие бих работил отново с Куинси. Вратите винаги са отворени. С него сме в много приятелски отношения. Но аз просто обичам предизвикателствата, обичам да правя различни неща, да експериментирам. Той е прекрасен човек и аз много го обичам.

Question: Ако можеше да прекараш един ден в пълна анонимност, къде би отишъл и какво би правил?

Michael: Вероятно щях да отида в Невърленд или на някой самотен остров. Какво бих правил? Сигурно бих писал музика, бих създавал музика, или бих поставил пиеса, нещо такова – нещо творческо. Аз никога не спирам да работя.

Question: Истинската Били Джийн знае ли за песента и ако отговорът е да, каква е била реакцията й?

Michael: Има момиче, което се казва Били Джийн, но песента не е за тази Били Джийн. Били Джийн е по-скоро анонимен персонаж. Тя олицетворява много момичета, които – наричаха ги ‘групита’ през 60-те – които се навъртат около вратите зад кулисите и искат да се сближат с всяка група, която идва в града им. Написах я покрай личния си опит и онова, на което съм ставал свидетел покрай братята си. Наоколо се навъртаха доста „Били Джийн”. Всяка от тях твърдеше, че някой от братята ми е баща на сина й.

Question: Кои твои песни са автобиографични?

Michael: Stranger in Moscow, Heal the World, We Are The World, I'll Be There. Tози тип песни.

Question: Какво те вдъхнови да напишеш песента Stranger in Moscow?

Michael: Написах я в Москва. Текстът е напълно биографичен. Когато чуеш „Изоставен тук, в славата ми … Армагедон в главата ми (ума ми)” – по това време, на последното ми турне, когато бяхме в Москва, точно така се чувствах, наистина. Песента просто сама се създаде. Падна готова в скута ми, защото точно така се чувствах по онова време. Бях съвсем сам в хотела, навън валеше и аз просто започнах да я пиша.

Няма коментари:

Публикуване на коментар